Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
21.06.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 475 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от В.П.З. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260032/10.02.2021г., постановено по АНД № 2/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Същото било постановено при превратно тълкуване на установената по делото фактическа обстановка. В съдебния акт липсвали мотиви. Не били тълкувани твърдените в жалбата против НП процесуални нарушения, касаещи прецизното описание в санкционния акт на актовете, глобите по които не били заплатени в законовия срок, като не била отразена и дата на влизането им в сила. Така се стигнало до нарушаване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съответно до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Липсата на визирания реквизит в обжалваното пред РС наказателно постановление водила и до невъзможност да се прецени дали били изтекли преклузивните срокове за съставяне на АУАН и НП. Освен това, съдът се бил произнесъл без по делото да били събрани всички доказателства, а именно описаните НП и електронни фишове, както доказателства за това кога били връчени същите. Налице било недоказаност на описаното в потвърденото от съда НП.
Предвид изложеното, на първо място се моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено, като постановено при липса на мотиви и доказателства и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. На следващо място, в случаи, че се приеме наличие на мотиви на съдебния акт, същият да бъде отменен, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
В допълнение към касационната жалба се навеждат доводи за липса на състав на нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, поради което съдебното решение и наказателното постановление следвало да се отменят. В подкрепа на тези доводи се цитира текст от решение на Конституционния съд на Република България. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, ОД на МВР – Хасково редовно призован не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна и пледира същата да бъде уважена, като бъде отменено проверяваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №20-1253-001529/18.12.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с което за нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП, на В.П.З. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд установил, че на 07.09.2020г. З. управлявала лекият си автомобил „Ауди А3“ с рег.№ *** в гр.Хасково, като имала 4 незаплатени глоби, наложени с влезли в сила електронни фишове и наказателни постановления, които били конкретно посочени в обжалваното наказателно постановление, като така нарушила задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДвП. Приел, че не е необходимо да се цитират конкретните дати на влизане в сила на всеки електронен фиш и дати на изтичане на едномесечния срок за доброволно плащане. Това, което било важно е, че към 07.09.2020г. всичките 4 конкретно посочени в НП електронни фиша били влезли в сила и всеки от тях бил с изтекъл едномесечен срок за плащане на наложената глоба и никоя от четирите глоби не била платена. Описанието на административното нарушение в НП било достатъчно, защото съдържало обективните и субективни елементи на административното нарушение. Разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП съдържала задължението за плащане в едномесечен срок на наложените с НП и ел. фиш наказания. Това задължение З. не изпълнила и за това неизпълнение била санкционирана.
Настоящата инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилен извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
На първо място настоящият съдебен състав споделя довода на касационният жалбоподател, за липса на осъществено административно нарушение.
Според разпоредбата на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, „наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване“. В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно
нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът
разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила
наказателно постановление, но не предвижда
наказание за неспазване на този срок.
Това е така, тъй като преследваната от
закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова
единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП
е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на
ЗДвП, не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН,
тъй като законодателят не е обявил това
деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на
водачите. В тази насока е и изложеното в мотивите на Решение
№ 3 от 23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020г., в което изрично е посочено, че разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП определя срока, в който лицето разполага с
възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за
неспазването му. Отделно от това следва да се спомене, че
видно от текста на нормата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП в нея не е визиран
съставомерен елемент“управление на м.п.с.“ .Следователно да се възприеме тезата
на АНО в случая означава да се приеме, че всяко лице, което има неплатена глоба наложена с ел. фиш или НП може и следва
да бъде санкционирано по посочената разпоредба, което не е целта на
законодателя.
Ето защо наказателното постановление като незаконосъобразно издадено е подлежало на отмяна, а като не е установил това, а вместо това го е потвърдил, районният съд е допуснал нарушение на закона.
Дори да би могло да се приеме, че неизпълнението на чл.190, ал.3 от ЗДвП влече след себе си административно-наказателна отговорност на виновното лице, то в обжалваното наказателно постановление е абсолютно задължително съответния акт, в случая електронните фишове, да бъдат индивидуализирани надлежно – не само с посочване на номер но и дата на издаване и с отразяване дали и кога същите са влязли в сила. След като визираните обстоятелства не са описани в оспореното пред районния съд НП, то е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, представляващо основание за отмяна на санкционния акт, тъй като така констатираното представлява съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице .
Изложените в касационната жалба доводите за липса на мотиви на съдебното решение не се споделят от настоящата инстанция. Доколкото липсва нормативно установено изискване за съдържанието и обема на излаганите от съда мотиви и предвид това, че в конкретния случай, макар и не подробни, решаващият съд все пак е изложил аргументи защо счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, решението се явява мотивирано. Неприемането за основателни на доводите на жалбоподателя от районния съд не е и не може да бъде квалифицирано като липса на мотиви на съдебното решение.
Предвид гореизложеното обжалваното решение макар и валидно и допустимо, като постановено в нарушение на закона следва да бъде отменено, вместо което следва да се постанови ново решение , с което процесният санкционен акт да бъде отменен.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на касатора за разноски. В пола на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 300.00 лева, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.03.2021г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260032/10.02.2021г., постановено по АНД № 2/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-001529 от 18.12.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с което за нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.185 от ЗДвП, на В.П.З. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на В.П.З. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.