№ ................/07.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 21056 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК и е образувано по предявени от *”
ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** срещу Х.М.З., ЕГН ********** с адрес ***
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати сумите, както
следва: 7376,05лева, представляваща дължима главница по Договор за студентски
кредит от 19.01.2012г. и Анекс № 1/19.09.2012г. към него, от която 466,96лева
редовно падежирали вноски за периода
15.08-15.12.2019г. и 6909,09лева предсрочно изискуема главница; 177,52лева,
представляваща неплатена договорна възнаградителна
лихва за периода 15.08.2019г. до 22.12.2019г.вкл.; 8,71лева, представляваща
наказателна лихва за забава за периода 15.08.2019г. до 15.12.2019г.вкл., ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата
молба- 23.12.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 19.01.2012г. с ответницата е сключен договор
за студентски кредит. По силата на договора, банката е предоставила кредит в
размер на 9396лева с цел заплащане на три броя вноски за обучение на
кредитополучателя. Връщането на отпусната сума е следвало да стане в срок до
15.09.2024г. Кредитът е бил изцяло усвоен от ответницата. В чл. 3.1 била
договорена дължимост
на възнаградителна лихва в размер на 7% за целия срок на договора. Съгласно чл.4.2 от
договора, при погасяването на кредита кредитополучателят ползва гратисен период от 32месеца, считано от датата на сключване
на договора до 15.09.2014г. В рамките на гратисния
период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но
банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се
капитализира годишно. По този начин главницата се увеличавала за сметка на
прибавяне към нея на дължими лихви. В чл.3.2 е уговорена дължимост
на обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент увеличен с
10пункта годишно, дължима върху забавената вноска и за времето на забавата до
нейното плащане. С Анекс № 1/19.09.2012г. страните са предоговорили
размера на отпуснатия кредит от 9396лева на 9977,41лева. Съгласно чл. 2 и чл.
3.1 от анекса крайният срок за погасяване на кредита става 15.12.2024г., а гратисният период до 15.12.2014г. След изтичане на гратисния
период, кредитополучателят е следвало да погасява задължението си чрез 120 на
брой равни месечни анюитетни вноски в периода от
15.01.2015г. до 15.12.2024г, с падеж на всяка 15-о число на месеца. Твърди, че
ответницата се явява неизправна страна в правоотношението, тъй като не е
изпълнила задължението си да погаси месечни вноски с падежи 15.08, 15.09, 15.10,
15.11 и 15.12.2019г., поради което и на основание чл.6.2 от договора, с
настоящата искова молба упражнява правото си да обяви вземането си по договора
за изцяло и предсрочно изискуемо. Претендира и законна лихва върху всяко от
задълженията считано от датата на подаване на исковата молба. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК изтекъл на
14.02.2020г. ответницата не е ангажирала писмен отговор.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 15.06.2020 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които е и договор за студентски кредит от 19.01.2012г.,
погасителен план, анекс № 1/19.09.2012г. към договор за студентски кредит от
19.01.2012г., искане за усвояване на средства от студентски кредит от
19.01.2012г., преводно нареждане за сумата 3132,00 лв., искане за усвояване на
средства от студентски кредит от 19.09.2012г., преводно нареждане за сумата
6845,41 лв.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
- 395,04 лв. за държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. 8 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.М.З., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 7376,05 лева, представляваща
дължима главница по Договор за студентски кредит от 19.01.2012г. и Анекс №
1/19.09.2012г. към него, от която 466,96
лева редовно падежирали вноски за периода
15.08-15.12.2019г. и 6909,09 лева
предсрочно изискуема главница; 177,52 лева,
представляваща неплатена договорна възнаградителна
лихва за периода 15.08.2019 г. до 22.12.2019 г.вкл.; 8,71 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода
15.08.2019г. до 15.12.2019 г. вкл., ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на
исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното погасяване на задължението в, на
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.М.З., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на „*, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 75,00 лв. 495,04 лева, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: