№ 74
гр. Ямбол, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. А. от с.******, Община *******, против
Решение №2/16.01.2024г. по гр.д. №165/2023г. на Тополовградски районен съд, с което е
отхвърлен предявения от въззивника против ТП на НОИ- гр.Хасково и „Агросакар“ООД
гр.Тополовград иск по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за признаване за установено, че А.А. е
положил трудов стаж в МТС-********, понастоящем „Агросакар“ООД- Тополовград, за
периода 20.01.1980г. - 30.06.1980г. на длъжността „механик“ и за периода 01.07.1980г.-
20.09.1983г. на длъжността „тракторист“ в бригада с.****** при МТС-********, на пълен
работен ден, като това време бъде зачетено за трудов/осигурителен стаж.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на ТРС, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдението на въззивника е, че от
събраните по делото гласни доказателства е установено, че той е работил като тракторист
през процесния период в МТС-********. Според него всички възрастни жители на с.******
могат да докажат, че той е работил като непълнолетен на длъжността „тракторист“ в МТС,
тъй като по това време – периода 1980г.-1983г. всеки младеж, който не е продължавал
образованието си след осми клас е трябвало да премине курсове и да работи. Възивникът
сочи, че той е имал желание да стане тракторист, бил е непълнолетен, живеел е на
съпружески начала с настоящата си съпруга, имал е дете и е трябвало да ги издържа. Счита,
че за дата на започване на трудовата му дейност следва да се приеме 01.07.1980г., когато е
завършил курсовете за тракторист и е бил преназначен на тази длъжност. Сочи, че и
понастоящем има необходимия трудов стаж от 40г., за да се пенсионира, но не е навършил
възрастта за пенсиониране, а трудовият стаж като тракторист е втора категория и ако му
бъде признат, ще може да се пенсионира по-рано. Намира за несправедливо по отношение на
него, който през целия си живот е работил като тракторист и шофьор на автобус, да не му
бъде признат трудовия стаж в МТС, поради липсата на документи, изгорели по вина на
работодателя.
По тези съображения моли обжалваното решение на ТРС да бъде отменено и да
1
бъде постановено ново решение от окръжния съд, с което предявения иск да бъде уважен,
като бъде признато за установено, че ищецът е положил трудов стаж в МТС-********,
понастоящем „Агросакар“ООД в периода от 01.07.1980г. до 20.09.1983г. на длъжността
„тракторист“ в бригада с.****** при МТС, на пълен работен ден, като това време бъде
зачетено за трудов/осигурителен стаж.
Въззиваемата страна ТП на НОИ- Хасково не е подала отговор на жалбата и не е
изразила становище за нейната допустимост и основателност.
Управителят на „Агросакар“ООД гр.Тополовград – Д.Б. е подал отговор на
въззивната жалба, в който е поддържал, че не може да изрази становище по спора, тъй като
мандатът му на управител е изтекъл, дружеството не осъществява дейност повече от 15
години, няма достъп до административната сграда на дружеството и с приватизационна
сделка дружеството „*********“АД е изкупило дяловете на „Агросакар“ООД, при което
цялата документация на дружеството е предадена на акционерното дружество.
В о.с.з. въззивникът се явява лично и с пълномощника адв.Б., който пледира за
уважаване на жалбата и за отмяна на обжалваното решение на ТРС като неправилно и
несправедливо, с изложени доводи в писмена защита.
Въззиваемите страни не се явяват в о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.268, ал.1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна е установено, че пред ТРС ищецът А. Д. А. от с.****** е
предявил иск по чл.1, ал.1, т.3, във вр. с чл.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж за
периода от 20.01.1980г. до 30.06.1980г. на длъжността „механик“ и за периода от
01.07.1980г. до 20.09.1983г. на длъжнастта „тракторист“, който стаж е положен в МТС-
********, чийто правоприемник е дружеството „Агросакар“ООД.
С писмения отговор на исковата молба ответникът ТП на НОИ-Хасково е оспорил
иска като неоснователен с възражение, че по делото не е налице т.н.“начало на писмено
доказателство“ по см. на чл.6 от ЗУТОС, което не позволява стажът да се установява със
свидетелски показания.
Ответникът „Агросакар“ООД, чрез законния си представител – управителя Д.Б., е
изложил обстоятелства в писмения отговор на исковата молба, поради които не може да
изрази становище относно допустимостта и основателността на иска.
По делото е представено Удостоверение №*********/09.03.2023г., издадено от
ТП на НОИ - гр.Хасково, в качеството му на орган, който приема и съхранява
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност
без правоприемник, и издава документи за осигурителен стаж и доход, видно от което в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от А. Д. А.
трудов/осигурителен стаж за периода 20.01.1980-20.09.1983г. при работодател/осигурител
МТС-******** (Машинно тракторна станция).
По делото е установено, че със свидетелство за тракторист-машинист
№039250/23.06.1980г., издадено от МЗХП, на ищеца е призната правоспособност за
тракторист-машинист първи клас. Установено е, че в периода от 04.10.1983г. до 27.12.1985г.
ищецът е бил на наборна военна служба в Българската армия. С представено съобщение за
пожар и писмо от 09.02.2023г. на МВР- РД“ПБЗН“-Хасково е установено, че на 13.12.1984г.
в административната сграда на МТС-******** е имало възникнал пожар, като
противопожарната служба е участвала с два противопожарни автомобила.
Вещото лице-икономист Й.Ч., назначено за извършване на съдебно-
икономическата експертиза по делото, е посетило административната сграда на дружеството
„*********“АД, в която се съхраняват счетоводни документи на МТС-******** и е дало
заключение, че счетоводни документи на МТС-******** – ведомости и лични досиета за
периода 1980-1983г. не са запазени, включително такива, касаещи ищеца А. А. за посочения
период. Вещото лице е намерило налични ведомости за периода от 1985г. до 2006г.
Разпитаната по делото свидетелка Д.С., която не познава ищеца, е поддържала
показания, според които през м.12.1984г. в МТС-********, където С. е работила, е настъпил
2
пожар, който е унищожил ведомостите и досиетата. Другият разпитан свидетел Я.Г.,
работил в МТС-******** в периода 1978г.-1983г. е посочил при разпита, че ищецът е
започнал работа в МТС-******** през 1980г., бил е изпратен на курсове за тракторист, след
което е работил като тракторист до 1983г.
При тези фактическа обстановка, с обжалваното решение ТРС е отхвърлил
предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като съдът е приел, че ищецът не е
ангажирал писмени доказателства по чл.6, ал.2 от ЗУТОССР, което е основание да не се
кредитират и събраните гласни доказателства.
Решението на ТРС е валидно, допустимо и правилно, а жалбата на ищеца А.А., с
оглед релевираните в нея оплаквания, е неоснователна.
Правилно районият съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР и е процесуално допустим, тъй като по делото е представено
удостоверение от териториалното поделение на НОИ, че в осигурителния архив липсват
писмени данни за претендирания стаж. Правилно е установено също, че не са налични
ведомости и трудови досиета при сочения от ищеца работодател, при който през м.12.1984г.
е възникнал пожар и документацията е била унищожена.
Правилни са и изводите на първата инстанция по приложението на чл.6, ал.1 от
ЗУТОССР. Съгласно посочената разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не
са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Според практиката на ВКС, анализът на
посочения текст от закона налага извода, че законодателят е предвидил изискване за
допустимост на свидетелските показания по делата за установяване на трудов/осигурителен
стаж, само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на стажа.
За тези писмени доказателства в ал.1 на чл. 6 от закона е предвидено и кумулативното
наличие на предпоставките – доказателствата да са издадени от работодателя/осигурителя
при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. В текста на ал.2
на чл.6 от ЗУТОССР примерно, а не изчерпателно са посочени писмени доказателства по
смисъла на чл.6, ал.1 от закона - трудов договор; уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, от което
е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е
бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни
органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и
контрол; единният електронен трудов запис; други подобни документи. Освен примерно
изброените в ал. 2 на чл.6 от закона писмени доказателства, такива могат да бъдат и други
документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание
сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за
който се претендира като трудов/осигурителен стаж.
В разглеждания случай ищецът не е представил каквито и да е доказателства по
смисъла на чл.6 от ЗУТОССР. При безспорно установеният факт, че при работодателя е
настъпил пожар през 1984г., при който са били унищожени ведомости и трудови досиета,
ищецът е могъл да представи и други надлежни писмени доказателства – напр.заповед за
назначаване/уволнение, трудов договор/допълнителни споразумения, графици, заповед за
насочване към курс за тракторист и други подобни, издадени от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание да сочи на отделни моменти от претендирания период
от време за трудов стаж. При липса на представени доказателства, които да установяват
вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.6, ал.1 ЗУТОССР, правилно районният съд
е приел, че свидетелските показания за установяване на стажа на ищеца са недопустими. С
оглед на посоченото не следва да се обсъждат и от въззивната инстанция показанията на
разпитаните по делото свидетели за установяване на трудовия стаж за исковия период от
време.
Предвид изложените съображения ЯОС намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Като е отхвърлил иска с обжалваното решение, ТРС е
3
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Субективното разбиране на въззивника относно съдържанието на понятието
"справедливост", когато не са изпълнени изискванията на материалния закон, не е основание
да се приеме, че решението на първата инстанция е несправедливо и като такова подлежи на
отмяна.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2/16.01.2024г. по гр.д. №165/2023г. по описа на
Тополовградски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4