РЕШЕНИЕ № 1827

 

гр. Бургас, 29.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 67/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на М.Д.Г., от гр. Бургас, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че, поради изтекла погасителна давност през периода 10.09.2013-09.09.2018 год., ищецът не дължи на ответника следните суми: 2700 лева – главница по Договор за револвиращ заем № .../19.12.2009 год., 434,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.08.2018-09.03.2020 год., и 2248,42 лева – неолихвяеми вземания, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 08.06.2011 год. до окончателното й изплащане, съгласно изпълнителен лист, издаден на 23.05.2013 год. по т. д. № 2513/2013 год. на СГС, които суми са предмет на висящото изп. д. № 20198030400293/2019 год. на ЧСИ рег. 803, район на действие БсОС; ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмено допълнение от 09.07.2020 год.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.

Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, с изпълнителен лист от 23.05.2013 год., издаден по т. д. № 2513/2013 год. на СГС на основание Решение № 643/08.06.2011 год. по вътр. арб. д. № 643/2011 год., ищецът М.Г. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер от 5887,62 лева, ведно със законната лихва, начиная от 08.06.2011 год. до окончателното й изплащане, 80 лева – разноски по арбитражното дело, 50 лева – разноски за издаване на изпълнителния лист, както и 485,50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. За принудителното събиране на посочените вземания е било образувано изп. д. № .../2013 год. на ЧСИ, рег. № 848, което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК – при съобразяване с факта, че последното изпълнително действие е извършено на 10.09.2013 год.

Според представеното удостоверение изх. № 8765/09.03.2020 год. – л. 165 по описа, към настоящия момент процесните суми са предмет на изпълнение по висящото изп. д. № ... на ЧСИ, рег. № 803, а като взискател е легитимиран ответникът – на основание договор за цесия от 16.08.2018 год. и писмено приложение към него, съгл. протокол от 26.09.2018 год. на ЧСИ рег. № 848 (л. 93 по описа).

Ищецът М.Г. отрича дължимостта на посочените в изпълнителния лист парични вземания, като се позовава на погасителна давност, изтекла от датата на последното изпълнително действие – 10.09.2019 год., до 09.09.2018 год.

Ответникът оспорва иска с твърдение, че за паричните вземания по изпълнителния лист не е изтекла погасителна давност, тъй като е било образувано и други изпълнително дело, по което са предприемане действия за изпълнение.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. Предвид въведеното от ищеца-длъжник отрицателно твърдение, ответникът-взискател носи доказателствената тежест, за провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на погасителна давност през процесния период (м. септември 2013-м. септември 2018 год.) – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК. Такова насрещно доказване по делото не е проведено. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното валидно изпълнително действие. По отношение спорните вземания приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110, ЗЗД. Както бе посочено, ответникът-взискател носи тежестта за установяване, че през периода на висящност на изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия през такива периоди от време, които изключват изтичане на погасителната давност за паричните притезания на кредитора-цесионер. От представените доказателства не може да се установи извършването на такива действия (поискани от кредитора или служебно предприети от съдебния изпълнител). В хода на изп. д. № .... (понастоящем прекратено) са изпратени запорни съобщения на 10.09.2013 год. Делото не съдържа доказателства след тази дата, а и до края на процесния период, да са извършени изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, което са годни да прекъснат давността – чл. 116, б. „в“, ЗЗД (вж. абз. втори от мотивите по т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК). Второто изпълнително дело, висящо и понастоящем, е образувано на 19.02.2019 год., когато общата 5-годишна погасителна давност вече е била изтекла. От представените по делото доказателства не се установява извършване на действия, прекъсващи давността върху главницата през периода 10.09.2013-10.09.2018 год., а на основание чл. 119, ЗЗД давността е погасила и акцесорните вземания за обезщетение за забава и за деловодни разноски. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че образуването на изп. д. № ... също не е прекъснало давността, тъй като по него е връчена ПДИ до длъжника Г. и са извършени справки за проучване на имущественото й състояние, които изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността, съгласно цитираното ТР на ВКС.

Основателността на иска налага уважаване молбата на М.Г.  за присъждане на направените деловодни разноски в размер от 1048 лева – сбор от платените държавни такси и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК). Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение – 800 лева, не е прекомерно по размер съобразно фактическата и правна сложност на делото, а е и съобразено с редакцията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. към 27.09.2019 год., когато е сключен договорът за правна защита.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла погасителна давност през периода 10.09.2013-10.09.2018 год., ищецът М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, следните суми: 2700 лева – главница по Договор за револвиращ заем № .../19.12.2009 год., 434,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.08.2018-09.03.2020 год., и 2248,42 лева – неолихвяеми вземания, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 08.06.2011 год. до окончателното й изплащане, съгласно изпълнителен лист, издаден на 23.05.2013 год. по т. д. № 2513/2013 год. на СГС, които суми са предмет на висящото изп. д. № .../2019 год. на ЧСИ рег. 803, район на действие БсОС.

 

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ..., деловодни разноски в размер от 1048 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ