МОТИВИ към присъда по НОХД №**3/2016 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска Градска прокуратура е повдигнала обвинение
против О.Я.Я. за извършено престъпление по чл.354а,
ал.1, пр.4 от НК за това, че в периода от 10.01.2014г. до 23.05.2015г., в гр. С.,
ж.к. „*****“, бл. **, вх.*, ет.*, ап.**, без надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал, с цел
разпространение, високорискови наркотични вещества - коноп, както следва:
Обект №1 - Коноп с нето тегло 134,67 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент Тетрахидроканабинол 13,9%,
на стойност 808.02 лв.;
Обект №2 - Коноп с нето тегло 52,48 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент Тетрахидроканабинол 1,1 %,
на стойност 314,88лв.,
като общата стойност на наркотичните вещества е 1 122,90
лв. /хиляда сто двадесет и два лева и деветдесет стотинки/, а конопът е от
растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина, съгласно Списък I от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение на подсъдимия О.Я.Я.. Счита, че в хода на съдебното производство по безспорен
и категоричен начин се е установило, че подсъдимият е извършил престъплението,
в което е обвинен. В подкрепа на обвинителната теза, прокурорът посочва
събраните по делото свидетелски показания, протоколи за оглед на
местопроизшествие, протокол за извършеното претърсване и изземване, експертните
изследвания на иззетите вещества. Излага доводи, че събраната доказателствена
съвкупност сочи на това, че подсъдимия е лицето, което реално е наело
апартамента и е държало в него с цел разпространение наркотичните вещества,
докато свидетелката В.К. единствено и само формално е посочена, като наемател
на процесното жилище в сключения договор за неговия наем. Държавният обвинител
моли да не се дава вяра на показанията на свидетелката К., които са дадени пред
настоящия съдебен състав и се приеме, че именно подсъдимият е реалният
ползвател на процесното жилище, който с оглед количеството, вида и стойността
на наркотичните вещества, е държал същите с цел тяхното разпространение. Моли
съда, с оглед безспорно доказаното обвинение, да признае подсъдимия О.Я.Я. за виновен, като му наложи наказание от две години
лишаване от свобода, което да бъде отложено за срок от три години, предвид
факта, че същият е неосъждан, както и да му бъде наложена „глоба“ в размер на
5000,00 /пет хиляди/ лева.
Процесуалният представител на подсъдимия Я. – адвокат И.
моли за постановяване на оправдателна присъда.
Като доводи в тази посока посочва, че наркотичните вещества са открити в
процесния апартамент на 23.05.2015 г., а обвинението срещу подзащитния ѝ
е било повдигнато за държане на наркотични вещества с цел разпространение в
периода от 10.01.2014 г. – 23.05.2015 г. Сочи се, че обвинителната теза се
позовава само на косвено доказателство, а именно на показанията на свидетелката
К., които са дадени от нея пред съдия на **.05.2015 г. Според защитата, след тази
дата не са събрани каквито и да е преки или косвени доказателства в подкрепа на
обвинението. В пледоарията си пред съда, защитникът на подсъдимия
аргументира становището си за
недоказаност на обвинителната теза и с оглед факта, че според разследващия орган
не са били налице достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение
срещу когото и да е във връзка с установеното и иззето наркотично вещество до
дата 20.07.2015 г. Според защитата извършените впоследствие
процесуално-следствени действия, а именно разпит на бащата на свидетелката К.,
повторни разпити на свидетелите Б.И. и В.К., както и проведената очна ставка
между свидетелката К. и подсъдимия, не допринасят с нищо за това подсъдимият Я.
да бъде уличен в авторството на инкриминираното деяние. Твърди се също, че при
обжалване на взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, взета с
постановлението за привличане на обвиняем, съдът я е намалил два пъти с
мотивите, че събраните доказателства на досъдебното производство са
недостатъчни за извеждане на категоричен извод, че именно обвиняемият е автор
на твърдяното престъпление. Независимо от това, обаче според защитата и без да
събрани нови доказателства, СГП е внесла обвинителния акт в съда. Защитникът на
подсъдимия изцяло се придържа към становището на СГС, НО, 21 състав (разгледал
жалбата относно постановената мярка за неотклонение), в което е направен анализ
на базата на доказателствата, които са събрани и пред настоящия съдебен състав.
Защитата моли да не с е кредитират показанията на свидетелката К.. Посочва
също, че дадените показания от тази свидетелка пред съдия, са единствено
доказателство в полза на обвинението, които обаче са само косвено
доказателство, останало неподкрепено от събрания по делото доказателствен
материал, като оценява същите като житейски алогични, противоречиви и
недостоверни. В продължение на доводите си, защитникът на подсъдимия прави
искане същите да не бъдат кредитирани, но дори и да бъдат оценени като
достоверни от страна на настоящия съдебен състав, счита, че същите не са
достатъчни, за да бъде постановена осъдителна присъда. Като сериозен пробив в
обвинителната теза защитникът на подсъдимия изтъква показанията на свидетелите Б.И.
и Н.И.. Твърди, че от същите ставало ясно, че въпросният апартамент е бил
посещаван и от други хора, поради което
не може да се приеме, че единствено подсъдимият е имал ключ за апартамента,
както и че тъкмо той, а не някой друг е складирал вътре намерените наркотични
вещества. Според защитата не би трябвало да бъде изключен като потенциален
автор на извършеното престъпление и свидетеля Б.И., само поради обстоятелството
на поддържаната от него теза, че нямал ключ от сменената врата на апартамента.
Това според защитата е така предвид факта, че същият, въпреки че е отправил
нотариална покана за прекратяване на договора за наем в началото на 2014 г., то
не е отишъл да отвори процесния апартамент с ключар, за да провери какво се
случва с него. Също така се излага становище, че показанията на свидетеля Б.И.
не са достоверни, а средство за изграждане на алиби. Според защитата,
свидетелите Д. и И. също не следва да се поставят извън подозрение за
съпричастност към инкриминираното деяние, само поради факта, че са подали сигнал
в полицията относно намереното наркотично вещество в процесния апартамент.
Посочва се също, че е абсурдна тезата, да се наеме чуждо жилище за складиране
на наркотични вещества и да се преустанови плащането на наема. Излага се
становище, че процесуално-следствените действия по изземване на наркотичното
вещество и останалите обекти от апартамента са били опорочени, с оглед на което
твърди, че веществените доказателства не са събрани по законоустановения ред и
не следва да бъдат ценени като такива. В подкрепа на горната теза защитата
посочва показанията на поемните лица А.А. и Б.А.. Процесуалният представител на подсъдимият
продължава пледоарията си с обсъждане на протоколите за разпит на двете поемни
лица в хода на досъдебното производство, като въвежда твърдения в посока, че
същите са абсолютно еднакви. Според защитата същите са изготвени от
разследващия полицай провел техния разпит видно от използваната юридическа
терминология, като по този начин видимо не обективират реално проведен разпит.
В заключение моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на нейния
подзащитен.
Подсъдимият Я. поддържа казаното от своя адвокат и не
желае да даде обяснения по делото.
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК,
подсъдимият Я. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени
материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият О.Я.Я. ** години, роден
на ***г***, българин, български гражданин, осъждан /реабилитиран по право/, със
средно образование, неженен, студент трети курс в НБУ, специалност „финанси“, с
адрес гр. С., ж.к. „*****“, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********.
На 26.04.2013г. свидетелката В.К. и нейна приятелка - О.Д.
били нападнати от неизвестно за тях лице и след като по отношение на двете била
упражнена сила, чрез нанесени удари по лицето и главата, били отнети мобилен
телефон и сумата от 35,00 лева. Двете подали заявления в 03 РУП-СДВР и на
28.05.2013г., във връзка със случилото се, подсъдимият по настоящото дело О.Я.Я. бил привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно
производство ЗМ № 1155/2013г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 16123/2013г.
по описа на СРП. В последствие свидетелката К. била посетена от подсъдимия Я. в
нейния дом, който я помолил да оттегли жалбата си, като ѝ казал, че в
противен случай щял да лежи в затвора. След посещението в дома на свидетелката К.,
тя и нейната приятелка О.Д. подали молби до началника на 03 РУП-СДВР с искане за
оттегляне на дадените вече от тях показания по досъдебното производство. Двете
заявили, че са намерили отнетите им вещи, за които преди това твърдели, че са им
били отнети чрез сила. В резултат на така депозираните молби от свидетелката К.
и нейна приятелка - О.Д., било съставено от наблюдаващия прокурор постановление
на 18.11.2013г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК било прекратено наказателното производство по образуваното досъдебно
производство ЗМ № 1155/2013г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 16123/2013г.
по описа на СРП, водено срещу подсъдимия по настоящото дело – О.Я.Я. за извършено от него деяние на 26.04.2013г.,
квалифицирано като престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.
След случилото се свидетелката К. и подсъдимият Я. установили
интимни отношения помежду си. Те не живеели заедно, но се срещали често. В хода
на отношенията им свидетелката К. разбрала, че подсъдимия Я. се занимава с
разпространение на наркотичното вещество - марихуана. Той продавал марихуана на
различни лица в гр.С., ж.к. „*****“, като понякога на продажбите му присъствала
и свидетелката К.. Подсъдимият Я. бил студент и не работел, а се издържал от
продажбата на наркотични вещества. Той се страхувал, че полицията го следи и
подслушва по телефона, поради което искал да наеме апартамент и да го ползва за
склад на наркотичните вещества. Подсъдимият Я. разглеждал обяви в интернет за
отдаване на жилища под наем, но не харесвал нищо.
Свидетелят К.Д. бил собственик на апартамент № ** в гp.С., ж.к. „*****“, бл.**, вх.*, ет.*. Предвид
обстоятелството, че живеел в гр.Трън, свидетелят Д. решил да предостави
апартамента под наем, като за тази цел упълномощил своя племенник - свидетелят Б.И.,
който да отдава под наем процесния апартамент, негова собственост. За да отдаде
апартамента под наем, свидетелят Б.И. се обърнал за съдействие към агенция за
недвижими имоти „Ф.П.“. Подсъдимият Я. също се обърнал за съдействие към
посочената агенция, харесал жилището и
помолил свидетелката К. да го наеме под наем, но на нейно име. Свидетелката К. се
съгласила, т.к. била водена от емоциите си към него, като негова интимна
приятелка. Така, посредством посочената агенция за недвижими имоти свидетелката
К. се свързала със свидетеля Б.И. и на 10.01.2014г. бил извършен оглед, на
който свидетелката К. и подсъдимият Я. разгледали процесното жилище в
присъствието на свидетеля Б.И. и брокер от агенцията. Процесното жилище се
състояло от коридорче, баня, една стая и малко балконче. Още на същия ден
10.01.2014г. бил сключен договор за наем на недвижим имот между свидетеля Б.И.
и свидетелката В.К., въпреки че процесният апартамент
щял да бъде ползван от подсъдимия Я.. С договора за наем бил договорен месечен
наем за ползване на апартамента в размер на 120,00 лева. Освен това подсъдимият
Я. настоял да сложи метална врата на апартамента и тъй като свидетеля Б.И.
нямал нищо против така отправеното искане от подсъдимия в тази връзка, то бил
подписан нарочен анекс на 10.01.2014г. към договора, според който наемодателят
отпуснал общо 160,00 лева от наема за закупуване и монтиране на метална врата
на отдаденото под наем жилище. На 10.01.2014г. бил подписан и
приемно-предавателен протокол за процесния недвижим имот. Свидетелката К. и подсъдимия
Я. заплатили първия наем и депозита за ползването на наетия процесен апартамент.
След огледа на процесния апартамент на 10.01.2014г. и
подписването на договора на същия ден, свидетелката К. го посетила един
единствен път. След като поставил метална врата на процесното
жилище, подсъдимият Я. поискал от свидетелката К. да се свърже със свидетеля Б.И.
и да го попита дали би бил съглА.в апартамента да се
постави и вътрешна изолация, като разходите за този ремонт да се приспаднат от
наемна цена по договора. Свидетелката К. се свързала по телефона със свидетеля Б.И.
в началото на месец февруари 2014г. и той приел отправеното му предложение,
след което подсъдимият Я. сам поставил изолацията от вътрешната страна на
процесното жилище. Когато свидетелката К. го питала за причината, поради която
се налага поставяне на изолацията, подсъдимият Я. й обяснил, че в процесното
жилище съхранява авточасти, макар при посещението си в апартамента, свидетелката
К. да не забелязала такива.
Тъй като уговореният наем за процесното жилище за месец
март не бил платен навреме, свидетелят Б.И. няколкократно се опитвал да се
свърже по телефона със свидетелката К., но не успявал. Свидетелката К. обаче, потърсила
свидетеля Б.И. през месец април, във връзка със заплащането на наема за месеците
март и април. На уговорената среща между двамата свидетеля пристигнал единствено
подсъдимият Я.. На срещата подсъдимият Я. приспаднал 80,00 лева от общата
дължима се наемна сума за двата месеца /март и април/ за поставената изолация и
така заплатил на свидетеля Б.И. общо сумата от 160,00 лева. На срещата
свидетелят Б.И. поискал от подсъдимия Я. да му покаже поставената метална
врата, но подсъдимия отказал. От този момент нататък, наемът за процесното
жилище не бил плащан, като всички опити на свидетеля Б.И. да се свърже със
свидетелката К. на предоставения телефонен номер в договора за наем били
неуспешни. Така, на 08.07.2014г. свидетелят Б.И. изпратил до свидетелката К.
нотариална покана за прекратяване на сключения договор за наем на 10.01.2014г.
Впоследствие свидетелката К. се свързала със свидетеля Б.И. и му обяснила, че е
имала финансови затруднения, но искала да продължи да стопанисва процесното жилище
под наем. Свидетелят Б.И. заявил на свидетелката К., че с нотариалната покана
договорът за наем е бил прекратен.
Независимо, че договорът за наем от 10.01.2014г. бил подписан
от свидетелката К., в качеството й на наемател на процесния
апартамент **, находящ се в гp.С.,
ж.к. „*****“, бл.**, вх.*, ет.*, реално същият се ползвал от подсъдимия Я.,
като единствено той имал ключ за него, а тя живеела в гр.С. на ул. „О.“ със своя
баща - свидетелят Х.К. и своята баба. Свидетелят К. познавал подсъдимия Я.. Свидетелката
К. въпреки, че не споделяла със своя баща за отношенията си с подсъдимия Я., се
случвало тя да се прибира посинена, като в определен момент признала на баща си,
че подсъдимия Я. я биел. През месец ноември 2014г., свидетелката К. и
подсъдимият Я. се разделили, след като последният ѝ нанесъл сериозен
побой в жилището на неговата майка. Свидетелката К. се страхувала от подсъдимия
Я. и предпочитала да стои далеч от него.
През месец май 2015г. свидетелят Б.И. разбрал, че щял да
бъде глобен от „Т.-С.“ ЕАД, тъй като на адреса в гp.С.,
ж.к. „*****“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** никой не отварял, за да бъдат отчетени
топломерите. Свидетелят Б.И. не разполагал с ключ от поставената метална врата
на входната врата на процесния апартамент и затова, заедно с повикан от него
ключар и свидетеля Д., мислейки, че наемателите /подсъдимия Я. и свидетелката К./
са напуснали жилището, решил да влезе в апартамента. Свидетелят Б.И. отишъл до процесното жилище, но на място и от съседка в блока
разбрал, че то все още било обитавано от наемателите и се отказал от намеренията
си да влезе в жилището с помощта на ключар. Няколко дни по-късно, във връзка с
така създалата се ситуация, брата на свидетеля Б.И. - свидетелят Н.И. и вуйчо
му – свидетеля К.Д. посетили районното полицейско управление в *****, където им
било обяснено, че щом като договорът за наем бил прекратен,те можели да съберат свидетели от блока и да
разбият вратата. Свидетелите Н.И. и К.Д. пристъпили към тези действия още на
следващият ден - 23.05.2015г. От разговорите със съседи на процесното
жилище, свидетелят Н.И. научил, че редовно през нощта в апартамента идвали по
двама-трима души и след кратко време си тръгвали от него. Свидетелят Н.И. повикал
ключар и събрал десетина свидетели, сред които и домоуправителя на етажната
собственост. След като ключарят отворил вратата на процесното
жилище, свидетелят Н.И. влязъл в него и установил, че там било много задушно. В
единствената стая на жилището имало черен брезент, маса, креват, нагревателна
лампа и въздухопроводи. В банята на жилището установил, че има пластмасови
съдове, като легени с химикали. Под брезента видял бяло пликче с изсъхнала като
магданоз трева. До кревата били наредени множество пластмасови съдове пълни със
сивкави кълнове. От така посочените вещи, свидетелят Д. установил, като своя
собственост единствено леглото и масата в жилището.
Свидетелят Н.И. се обадил в полицията, т.к. намиращите се
на мястото лица се усъмнили, че това са наркотични вещества, поради което и на
място пристигнали полицейски служители. В присъствието на поемните лица -
свидетелите А.А. и Б.А. били извършени процесуално
следствените действия оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване в
неотложни случаи. В резултат на така извършените процесуално следствени
действия и в присъствие на помените лица – свидетелите А.А.
и Б.А., от процесния апартамент ** находящ се в гр.С., ж.к. „*****“, бл.**, вх.*, ет.* били
иззети множество вещи, сред които бял полиетиленов плик с надпис
„Балканджийски“, съдържащ стебла, клони и листа от растения с дължина на
стеблата около 40 до 60 см., както и черен полиетиленов плик с надпис „AWG“, съдържащ стебла, клони и
листа от растения с дължина на стеблата около 30 до 50 см. Двата плика били
запечатани в присъствието на двете поемни лица в кафяв хартиен плик с картон
серия А062711 и печат 901НЕКД-СДВР. За извършените процесуално следствени
действия били съставени протоколи, като протокола за претърсване и изземване в
неотложни случаи впоследствие бил одобрен от съдия при СРС, НО, 22 състав, с
определение от 24.05.2015г. постановено по НЧД № 8135/2015г.
В хода на досъдебното производство е назначена физикохимична
експертиза, която е изслушана в хода на съдебното следствие, същата не е
оспорена от страните и е приета от съда, като пълна, обективно и безпристрастно
дадена. От заключението й се установява, че растителната маса съдържаща се в иззетите
бял и черен плик, които били запечатани в кафяв хартиен плик с картон серия
А062711 и печат 901НЕКД-СДВР, представлява части от растението коноп, като
нетното тегло е съответно 134,67 гр. и 52,48 гр., а процентното съдържание на
тетрахидроканабинол - 13,9 % и 1,1 %, като конопът е наркотично вещество с
висока степен на риск и поставен под контрол /забрана/, съгласно ЗКНВП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и средства за
тяхната проверка, а именно: показанията на
свидетелката В.К., както и тези дадени от нея пред съдия по реда на чл.223 НПК,
които са прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 /л.24-** от
ДП/, прочетените и приобщени нейни показания по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.26-27 от ДП/ и прочетените и приобщени нейни показания
по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.121-123 от ДП/;
свидетелят Х.К.,
както и прочетени и приобщени негови показания по реда на
чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК /л.118 от ДП/; свидетелят Б.И., както и
прочетени и приобщени негови показания по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и
т.2 НПК /л.28-29 от ДП/; свидетелят Н.И.; свидетелят К.Д., както и прочетени и приобщени негови показания
по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.9 от ДП/; свидетелят А.А., както и прочетени и приобщени негови показания по реда
на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.15-16 от ДП/; свидетелят М.Н.; свидетелят
Б.А., както и прочетени и приобщени негови показания по реда на чл. 281, ал.4
вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.13-14 от ДП/; свидетелят А.Д.; заключението по
изготвената физикохимична експертиза /л.72 от ДП/, договор за продажба на
недвижим имот по реда на НДИ /л.30 от ДП/, 2 броя пълномощни /л.39 и л.40 от
ДП/, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи /л.4-6 от ДП/, определение
от 24.05.2015г. постановено по НЧД № 8135/2015г. по описа на СРС, НО, 22 състав,
протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-8 от ДП/, изготвен албум /л.79-82
от ДП/, договор за наем, ведно с Анекс и Приемно-предавателен протокол /л.31-36
от ДП/, нотариална покана /л.41 от ДП/, протокол за разпознаване на лице /л.120
от ДП/, писмените материали приложени по досъдебно производство ЗМ №1155/2013г.,
пр.пр. №16123/2013г. по описа на СРП и приети по настоящото дело, както и
всички останали приложени, представени и приети по делото писмени
доказателства.
Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, посочените
свидетелски показания са непротиворечащи си, взаимно допълващи се, логични и
последователно пресъздаващи възприетата от съда фактическа обстановка по
делото, относно фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване и свързани с
предмета на делото. Чрез тях по несъмнен и категоричен начин се установява
датата на осъществяване на деянието - 23.05.2015г., мястото на извършване на деянието
- гp.С., ж.к. „*****“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
както и механизма на неговото извършване - държане, с цел разпространение на
високорисково наркотично вещество - коноп.
По делото, в хода на съдебното следствие при проверка на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, както и на
този събран и приобщен по реда на НПК от настоящия съд не се установиха преки
доказателствени източници, но независимо от това по делото са събрани
достатъчно косвени доказателства, които в своята съвкупност, еднопосочност и
логична последователност водят до несъмнения и категоричен извод, че подсъдимия
Я. е автор на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато и настоящото
обвинение.
Важно място сред доказателствената съвкупност заемат
показанията на свидетелката В.К., които съдът обсъди не само постави в основата
на своя доказателствен анализ, но и обсъди внимателно както поотделно, така и в
съвкупност с останалия доказателствен материал, съобразявайки няколкократно
даваните от нея показания пред различни органи в хода на водения наказателен
процес. С оглед декларирана липса на спомени у свидетелката К. в хода на
съдебното следствие и при констатирано наличие на сериозни противоречия между показанията,
които е дала по реда на чл.223 НПК и тези дадени от нея в хода на съдебното
следствие, съдът реализира процесуалния инструментариум за отстраняване на такива
несъответствия, чрез прилагане на процесуално правната разпоредба на чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 НПК и по посочения процесуален ред приобщи към
доказателствената съвкупност така дадените от нея показания по реда на чл.223 НПК. След тяхното приобщаване и при анализа и съпоставката им с останалата
събрана доказателствена съвкупност съдът намира, че единствено обективни и
безпристрастно дадени са показанията на свидетелката К. пред съдия по реда на
чл.223 НПК, поради което ги кредитира изцяло и именно тях постави в основата на
обсъждане на събраната по делото доказателствена съвкупност с оглед
установяване на авторството и вината на подсъдимия Я., както и в основата на
възприетата фактическа обстановка по делото. Вярно е, че свидетелката К. заявява
след прочитане на тези показания, че не ги поддържа, но в същото време при
тяхната съпоставка с останалия приет доказателствен материал по делото е видно,
че свидетелката К. е дала същите в спокойна и защитена среда, а именно пред
съдия, докато в присъствието на подсъдимия Я. изпитва страх и опА.ия, предвид нанесените
множество побои от него, което е довело и до тяхната раздяла, както и тя самата
заявява в друг свой разпит пред разследващ полицай, показанията от който също
са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред. От друга страна
единствено показанията на свидетелката К. дадени по реда на чл.223 НПК корелират
с доказателствата събрани по делото, за разлика от показанията, които е дала в
хода на съдебното следствие и по време на проведената очна ставка между нея и
подсъдимия Я., т.к. последните не само не намира опора в събрания по делото
доказателствен материал, така и директно се опровергава от него, като в същото
време съдържат и вътрешни противоречия. Този извод на настоящия съд изцяло
почива на изложеното от свидетелката
К. в показанията, които тя е дала в хода на досъдебното производство и които са
приобщени чрез тяхното прочитане по делото, т.к. в същите последователно и структурирано
излага фактите и обстоятелствата свързани със сключения договор за наем на
процесния апартамент, в който са открити процесните наркотични вещества. Така
изложеното от нея в тези й показания съответства логически и хронологично с
показанията на нейния баща – свидетеля Х.К. и свидетеля Б.И.. Това е така,
защото и чрез показанията на свидетеля Б.И. се установи, че именно свидетелката
К. го е потърсила макар и по настояване на подсъдимия Я. с предложение да се
постави изолация на отдадения под наем апартамент, както и за единственото
заплащане на наемната цена, през месец април 2014г. Освен това, показанията на
свидетелката К., в частта в която същата изнася данни за предходните ѝ
отношения с подсъдимия Я., както и във връзка с отнемането на мобилния ѝ
телефон, в основната си част корелира със съдържанието на писмените материали
събрани по ДП ЗМ №1155/2013г., които материали настоящия съд приобщи към
доказателствената съвкупност по настоящото дело и които служат единствено за
проверка на доказателствената стойност на нейните показания дадени в хода на
съдебното следствие пред настоящия съд. При това положение настоящия съд
констатира още един аргумент за достоверността на тези показания изхождайки от
така приобщените писмени материали по посоченото досъдебно производство, за да
намери за единствено достоверни показанията на свидетелката К. дадени пред
съдия по реда на чл.223 НПК и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Еднопосочни са показанията на свидетелката К. и тези на нейния баща – свидетеля
К. и относно изнесените от тях данни свързани с упражняваното върху нея насилие
от страна на подсъдимия Я. в периода, в който същите са се намирали в близки
отношения, като според настоящия съдебен състав именно това упражнявано спрямо
нея насилие и то нееднократно е породило страх у свидетелката към подсъдимия,
за който страх и тя самата споделя, а това всъщност е и обективната причина обясняваща
процесуалното ѝ поведение, а именно тя да даде диаметрално противоположни
показания в хода на съдебното следствие пред настоящия съд.
Съображение на настоящия съд да не кредитира показанията
на свидетелката В.К. дадени в хода на съдебното следствие е и липсата на логична последователност и яснота в същите, като в
отделни техни части, те са в пряко противоречие с показанията на свидетелите Б.И.,
Н.И. и К.Д., относно следното обстоятелството, а именно дали последните са
разполагали с ключ от монтираната от подсъдимия Я. желязна врата на процесния апартамент.
В тази връзка внимание следва да се обърне и на вътрешните противоречия в
изложените показания на свидетелката К. пред настоящия съд, доколкото в едни
части от своето изложение тя твърди, че и двамата с подсъдимия Я. са
разполагали с ключ от наетия процесен апартамент, а в други, че тя не е имала
ключ от входната врата на същия. Разминавания в конкретният случай са налице и
по отношение на начина по който свидетелката твърди, че е плащана наемната
цена. Това е така, защото свидетеля Б.И. посочва, че е вземал сума пари само в
брой, докато свидетелката К. твърди, че наемната цена се е заплащала по банков
път, но писмени доказателства в тази насока не се ангажират от страните и не се
твърди от тях такива да са налични. Гореизложеното противоречие също така мотивира
настоящия съд да не даде вяра на показанията на свидетелката К. от съдебното
следствие и на заявеното от нея в проведената очна ставка, като вместо това
кредитира дадените от нея пред съдия показания по реда на чл.223 НПК и
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК при формиране на своите
фактически и правни изводи по делото.
Съдът
даде вяра на изложеното в показанията от свидетеля Х.К.. Същият, с необходимата
яснота и липса на заинтересованост, независимо, че е баща на свидетелката К.,
излага своите непосредствени възприятия досежно отношенията на дъщеря му – свидетелката
В.К. с подсъдимия Я.. Това е така, защото е абсолютно необяснимо поведението му
като родител в конкретно създалата се обстановка предвид отношенията между
неговата дъщеря – свидетелката К. и подсъдимия Я., а именно да знае, че се
упражнява насилие върху нея и да не предприеме никакви действия за да ги
предотврати. Ако, свидетелят К. имаше определена негативна нагласа към
поведението на подсъдимия Я., с оглед упражнено от него физическо насилие над
свидетелката К., то същият би свидетелствал по начин, по който да се утежни процесуалното
положение на подсъдимия, още повече под угрозата, че и неговата дъщеря би могла
да понесе наказателна отговорност по процесния случай. Независимо от това
обаче, в конкретния случай съгласно показанията му дадени в хода на съдебното
следствие такава индиция не се наблюдава в неговите показания, ето защо и съдът
им се довери изцяло. Вярно е, че показанията на свидетелят К. не допринасят за
пряко установяване на конкретни факти и обстоятелства, които да са свързани с
предмета на доказване по настоящото дело, но въпреки това, същите имат своето
значение за делото, доколкото служат за утвърждаваща доказателствена проверка
на изложеното от свидетелката К. в хода на досъдебното производство пред съдия
по реда на чл.223 НПК, които бяха приобщени по съответния процесуален ред по
НПК. Така свидетелят К., свидетелства по един категоричен начин за това, че
дъщеря му се е прибирала бита, както и че впоследствие му е споделила, че подсъдимия
Я. е лицето, което й е упражнило това физическо насилие. Този свидетел разказва
и за последния такъв случай, който определя като „повече от побой“ и който случай
всъщност е довел до раздялата между свидетелката К. и подсъдимия Я.. Независимо
от отношенията между свидетелката К. и подсъдимия Я. се установи чрез
показанията на свидетеля К., че свидетелката К. *** със своята баба и негова
майка, както и, че не е живяла на друго място. Съдът даде вяра и на прочетените
показания по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК на свидетеля К. не само в тази насока, но и при
установяване на обстоятелството относно споделеното му от свидетелката К., че
именно подсъдимият я е накарал тя да наеме процесния апартамент на нейно име,
като сключи процесния договор, предвид момента на тяхното депозиране, защото
тогава свидетелят К. е разполагал със значително по-ясни спомени. Изложените от
него показания се открояват с липса на заинтересованост и са в унисон с депозираните
показания на свидетелката К. пред съдия по реда на чл.223 НПК и приобщени към
материалите по делото чрез тяхното прочитане и съдът ги кредитира, като
достоверни и добросъвестно дадени.
На
следващо място, значение за изясняване на фактите по делото имат и показанията на
свидетеля Б.И.. Посредством тях се установяват и при това достатъчно детайлно,
събитията свързани с наемането на процесното жилище находящо се в ж.к. „*****“
от свидетелката В.К. и подсъдимия Я., както и причините, поради които е бил развален
сключения договор за наем от името на свидетелката К., в качеството й на
наемател. Свидетелят Б.И. разказва подробно и с необходимата яснота за датата
на която е сключен процесния договор за наем - 10.01.2014г., както и, че до неговото
сключване се е стигнало посредством услугите на агенция на недвижими имоти и не
на последно място, че при неговото сключване са присъсътвали
свидетелката К. и подсъдимия Я.. От данните съдържащи се в показанията на
свидетеля Б.И. се установяват и подробности по поставянето на метална врата и
изолацията в процесния апартамент, както и данни за това, как и при какви
обстоятелства са платени наемните суми, които подсъдимия Я. е заплатил на
свидетеля Б.И., като дължима се наемна цена по сключения договор за наем. Също
така и достатъчно убедително от показанията на свидетеля Б.И. се установи и обстоятелството, че същият е имал неуспешни опити да се
свърже със свидетелката К., за да я уведоми, че договора за наем е прекратен,
както и относно последващите действия по отваряне на процесното жилище. От
важно значение във връзка с последното са и показанията на свидетелите Н.И. и К.Д..
От същите се установява, че те двамата са инициирали отварянето на собствения на
свидетеля Д.,*** и от показанията им се установява, че те лично след неговото
отваряне са придобили непосредствени възприятия за състоянието му. Въпреки
изминалия период от време, у свидетеля Н.И. са налице достатъчно спомени за
процесния инцидент, които подробно изнася в своите показания и които са
свързани със завареното положение в процесния апартамент, което положение
същият описва детайлно и последователно. Съдът даде вяра на показанията на
свидетеля Д., които се прочетоха по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК в частта, в която същия посочва, кои от намиращите се в процесния
апартамент вещи са били негови и кои не са били негови, т.к. в тази им част
показанията му кореспондират с показанията на свидетелката К.. Съдът изцяло се
довери на показанията на свидетелите Б.И., Н.И. и Д., т.к. счита същите за
логични, непротиворечиви и относими към изясняване на фактическата обстановка
по делото, с цел разкриване на обективната истина. Същите намират опора и в
редица от налични писмени доказателства и доказателствени средства, защото
данните които изнасят тези свидетели в своите показания изцяло кореспондират и
на писмените доказателства, изразяващи се в договора за
продажба на недвижим имот по реда на НДИ, подписаните пълномощни от страна на
свидетеля Д., подписания на 10.01.2014г. договор за наем на процесния
апартамент ведно с анекса и
приемно-предавателния протокол към него, сертификатът от агенцията за недвижими
имоти, нотариалната покана, а също и писмените доказателствени средства - протокола
за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване на лице и протокол за
претърсване и изземване.
Необходимо е да се посочи, че
при съставяне на писмените доказателствени средства от разследващия орган - протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване на лице и протокол за
претърсване и изземване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да доведат до тяхното дискредитиране и изключване от доказателствената
съвкупност, защото органа, който ги е съставил е съблюдавал изискванията на
НПК. Видно е от съставените протоколи за извършените действия по разследване,
че при тяхното съставяне са присъствали поемни лица, които в качеството си на
представители на гражданското общество и присъстващи на мястото на извършване
на процесуално следственото действие са осъществили своите функции за
гарантиране на правото на защита не само на личността, но и за гарантиране и
охрана на интересите на обществото, предвид констатираното в обсъжданите
протоколи. При това положение не може да се възприеме становището на защитата,
че при съставяне на протокола за претърсване и изземване са допуснати
процесуални нарушения. Това е така, защото в подкрепа на вписаното в посочения
протокол, касаещ констатираното обективно, фактическо положение в процесния
апартамент при неговото отваряне в присъствието на свидетелите И. и Д. са
присъствали и поемни лица, а именно свидетелите А.А.
и Б.А.. Доколкото съставеният протокол за претърсване и изземване от 23.05.2015г.
/л.4-6 от досъдебното производство/ подлежи на самостоятелна преценка относно
неговата достоверност и законосъобразност в процеса, то настоящият съдебен
състав е на мнение, че при изготвянето му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са от такъв характер, че да доведат до
изключването му от визираната по-горе доказателствена съвкупност, както вече се
посочи. Това е така и защото съставения протокол за претърсване и изземване от
23.05.2015г. е бил одобрен от компетентния съдия при СРС с определение от
24.05.2015г., с оглед правната квалификация на установеното деяние. Предвид
императивното съдържание на разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.305, ал.3 НПК обаче, настоящият съдебен състав на свой
ред е задължен да направи анализ на коментирания протокол, който на първо място
е годен, съдържа всички изискуеми се реквизити, съставен е в присъствие на
поемни лица, одобрен е по надлежния ред и в законоустановения срок за това. Съдът
не намира основание за съмнение в неговата достоверност и доказателствена
стойност, с оглед отразеното в неговото съдържание, доколкото съдържанието му
кореспондира по един достатъчно убедителен начин на всички събрани по делото гласни
доказателствени средства, писмени и веществени доказателства. В тази насока са последователно и коректно
дадените показания на свидетеля Н.И., който описва лично и непосредствено
възприетите от него в процесния апартамент вещи, които са идентични и с вещите
описани протокола за оглед и протокола за претърсване и изземване. В подкрепа
на установеното в процесния апартамент, което е описано в протокола за
претърсване и изземване са показанията на свидетелите А.А.
и Б.А.. Вярно е, че в показанията на свидетеля А. се наблюдава една
незаинтересованост към извършваното в негово присъствие процесуално следствено действие,
но това му негативно поведение не може да бъде определено, като наличие на
данни за опорочаването на съставения протокол. Напротив, това му поведение би
могло да бъде възприето единствено като липса на заинтересованост от изхода на
делото, както и предпоставка за кредитиране на дадените от него показания като изцяло
съответни на действително установеното в процесното жилище, както и за процеса
на провеждане на процесуално следственото действие от разследващия орган. В
същото време, прави впечатление от показанията на другото поемно лице – свидетеля
Б.А., че същият внимателно е наблюдавал извършените действия от разследващия
орган и ги пресъздава подробно, последователно и логично в показанията си пред
съда, като описаното от него съответства, както на съдържанието на самия
протокол за претърсване и изземване, така и на протокола за оглед, на
изготвения албум и не на последно място на показанията на свидетелите Н.И. и А.А.. Еднопосочни в случая са показанията на свидетелите Б.А.,
Н.И. и А. А. относно следните обстоятелства - отчетения от тях застоял въздух и
силната особена миризма в процесния апартамент при неговото отваряне.
Свидетелите са категорични също така и при описанието на намерени в процесното
жилище предмети, които не се установи да са се намирали в жилището при неговото
наемане, при посещението на свидетелката К. в същото, както и да са собственост
на свидетеля Д., с оглед на което за съда не остава съмнение, че намерените
наркотични вещества в процесното жилище не са били собственост на свидетелите Д.
и К., а така също и на свидетелите Б.И. и Н.И., в която насока навежда аргументи
защитата на подсъдимия Я., макар да е вярно, че процесния апартамент е бил
отворен преди пристигането на органите на досъдебното производство. При това
положение се установи по безспорен и категоричен начин, не само верността на
записаното в съдържанието на протокола за претърсване и изземване, но и след
анализ на гласните доказателствени средства, че действително от процесното
жилище са иззети намерените в него – 20 /двадесет/ броя черни, пластмасови
саксии пълни със сиви на цвят гранули; бял полиетиленов плик с надпис
„Балканджийски“ съдържащ свежи стебла и клони от растения; черен полиетиленов
плик с надпис „AWG“ съдържащ свежи стебла, клони и листа от растения; тръбна конструкция с
формата на куб с пластмасово дъно, състояща се от бели метални тръби и фолио;
платнище от плат – от външната страна черно на цвят, от вътрешната сребристо и
с алуминиево покритие; вентилатор марка „BLAUBERG“ сив пластмасов, с черен захранващ кабел и захванат за
него филтър от плат в цилиндрична форма; два броя алуминиеви гофрирани тръби;
алуминиева лампа, осветително тяло с монтирана фасонка и кабел без щепсел;
конфигурация от множество различни по дължина и диаметър маркучи;
трансформатор, бял на цвят; уред с надпис „PHMeter“, сив на цвят с два бутона; електрическа лампа за вода; електрическа вентилаторна печка; електрическа
крушка с цилиндрична форма; три броя черни
пластмасови шишета с вместимост 1 литър и 0,500 литра, частично пълни с
течност; договор за наем на имот в оригинал, приемо-предавателен протокол и
разписки за получени наеми, всички в оригинал. Показанията на поемните лица –
свидетелите А. и А. на свой ред изцяло кореспондират със заключението на
изготвената съдебно физикохимическа експертиза относно вида на намереното и
иззето вещество при проведеното процесуално следствено действие претърсване и
изземване. Това е така, защото двамата свидетели са категорични в своите
показания, че при това действие по разследването в процесния апартамент са
намерени два найлонови плика с различен надпис, в които са видели, че има
поставени зелени листа и стебла от растения, които силно миришели. Действително
свидетелите А. и А. оприличават силната миризма на тези растения на определена
подправка, но пък от показанията им се установи и, че на място и в тяхно
присъствие е извършен полеви тест от пристигналата на място огледна група, при
който полеви тест иззетите растения и стебла са реагирали на наркотичното
вещество – коноп /марихуана/. При това положение и както самите свидетели сочат
в своите показания е, че те са били надлежно информирани и са знаели, че
намерените растения са именно високорисковото вещество - коноп /марихуана/. Ето
защо за настоящия съдебен състав не е налице съмнение относно достоверността в
показанията на посочените двама свидетели и при установяване на това
обстоятелство. Действително, в конкретния случай са налични различия в
показанията на поемните лица между тези, които изнасят пред съда и тези които
са дали в хода на досъдебното производство, но същите са не само незначителни,
но и не се отразяват на доказателствената им устойчивост и достоверност, като
тези различия биха могли да бъдат отдадени на изминалия период от време от
датата на деянието до депозирането им пред настоящия съд и не на последно място
на субективната възможност на отделния индивид да запомня определени факти и
обстоятелства във времето, които са му са станали известни, а и впоследствие
субективната възможност за тяхното възпроизвеждане в конкретна среда /съдебната
зала/. Така констатираните различия в показанията бяха отстранени от настоящия
съд в хода на съдебното следствие по предвидения процесуален ред, съобразно
разпоредбата на чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, като същите бяха
прочетени и впоследствие приобщени към доказателствената съвкупност по делото. При
това положение настоящият съд се довери изцяло на показанията на свидетелите А.
и А., които показания двамата поддържат изцяло с твърдението, че в тях е
отразено действително случилото се на инкриминираната дата. Това според съда е
така, защото прочетените им показания са дадени в хода на досъдебното
производство и то в деня на самия процесен инцидент, когато спомена им е бил най-добър,
поради което и обективират по-добре възприетите факти и обстоятелства на
мястото на деянието от свидетелите. При това положение проведеното процесуално
следствено действие претърсване и изземване на процесните предмети е законосъобразно
и правилно.
В подкрепа на изложеното до момента е и проведеното изследване
материализирано в изготвената физикохимична експертиза, която страните не
оспорват и съдът прие, като пълна, обективно и безпристрастно дадена от вещото
лице. От същото се установява вида и количеството на растителната маса във всеки
един от двата иззети полиетиленови плика, както и процентното съдържание на
активно действащия компонент в изследваната растителна маса. От заключението на
експертизата се установява, че при изследването на съдържащите се свежи стебла и клони от
растения, поставени в бял полиетиленов плик с надпис „Балканджийски“ условно
обозначен, като обект №1 в протокола за претърсване и изземване е установено,
че същите представляват високорисковото наркотично вещество - коноп с нето
тегло 134,67 грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент -тетрахидроканабинол 13,9%, на стойност 808,02 лева. Също така от
заключението на съдебно физикохимичната експертиза се установява, че при
изследването на съдържащите се свежи
стебла и клони от растения, поставени в бял полиетиленов плик с надпис „AWG“ условно обозначен, като обект
№2 в протокола за претърсване и изземване е установено, че същите представляват
високорисковото наркотично вещество - коноп с нето тегло 52,48 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
1,1 %, на стойност 314,88 лева. Стойността на изследваното количество
високорисково наркотично вещество – коноп законосъобразно е определена
съобразно Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. При това положение обща
стойност на високорисковото наркотично вещество – коноп е в размер на 1 122,90 лева.
С оглед на всичко гореизложено
по делото се установи макар и по косвен път, че ползвател на процесния
апартамент е бил подсъдимия Я., независимо, че договора за наем е бил подписан
от свидетелката К., като наемател. Това на свой ред е така, защото не само от
показанията на свидетелката К., но и от показанията на свидетеля Б.И. се
установи, че именно подсъдимия Я. е желаел да смени входната врата на
процесното жилище с метална, а също така и да извърши подобрения в него
поставяйки му вътрешна изолация. По делото се установи също така чрез
показанията на свидетелката К., че подсъдимия е разполагал с необходимите
знания и умения да извърши подобренията в процесното жилище, затова, защото
същия макар и студент е упражнявал трудова дейност свързана с поставяне на
изолация на жилища. Не на последно място от показанията на двамата свидетели се
установи, че именно подсъдимия Я. е желаел да се приспадната вложените от него
парични средства за смяната на входната врата и вътрешната изолация на
процесното жилище, от наемната цена за първите два месеца, което предложение е
било прието от свидетеля Б.И.. Ето защо по делото се установи чрез показанията
на свидетелката К., че именно подсъдимия Я. е лицето, което е заплащало
наемната цена на свидетеля Б.И., като това обстоятелство се установи и в
показанията на посочения свидетел. Обстоятелството, че подсъдимия Я. е
присъствал на 10.01.2014г. при подписване на процесния договор за наем се
установява несъмнено не само от показанията на свидетелите К. и Б.И., но и чрез
проведеното процесуално следствено действие разпознаване на лице, за което е
съставен протокол, а самото действие е проведено законосъобразно и в изпълнение
на разпоредбите на чл.170 НПК. При това положение настоящият съд намира по
категоричен и несъмнен начин за установено от събраните доказателства по делото, че не само подсъдимия Я. е реалния ползвател на
процесния апартамент находящ се в ж.к. „*****“, но същия е и лицето, което е държало
иззетото високорисково наркотично
вещество - коноп, съхранявано в него, с цел разпространението му.
Обстоятелството, че подсъдимия Я. е лицето, което е автор на престъплението,
касателно обективните признаци от състава на деянието се извежда не само от
показанията на свидетелката К. дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК, на
които съдът се довери, но и предвид отразеното в протокола за оглед и протокола
за претърсване и изземване, от където е видно, че в процесното жилище са
намерени и иззети множество различни предмети, които са предназначени за
отглеждане на високорисковото вещество – коноп. Този извод на съда се подкрепя
категорично и несъмнено от показанията на свидетелката К. в частта, в която
същата сочи, че е била свидетел на извършени действия от подсъдимия Я. по
разпространение на наркотични вещества, а именно на тяхната продажба на
различни лица. Няма как да не се отчете и факта, че е житейски напълно логично
е поведението на подсъдимия Я., който в изпълнение на своята цел да съхранява наркотично
вещество - коноп в апартамента е желаел и е настоявал пред свидетеля Б.И. да се
постави метална врата, както и изолация, с което да създаде подходящи условия,
като в същото време помоли приятелката си – свидетелката К. да сключи договора
от свое име, за да не може да бъде свързан с ползването на апартамента. Аргумент
в тази насока са показанията на свидетеля Б.И. в частта, в която същия посочва,
че от съседка от входа на блока му е споделено, че лица от мъжки пол са търсили
ключ от входната врата на блока, твърдейки, че са наематели на процесния
апартамент собственост на свидетеля Д.. Във връзка с горното е необходимо да се отчете, че правилата на справедливия процес по отношение
на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в
обективната действителност не само не изключват, но и предполагат съобразяване
с нормалната житейска логика и натрупания социален опит /р. № 431 от 16.06.2003
г. по н. д. № 206/2003 г., II н.о. на ВКС/.
Неоснователно е в случая
възражението на защитата на подсъдимия, че обвинението не е доказано по един
несъмнен начин от събраните по делото доказателства, защото по делото са
събрани достатъчно косвени доказателства, от които по един несъмнен и
категоричен начин се установява авторството на деянието или, че подсъдимия Я. е
извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Събраните по
делото косвени доказателства разгледани и обсъдени поотделно, а също и след
съвкупен и задълбочен анализ с останалите доказателства по делото водят до
наличието на обективна връзка помежду си, както и същите се намират в корелация
с основния факт на доказване по делото свързан с държането на високорисково
наркотично вещество – коноп от подсъдимия Я. и неговото разпространение. В
резултат именно на такъв задълбочен анализ се установява обективната връзка на
косвените доказателства с обстоятелствата, предмет на доказване както вече се
посочи, както и че наличните доказателствени материали, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка налагат единствено възможния извод относно извършване на инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия Я.. Събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателствени средства, както и писмени и веществени
доказателства очертават една константна логична верига от обективни и
субективни факти, от които по несъмнен и категоричен начин се установява, както
самото деяние, така и съпричастността към същото на подсъдимия Я.. Обратното на
въведените от защита твърдения за липса на достатъчно доказателства, от които
да се изведе категоричен извод за участието на подсъдимия в инкриминираното
деяние е неоснователно и не почива на събраната по делото доказателствена
съвкупност и установената от съда фактическа обстановка по делото.
Всички тези обстоятелства
мотивират съда да приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин
повдигнатото обвинение на подсъдимия О.Я., чрез внесения в съда обвинителен акт
срещу него от прокурора.
По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимия Я. е съпричастен към инкриминираното деяние за периода от
10.01.2014г. до 22.05.2015г. съгласно не само показанията на свидетелката К.,
но и съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и
писмени доказателства. Действително, от показанията на свидетелката К. се
установи, а също и от тези на свидетеля Б.И., че действителния наемател на
процесното жилище е подсъдимия Я., но не се установи до датата на която е
проведено процесуално следственото действие претърсване и изземване в
процесното жилище да са държани процесните наркотични вещества. От друга
страна, чрез показанията на свидетелката К. се установи, че тя е посетила
процесното жилище един единствен път след сключване на договора под наем, който
е подписала, при което посещение съгласно нейните показания в жилището не са се
намирали иззетите предмети с проведеното действие по разследване – претърсване
и изземване. Ето защо от събраните по делото доказателства макар да се
установи, че подсъдимия Я. е реалният ползвател на процесното жилище;
единствено той го е посещавал, защото е имал ключ; по негова инициатива е
сменена входната врата на жилището с метална и е направена вътрешна изолация на
същото, то по делото не се установи на коя дата и в кой точно период подсъдимия
Я. е внесъл в жилището предметите, които са иззетите. Единствено се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 23.05.2015г. в процесното жилище е намерено
и иззето високорисково наркотично вещество – коноп, което е държано в
инкриминираното жилище от подсъдимия Я., с цел тяхното разпространение. При
това положение настоящият съд намери, че за периода от 10.01.2014г. до
22.05.2015г. не се събраха доказателства относно авторството на деянието.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установените факти, съдът приема от правна
страна, че подсъдимият О.Я.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4 НК.
За да бъде осъществено от обективна страна престъплението,
за което от държавното обвинение е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия Я., следва да се установи, че той е държал, с цел разпространение,
без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества. С оглед на
изложеното изпълнителното деяние на престъплението се характеризира с няколко
особености, които следва да съществуват едновременно по отношение на дееца при
осъществяване на престъпната дейност, за да бъде реализирана търсената
наказателна отговорност за неговата противоправна проява, за която
законодателят е предвидил санкция чрез налагане на наказание. Настоящият състав
намира, че от събраните по делото доказателствени материали се установява по
безспорен, несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Я., към дата 23.05.2015г.,
е бил реалният ползвател на апартамент № ** в гр. С., ж.к. „*****“, бл. **, вх.*,
ет.*. На следващо място, по делото е безспорно доказано, че на същата дата във
въпросното жилище в бял и черен плик са били съхранявани високорискови
наркотични вещества - растителна маса, представляваща части от растението
коноп, с нетно тегло съответно 134,67 гр. и 52,48 гр. и процентното съдържание
на тетрахидроканабинол - 13,9 % и 1,1 % на обща стойност 1 122,90 лв. Информация,
че подсъдимия Я. е разпространявал наркотични вещества се съдържа в показанията
на свидетелката К., а освен това количеството и стойността на откритото
наркотично вещество също така обуславят извода, че то е било държано именно с
цел разпространение, а не за лично ползване. Косвено доказателство в тази
насока са показанията на свидетеля Н.И., от които се установи, че редовно през
нощта в процесния апартамент са влизали по двама-трима души и след кратък
престой в него са си тръгвали. Установи се от показанията на свидетелите Н.И., Д.,
А. и А., че в процесното жилище са били създадени и специфични условия, с което
същото е било пригодено за съхраняване на наркотични вещества. В случая
решаващо значение имат данните от гласните доказателствени средства,
приложените писмени доказателства и доказателствени средства и експертното
заключение, чрез които се установяват извършеното престъпно деяние и съпричастността
на подсъдимия Я. към него, а именно, че същия е негов автор. В настоящият
случай е налице съставомерно държане от страна на подсъдимия, като същото се
характеризира с осъществяване на състава на престъплението до настъпване на
някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват.
Такива обстоятелства в конкретния случай са били действията на свидетелите Н.И.
и Д., както и на отзовалите се на техния сигнал полицейски служители. По делото
безспорно се установи, че наркотичното вещество се е намирало обективно в
ползвания апартамент единствено от подсъдимия Я., т.е. същото е било в неговата
фактическа власт и подсъдимия е разполагал с възможност фактически да се
разпорежда с него. Така от обективна страна е налице съставомерно държане на
инкриминираното наркотично вещество, с цел неговото разпространение.
За държането на инкриминираното наркотично вещество подсъдимия
Я. не е имал надлежно разрешение от компетентните органи, осъществяващи контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. От заключението на изготвената по делото
физикохимична експертиза се установи, че намереното наркотично вещество е коноп.
Това наркотично вещество е поставено под контрола на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и същото безспорно представлява
високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и производство. Конопът
е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съдържащ се в Приложение №1
към чл.3, т.1 НРКРВН. Включен е и в Единната конвенция за наркотичните вещества
на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България, а също и в Конвенцията на
ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни
вещества, ратифицирана от Република България. Видно от заключението на
експертизата, наркотичното вещество е с концентрация /процентното съдържание/
на активен наркотичен компонент - тетрахидроканабинол.
Вярно е, че растителната маса, представляваща
наркотичното вещество е била разделена в само два полиетиленови плика, без да
са обособени единични дози, но от друга страна общото количеството и цената на
наркотичното вещество в случая са високи, което обстоятелство не може да бъде
подминато, а извършеното от подсъдимия Я. преценено като маловажен случай или,
че е предназначено за лична употреба. При изясняване на това обстоятелство съдът
отчете естеството на наркотичното вещество и това, че конкретното количество
предпоставя разпространяването му.
На следващо място, противно на прокуратурата, настоящият
съд счете, че от наличната по делото доказателствена съвкупност не се доказва
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е държал инкриминираното
високорисково наркотично вещество през периода от 10.01.2014г. до 22.05.2015г.
Подобни данни не се съдържат нито в показанията на свидетелката В.К., нито в
другите материали по делото. Според настоящия съдебен състав е несъмнено
установено държането на наркотичното вещество единствено на 23.05.2015г., на
която дата същото е било открито в ползвания от подсъдимия Я. ***, за който
факт са налице множество гласни и писмени доказателствени средства като
протокола за претърсване и изземване и показанията на свидетелите Н.И., А. и А..
Именно поради тази причина настоящата съдебна инстанция прецени, че подсъдимият
Я. следва да бъде признат за невиновен и оправдан да е извършил престъплението
за периода от 10.01.2014г. до 22.05.2015г., доколкото извършено престъпление от
подсъдимия Я. е безспорно доказано единствено за датата 23.05.2015г.
По изложените съображения подсъдимия Я. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 НК единствено за това, че на
23.05.2015г., в гр. С., ж.к. „*****“, бл. **, вх.*, ет.*, ап.**, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества
- коноп, както следва:
Обект №1 - Коноп с нето тегло 134,67 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент Тетрахидроканабинол 13,9%,
на стойност 808.02 лв.;
Обект №2 - Коноп с нето тегло 52,48 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент Тетрахидроканабинол 1,1 %,
на стойност 314,88лв.,
като общата стойност на наркотичните вещества е 1 122,90
лв. /хиляда сто двадесет и два лева и деветдесет стотинки/, а конопът е от
растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина, съгласно Списък I от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
От субективна страна, съдът намери, че деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Той е наказателно отговорно лице, без данни, изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по делото. С оглед възприетото от съда, че подсъдимия Я.
е знаел, че веществата, върху които упражнява фактическа власт са били
високорискови наркотични се налага извод, че у него е било налице и знание на
фактическото им държане - обстоятелство, което принадлежи към състава на
престъплението по повдигнатото му обвинение. Той е съзнавал също така, че не
може да държи наркотици, но въпреки това не само ги е държал, а е целял и да ги
разпространява, без да има съответното разрешение за това. Именно с това си
поведение, при наличие на съзнание за липса на съответното разрешително,
подсъдимият осъществява състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.
Налице е и съставомерната за тази квалификация специална цел за разпространение
на наркотичните вещества. Подсъдимият е съзнавал също, че държаното от него
наркотично вещество е било в немалко количество, предполагащо нееднократна
употреба от неограничен кръг лица. Тук е без значение вида на наркотично
вещество, доколкото това обстоятелство не влияе на наличието на пряк умисъл при
подсъдимия в момента на осъществяване на инкриминираното деяние, а още повече че
той е знаел, че държи именно намереното наркотично вещество - коноп.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия О.Я.Я. престъпление
по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две
до осем години и „глоба” в размер от пет до двадесет хиляди лева.
За да определи вида и размера на наказанието на
подсъдимия Я. съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства
съгласно чл.54 НК. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете немалкото
количество и стойност на държаното високорисково наркотично вещество, както и
предварителната организация на съхранението му в жилище, формално наето от тогавашната
интимна приятелка на подсъдимия – свидетелката К.. Не може да бъде подминато и
обстоятелството на подготовка и планираност в действията на подсъдимия, който
възползвайки се от свидетелката К., която е изпитвала страх от него да я накара,
тя да наеме процесното жилище и по този начин да създаде впечатление, че тя
като наемател е държала процесното високорисково наркотично вещество. Също
така, по този начин подсъдимия Я. съвсем съзнателно и целенасочено е целял да
отклони вниманието на компетентните за това органи при разследване на
престъпления, от себе си и по този начин да осигури свое алиби. Освен това, следва да се отчете, че в случая
подсъдимият е възприел един престъпен начин на живот, чрез който застрашава
живота и здравето на неограничен кръг лица, между които са най-вече
подрастващите, които са лесно податливи, с оглед неузрялата им психика, към
прием на забранени и опасни за здравето им вещества, каквито са наркотичните.
Не може да се подмине и още едно обстоятелство във връзка с казаното, а именно,
че свидетелката К. нееднократно е ставала свидетел на извършени от подсъдимия Я.
продажби на наркотични вещества на различни лица в ж.к. „*****“. Видът на
самото високорисково наркотично вещество и високия риск от пристрастяване към коноп
на неограничен кръг лица, към които е предназначено, също рефлектира върху
степента на обществена опасност на извършеното. Съдът на свой ред не отчете
като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия Я. това, че същия е реабилитиран
към датата на извършване на процесното престъпление, затова защото макар и
реабилитаран, то тази реабилитация не заличава факта на извършено от него
предходно престъпление, макар да е налице подобна възможност предвидена от
законодателя. Това е така, защото по отношение на подсъдимия Я. предходното му
осъждане не е изиграло в пълнота специалната превенция по смисъла на чл.36 НК,
а напротив същия е извършил друго престъпление, което е отново тежко умишлено и
с по-висока степен на обществена опасност от предходното, защото със същото е
застрашил живота и здравето на неограничен кръг лица. Въпреки превеса на
отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че с оглед постигане на целите
на наказанието, на подсъдимия Я. е достатъчно да бъде определено такова на фиксирания
в закона минимум за това престъпление, при условията на чл.54, ал.1 от НК, а
именно „Лишаване от свобода“ в размер от две години. Съдът е на становище, че определените с присъдата
наказания ще се окаже нужният възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не
само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на
обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална
превенция по чл.36 НК. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия Я.
да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко
наказание. На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът счита, че
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер от две години
следва да бъде изтърпяно от него при първоначален „общ“ режим, в затворническо
общежитие от открит тип.
С оглед законовото изискване за кумулативно налагане на
наказание „глоба“ за този вид престъпление, както и предвид липса на основания
за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, настоящият съдебен състав намира,
че следва да бъде определено наказание „глоба“ в минимален размер от 5000,00
/пет хиляди/ лева на подсъдимия Я. за извършеното от него престъпление.
На основание чл.59, ал.2 от НК съдът зачита времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.64, ал.2 от НПК за
срок от 72 часа.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.53, ал.2, б.„а“ от НК се отнемат в полза
на държавата иззетите предмети на престъплението, представляващи наркотични
вещества, предадени на съхранение в Агенция „Митници“, с приемно-предавателен
протокол № 36982/08.07.2015г., които следва да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила. Приложените по делото транспортни опаковки следва да останат
на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода
на делото подсъдимият Я. следва да понесе и направените по делото разноски,
поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъжда да заплати сумата
от 70,** /седемдесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева по сметка на МВР,
както и сумата от 30,00 /тридесет/ лева по сметка на Висшия съдебен съвет.
Подсъдимият Я.
следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го осъжда да заплати и
5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: