Определение по дело №70/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 142
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20223400500070
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Силистра, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500070 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********
против Разпореждане № 100/08.02.2022г. по ч.гр.д.№ 53/2022г. на РС-
Тугракан, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението на „Банка ДСК" АД за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист срещу Е. С. А. за сумата от 573.74 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 07.03.2021г. - 24.01.2022г.,
за сумата от 28.01 лева - лихвена надбавка за забава за периода 07.03.2021 г. -
24.01.2022г. и за сумата от 120 лева - разходи при изискуем кредит.

За да постанови отказа, районният съд се е позовал на обстоятелството,
че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.10.2021 г., а Банката
претендира договорна лихва до 25.01.2022 г., т.е. след настъпване на
предсрочната изискуемост. Досежно обезщетението за забава в обжалваното
разпореждане са изложени съображения за начисляване на лихва в размер на
16,60 %, в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Прието е, че разходите за
изискуем кредит в размер на 120 лева противоречат на чл.33, ал. 1 ЗПК.
1

Жалбоподателят не е съгласен с изводите на съда и твърди, че в рамките
на заповедното производство съдът следва да издаде заповед за изпълнение
без да изследва основателността на претенциите. Подробно се излагат също
доводи, че дори фактическият състав на правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем да е изпълнен, само кредиторът може да определи
момента, в който да се позове на ефекта му. Сочи, че видно от клаузата на
чл.18.1 от Общите условия към Договора за кредит, при забава на плащането
на месечната вноска, на олихвяване подлежи само тази част от забавената
вноска, която представлява главница. Върху тези забавени след пропускане на
падеж суми се начислява договорния лихвен процент, а в случай, че забавата
продължи повече от седем дни допълнително се начислява и надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Тази уговорка в никакъв случай не
противоречи на законовата норма, какъвто извод прави съда. По отношение
на разходите за изискуем кредит моли да бъде вземето предвид, че същите са
регламентирани в приложимата към договора Тарифа на Банката.
Претендираната сума представлява разход, извършен от кредитора за
откриване на длъжниците и връчване на уведомления за изискуемост на
кредита, наложили се в следствие на тяхното недобросъвестно изпълнение на
задълженията, поети с подписания договор за кредит.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на
определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за отказаната част от вземането.

Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

При заявено и упражнено право на предсрочна изискуемост, самият
заявител твърди, че счита срокът по погасителния план за неприложим
занапред, което изключва претенция за лихви, начислени за заявения от
БДСК ЕАД период. Макар преобразуващото право да се обяви кредита за
2
предсрочно изискуем да е едностранно, то материалноправният му ефект не е
едностранен. Затова неправилно е становището на жалбоподателя, че дори
фактическият състав, трансформиращ уговорката за начина на връщане на
кредита, да е изпълнен по-рано, само кредиторът може да определи момента,
в който да се позове на ефекта му. Ако се приеме, че съществува право
кредиторът да избира сам момента, от който да спре начисляването на
възнаградителна лихва, заменяйки я със законната, това би противоречало на
законовата уредба на заемните отношения и две от тълкувателните решения
на ОСГТК на ВКС по тези въпроси - т. 2 от ТР № 3 / 2017 г. от 27.03.2019 г.
по т.д. № 3 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК и ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС / т.18/. Не може да обуслови уважаване на жалбата
и изложеното, че до датата на позоваване на кредитора на последиците от
предсрочната изискуемост дългът се олихвява с по- ниска лихва и това е в
полза на длъжника, тъй като кредиторът е начислявал за този период и
обезщетение за забава.

От доказателствата и фактическите твърдения, изложени от БДСК ЕАД
в подаденото заявление, се установява, че претендираните вземания
произтичат от сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК. Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая, от клаузата на т.18.1 от общите условия съдът
разбира, че вземането за обезщетение се формира от два компонента –
договорната лихва и отделно от това надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Това означава, че общият размер на обезщетението за
допусната забава надхвърля регламентирания в закона. На този етап не може
да бъде потвърдено и споделено поддържаното в жалбата разбиране на
клаузата на чл.18.1 от Общите условия в смисъл, че уговорения размер на
неустойката съвпада със законната лихва, която се дължи ведно с
възнаградителната лихва. Систематичното място на клаузата в раздел VII
„Отговорности и санкции” и анализа на въпросната клауза водят до изводи за
обективиран начин на определяне на обезщетение за забава, а не на уговорка
за кумулативно начисляване на две вземания с различни основания.

3
Претенцията за сумата от 120.00лв. е в противоречие с ограничението в
чл. 33 от ЗПК, тъй като предвиждането и начисляването на разходи за
изискуем кредит е в разрез с разрешения от закона вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на
районния съд – потвърдено.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 100/08.02.2022г. по ч.гр.д.№ 53/2022г. на
РС-Тугракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4