№ 4891
гр. С., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.Р.С., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.В.Б.Н.
при участието на секретаря Д.Ж.В.
като разгледа докладваното от М.В.Б.Н. Гражданско дело № 20221110110764
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 109291/01.05.2022 г., с
вх. № 142987/08.07.2022 г. и с вх. № 172448/18.08.2022 г., подадени от Т.С.ЕАД срещу
М. Г. М., Г. М. М. и В. Е. П., срещу Н. Г. М. и Л. Н. М., в качеството им на наследници
на М. Л.ова П., и срещу Г. Г. М., в качеството му на наследник на М.В. П.. В хода на
производството е починал ответникът Н. Г. М., поради което с Разпореждане № 43875
от 05.04.2023 г. производството спрямо починалото лице е прекратено, като на негово
място е конституиран Л. Н. М., на основание чл. 227 ГПК.
В исковата молба се твърди, че наследниците на М.В. П., наследниците на М.
Л.ова П., както и М. Г. М., Г. М. М. и В. Е. П. били потребители на топлинна енергия
за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което за тях били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката, но въпреки
установеното в същите задължение, ответниците не била сключили договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.ЕАД на
потребители в гр. С., одобрени с решение на КЕВР от 2007 г. Въпреки липсата на
сключен договор за продажба, ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна
енергия до топлоснабден обект – магазин, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 38, абонатен
№ 355365, за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., но не заплатили цената на
1
същата, поради което се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Б.” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от него, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от
ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за
топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Съгласно
уточняваща молба с вх. № 142987/08.07.2022 г. (л. 61), М. Г. М., Г. М. М., В. Е. П., Л.
Н. М., в лично качество и в качеството му на наследник на починалия в хода на
процеса Н. Г. М., и Г. Г. М. отговаряли за процесните задължения в условията на
разделна отговорност при квоти от по 1/6 част. Отправено е искане да бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу
ответниците искове. Претендират се направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като съдебните книжа са връчени на ответника В. Е. П. по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което на страната е назначен особен представител. На останалите
ответници съдебните книжа са връчени лично. Отговори на исковата молба са
подадени в законоустановения едномесечен срок от В. Е. П., чрез назначения особен
представител, от Л. Н. М., в лично качество и в качеството му на наследник на
починалия в хода на процеса Н. Г. М., и от Г. Г. М.. Ответниците М. Г. М. и Г. М. М.и и
не са подали отговор.
Л. Н. М. излага становище за нередовност на предявените срещу него искови
претенции. Сочи, че наемателят на процесния обект редовно заплащал формираните
задължения за потребена топлинна енергия, поради което неоснователно било
релевираното в исковата молба твърдение, че ответниците се обогатили неоснователно
за сметка на ищцовото дружество. Оспорва в имота да е била доставена и потребена
топлинна енергия в качеството и количеството, посочени в исковата молба, както и
същата да е била измерена точно. Поддържа, че поради липсата на сключен договор
между страните, общите условия на ищеца не били обвързващи за ответниците.
Твърди, че представеният с исковата молба договор между дружеството, извършващо
дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда, и етажните
собственици, бил неистински, а в условията на евентуалност – че не бил породил
правни последици. Оспорва да е бил поставен в забава от ищеца. Излага и твърдението,
че ищецът неправилно определил квотите на полученото от него и от починалия в хода
на процеса Н. Г. М. части от наследството на М. Л.ова П.. Отправено е искане за
отхвърляне в цялост на исковите претенции. Изразена е готовност за постигане на
спогодба.
2
С подадения чрез назначения особен представител отговор на искова молба В.
Е. П. оспорва наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца, както и
между последния и дружеството, за което се твърди, че извършвало дяловото
разпределение в процесната сграда в режим на етажна собственост. Поддържа, че от
представените с исковата молба доказателства не се установявало действителното
доставяне на топлинна енергия в твърдените количество, качество и цена. Релевирано е
и възражение за изтекла погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне в
цялост на предявените искове.
С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът Г. Г. М. заявява, че
оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа изложеното от
останалите ответници.
С.Р.С., Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на М. Г. М., Г. М. М., В. Е. П., Л. Н. М., в качеството му на наследник
на М. Л.ова П. и на починалия в хода на процеса Н. Г. М., и Г. Г. М., в качеството му на
наследник на М.В. П., да заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна
отговорност при равни квоти от по 1/6 част сумата от 52,95 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от м. март 2019 г. до м. април 2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, сумата от 12,07 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода
от 30.05.2020 г. до 09.02.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна
енергия, сумата от 16,68 лева, представляваща цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от месец март 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
и сумата от 3,79 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. върху претендираната цена за услугата „дялово
разпределение“, с които ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на
ищеца.
За уважаването на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ следва
ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/ притежаването от
ответниците на право на собственост върху процесния имот през исковия период; 2/
количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през исковия
3
период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните за цената на
същата вземания; 3/ намаляването на имуществената сфера на ищеца с процесните
суми; 4/ увеличаването имуществото на ответниците за сметка на ищеца с процесните
суми; 5/ наличието на причинна връзка между обогатяването на ответниците и
обедняването на ищеца, т. е. установяване на обстоятелството, че обедняването и
обогатяването произтичат от един и същи факт или група от факти; 6/ липса на валидно
основание за имущественото разместване между страните.
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ и приложима за исковия период, "небитов
клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Между страните по
делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови
нужди, доколкото представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота
следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента
на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни
действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на
ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови
нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при
Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за
сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
Не е спорно между страните по делото, че договор между тях за продажба на
топлинна енергия през исковия период не е бил сключван. Твърденията на ищеца, че
въпреки липсата на договор ответниците са ползвали доставяната в процесния имот
топлинна енергия, обуславят приложимостта на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД.
Не се доказа, обаче, в хода на производството при условията на пълно и главно
доказване наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответниците за сметка
на ищеца. В случая неоснователното обогатяване следва да се изрази в безспорно
установено по делото потребление на топлинна енергия в процесния имот от
4
ответниците през исковия период в твърдяното от ищцовото дружество количество,
цената на която да не е заплатена. Именно обстоятелствата относно наличието на
реално потребяване от ответниците на топлинна енергия през исковия период ищецът
не успя да установи пълно и главно в хода на производството. За да достигне до този
извод, съдът съобрази събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля С.У. който заявява, че ползвал процесния имот от 10 години, в
качеството си на наемател като юридическо лице - „У.Т., и заплащал консумативните
разходи за помещението, включително сметките към „Т.С.ЕАД. Така депозираните
показания съдът кредитира в цялост като логични, достоверни и непротиворечиви с
останалите доказателства по делото, доколкото изложеното от свидетеля съответства
на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
която в имота не се потребява топлинна енергия за отопление и подгряване на вода, а
единствено са начислява такава за сградна инсталация.
Като съобрази така установените факти, съдът намира, че ищецът не доказва при
условията на пълно и главно доказване, че именно ответниците са потребявали
доставяната в процесния имот топлинна енергия през исковия период. Налични са
доказателства в подкрепа на възраженията на ответната страна, че друг правен субект е
ползвал помещението, поради което именно той би се обогатил неоснователно,
потребявайки топлинна енергия, доставяна там. Изрично следва да се посочи, че
основателността на искова претенция, обоснована с твърдения за неоснователно
обогатяване в резултат на ползване на незаплатена топлинна енергия, изисква
доказването по безспорен и категоричен начин, че именно ответниците са били
реалните потребители на топлинната енергия. Неустановяването на това обстоятелство
при условията на пълно и главно доказване обуславя неоснователност на предявения
иск по чл. 59 ЗЗД. Фактът, че наемателят не е открил партида на свое име в ищцовото
дружество не рефлектира върху разпределената между страните доказателствена
тежест, съответно - не обосновава отговорността на собствениците за стойността на
потребената от наемателя топлинна енергия. За разлика от искова претенция, основана
на сключен писмен договор за доставка на топлоенергия, в хипотеза на неоснователно
обогатяване ищецът е длъжен по безспорен и категоричен начин да докаже
действителното увеличаване имуществото на ответниците за негова сметка чрез
спестяване на разходи за заплащане на потребената от тях енергия.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 52,95 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. март 2019 г.
до м. април 2020 г., се явява изцяло недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Искът за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото разпределение
на потребената топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска за
стойността на потребената топлинна енергия, поради което - с оглед
неоснователността на последния, неоснователен се явява и искът за сумата от 16,68
5
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от март 2019 г. до
месец февруари 2020 г. Предвид неоснователността на предявените главни искове, като
неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите за присъждане на акцесорните
вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответниците, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, но поради липсата на изрично заявено от тях искане до приключването
на устните състезания по делото, такива не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, С.Р.С., Първо гражданско отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „Т.С.ЕАД, ЕИК:
...., със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „К. с.“, ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. Г.
М., ЕГН: **********, Г. М. М., ЕГН: **********, В. Е. П., ЕГН: **********, Л. Н.
М., ЕГН: **********, в качеството му на наследник на М. Л.ова П., ЕГН: **********,
и на починалия в хода на процеса Н. Г. М., ЕГН: **********, и Г. Г. М. , ЕГН:
**********, в качеството му на наследник на М.В. П., ЕГН: **********, искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни
квоти от по 1/6 част сумата от 52,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. март 2019 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 12,07
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.05.2020 г. до
09.02.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия, сумата от
16,68 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
месец март 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 3,79 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г.
върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“, с които ответниците
са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при С.Р.С.: _______________________
7