Р Е Ш
Е Н И Е
№ 346
гр.
Враца, 19.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 17.01.2024 г. /седемнадесети януари две хиляди двадесет
и четвърта година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм.
дело № 630 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на В.С. ***,
действаща чрез пълномощника си адв. В.Ч. ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г.,
потвърден с Решение № 91/20.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, с който при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите
на чл.122-124а от ДОПК, на жалбоподателя са определени задължителния за внасяне
общо в размер на 5624,92 лв., в т.ч.: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2021 г. в размер на 292,68 лв. и лихви върху него в общ размер на 35,39 лв.,
задължения за ДОО – за самоосигуряващи се лица общо в размер на 2237,76 лв. и
лихви върху него в размер на 581,92 лв., от които за 2020 г. – 1083,36 лв. и
лихви – 338,40 лв.; за 2021 г. в размер на 1154,40 лв. и лихви 243,52 лв.;
задължения за здравно осигуряване общо в размер на 1209,60 лв. и лихви върху
тях в размер на 314,71 лв., от които за 2020 г. -585,60 лв. и лихви – 182,93
лв.; за 2021 г. – 624,00 лв. и лихви – 131,78 лв.; задължителни за ДЗПО-УПФ
общо в размер на 756,00 лв. и лихви върху тях в размер на 196,86 лв., от които
за 2020 г. в размер на 366,00 лв. и лихви 114,34 лв.; за 2021 г. – в размер на
390,00 лв. и лихви в размер на 82,52 лв., които са предмет на обжалване. С РА
не са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020
г., поради което в тази част РА се счита за необжалван.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че неправилно и
незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице, въз основа на
информация , предоставена от трето неучастващо лице, чрез електронни справки,
съдържащи информация за изпратени и получени пратки, които нямат характер на
счетоводен документ.
Основните възражения по отношение на установените данъчни
задължения са свързани с твърдението за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Иска се отмяна на Ревизионен акт №
Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г. и присъждане на направените по делото
разноски.
Представена е административната преписка по
жалбата, по опис, обективиран в придружително писмо вх. № 3457/17.11.2023 г. по
описа на АдмС - Враца.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв. Ч.,
развива съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. Допълнителни доводи
в подкрепа на твърденията са изложени и в представената по делото писмена
защита.
Ответникът - Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител ст.ю.к. Х., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения относно наличието на
доказани обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК,
поради което данъчните основи на задълженията на лицето са правилно определени
с оглед обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 862,49 лева. В
представената по делото писмена защита са изложени подробни доводи, във връзка
с твърденията в жалбата и събраните по делото доказателства.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155,
може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението
му, в 14 дневен срок от получаването на решението.
Жалбата
е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от
надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата
е допустима.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган - изрично определен в заповед № 1270/15.11.2021
г. л. 70 – 80, и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден от компетентни органи - орган по приходите, възложил
ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-04000622008000-020-001/29.12.2022
г. е възложено извършване на ревизия на В.С.С., с обхват задължения за: годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г.,
задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО-УПФ и
задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода
01.01.2020 г. - 31.12.2021
г. /л. 70 от делото/. ЗВР е издадена от Р.И.Ф. - началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен орган да възлага
ревизии със Заповед №№
1270/15.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1
от ДОПК /л. 79 от делото/. Със ЗВР е определен ревизиращия екип,
съответно: Л.В.Ц. – гл. инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и В.Й.В. – старши инспектор по приходите. Определен е и срокът
за извършване на ревизията - два месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена
електронно на РЛ на 11.01.2023 г., видно от разписката на л. 71 от делото.
Със ЗИЗВР № Р-04000622008000-020-002/09.03.2023 г., издадена от
органа по приходите - възложител на ревизията, срокът за завършване на
ревизията е определен до 11.04.2023 г. Документът е връчен електронно на РЛ на 24.04.2023
г. Със ЗИЗВР №
Р-04000622008000-020-003/10.04.2023 г., издадена от органа по приходите -
възложител на ревизията, срокът за завършване на ревизията е определен до
09.06.2023 г. Удълженият срок на ревизията е съобразно предписанието
на чл. 114, ал. 2 от ДОПК, според което, ако
срокът по ал. 1 се
окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за
удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Според ал. 1 на чл. 114 от ДОПК, срокът за извършване
на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на
заповедта за възлагане. В случая началото на срока е поставено на 11.01.2023 г. с
връчване на ЗВР, тримесечният срок изтича на 11.04.2023 г. и съобразно това и
правилото на ал. 2 на чл. 114 от ДОПК – удълженият срок правилно е определен на
09.06.2023 г.
За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-04000622008000-092-001/15.06.2023
г. (л.47-63 от преписката), в 14 дневния срок след
изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Същият е връчен на
ревизираното лице на 05.07.2023 г. /л. 63 от преписката/. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК
от РЛ е подадено възражение с вх. № 6259/20.07.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Видин - л. 44.
Последвало е издаване на процесния Ревизионен
акт /РА/ №
Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г. на
орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново /л.25 - 36 от преписката/. РА е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и от компетентните
органи по приходите – възложителя на
ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
съответно: началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В. Търново Р.И.Ф. /възложител/
и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-В. Търново Л.В.Ц. /ръководител
на ревизията/. Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са
подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели.
С оглед на гореизложеното съдът
прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за
компетентност и в предвидената форма. В хода на протеклото ревизионно
производство не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.
По материалната законосъобразност на РА.
В конкретния случай
облагането с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и
установяването на задължителни осигурителни вноски на В.С.С. е за извършени от нея, в
качеството й на
физическо лице без регистрация по ТЗ, продажби
на дребно на стоки срещу заплащане. От приходните
органи е прието, че за ревизираните
периоди ЗЛ е осъществявало търговска дейност по смисъла на чл. 1,
т. 1 от Търговският закон, а именно - системно и постоянно е извършвало
продажби на стоки, доставяни до клиентите чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“
АД. Лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност
за свой риск, което представлява по своя смисъл трудова дейност за него, от
чиято дейност лицето черпи облаги - получава постоянен доход и дължи данък по
чл. 48 от ЗДДФЛ.
За извършените
продажби са получени суми по наложени платежи и парични преводи /ПП/. Лицето не
е декларирало извършване на стопанска дейност в качеството му на търговец; не е
декларирало приходи и разходи, както и не е платило дължимите данъци по ЗДДФЛ
и задължителни осигурителни вноски.
Ревизионното производство е проведено по
особения ред на чл.122 и сл.от ДОПК, тъй като приходната администрация е приела
за установено наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4 от
ДОПК, съответно: до започването на ревизията не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация /т.1/; налице са
данни за укрити приходи или доходи /т.2/ и воденото счетоводство за периода
01.01.2020 г., - 31.12.2021 г. не дава
възможност за установяване на основата за начисляване на данъци (4).
В хода на настоящата ревизия с Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица №
Р-04000622008000-041 -001/08.06.2023 г. от Спиди АД са изискани заверени копия
на всички платежни документи - разходни касови ордери, удостоверяващи
изплатените наложени платежи на В.С. за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г.
С Протоколи за присъединяване на
документи от друго производство №№ Р-04000622008000-ППД-001/28.02.2023 г.и Р-04000622008000-ППД-
002/27.03.2023 г. са приобщени събрани доказателства при извършената проверка
на В.С.С. за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) във връзка с
извършвана електронна търговия за периода 2021 г. - 31.08.2022 г., приключила с
Протокол № П-04000622166504-073-001/16.11.2022 г. – л. 212-220 от делото.
В хода на ревизионното производство са извършени насрещни
проверки на куриерски фирми - Еконт Експрес ООД и СПИДИ АД, с които да се
установят факти и обстоятелства за всички събрани в полза на В.С. суми от
наложени платежи и пощенски парични преводи за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г.; за изпратени, наредени и събрани парични средства от В.С.С. за
периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в полза на трети лица, наложени
платежи и пощенски парични преводи, информация за всички обработени пратки,
информация за начина на изплащане на събраните от дружествата суми от наложен
платеж и пощенски парични преводи - в брой или по банкова сметка, ***.
Съгласно предоставените данни от Еконт
Експрес ООД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., В.С.С. ЕГН: **********
е получила наложени платежи на стойност 5155,00 лв., за доставени стоки по 37
броя товарителници. Предмет на доставките са дрехи, обувки, аксесоари. За периода
01.01.-31.12.2021 г. В.С.С. е получила суми от наложени платежи в общ размер на
5322,00 лв., за изпратени стоки по 28 броя товарителници.
За изплатените суми от Еконт Експрес ООД са
приложени електронни изявления.
Съгласно предоставените данни от
Спиди АД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., В.С.С. е получила
наложени платежи на обща стойност 733.00 лв., за изпратени стоки по 6 броя
товарителници. За периода 01.01.-31.12.2021 г. проверяваното лице е получило
суми от наложени платежи в общ размер на 8410,00 лв., за изпратени стоки по 28
броя товарителници.
В хода на ревизионното
производство са анализирани представените от „Еконт Експрес" ЕООД и
„Спиди" АД електронни файлове, подписани с електронен подпис, съдържащи
записи с данни за операции, по които В.С. е била страна, както и получени
файлове със снимки на товарителници и на всички документи, показващи
изплащането в брой на наложените платежи и парични преводи. Въз основа на тях е
прието, че са събрани достатъчно убедителни данни, че през календаните
2020 г. и 2021 г. В.С.С. е извършвала независима икономическа дейност в
качеството си на физическо лице. Осъществявана е дейност като търговец по
смисъла на ТЗ, без да е налице регистрация като такъв.
Ревизираното лице е
получател на парични средства по наложени платежи и получени пощенски парични
преводи от изпратени пратки през 2020 г., както следва:
-
От ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, общ размер на получени наложени платежи - 5155,00
лв., в т.ч. продажба на лична вещ /айфон/ на стойност 280,00 лв. При определяне
на общия размер на приходите не е включена сумата от 280,00 лв., тъй като
ревизията определя продадената вещ като лична вещ, която не подлежи на
облагане.
-
От СПИДИ АД, общ размер на получени наложени платежи - 733,00 лв.
За 2021 година С. е извършила
продажба на стоки чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, като общия
размер на получени наложени платежи е 5322,00 лв. и
чрез СПИДИ АД - в общ размер на получени наложени платежи - 8410,00 лв.
Въз основа на тези си констатации приходната
администрация е приела наличието на
индиция за укрити приходи.
При провеждане на
ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
какъвто е и процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК е
на органите по приходите. За да издаде ревизионния акт, органът се е позовал на изисканите от трети за производството лица /„Еконт Експрес" ЕООД и „Спиди"
АД/ документи, нито един
от които не е представен в оригинал и/или заверено копие в хода на
ревизионното производство. Това, според настоящия съд, не е достатъчно да обоснове провеждането на
ревизията по особения ред, съответно и начисляване на задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задължителните
осигурителни вноски /ЗОВ/ за процесните периоди.
Фактическите
констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от
третите лица „Еконт Експрес" ЕООД и
„Спиди" АД, както в табличния им обобщен
вид, в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи /РК0 и ППП/,
приложени на технически носител.
Основен въпрос по делото в тази
връзка е дали представените от куриерските дружества документи са електронни
документи по смисъла на Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, както и дали
представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора
лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи,
само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на
оспорения РА. Според съда само въз основа на таблици, които безспорно нямат
характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид
информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне
до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от
приходните органи. От значение за установяване получаването на приходи са
документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи
не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически
носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било
първични документи /снимките на РКО и ППП не са такива, а и не са електронни
документи/ и съответно при липсата на такива документи по административната
преписка, направените изводи от приходната администрация са необосновани.
Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен
за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите
и правни изводи при решаване на спора /в този смисъл са и Решение № 10064 от 5.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 2757/2021 г., VIII о., Решение № 5709 от 12.05.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 186/2021 г., I о., и др./.
Ответникът
по жалбата не спори, че представените от дружествата-куриери на оптичните носители платежни
документи не се съхраняват у него, поради което същите не могат да бъдат представени
от него в оригинал, както изисква чл. 183, ал. 1 от ГПК.
Дори и да са представени по делото тези
документи, сам по себе си фактът на изплатени суми в полза на физическото лице,
при липса на товарителниците и други доказателства, не
установяват тезата на органите по приходите за неотчетени доходи от
осъществена от ЗЛ търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на
РКО и ППП не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по
осъществени именно от РЛ сделки по продажба на стоки на дребно. Предвид
горното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да
се направи категоричен извод за наличието на укрити доходи и недекларирани
такива. Съдът намира, че липсва правно основание за
установяване на данъчната основа за облагане на РЛ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2020 и 2021 г. във вида и размера, установен от
приходните органи, въз основа на данни за получени приходи, констатациите за
каквито се явяват оборени. РА, в частта на определения данък върху доходите на
ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 и 2021 г. е незаконосъобразен.
РА не съответства на материалния закон и в
останалите части.
Съгласно чл.10, ал. 1 от КСО правопораждащият
юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването
на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, а
такава по делото не е установена по отношение на оспорващата за
ревизирания период. В процесния случай приходните органи не са установили, че оспорващата има
недекларираните доходи от трудова дейност поради което неправилно са установени
задълженията за ЗОВ. В.С. не е задължена за внасяне на
задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО;
задължителни здравнооснгурителнн вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО и
задължителни здравнооснгурителнн вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица
по КСО, и незаконосъобразно с РА са определени задължения за такива за
данъчните периоди 2020 г. и 2021 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
жалбата за основателна и като такава следва да бъде уважена, а ревизионният
акт, потвърден от решаващия орган - да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на спора и на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски
по делото: 800лв. – възнаграждение за адвокат с начислено ДДС, договорено и
заплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.8 от
делото/ и 10 лв. - държавна такса /платежен документ на л.3 от
делото/ или общо 810 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.С. ***, действаща чрез пълномощника си адв. В.Ч. ***, срещу Ревизионен акт №
Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г., потвърден с Решение № 91/20.10.2023 г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който при прилагане на
особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122-124а от ДОПК, на жалбоподателя са определени задължителния за внасяне общо в размер на
5624,92 лв., в т.ч.: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер
на 292,68 лв. и лихви върху него в общ размер на 35,39 лв., задължения за ДОО –
за самоосигуряващи се лица общо в размер на 2237,76 лв. и лихви върху него в
размер на 581,92 лв., от които за 2020 г. – 1083,36 лв. и лихви – 338,40 лв.;
за 2021 г. в размер на 1154,40 лв. и лихви 243,52 лв.; задължения за здравно
осигуряване общо в размер на 1209,60 лв. и лихви върху тях в размер на 314,71
лв., от които за 2020 г. -585,60 лв. и лихви – 182,93 лв.; за 2021 г. – 624,00
лв. и лихви – 131,78 лв.; задължителни за ДЗПО-УПФ общо в размер на 756,00 лв.
и лихви върху тях в размер на 196,86 лв., от които за 2020 г. в размер на
366,00 лв. и лихви 114,34 лв.; за 2021 г. – в размер на 390,00 лв. и лихви в
размер на 82,52 лв., които са предмет на обжалване.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на В.С. *** сторените
разноски в размер на 810,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: