Р Е Ш Е Н И Е
№ 395
гр. Монтана, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30.09.2022 г. в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при участието на
секретар Антоанета Лазарова и Прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 317 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от „Родис-РДХ” ЕООД, гр. Монтана,
представлявано от управителя Дафнис Х.Л., чрез процесуалния му представител
адв. К.А. против Решение № 113 от 01.07.2022 г.по АН дело № 550/2022 г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено НП № 12-2200076/03.05.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана. С
издаденото НП на „Родис-РДХ” ЕООД, гр. Монтана е наложено административно наказание
- „имуществена санкция”, за това че е допуснал до работа Михаил Русинов Аврамов
да предоставя работна сила като подготвя стените за измазване, без отношенията
им да са уредени като трудови.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно възприета
фактическата обстановка и неизследване на твърденията за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, последното
постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че Наказателно
постановление е немотивирано, че в него и в АУАН не се съдържат факти и
обстоятелства, констатиращи нарушението, което не дава възможност на
административнонаказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен като по този начин е нарушено правото му на защита, което нарушение е
особено съществено и не подлежи на саниране. Счита, че от НП не става ясно дали
лицето Михаил Русинов Аврамов е бил назначен по договор било той трудов договор
или граждански договор и дали този/тези договори са били налични преди
започване на извършваната от лицето работа. Не става ясно и защо
административнонаказващият орган е приел, че „Родис-РДХ“ ЕООД град Монтана е допуснал лицето да извършва
трудова дейност - подготвя стените за измазване без наличието на сключен трудов
договор. АНО не е взел предвид представените документи и посочените в АУАН
възражения. Съдът също при постановяване на оспорения си акт не е взел предвид и
не е обсъдил представения и приет като доказателство по делото документ Информация/Сведения
за работещите в обекта на основание чл. 44 от АПК вр. с чл. 402, ал. 1, т. З от КТ. Позовава се на свидетелските показания на Михаил Руменов Аврамов, който
заявява, че е имал договор преди да започне работа, както и че му е проведен
инструктаж и Христо Дафинисов Х., който установява, че данните в
Информация/сведения е попълнена частично като бланката, само с трите имена и
ЕГН на трите лица и те са се подписали без да са били попълнение останалите
графи. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите.
За процесния случай Аврамов е извършвал конкретна работа - почистване на
стените на мазето, които били стари и изронени. Той с още двама души свършили
тази работа за около две седмици и си получил парите. Свидетелства, че никой от
фирмата не му е определял задачите и как да организира работата си и не е
заявявал на проверяващите, че няма подписан, нито трудов, нито граждански
договор. Показанията на тези свидетели не са обсъдени в решението на съда.
Счита също така, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
доказва извършено административно нарушение от „Родис-РДХ" ЕООД, по чл. 62,
ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като по делото е приложен граждански
договор № 3 от 14.02.2022 г., ведно с разписка № 3/01.03.2022 г. Показанията на
посочените свидетели кореспондират с представените писмени доказателства -
граждански договор и на установеното на 18.02.2022 г., че Аврамов е бил нает от
управителя Л. за премахване на стара мазилка и събиране на отпадъците от тази
дейност. Счита, че не се касае за трудово правоотношение поради липса на всички
белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота,
работно място, възнаграждение. Едва при установяване наличието на тези елементи
може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен
трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни
обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на
административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи
преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице
упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов
договор. В случаите, при които страните са договорили извършването на
определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от
изпълнителя, съответно довереника на определено и предварително договорено
възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански
договори за изработка, поръчка или услуга и други. Основната разлика между
трудовите и гражднаските правоотношения се изразяват в предмета на договорите.
Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила -
при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника
или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при
спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и
работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на
определен трудов резултат /овеществен труд/ - при договора за изработка или
услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат изработване
на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга. Налице са
разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по
гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер,
изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално
необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
минималната работна заплата е гарантирана /чл. ал 1 КТ/ При гражданските
договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на
договора - може да бъде определено в твърд размер, или като процент от
реализирания оборот, или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от
постигнатия резултат и др. Различни са и вътрешните отношения между страните по
трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът или
служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа
зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и
ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. При гражданския
договор /договор за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят,респективно
довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква
от него доставянето на резултата от нея. Поръчващият и доверителят не се
интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и
довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.
Разлика между двата договора има и в разпределението на риска - при трудовия
договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради
независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя,
докато при договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането
на трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка
на изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия,
респективно доверителя. Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на
труда, суровини и други подобни на работодателя, докато договорът за изработка,
услуга или поръчка се изпълнява с материали на изпълнителя/довереника, но може
и с материали на възложителя/доверителя. С оглед тези разграничения за двата
вида правоотношения, съдът е следвало да приеме, че Аврамов е престирал своя
труд въз основа на граждански договор в разновидността на договор за изработка
- приложения по делото граждански договор № 3/14.02.2022 г. Позовава се и на
съдебна практика - Решение № 270/27.06.2022 г. по КАНД № 224/2022 г. по описа
на АдмС – Монтана и Решение № 513 от 23.05.2022 година по адм.дело № 30/2022
година на тричленен състав на АдмС-София област, както и на Решение № 127 от
15.07.2022 година по АНД № 20221630200548 по описа за 2022 година на Районен
съд Монтана, с което е отменено Наказателно постановление №
12-2200078/03.05.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда"
град Монтана с което на „Родис-РДХ" ЕООД град Монтана е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за същия обект за лицето Русин Любенов Киров. Моли, след преценка и анализ на събраните по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобразяване с
доводите на страните, да се постанови решение, с което се отмени изцяло Решение
№ 113 от 01.07.2022 година на Районен съд Монтана по АНД № 550/2022 година като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което
се отмени Наказателно Ппостановление № 12-2200076 от 03.05.2022 година на
Дирекция „Инспекция по труда" Монтана като неправилно. Моля присъждане на
разноски по делото. В с.з. адв. К.А. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Монтана, чрез юрк. Кръстева оспорва жалбата като
неоснователна и моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на
РС Монтана, като правилно.
Моли да им се присъдят направените по делото разноски.
Прокурор от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е
основателна, а атакуваното решение на РС Монтана за неправилно. В хода на
проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които нарушават правото
на защита на наказаното лице. Предлага Решението на районния съд да бъде
отменено, както и издаденото Наказателно постановление.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди обжалваното НП въззивният съд приема, че при извършената на 18.02.2022 г. проверка
по спазване на трудовото законодателство е констатирано нарушение, което е
подробно описано, както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление,
а именно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2
от КТ. При съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени процесуалните
изисквания на ЗАНН. На административнонаказаното лице е изпратена Покана за
съставяне на АУАН, изх. № 22014695/17 03 2022 г., надлежно получена в
дружеството на 18.03.2022 г. Актът е съставен на 04.04.2022 г. в присъствието
на управителя, предявен му е на същата дата като в полето за възражения е
записано, че лицето има сключен граждански договор. Не е нарушено по никакъв
начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба
против издаденото НП се организира защита. Въззивният съд се позовава на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, от които установява, че в обект на
„Родис- РДХ" ЕООД Монтана, находящ се в гр. Монтана, бул. Трети март № 77,
лицето Михаил Русинов Аврамов е допуснато от работодателя да извършва трудова
дейност като подготвя за измазване стените на мазе (преустройството му в
столова), без да има сключен трудов договор. Същият е декларирал пред
проверяващите, че няма сключен нито граждански, нито трудов договор, като след
проверката е представен граждански договор № 3/14.02.2022 г. за „изкъртване на
стара мазилка и запълване на фуги" в обекта, за периода от 14.02.2022 г.
до 28.02.2022 г. Този съд кредитира показанията на разпитаните свидетели
Любомир Кирилов и Силвия Шишкова, извършили проверката и които на цитираната
дата констатират, че лицето Михаил Русинов Аврамов извършва трудова дейност по
подготовка на помещението за измазване, т.е. престара работна сила в полза на
дружеството, които показания кореспондират
с останалите доказателства. Позовава се на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ,
според която отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, а нормата на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от КТ изисква
трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен в писмена
форма преди постъпването му на работа. Разликата между трудов и граждански
договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря
осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря
определен резултат, като съществените елементи от съдържанието на трудовия договор
се съдържат в нормата на чл.66 от КТ. Съществено значение за определяне
характера на договора като трудов или граждански има естеството на
осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по
чл. 258 и сл. ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу
възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките
на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана
работа. По гражданския договор се дължи т.нар. обществен труд - постигане на
определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и
подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина.
Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му
дължи само „изработване на нещо" - на уговорения резултат. Приложеният по
делото граждански договор е без достоверна дата, тъй като работникът не е
разполагал с него към момента на проверката, поради което не може да се
установи кога е съставен и дали не е съставен след проверката. От друга страна,
договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй
като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В
случая естеството на полагания труд изисква наличие на трудов договор, а не
граждански. Извършваната дейност - „изкъртване на мазилка и подмазване на
фуги" описана в приложения граждански договор № 3 от 14.02.2022 г.,
сключен между страните, представлява престиране на работна сила, а не изработване
(на предмет, на произведение на изкуството, на науката и т.н.) по см. на чл. 258
и сл. от ЗЗД. При съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали
белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота,
работно място, възнаграждение. Въззивният съд не кредитира показанията на
свидетелите Михаил Аврамов и Христо Дафинисов Х., от една страна поради
противоречието на същите с останалите гласни и писмени доказателства, а на следващо
място, от естеството на извършваната работа, която се е състояла в подготовка
на помещението и стените за измазване, каквато работа е отразената в
гражданския договор. Счита, че показанията на свид. Христо Дафинисов Х., не е
присъствал непосредствено на извършената проверка, но въпреки това потвърждава,
че знае всичко за обекта, за работата, която трябва да се свърши. Показанията
на този свидетел се явяват изолирани от останалите доказателства и поради това
се налага извода, че е налице желание за свидетелстване в подкрепа на защитната
теза на жалбоподателя, още повече че свид. Х. е и син на управителя на
дружеството. Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените
граници - 1500 до 15000 лв., в случая 1500 лева, което е минимално установеният
размер в закона. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае
за бездействие от страна на работодателя и сериозно нарушение на трудовото
законодателство, поради създаването на предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. В случая процесното НП е издадено
от компетентен орган, Директора на Д „ИТ" гр. Монтана, оправомощен със
заповед на Изпълнителния Директор от 16.02.2022г., както и по силата на
Устройствения правилник на ИА ГИТ. Съгласно чл. 416, ал.1, изр. 2 от КТ,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а описаното
деяние осъществява, както от обективна, така и от субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. Предвид изхода на
делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00
лева юрисконсуптско възнаграждение.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционният съд
не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила,
които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е
правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни
изводи. Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без да счита
за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите са в отговор на
въззивната жалба и изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към
настоящето решение.
Настоящият касационен
състав счита, че и АУАН и НП съдържат достатъчно ясно описание на факти и
обстоятелства, които определят извършеното деяние като нарушение, а именно:
описан е обекта на работодателя, неговото място, данни за лицето, което по
време на проверката е установено да извършва дейност (подготовя стените за
измазване) в помещение, собственост на оспорващото дружество, която дейност по
аналогичен начин е описана и в представения граждански договор (изкъртване на
мазилка и запълване на фуги). С това, АНО е изпълнил изискването за посочване
на фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението и в тази връзка този
състав на съда не установява при издаване на НП да са допуснати съществени
процесуални нарушения. Други възражения в касационната жалба се отнасят до
материалната законосъобразност на НП и правилността на постановеното съдебно
решение.
Правно значение за
определянето на едно правоотношение като такова от граждански или трудов
характер е същността на извършваната работа и по-конкретно предоставя ли се
периодично и функционално работна сила или работата е обвързана с постигането
на определен резултат или с достигането на определен обем. Предоставянето на
работната сила съществува винаги, когато за изпълнението на даден вид работа,
нейният извършител се подчинява на определен работен режим като работно време и
работно място, спазва определени правила, ред и дисциплина, установени от
работодателя и работата му подлежи на контрол от същия работодател.
Обратно на трудовото
правоотношение, гражданското правоотношение се характеризира с определена
свобода, както по отношение на времето, така и по отношение на мястото, липса
на контрол спрямо лицето извършващо работата,
липса на трудова дисциплина, ред и правила, работата е конкретна и е
определена по обем, респ. резултат, който следва да бъде получен, респ.
постигнат. Положеният по гражданското правоотношение труд също може да изисква
спазването на определена последователност, време, място и изпълнителят да е
лично ангажиран с влагане на собствения труд при изпълнението на конкретната
работа, но възможността за определена независимост, самостоятелност и гъвкавост
е вътрешно присъща при този вид труд – било по отношение на времето, било по
отношение на лицата, било по отношение на мястото, като същевременно липсва
контрол, респ. задължение за спазване на установени правила, ред и дисциплина,
а заплащането е обвързано с определен краен резултат, обем или продукт, който
се явява и предмета на това правоотношение.
При наличие на
съответните за трудово правоотношение характеристики, намерението или желанието на страните за сключване на граждански договор, както и сключването
на такъв, остава без правно значение, тъй като правата и задълженията на страните по договора
са с приоритет пред неговата форма.
В случая не се спори, че
трудов договор с лицето Михаил Русинов не е сключен, което е основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Останалите възражения и
доказателства, на които се обръща внимание в жалбата остават ирелевантни за
породения спор, тъй като не са от естество да установят релевантни спорни
обстоятелства, респ. да оборят липсата на сключено трудово правоотношение. Цитираното
съдебно Решение по КАНД № 327 по описа за 2022 година на Административен съд
Монтана, с което е оставено в сила Решение на РС Монтана, с отменено
Наказателно постановление № 12-2200078/03.05.2022 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда" град Монтана за наложена имуществена санкция
на същото дружество, има различна фактическа обстановка, а именно установената
по това дело дейност е по извозване на строителни отпадъци, а не изкъртване на
мазилка и запълване на фуги..
При служебна проверка на
решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо,
валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в
сила.
При
този изход на делото основателно се явява искането на юрк Кръстева за
присъждане на разноски по делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 113 от 01.07.2022 г.по АН дело №
550/2022 г. на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Родис – РДХ” ЕООД, гр. Монтана, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана при Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебното
производство пред касационна инстанция в размер на 80 лева, съгласно чл. 63д,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр, с чл. 27е от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: