№ 182
гр. Разград, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно
гражданско дело № 20223300500158 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЕРХ. Н. М. не се явява, не се явява и неговия пълномощник адв.
Е.К.. Постъпила е писмена молба, в която заявява, че не може да се яви в съдебно заседание
пълномощника. Не възразява да бъде даден ход на делото. Поддържа въззивната жалба от
името на ЕРХ. Н. М. против първоинстанционното решение, като поддържа и подробните
съображения. Претендира за разноски пред двете инстанции.
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА М. С. С. се явява неговия пълномощник адв. В.К..
Адв. К.: Моля ви да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА подадена въззивна жалба от ЕРХ. Н. М., представляван от адв. Е.К.,
против Решение № 260154 от 13.12.2021 г. по ГД № 436/2020 г. по описа на РС-Исперих, с
което въззивникът е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на М. С. С. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от нанесени обиди на 01.05.2018
г. в град Исперих, за които лицето е било признато за виновно с Решение № 39/14.06.2018 г.
по АНД № 156/2018 г. на РС Исперих, влязло в сила на 15.06.2018 г., в размер на 700 лв.,
ведно със законната лихва от непозволеното увреждане – 01.05.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
С решението е отхвърлен искът за горницата над 700 лв. до първоначално заявения
размер от 2 000 лв. като неоснователна. Въззивникът е осъден да заплати разноски по делото
– адвокатско възнаграждение, изчислено пропорционално на уважения иск. Твърди се, че
1
първоинстанционното решение е неправилно, постановено в отклонение от задължителната
практика по чл. 52 от ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на
справедливото обезщетение и е необосновано.
Във въззивната жалба се твърди, че определеният размер на обезщетението е
изключително завишен, като първоинстанционният съд не е взел предвид посочените в
практиката на ВКС критерии за определяне на неговия размер. Въззивникът счита, че
съобразно доказателствата по делото не е установен интензитет на претърпените болки и
страдания от ищеца, както и такива последици за психичното му състояния, които да
отговарят по размер за обезвреда на определения от районния съд размер от 700 лв. Излагат
се твърдения, че не са взети под внимание критериите за определяне на обезщетението по
чл. 45 от ЗЗД, като съгласно цитираната съдебна практика първоинстанционният съд е
следвало в мотивите на решението си да посочи конкретните обстоятелства и значението за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В обобщение се иска
отмяна на решението и решаване на спора по същество. Поискани са присъждане на
разноски по делото. Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 700 лв. до първоначално
заявения размер от 2 000 лв., решението на районния съд е влезнало в законна сила, понеже
няма подадена въззивна жалба от ищеца. По въззивната жалба е образувано ВГД № 67/2022
г. по описа на ОС Разград. С Определение № 125 от 14.04.2022 г. по ВГД № 67/2022 г. по
описа на ОС Разград делото е прекратено и върнато на районния съд за администриране на
исковата молба и въззивната жалба.
В изпълнение на указанията по ВГД № 67/2022 г. районният съд на основание чл. 77
от ГПК е издал Определение № 260032 от 21.04.2022 г. по ГД № 436/2020 г. по описа на РС
Исперих, с което ищецът М. С. С. е осъден да заплати по сметка на РС Исперих сумата от 80
лв., представляваща държавна такса по предявения граждански иск. В диспозитива на
определението данните за ищеца са правилно посочени. Определението е връчено на
адвоката на ищеца на 03.05.2022 г.
Съдът служебно е констатирал наличието на очевидна фактическа грешка по чл. 247
от ГПК, разменил е книжа със страните по делото, които не са изразили становище, и е
постановил Решение № 260012 от 31.05.2022 г. по ГД № 436/2020 г. по описа на РС
Исперих, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определението от
21.04.2022 г., като в мотивите на определението имената на задълженото лице и ЕГН следва
да се четат „М. С. С., ЕГН **********“.
На 10.05.2022 г. е постъпила жалба с вх. № 260254 от ищеца М. С. С., с която
обжалва Определение № 260032 от 21.04.2022 г. по ГД № 436/2020 г. на РС Исперих като
необосновано и неправилно и моли да бъде изменено. Изтъква се, че на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от такси и разноски в производството по иск за вреди от
деликт, установен с Решение № 39/14.06.2018 г. по АНД № 156/2018 г. по описа на РС
2
Исперих (решение по УБДХ). Навежда доводи за приложение на чл. 78, ал. 6 от ГПК
предвид изхода на спора с решението на първата инстанция.
Съгласно Определение № 125 от 14.04.2022 г. по ВГД № 67/2022 г. по описа на ОС
Разград и на въззивника са дадени указания за отстраняване на нередовности по въззивната
му жалба. Указанията са му връчени на 09.05.2022 г., като на 12.05.2022 г. е постъпила
молба за тяхното отстраняване. В молбата се сочи, че въззивникът е внесъл държавна такса в
размер на 26 лв. по сметка на ОС Разград, потвърждават се действията без представителна
власт – а именно подадената от адв. К. въззивна жалба, представено е пълномощно за
процесуално представителство по делото пред въззива. С уточняваща молба е изяснен и
петитумът на въззивната жалба, като е посочено, че се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което присъденото обезщетение да бъде намалено.
Посочва се, че справедливо според въззивника е сумата да бъде намалена на 150 лв.
Няма направени доказателствени искания от страните в производството.
Не е постъпил отговор на частната жалба.
Адв. К.: По въззивната жалба считам, че жалбата е неоснователна. Не съществуват
визираните в нея пороци на обжалвания съдебен акт. Що се касае до частната жалба, която
сме депозирали срещу определението за разноските, я поддържаме. Нямам доказателствени
искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.К.: По въззивната жалба на първо място считам, че е неоснователна. С
обжалваното решение първоинстанционния съд е присъдил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 700 лв. от претендирани първоначално от нас 2 000 лв. за неимуществени
вреди - оронена чест и достойнство от деяние установено с решение по реда на УБДХ
приложено по делото, с което ответника е бил признат за виновен за това, че е отправил на
процесната дата по отношение на моя доверител псувни, закани и заплахи. Това решение е
имало задължителен характер по смисъла на чл. 300 от ГПК по отношение на
първоинстанционния съд за това и той е приел, че е основателна нашата претенция.
В хода на производството сме събирали доказателства гласни най-вече такива
относно размера и вида на дейностите настъпили от деянието.
Считаме, че сме го доказали, както по вид, така и по размер.
Районният съд е приел, че претенцията ни следва да бъде частично уважена и е
присъдил обезщетението да бъде в размер на 700 лв.
Лично аз считам, че това обезщетение не съответства по размер вида и характера на
причинените неимуществени вреди в смисъл, че се явява недостатъчно. По изрично
настояване на доверителя ми с цел да приключи по-бързо спора не обжалвахме съдебния
акт. Такава жалба постъпи от ответника с мотиви изложени в нея несъществуващи, сочени
3
са съвсем абстрактни, които не кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото.
Предлага се на съда да постанови едно смехотворно обезщетение от 150 лв., което не
желаем да коментираме, което в никакъв случай не е в състояние да обезщети претърпените
действителни неимуществени вреди. За това ви моля да оставите в сила съдебния акт в тази
му част.
След влизане в сила на решението, съдът постанови едно определение, с което ни
осъди да заплатим държавна такса в размер на 80 лв., което е 4% върху претендираното
първоначално обезщетение от 2 000 лв. Ние не сме съгласни с това, тъй като искът, който
сме предявили сме претендирали обезщетение от непозволено увреждане постановено с
влязъл в сила съдебен акт по реда на УБДХ, който съдебен акт има характер на влязла в сила
присъда. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК указва, че ищците по такива искове са
освободени от държавни такси. Също така съществува и изрична разпоредба по чл. 78, ал. 6
от ГПК, която казва, че когато делото е решено в полза на лице освободено от държавни
такси, които сме ние в случая и е уважен иска, макар и частично, ответникът е длъжен да
заплати всички дължащи се такси и разноски. Поради това считаме, че не ние, а ответника е
следвало да бъде осъден да заплати именно тази държавна такса. В този смисъл ви моля да
се произнесете. Изложил съм подробни съображения, които поддържам. Моля ви и да ни
присъдите разноски в производството. Представям списък на разноските. Представил съм
само договор за правна помощ, тъй като имам пълномощно.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА представения списък на направените разноски.
Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4