Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 15.05.2009г.
гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет
и осми април, две хиляди и девета година
, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. Д.
Секретар: М.Н.
Прокурор: Й.А.
Като разгледа докладваното от
съдия Ю.Д. административно дело № 295 по описа за 2009 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 79,ал. 1, във вр. с чл. 75,т. 3 от Закона за българските документи за
самоличност /ЗБДС/.
Образувано е по жалба на В.Ц.Ф. *** ,
подадена чрез пълномощника й И.И.Ф.-
съпруг против ЗАПОВЕД № 608/05.03.2009г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с
която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 75,т.
3 от ЗБДС – заповядано е да не се разреши напускане на страната, а паспорти и
заместващи ги документи да не се издават до отпадане на основанието,
поради това, че на лицето е наложена забрана за напускане пределите на РБългария на осн. чл.
68, ал. 6 от НПК.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като определението на съда, с което
е наложена забрана по чл. 68, ал. 6 от НПК не е било влязло в сила към
момента на издаването й. Навежда се довод, че изпращането на определението на
съда в ОД на МВР преди то да е влязло в сила е неправилно и не може да бъде
основание за издаване на оспорваната заповед. Жалбоподателят моли да бъде отменена . По същество, чрез
процесуалния си представител адв. Г.А. от АК- Плевен поддържа
наведените в жалбата доводи.
Ответната
страна-Директорът на Областна дирекция на МВР-Плевен, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. Ф.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е
правилна и законосъобразна. Навежда довод, че при издаването й са съобразени процесуалните правила. Счита, че обжалването на определението на Районния съд, с което е
наложена забрана по чл. 68 от НПК не спира изпълнението на определението на
съда и целта на закона е когато е повдигнато обвинение срещу едно лице и е налице искане от съдебен орган, такава
мярка незабавно да бъде налагана от
органите на МВР с превантивна цел. Моли
да бъде потвърдена обжалваната заповед и
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна.
Счита, че определението не е влязло в
сила , няма допуснато предварително
изпълнение на същото и не е било налице основание за издаване на обжалваната
заповед.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните , и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, чрез редовно упълномощен с
пълномощно № 2506/2005г.
представител- съпруг на жалбоподателката,
и е процесуално допустима.
Преценена по същество е основателна.
От доказателствата по делото съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 13.02.2009г., постановено по НОХД № 2977/2008г.
Плевенският районен съд, на осн. чл. 68,
ал. 6 от НПК е наложил забрана за
напускане пределите на Република България на подсъдимата по делото В.Ц.Ф. с ЕГН
**********.
С писмо
от 16.02.2009г. Районният съд- Плевен е изпратил на ОД на МВР-Плевен препис от
протокола, съдържащ горното определение
за сведение и изпълнение.
От Удостоверение № ВЧНД 228/2009 от
24.04.2009г. на Окръжен съд- Плевен е видно, че
на 09.03.2009г. е образувано ВЧНД № 228/09г. по описа на Плевенски
окръжен съд по частна жалба на В.Ц.Ф.
срещу определение от 13.02.2009г. , постановено по НОХД № 2977/08г. на РС-Плевен и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.05.2009г.
С писмо изх. № НОХД 2977/08 от 12.03.2009г. Районният
съд- Плевен е изпратил до Директора на
ОД на МВР-Плевен молбата на адв. Г.
А.- пълномощник на В.Ф. в
наказателното дело пред Районния съд, с която
процесуалният представител прави искане да бъде уведомена ОД на
МВР-Плевен, че на 17.02.2009г. срещу
определението е подадена частна жалба,
то не е влязло в законна сила и делото не е решено от Окръжния съд.
Със ЗАПОВЕД № 608/05.03.2009г. Директорът
на ОД на МВР-Плевен, е наложил на В.Ц.Ф.
принудителна административна мярка по чл. 75,т. 3 от ЗБДС, обжалвана в
настоящето производство.
Така установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБДС не се разрешава напускане на страната , а
паспортите и заместващите ги документи не се издават, или издадените се отнемат
на лицата, на които е наложена забрана по чл. 68 от НПК, както и на
осъдени на лишаване от свобода до
изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от НК. Нормата
на чл. 75,т. 3 от ЗБДС е императивна и овластява административния орган да
приложи мярката във всички случаи, когато е налице наложена по отношение на лицето мярка по чл. 68 от НПК, или наложено наказание лишаване от свобода, до
изтърпяването му. В тази хипотеза директорът на ОД на МВР-Плевен действа при
условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка. Предпоставка
за налагането й е наличие на някое от предвидените в чл. 75, т. 3 от ЗБДС обстоятелства. От мотивите на оспорваната
заповед следва извод, че основанието за
налагане на оспорваната ПАМ е наложена
от Районния съд – Плевен забрана по чл. 68 от НПК.
Безспорно между страните е, че с определение на РС-Плевен по НАХД №
2977/08г. от 13.02.2009г. на жалбоподателката е наложена забрана за напускане
пределите на РБългария на осн. чл. 68,
ал. 6 от НПК. Не се спори и по
обстоятелството , че към момента на постановяване на оспорваната заповед- 05.03.2009г.
определението на Районния съд не е било
в законна сила. Това обстоятелство се установява и от приложеното
удостоверение от Окръжен съд- Плевен, от което е видно, че производството
по делото относно определението е
висящо, а също така и от факта, че изпратеният в ОД на МВР-Плевен препис от
протоколното определение не съдържа заверка
на същото като влязло в сила, а само “вярно с оригинала”.
Спорно между страните е от кой
момент следва да бъде приведено в изпълнение определението на съда за налагане на мярката
по чл. 68, ал. 6 от НПК, респ. от кой момент възниква задължението на ответника
да издаде заповед в изпълнение на наложената забрана.
Съгласно чл. 412, ал. 1 от НПК присъдите,
решенията , определенията и разпорежданията на съда се привеждат в изпълнение
след влизането им в сила.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 2 от НПК конкретизира
момента на влизане в сила на
горните актове. Това е : 1. Моментът на постановяването им, когато не подлежат
на проверка по жалба или протест; 2. Моментът
на постановяване на решението на
касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане
или без уважение или присъдата е изменена; 3. След изтичане на срока за
обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
В конкретната хипотеза е постановено
подлежащо на обжалване определение / чл. 68, ал. 6, предл. второ/, срещу което
е подадена частна жалба , производството за проверката на законосъобразността на което е
образувано пред Окръжния съд, и е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2009г. От така
установените факти следва извод, че по
отношение на определението на Районния съд, с което е наложена забрана по чл.
68, ал. 6 от НПК , към момента на постановяване на оспорваната заповед-
05.03.2009г. не са налице условия за
привеждане в изпълнение поради
това, че не е влязло в сила. От това следва изводът, че Директорът на ОД на
МВР-Плевен е издал оспорваната заповед, с която фактически се привежда в
изпълнение определението без да е
налице някое от предвидените в чл. 412,
ал. 2 от НПК условия. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
ответника относно възможността за изпълнение на
определението на наказателния съд
преди влизането му в сила. НПК не допуска предварително изпълнение на
съдебните актове . Наведените от ответника съображения за приложение на чл. 79,
ал. 3 от ЗБДС регламентиращ незабавното изпълнение на заповедта , с която е
наложена принудителната административна мярка не се приемат от съда, тъй като
тази разпоредба е неотносима към хипотезата относно изпълнението на
определението на наказателния съд по
чл.- 68 от НПК, което, и както бе посочено вече може да бъде извършено само при
наличието на предвидените в чл. 412, ал. 2 от НПК предпоставки. Едва след
влизане в сила на определението по чл. 68 от НК
и издаване на заповед за налагане на ПАМ , последната подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл. 79, ал.
3 във вр. с ал. 2 от ЗБДС. Съдът не споделя
доводите на ответника за това, че
административният орган е обвързан от
направеното искане от съда за налагане на ПАМ. Фактическият състав на
чл. 75, т.3 предполага “наложена забрана по чл. 68 от НПК”, а не “поискана
забрана”- каквато е хипотезата на т. 5 от чл. 75 от ЗБДС. Административният
орган е задължен да упражни правото си да наложи ПАМ след като се увери, че е наложена /което означава “влязла в
сила”/ забрана от съда за напускане пределите на страната, и не е обвързан от
направеното искане, ако то е неоснователно предвид липсата на влязъл в сила съдебен
акт по чл. 68, ал. 6 НПК, което административният орган е следвало да установи
предвид липсата на удостоверяване за влязъл в сила съдебен акт върху изпратения
му препис от протоколното определение на съда.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорваният административен акт- Заповед № 608/05.03.2009г. на Директора на
ОД на МВР-Плевен е незаконосъобразен като издаден в противоречие с
материалноправната разпоредба на чл. 75, т. и следва да бъде отменен.
Така
мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 608/05.03.2009г. на Директора на ОД на МВР- Плевен, с която
на В.Ц.Ф. *** е наложена принудителна административна мярка
по чл. 75 ,т. 3 от ЗБДС –заповядано е да не се разреши напускане на страната, а
паспорти и заместващи ги документи да не се издават до отпадане на основанието.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: