Р Е Ш Е Н И Е
№537
гр. Хасково, 27.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №472/2022г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от К.К.Д. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1970з-557/01.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона
за движението по пътищата му е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрация на МПС лек автомобил марка * с рег. № ***, за срок от 6 месеца.
Оспорващият твърди, че на посочената дата не
той, а съпругата му К. Д. е управлявала автомобила. Сочи, че
свидетелството му за управление е отнето и той съзнава, че няма право да
управлява МПС. Моли за отмяна на оспорената заповед, като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът, младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково / П.
Б. Б. /, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1970з-557/01.05.2022г., издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, на К.Д., е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на МПС лек
автомобил марка * с рег. №***, за срок от 6 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че на 01.05.2022г.
в 15.40 часа в * до
блок 13 К.Д. управлява собствения си лек автомобил * с рег. № ***, след като е загубил правоспособността
си по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. В заповедта е отразено, че са отнети 2 броя
регистрационни табели с рег. №*** и
СРМПС № *********, както и че същата е постановена въз основа на съставен АУАН
№ GA 600627 от
01.05.2022г.. ЗППАМ е връчена на адресата срещу подпис на 01.05.2022 г., а
жалбата срещу нея е подадена чрез ОДМВР – Хасково на 11.05.2022г.
По делото е приобщена административната
преписка по издаване на оспореният ИАА. Представени са и са приети писмени
доказателства за компетентността на издателя на оспорения акт - Заповед № 1253з-21/14.01.2022г.
на директора на ОДМВР – Хасково, справка за нарушител водач, докладна записка и
предходно издадена ЗПАМ и НП.
При така установената по делото фактическа
обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт
и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от
компетентния за това орган – младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Хасково, съгласно приложената по делото Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е
и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването
ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на водач, който е загубил
правоспособността си и въпреки това управлява моторно превозно средство.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая. Безспорно
се установява, че жалбоподателя К.Д. е управлявал собствения си автомобил на
посочените в акта дата и място без да е правоспособен водач. Тези факти нито се
отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими
доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че е нарушена
забраната по чл. 150 от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият
факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика
на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане
на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Към датата на издаване на обжалваната
заповед - 01.05.2022 г., водачът Д. е управлявал собственото си МПС без да е
правоспособен водач, съответно без свидетелство за управление на МПС. Видно от
представената справка за нарушител/водач, издадена по отношение на К.Д. ***, за
същия няма данни към момента на извършване на нарушението да има валидно СУМПС,
като в справката същото е със статус в АНД „отнето“, а в БДС „унищожен“. След
като липсват данни за налично свидетелството за управление на МПС, то водачът е
неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, от ЗДвП. В
случая, административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът
действа в условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за
прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на
правната норма. Същевременно, законосъобразно е определен с обжалваната заповед
и срокът на ПАМ - последната е наложена в минималния предвиден в чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП срок от 6 месеца.
Наложената принудителна административна
мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес,
така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението
по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от
водачи, които са неправоспособни и представляват сериозен риск както за себе
си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Не се установява и
засягане на права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща
на необходимото за постигане на целта, за която е издадена оспорената заповед.
В този смисъл не са налице основания за отпадане на процесната принудителна
административна мярка.
По изложените съображения съдът счита, че
оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради
което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.К.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1970з-557/01.05.2022г., издадена от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от
Закона за движението по пътищата му е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на МПС лек
автомобил марка * с рег. № ***, за срок от 6 месеца.
Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: