Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Бисерка Василева и с участието на
прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 221 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „М-газ“ ЕООД, със
седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против решение № 209/19.02.2020 г., постановено
по АНД № 2326/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001486/28.10.2019
г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл.91в, т.1 от ЗАвПр и на
основание чл.104, ал.7, пр.последно от същия закон, на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Като
касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния
закон. Поддържа се, че неправилно въззивната инстанция е приела липсата в
извънсъдебната фаза на производството на допуснати нарушения на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на нарушението в АУАН и НП не
съответства на нито една от двете форми на изпълнителното деяние на нарушението,
посочени в чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Иска се отмяната на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна
администрация“ – Русе в съдебно заседание не изпраща представител и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за правилност на решението на въззивната инстанция към момента на
постановяването му. Сочи, че с ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., разпоредбата
на чл.104, ал.7 от ЗАвПр била изменена по отношение размера на предвидената в
нея имуществена санкция като той е намален от 5000 лева на 2000 лева, който
по-благоприятен закон следвало да бъде приложен в случая на основание чл.3,
ал.2 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
За да потвърди обжалваното пред него
НП районният съд е приел, че в извънсъдебната фаза на процеса не били допуснати
никакви процесуални нарушения. Приел е, че щом тахографските листи не били
представени нито пред административнонаказващия орган, нито пред съда, то това
означавало, че наказаното дружество не ги съхранява, което поведение осъществявало
изпълнителното деяние на нарушението по чл.104, ал.7 от ЗАвПр.
Решението е неправилно. Макар и
логически издържани, изложените от въззивната инстанция съображения не могат да
бъдат споделени, тъй като повдигнатото с АУАН обвинение и наложената с НП
санкция е за различен състав на нарушение от обсъждания от районния съд.
Санкцията е наложена не за неизпълнение на задължението за съхраняване на
тахографските листи, а за тяхното непредоставяне на контролните органи при
извършване на комплексната проверка. Конкретната формулировка,
използвана както в АУАН, така и в НП, чрез която е описано вмененото на
касатора нарушение, в относимите й части, е следната: „…транспортното
предприятие, при комплексната проверка, не
предоставя тахографски листи ….“.
Основен принцип в административнонаказателното право е
принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания.
Административно нарушение съставлява само онова деяние, чийто състав е уреден в
закон или указ – чл.2, ал.1 от ЗАНН. От този принцип следва извода, че в
актовете, чрез които се установяват извършените нарушения и се налагат санкции
за тях, т.е. в АУАН и НП, нарушението следва да бъде описано със своите
съставомерни признаци. Неизпълнението на това изискване представлява съществено
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което накърнява правото на
защита на наказаното лице, тъй като го лишава от възможността да узнае за какво
конкретно административно нарушение му е наложена санкцията.
В случая позитивните задължения на превозвачите,
какъвто е и касатора, във връзка с тахографските листове, са уредени в чл.91в,
т.1 от ЗАвПр. Според тази норма превозвачите са „…длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване
и да предоставят за проверка от
контролните органи“ тахографските листове от аналоговите тахографи. При
уреждане на белезите от обективната страна на нарушението санкционната норма на
чл.104, ал.7 от ЗАвПр не просто препраща към чл.91в, т.1 и т.2 от ЗАвПр, а
самостоятелно установява две форми на изпълнителното деяние на предвиденото с
нея административно нарушение. Предвидената санкция се налага на превозвач или
лице, извършващо превози за собствена сметка, който не съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни
от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от
контролните органи. Очевидно е, че втората форма на изпълнителното деяние се
изразява не в простото непредоставяне на посочените документи при проверка,
което може да се дължи на различни
причини, в това число и на пропуск от страна на проверявания превозвач, а в
отказ те да бъдат предоставени, т.е. в категоричното волеизявление от страна на
последния да изпълни указанията на контролните органи за предоставяне на
изисканите документи. По този начин (чрез посочване на съставомерното поведение
на превозвача -„…отказва да предостави за
проверка…“) нарушението е следвало да бъде описано и в АУАН и НП, доколкото
то е било квалифицирано от административнонаказващия орган именно по чл.104,
ал.7, пр.последно от ЗАвПр. В случая това не е сторено, което съставлява
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП.
За пълнота следва да се отбележи, че от събраните по
делото доказателства също не се установява касаторът да е отказвал да
предостави посочените в НП тахографски листи на контролните органи. В тази
връзка Св.Колева твърди, че пълномощника на касатора предоставил заповедите за
извършване на превози, пътните листи и товарителници, но не и тахографските
листи за тези превози, за което не посочил конкретна причина.
Като е потвърдил обжалваното пред него НП,
районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено като се постанови решение, с което НП да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.1 от АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното
производства в общ размер на 1440 лева с ДДС, за чието плащане по банковата
сметка на адвокатско дружество „Стефанова, Мянкова и С.“ са представени
надлежни доказателства. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на
АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвПр и
чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.І-во, пр.ІI-ро вр.чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 209/19.02.2020 г., постановено по АНД № 2326/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0001486/28.10.2019
г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на
„М-газ“ ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл.91в, т.1 от ЗАвПр и на
основание чл.104, ал.7, пр.последно от същия закон, е наложено административно
нарушение „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0001486/28.10.2019 г., издадено от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на „М-газ“ ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение
по чл.91в, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.7, пр.последно от същия
закон, е наложено административно нарушение „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: