РЕШЕНИЕ
№ 2380
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330114345 по описа за 2021 година
Искова молба на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление в София , бул. „Мария Луиза“ № 100 , депозирана против Н. Л. А.. , ИГН
**********, от **************************************************
Според фактите в нея , между ответника и „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК
*********, имало сключен на дата 16.07.2010 г. договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка под
номер №***********. По силата на договора, банката предоставила на А. кредит от 600 лв.,
който получателят усвоил в пълния му размер и се задължил да го върне ведно с
възнаградителна лихва, при минимална погасителна вноска. Ответникът изпаднал в забава
за всички суми по договора.
На 02.04.2018 год. вземането било изцяло прехвърлено на ищеца чрез договор за цесия,
като за цесията и за предсрочната изискуемост длъжникът бил уведомен с общо
уведомление от 11.05.2018 год.
На 22.05.2018 год. между страните било подписано споразумение, с което длъжникът се
задължил да плати на кредитора 836 лв., представляващи 70% от общия размер на
непогасеното вземане (1194 лв.), на четири вноски по 209 лева. Допълнително било
договорено , че при неплащане , ще стана изискуеми всички дължими плащания по
първоначалния договор. Плащане от длъжника отново не постъпило.
Ищецът „Мелон България“ ЕАД се снабдил със заповед за плащане, издадена по ч. гр.
1
дело №7870/2021 г. по описа на ПРС за следните суми : 600 лв. – главница; 276.23 лв.
договорна лихва за периода от 19.05.2015г. - 05.04.2018г.; 239.67 лв. наказателна лихва
начислена за периода от 08.06.2015 год. – 05.04.2018г. и 78.00 годишни такси за обслужване
на кредита за 2015г. и 2016г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването
на заявлението в съда – 14.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът възразил против така издадената заповед по реда и в срока по чл. 414 от ГПК;
ищецът иска от съда да постанови решение , с което да се признае за установено по
отношение на А. съществуването на вземането при посочените по – горе размери, и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди различна дата на предсрочната изискуемост, с оглед на
което прави извод и възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
При изложените факти, водят се допустими като установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, чл. 86, чл. 99, чл. 240 от ЗЗД, чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съдът съобрази :
По сключването на двата договора (за потребителски кредит и за цесия) и сключването на
споразумението от 22.05.2018 год. страните не спорят, а и в кориците на делото са налични
подписани от ответника копия от тях. Данни за каквито и да било направени от А.
плащания по договора за кредит няма.
Договора за кредит е сключен на дата 16.07.2010г, при действието на първоначалната
редакция на Закона за потребителския кредит. Той е недействителен по смисъла на чл. 22 от
ЗПК, тъй като в него отсъства информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; договора е ограничен със срок
до 16.07.2012г. и възможността за автоматичното му подновяване не го превръща в
безсрочен такъв. Банката има възможност едностранно да променя договора ( общите
условия, чл. 24.1 ), размера на лихвения процент и размера на месечната погасителна
вноска, при което липсата на тази информация е порок, достатъчно сериозен да обоснове
общата недействителност на договора съобразно ЗПК.
Тоест, А. дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата по него.
На следващо място , подписаното на 22.05.2018 год. между страните споразумение, с
което длъжникът се задължил да плати на кредитора 836 лв., представляващи 70% от общия
размер на непогасеното вземане (1194 лв.), на четири вноски по 209 лева, не съставлява
обективна новация на задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. В практиката си ВКС
последователно приема, че „изменението на договора по отношение размера на
задължението, сроковете за плащане и лихвата, не може да се приеме като намерение за
новация, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно
задължение“, и че „изменението на размера на задължението с включване на лихви и на
2
падежа на задължението не променят нито предмета, нито основанието на задължението,
затова не водят до погасяване на старото задължение и замяната му с нов дълг. (Р.
№130/24.03.2009 г. по т.д. №650/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р. №138/22.08.2013 г. по т.д.
№27/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р. №110/17.07.2015 г. по т.д. №1568/2014 г. на І т.о. и др. ).
Допълнителен аргумент в тази насока е уговорката в анекса , че при неплащане , ще станат
изискуеми всички дължими плащания по първоначалния договор. Тоест, няма новационно
съгласие между страните, при което това споразумение съставлява пълно признание на
дълга от страна на длъжника. Признанието има две последици – променя се падежната дата
на задължението и изтеклата до този момент погасителна давност ( на каквато длъжникът не
се е позовал преди образуването на настоящото производство ) е прекъсната. От новата дата
на изискуемост, тоест от 30.05.2018г., тече нова давност за вземането. Заявлението на
цесионера за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на 14.05.2021г, към която
дата не е изтекла и кратката погасителна давност. Възражението за изтекла давност не може
да се сподели.
Длъжникът е бил редовно уведомен за цесията ( чл. 1 ал. 2 от договора) . Наличието на
уведомление не е и от значение за изхода на спора, доколкото не се твърдят направени след
датата на цесията плащания в полза на ищеца като цесионер на вземането.
Тоест, съдът следва да уважи иска за главница, като в тази връзка приема , с оглед т. 2 от
заключението на вещото лице, за доказана чиста стойност на кредита от 595.78 лева. За
разликата той следва да бъде отхвърлен.
Разноски се присъждат пропорционално. Общият размер на направените от ищеца такива
по двете производства е 557 лева , дължат се пропоционално на уважената част 277.95 лева;
ответникът е направил разноски от 70 лева по делото , дължат му се 35.06 лева разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Н. Л. А.., ЕГН **********, от
************************************************** че в отношенията между страните
дължи на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София , бул. „Мария Луиза“ № 100 , плащане на следните суми по договор №***********
с „ПИБ „ АД , ЕИК *********: 595.78 лв. – главница, ведно със законната лихва от дата
14.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в
частта, представляваща главница от 4.22 лева, 239.67 лв. наказателна лихва начислена за
периода от 08.06.2015 год. – 05.04.2018г., 276.23 лв. договорна лихва за периода от
19.05.2015г. - 05.04.2018г. и 78.00 годишни такси за обслужване на кредита за 2015г. и
2016г, като неоснователни.
Осъжда Н. Л. А.., ЕГН **********, от
3
**************************************************да плати на „Мелон България“
ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в София , бул. „Мария Луиза“ №
100, разноски по двете производства в размер на 277.95 лева.
Осъжда „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София , бул. „Мария Луиза“ № 100 да заплати на Н. Л. А.., ЕГН **********, от
************************************************** разноски по двете производства в
размер на 35.06 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски окръжен съд, в срок от две
седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от
ГПК, да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4