РЕШЕНИЕ
№ 4472
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от Н. Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно
дело № 20231110205134 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 5134 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.30а, ал.2 вр. чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ вр.
чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. С., чрез неговия защитник адв. С. Ф. (вж. л.42), срещу
Наказателно постановление (НП) № *********, издадено от Началника на Група
„Териториална полиция – Надежда” в Сектор „Охранителна полиция” при 02 РПУ-СДВР, с
което на осн. чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.30а, ал.2 вр. чл.30, ал.1, т.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането
на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.25, ал.1 вр. чл.21, т.9
от ЗООРПСМ.
В жалбата се твърди, че оспореното наказателно постановление (НП) било
незаконосъобразно, нецелесъобразно и неоснователно, което било издадено при погрешно
установена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. Имало и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Сочи се в жалбата, че органът, издал процесното НП, не е разполагал с компетентност да
стори това. Имало нарушения на правилата по ЗАНН, защото в съставения Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), като за свидетеля Г. В. Т. не били
записани никакви данни, нито адрес, нито дата за раждане, като не ставало ясно дали
въпросното лице било свидетел на съставяне на Акта, нито на извършването на
нарушението. Имало нарушение и при връчването на АУАН, т. к. жалб. С. С. бил задържан в
полицейското управление, но не бил поканен и не бил присъствал на съставянето на АУАН.
Излага се твърдението, че жалбоподателят бил спрян пред ст. „Локомотив” близо три часа
преди началото на футболната среща, като само по себе си притежаването на
пиротехническо изделия не било забранено от нормите на ЗООРПСМ, нито лицето да се
намира пред стадиона в такова време, за да му се търси отговорност по този закон. В
жалбата се твърди също, че жалбоподателят бил задържан далеч от стадиона и въпреки
обиска му – у него не били намерени никакви билети за спортни събития въобще, още по-
1
малко за футболната среща, без билет бил и с пиротехническо средство. Изложено е и
възражението, че спортната зона за въпросното събитие не била определена съобразно
изискванията на § 1, т.1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗООРПСМ, като юридически
нямало такава. Прави се искане за отмяна на процесното НП, като се претендира и
присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят С. Т. С., редовно призован, не се явява, а се
представлява от упълномощен защитник адв. С. В. (вж. л.42 от съд. д.), който под държа
жалбата с изложените в съдебните прения аргументи.
Въззиваемата страна (и наказващ орган) – Началник на Група „Териториална
полиция – Надежда” в Сектор „Охранителна полиция” при 02 РПУ – СДВР, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакуваното наказателно
постановление, обсъди събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в
тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствени материали:
За датата 17.03.2023г. била планирана футболната среща между отборите
Професионален футболен клуб (ПФК) „Локомотив София” и ПФК „Славия София”, като
същата следвало да се проведен на ст. „Локомотив”, който се намирал на бул. „Рожен” № 20
в столицата, при начален час 17:30 ч.
Около 15:00 ч. полицейските служители – свидетелите Л. П., Н. П. и Б. Г. се намирали
пред сектор „А” на спортното съоръжение, където извършвали полицейски проверки на
лицата, които ще посетят спортното събитие (футболната среща).
Полицейска проверка била извършена и на едно лице от мъжки пол, чията
самоличност била установена по представена от лицето лична карта. Лицето било
установено като жалб. С. Т. С.. Полицейските служители намерили у жалб. С. С. 1 (един)
брой метален бокс и 1 (един) брой сгъваем нож, които били забранени за внасяне на
стадиона при спортни мероприятия.
Жалбоподателят С. Т. С. бил задържан въз основа на Заповед peг. № ****** от 17.
03.2023г. на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа във 02 РПУ – СДВР (л.32-32гръб
от съд. д.). Снети му били и писмени сведения, в които жалбоподателят посочил, че на
инкриминираната дата (17.03.2023г.) заедно с негови приятели отишли на мач, като при
влизането му в стадиона бил задържан, защото в него се намирали метален бокс и нож за
самозащита (вж. л.27 от съд. д.).
За проведения на задържаното лице личен обиск бил съставен протокол за обиск на
лице (л.33 от съд. д.), в който били описани намерените у лицето при обиска вещи, а именно:
1 (един) брой чантичка с лични вещи, 1 (един) брой мобилен телефон и сума пари в размер
на 60.00 лева, като жалбоподателят потвърдил, че въпросните вещи са негови (вж. л.33).
Горепосочените забранени вещи (бокс и нож) били предадени от жалб. С. С. на свид. Л. П. с
протокол за доброволно предаване, в който жалб. С. посочил, че вещите са негови (виж. л.28
от съд. д.).
По случая била образувана полицейска преписка рег. № *********/17.03.2023г. По
преписката била извършена проверка, при която се установило, че били предприети
следните действия съгласно ЗООРПСМ: а) извършени разпити на свидетели на деянието по
ЗООРПСМ, за които били съставени протоколи на лицата Н. П., Б. Г. и Л. П. (виж. л.23-25);
б) извършена е справка за наличие на спортни прояви на лицето С. С. в Единен
автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани” към НИЦССМ – МВР, от която станало
ясно, че жалбоподателят нямало данни да е извършител на противообществена проява по
ЗООРПСМ. (вж. л.26 от съд. д.), като за резултатите от проверката бил съставен полицейски
доклад рег. № *********/03.04.2023г. (л.19-20, 96-97 от съд. д.).
Свидетелят В. Б. (на длъжност „полицейски инспектор” във 02 РПУ – СДВР – л.81 от
съд. д.), при така събраните данни, преценил, че е налице административно нарушение, и
затова, в присъствието на свид. Г. Т., съставил на 17.03.2023г. против жалбоподателя С. Т. С.
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № ******** в който били
описани обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото фактическо описание
(носене на забранени предмети – метален бокс и сгъваем нож в спортната зона /пред сектор
„А”/ на стадиона), както и нарушените законови разпоредби (чл.21, т.9 от ЗООРПСМ).
АУАН бил връчен на същата дата на жалбоподателя С. С. (вж. л.18-18гръб).
2
Въз основа на съставения АУАН, на 17.03.2023г. началникът на Група „Териториална
полиция – Надежда” в Сектор „Охранителна полиция” при 02 РПУ – СДВР издал
процесното Наказателно постановление (НП) № *********, в което било описано соченото
административно нарушение, обстоятелствата по неговото извършване, както и неговата
правна квалификация (чл.21, т.9 от ЗООРПСМ), като с този административно-санкционен
акт на жалб. С. С. на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева (вж. л.17). НП било
връчено на жалб. С. на 18.03.2023г. (вж. л.14).
Спрямо жалб. С. С. била издадена и Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) № ********., с която на осн. чл.42 и чл.22 от ЗАНН вр.
чл.41, т.1 вр. чл.30, ал.1, т.1, предл.2 от ЗООРПСМ му е наложена принудителна
административна мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в
чужбина” за срок от 1 (една) година. Заповедта била оспорен с жалба по предвидения
законов ред – пред Административния съд – София-град, който с Решение №
4181/23.06.2023г., постановено по адм. дело № 3134/2023г., е отхвърлена подадената жалба
(вж. л.102-103 от съд. д.), а Върховният административен съд (ВАС), със своето Решение №
9520/19.08.2024г., постановено по адм. дело № 9033/2023г., оставил в сила решението на
административния съд, с което била потвърдена издадената ЗПАМ като законосъобразна.
Издателят на Наказателното постановление Ю. Б. бил оправомощен да издава
наказателни постановления със Заповед № ************* на министъра на вътрешните
работи (т.1.10. от заповедта) (вж. л.82-83 от съд. д.), както и със Заповед № 226з-138-
1/07.02.2023г. на началника на 02 РПУ – СДВР (вж. л.22, 84 от съд. д.).
От постъпилите по делото допълнителни доказателствени материали – становище на
Главен архитект на Район „Надежда” при Столична община (вж. л.126, 137 от съд. д.),
справка по кадастрална карта (вж. л.132, 140 от съд. д.), скица-извадка от действащ
регулационен план (вж. л.128, 138-139 от съд. д.), става ясно, че ст. „Локомотив” попада в
територията на Район „Надежда” при Столична община и в териториалния обхват на 02
РПУ – СДВР, като определената спортна зона на стадиона е зоната, определена от УПИ VI-
ДФС „Локомотив”, кв.6, м. „Северен парк”, представена на скица-извадка от действащия
регулационен план, като в УПИ VI-ДФС „Локомотив” попадали имоти № 2073, № 2074,
2
№ 2075, № 2076 и № 2094, като площта на имота е 98 581 м, а периметъра му 1 283
линейни метра.
От изисканите и предоставени по делото документи от Областната управа на
гр. София се установява, че по отношение на спортното съоръжение (стадиона) са били
издавани актове за публична държавна собственост (Акт № 02570/29.04.2001г., Акт №
07910/23.03.2012г., Акт № 10624/29.06.2020г., Акт № 12150/09.04.2024г., Акт №
12151/09.04.2024г.) за публична държавна собственост става, с които правата върху имота са
били предоставени на областния управител на Област София (вж. л.226-233 от съд. д.), като
областният управител бил материално компетентен орган да издава заповеди по отношение
на спортните обекти.
Със своя заповед № СО-15-РД-09-681/30.06.2015г. кметът на Столичната община
възложил на кметовете на райони да определят „спортната зона” по § 1, т.2 от ДР на
ЗООРПСМ на спортните обекти (стадиони и спортни зали), където се провеждат спортни
прояви в присъствието на публика и препис от издадените актове за определянето на
спортните зони на спортните обекти на съответната територия (вж. л.211 от съд. д.), като
заповедта не била изменяна, допълвана или отменяна (вж. л.242 от съд. д.), а в същото
време кметът на Район „Надежда” при Столична община не бил издавал изрична заповед за
определяне на спортната зона на ст. „Локомотив” (вж. л.237, 246 от съд. д.).
От представените в делото писмени документи се установява, че с Разрешение №
СОА-23-СГ01-459-[1]/15.03.2023г. от директора на Дирекция „Сигурност” при Столична
община било разрешено провеждането на спортното мероприятие (футболна среща) на
датата 17.03.2023г., от 17:30 ч., на стадион „Локомотив” между футболните отбори на
ФК „Локомотив София 1929” АД и ФК „Славия” (вж. л.248 от съд. д.), а с друга Заповед №
СОА-23-РД-09-720/10.03.2023г. на кмета на Столична община, на осн. чл.15, ал.1 от
ЗООРПСМ, чл.44, ал.1, т.1 и т.4 от ЗМСМА и чл.17, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на СО била забранена и продажбата на
алкохолни напитки в границата на спортната зона на ст. „Локомотив” (вж. л.249 от
съд. д.).
3
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните в рамките на съдебното следствие свидетели В. М. Б. и Г. В. Т. (вж. л.108-
111гръб от съд. д.), писмените показания на свидетелите Н. Е. П., Б. Б. Г. и Л. Ц. П. съгл.
чл.27, т.2 от ЗООРПСМ (вж. л.23-25, 99-101 от съд. д.) и писмените обяснения на
жалбоподателя-нарушител С. Т. С. (л.27 от съд. д.), както и в писмените доказателства по
делото, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: съставения АУАН №
********* (л.18 от съд. д.); протоколите за съответните действия (л.23-25); полицейски
доклад рег. № *********/25.03.2023г. (л.19-20, 96-97 от съд. д.); полицейски доклад рег. №
*********/17.03.2023г. (л.21, 98 от съд. д.); Заповед № 226з-138-1/07.02.2023г. на началника
на 02 РПУ – СДВР за оправомощаване на длъжностни лица да издават НП (л.22, 84 от
съд. д.); писмена справка за проверка в ЕАР АИС „Спортни хулигани” към НИЦССМ – МВР
(л.26 от съд. д.); писмени сведения от жалбоподателя (л.27 от съд. д.); протокол за
доброволно предаване (на бокс и нож) (л.28 от съд. д.); ЗППАМ № II-14/17.03.2023г. по
чл.41, т.1 от ЗООРПСМ (л.30-31 от съд. д.); заповед за задържане на лице от 17.03.2023г.
(л.32 от съд. д.); протокол за обиск на лице (л.33 от съд. д.); писмо от СО до Район
„Надежда” (л.75 от съд. д.); удостоверение рег. № 513р-114812/21.11.2023г. за длъжност на
актосъставителя (л.81 от съд. д.); Заповед № ************* на министъра на вътрешните
работи за определяне на служители да издават наказателни постановления (л.82-83 от
съд. д.); удостоверение рег. № 513р-114807/21.11.2023г. за заемана длъжност от наказващ
орган (л.85 от съд. д.); решение на АССГ (л.102-103 от съд. д.); писмо от районната
администрация на Район „Надежда” със становище на главен архитект, справка по
кадастрална карта, скица-извадка от РП (л.124-133, 136-140 от съд. д.); писмо от 10.04.2024г.
от районната администрация на Район „Надежда” (л.207 от съд. д.); писмо от 20.03.2024г. от
Столична община (л.209 от съд. д.), Заповед № СО-15-РД-09-681/30.06.2015г. за възлагане на
районни кметове да издадат заповеди за спортни зони (л.211 от съд. д.); писмо от Областна
управа – София-град (л.223-224 от съд. д.); актове за публична държавна собственост (л.226-
233 от съд. д.); писмо от 25.04.2024г. от районната администрация на Район „Надежда”
(л.237 от съд. д.); писмена справка от Столична община от 15.05.2024г. (л.242-243 от съд. д.);
писмо от СДВР до Столична община от 12.11.2021г. (л.244 от съд. д.); писмена справка от
Район „Надежда” от 03.12.2021г. (л.246 от съд. д.).
Съдебният състав на първата инстанция преценява за обективни и без вътрешни
противоречия показанията на свидетелите Н. П., Б. Г. и Л. П., които са депозирали
писмени показания – една възможност, която разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗООРПСМ
предоставя, като с оглед на това „специално правило” да бъдат ползвани при разглеждане на
делото тези писмени показания на свидетели на противообществената проява, този състав
не е преценил за нужно да провежда техния повторен разпит (вж. и чл.32, ал.6 от
ЗООРПСМ). Оценката на техните показания, обективирани в съответните протоколи за
снемане на писмени показания, следва да става по общите правила на наказателния
процес – поотделно и в съвкупност с другите налични в административно-наказателното
производство доказателствени материали. В тази връзка този съдебен състав преценява
показанията на посочените трима свидетели за логични и подробни, като в тях същите са
отразили преките си възприятия от времето и мястото на проверката (пред входа на
стадиона на инкриминираната дата), самоличност на провереното лице (три имена, ЕГН),
намерените вещи при проверката (метален бокс и сгъваем нож), както и последващите
действия по неговото задържане и предаване на полицейските служители от 02
РПУ – СДВР. Изложеното от свидетелите П., Г. и П. се потвърждава и от наличните в
делото писмени документи, съставени както за проверката на лицето (полицейски доклади и
протоколи за доброволно предаване и за обиск), както и от съобщеното в показанията на
свидетелите В. Б. и Г. Т., които са били назначени в т. нар. „обработваща група”, включваща
полицаи, които да се запознават с материалите за съответните задържани лица и да
предприемат съответните по закон действия. По повод на показанията на вторите двама
свидетели, разпитани в рамките на съдебното следствие, този състав счита за необходимо
да посочи, че същите излагат своите спомени от случая със задържания жалбоподател и с
най-важните особености на конкретния случай и на процесното нарушение (времето,
мястото на събитията, намерените вещи и обстоятелства по съставянето на АУАН), поради
което настоящият съдебен състав кредитира показанията на посочените петима свидетели
и основа изводите си на техните показания.
По отношение на писмените доказателства, то същите са приобщени по
надлежния процесуален ред, спомагат за цялостното изясняване в пълнота на
4
обстоятелствата по делото, вкл. и въпроси относно спортната зона на спортния обект,
допълват и подкрепят гласните доказателства (показанията на разпитаните свидетели), и
затова съдебният състав ги кредитира в цялост и основа изводите си въз основа на тях. Тук е
мястото да бъде посочено, че специалните правила на ЗООРПСМ допускат в писмена форма
да бъдат изразени показанията на свидетели на противообществената проява (чл.27, т.2 от
ЗООРПСМ), като съставените протоколи за снемане на такива показания следва да се
приемат за писмени доказателствени средства (арг. чл.127, ал.1 от НПК) и на общо
основание следва да бъдат включени в доказателствената съвкупност и обсъждани при
анализа на събраните доказателства, като следва да се посочи, че въпросните протоколи
(л.23-25 от съд. д.) отговарят на съответната форма и съдържание и затова настоящият
съдебен състав ги цени и ползва при формирането на фактическите си изводи за случая.
Трайно установено в съдебна практика е положението, че обясненията на
подсъдимия (в случая обясненията на нарушителя – бел. с.) имат двойствена правна
природа – те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде a priori игнорирана, при формиране фактическите
изводи на решаващия съд. Съдът следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал,
като след извършването на всички тези процесуални действия, съставът на съда трябва да
прецени дали да ги кредитира или не. В процесния случай, жалбоподателят С. е дал в
писмена форма кратки обяснения (вж. л.27 от съд. д.), в които заявява, че на
инкриминираната дата с приятели отишъл на мач и при влизането на стадиона били
задържани, а той носел в себе си бокс и нож за самозащита. Макар документа да е
озаглавен „сведение”, у този съдебен състав няма съмнение, че става въпрос за
обясненията на нарушителя, дадени в допустимата форма (чл.27, т.1 от ЗООРПСМ) и в
рамките на извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство, като
същите напълно съответстват с изложеното в Акта за установяване на
противообществена проява по ЗООРПСМ. Нарушителят С. напълно признава, че е отивал на
въпросната футболна среща и е носел в себе си въпросните два предмета (метален бокс и
сгъваем нож), което кореспондира със заявеното в писмените показания на свидетелите П.,
Г. и П., както и с наличните писмени документи в делото, и поради това настоящият състав
на първата инстанция кредитира обясненията на нарушителя, доколкото в тях не е
изложена някаква изолирана или защитна версия, а твърдения, които се намират в синхрон с
останалия, приобщен по делото, доказателствен материал.
Анализът в съвкупност на целия доказателствен материал позволява формирането на
еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането му
подробно и поотделно по реда на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Въз основна на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни
изводи от страна на първостепенния съд:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице
С. Т. С.), при спазване на срока за обжалване по чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ (НП е връчено на
18.03.2023г., а жалбата е подадена на 21.03.2023г. по електронен път – вж. л.2 от съд. д.), и е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна при следните аргументи:
При служебната проверка съдът прецени, че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила относно компетентността на съответните длъжностни лица,
съставили АУАН, съотв. издали процесното НП, защото Актът е съставен от „орган на МВР
с полицейски правомощия” (вж. л.81 от съд. д.) и в съответствие с изискванията на ЗАНН, с
което правилото на чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ е изпълнено. Оспореното НП е издадено от
„оправомощено длъжностно лице от началника на 02 РПУ – СДВР”, каквото е правилото
на чл.30, ал.1, предл.2 от ЗООРПСМ.
При съставянето АУАН е спазен специалният срок по чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ, който
е до три месеца от извършването на противообществената проява, като в случая на датата
на деянието е било съставен и процесния акт за установяване на противообществената
проява. Издаването на оспореното НП е станало „не по-късно от 24 часа” от съставянето
на АУАН, доколкото АУАН е съставен на датата 17.03.2023г., а НП е издадено на следващия
ден, като законовото правило на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ изисква издаването на
5
Наказателно постановление за случаите по чл.21, т. т. 1 – 10 от ЗООРПСМ, а процесният
е такъв по чл.21, т.9 от цит. з.
Съставът на първоинстанционния съд преценява, че „в съответствие с
изискванията на ЗАНН” (чл.27, ал.1 in fine от ЗООРПСМ) съставеният АУАН е в
изискуемата писмена форма, съдържа всички реквизити, визирани в чл.42, ал.1 от ЗАНН,
като е отразено фактическото описание на нарушението, вкл. времето и мястото на
извършването му, както и обстоятелствата по неговото извършване (притежаване на
забранени предмети преди футболната среща в спортната зона на стадиона на въпросната
дата), както и нарушените законови разпоредби на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, като правото на
защита на жалб. С. С. не се явява засегнато, доколкото същият няма пречка да узнае в какво
нарушение е обвинен и защо е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. Идентично на това, издаденото Наказателно постановление отговаря на
изискванията за писмена форма (арг. чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН) и съответни реквизити – в
същото са отразени обстоятелствата по извършването на соченото нарушение, фактическото
му описание и нарушените законови разпоредби, по напълно съвпадащ с тези реквизити в
АУАН.
Съдът намери, че в процедурата по съставяне на АУАН не са допуснати съществени
и неотстраними нарушения на процесуалните правила, доколкото АУАН е съставен и в
присъствието на въззивния жалбоподател. Към това следва да се добави, че АУАН е съставен
в присъствието на един свидетел (Г. Т.), за когото няма данни да е от категорията на
свидетелите-очевидци (Н. П., Б. Г. и Л. П.). Действително, разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3
от ЗАНН предвиждат, че АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, които са
присъствали при извършване или при установяване на нарушението, и само при липса на
такива свидетели или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, актът се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН.
В случая, въпреки наличието на свидетели, които са присъствали при извършване на
нарушението (свидетелите П., Г. и П.), от които са снети писмени показания по
административнонаказателната преписка – чл.27, т.2 от ЗООРПСМ), които непосредствено
са възприели обстоятелствата на нарушението, и при липса на данни за невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН – в
присъствието на друг свидетел (Г. Т.) при съставянето и връчването на Акта. Съгласно т.10
от Пост. № 10 от 28.09.1973г. на Пл. на ВС при наличие на очевидци при извършване на
нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в АУАН като свидетели,
за да се осигури разкриването на обективната истина. Следва да се посочи и че когато АУАН
се съставя на осн. чл.40, ал.3 от ЗАНН, цитираната разпоредба изисква свидетелите при
съставяне на Акта да са двама, което изискване в случая също не е било спазено, доколкото
същият е съставен в присъствието на само един свидетел. Допуснатите нарушения при
съставяне на АУАН обаче, в случая по никакъв начин не са ограничили правото на
защита на въззивния жалбоподател С. С., т. к. не са препятствали разкриването на
обективната истина. Нещо повече – свидетелите П., Г. и П. са установени и разпитани от
полицейски орган, именно като очевидци на нарушението, и е съставен протокол за разпита
им, с което в пълнота е гарантиран принципа на разкриване на обективната истина. А
доколкото налични писмени доказателства установяват извършването на нарушението
(протоколи на обиск, полицейски доклади, писмени показания и др. под.), то не е било и
необходимо присъствието на свидетели при съставянето на АУАН (арг. чл.40, ал.4 от
ЗАНН).
Разпоредбата на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ предвижда, че противообществена проява
(спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смис. на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се … в
носенето на оръжие или предмети, които могат да се използват като оръжие;
боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или оцветяващи вещества; сигнални
ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни
техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и
предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните.
По делото е безспорно установено, че преди спортното мероприятие (въпросната
футболна среща между отборите на „Локомотив София” и „Славия София”, насрочена за
17:30 ч.), на 17.03.2023г., ок. 15:00 ч., жалбоподателят С. Т. С. е носил в себе си оръжие
(хладно оръжие – сгъваем нож) и предмет, който може да бъде опасен за живота и
6
здравето на околните (метален бокс), които предмети попадат сред забранените за носене
в спортния обект и в спортната зона около него, пред, по време или след спортното
мероприятие. Няма спор, че ножът представлява оръжие, независимо от неговите
характеристики (размери на острието, дължина на режещия ръб и др. под.), като носенето
на такъв предмет на спортно събитие е забранено по силата на посоченото законово
правило.
Именно при тази проверка от полицията е бил открит у жалб. С. както сгъваемият
нож (оръжие), така и металният бокс, който се поставя, както е известно, върху пръстите
на ръката и многократно усилва ударната повърхност на свитата в юмрук човешка ръка с
цел нанасяне на поражения върху човешкото тяло.
В тази насока и металният бокс се явява хладно оръжие за нанасяне на вреди върху
човешкото тяло от близка дистанция, като същият може да бъде изработен от метал,
пластмаса или дърво, и травматичният ефект върху човешкото или друго тяло се дължи
на отдаването на кинетичната енергия на въоръжена с бокс длан върху него, а видът на
нараняването зависи от оформянето на т. нар. „корона” на бокса – тя може да бъде с остри
шипове (нанасят се прободни рани), с цяло острие (получават се прорезни рани), и тъпи
шипове (причиняват наранявания от удар с тъп предмет и увреждания на вътрешните
органи, много често без да разкъсват повърхността на тялото), което неминуемо влече и
извода, че става дума за предмет, който представлява оръжие и може да бъде опасен за
живота и здравето на околните и попада в забранителните вещи по чл.21 от ЗООРПСМ.
В обобщение, съставът на съда намира, че намерените в жалбоподателя предмети
(метален бокс и сгъваем нож) са имали характер на оръжие (ножът) и на предмети, които
могат да се използват като оръжие (металният бокс), поради което нарушението се явява
осъществено от обективна страна.
Не се споделят възраженията на процесуалния представител, че носенето на метален
бокс не било забранено и не попада в обхвата на нормите на ЗООРПСМ, защото
жалбоподателят е бил пред стадиона било два часа преди футболната среща, като следва да
се отбележи, че проверката от полицаите на жалб. С. е осъществена пред сектор „А” на
ст. „Локомотив” (вж. показанията на свидетелите и съставените документи), а от
обясненията на самия жалбоподател (вж. л.27) става ясно, че същият е „отивал на мач с
приятели”, т. е. канел се е да посети предстоящия мач между футболните отбори и
затова именно е бил проверен от полицаите пред входа на сектор „А” на стадиона. Иначе
казано, не става дума за обикновена разходка около или покрай стадиона, каквито идеи
развива процесуалният представител на жалбоподателя адв. Ф., а става въпрос за лице,
което е решило да посети футболната среща (спортно мероприятие), което съвсем
логично е било подложено на проверка от полицейските служители относно носенето на
забранени вещи и предмети, като проверката е станала пред сектора на стадиона, т. е.
пред самото спортно съоръжение и това попада в рамките на спортната зона с оглед
дефинитивната разпоредба на § 1, т.2 от ДР на ЗООРПСМ, каквото е другото възражение на
представителя на жалбоподателя (за липса на местонахождение в такава зона и липса на
документ за нейното дефиниране), което не може да бъде споделено, защото въпросната
спортна зона обхваща целия терен, на който се намира спортното съоръжение и
прилежащата територия и инфраструктура до 500 м. от неговите граници. Доколкото
проверката от полицията е осъществена пред сектор на стадиона следва да се приеме, че
лицето се е намирало във въпросната зона – най-малкото, защото спортното съоръжение е
върху самия недвижим имот и въпросът за посоченото отстояние в метри не стои, като
изводът на съда е верен, независимо, че спортната зона не е била определяна със специален
административен акт било на кмета на Район „Надежда”, било на кмета на Столичната
община, както се установи в рамките на съдебното следствие с изисканите от съда
документи от районната администрация и Столичната община.
Не са основателни и възраженията за липсата на субективна съставомерност на
деянието, защото от писмените обяснения на жалб. С. и от протокола за доброволно
предаване (л.27-28 от съд. д.) е видно, че въпросните вещи (сгъваем нож и метален бокс) са
лична собственост на жалбоподателя, който ги е носел за самозащита. Иначе казано,
жалбоподателят е бил наясно, че носи сгъваемия нож и металния бокс у себе си, отивайки
на спортното мероприятие, по никакъв начин не е информирал полицаите за това, нито е
предприел действия да се освободи от тези забранени за носене предмети, и е имал за цел
да ги внесе в спортното съоръжение, но бдителността и внимателната проверка от
полицията е осуетила тези негови намерения. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН
7
предвижда, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи (чл.7, ал.2 от ЗАНН). В настоящия случай съставът на
първостепенния съд намира, че деянието въззивникът С. С. е осъществил именно при
умишлена форма на вината – знаел е, отивайки на спортно мероприятие, че носи в себе си
тези два предмета, които са оръжия и са опасни за здравето и живота на околните; съзнавал е
също така, че тези предмети не могат да бъдат носени преди началото на футболната
среща (нито по нейното време, нито след края – бел. с.), и въпреки законовите забрани, е
носел въпросните предмети. Деянието е осъществено виновно, защото лицето е съзнавало,
че е забранено внасянето на подобни предмети на територията на спортното съоръжение, в
който се провежда спортното мероприятие, и въпреки това е направил опит да ги внесе на
територията на стадиона.
Затова и съставът на първостепенния съд прецени, че деянието на жалбоподателя С.
С. осъществява от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.
Според този състав на СРС не става дума за маловажно административно
нарушение по чл.28 от ЗАНН, т. к. не се твърдят, а и не се установяват по делото никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, сравнено с други сходни случаи. Напротив
Разпоредбата на чл.21 т.9 от ЗООРПСМ забранява изобщо носенето на изброените в
същата предмети при провеждане на спортни мероприятия, поради което обстоятелството,
че в случая сгъваемият нож и металният бокс не са били показвани и/или ползвани не може
да води, нито води до по-ниска степен на обществена опасност на административното
нарушение. Нарушението по чл.21 т.9 от ЗООРПСМ е формално по своите характеристики
(или т. нар. „на просто извършване” нарушения), поради което липсата на настъпили вредни
последици също не занижава обществената му опасност. Младата възраст на въззивника С.
също не е достатъчно самостоятелно основание, за да се приеме, че нарушението разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид.
По въпроса за наложеното наказание, този състав на първата съдебна инстанция
намира същото за справедливо и съответно на извършеното нарушение, като се има
предвид, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ въвежда изискването за извършени
противообществени прояви по чл.21, т. т. 1 – 10 от с. з. да бъде налагано административно
наказание „глоба” от 1 000 (хиляда) до 2 000 (две хиляди) лева, както и принудителната
мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина” за срок от
1 (една) до 2 (две) години. В случая на жалбоподателя С. С. са били наложени наказание
„глоба” в минималния законов размер от 1 000 (хиляда) лева (с оспореното НП), както и
минимална по размер принудителна мярка относно забрана за посещение на спортни
мероприятия (една година), която ПАМ е потвърдена от административните съдилища с
цитираните по-горе решения на АССГ и ВАС. При така очертаните обстоятелства, на
жалбоподателя е наложено минималното по закона финансово наказание, което се явява
съответно на обществената опасност на извършеното административно нарушение и не
подлежи на намаляване (чл.27, ал.5 от ЗАНН), като е съобразено и обстоятелството, че за
дееца С. С. това е първо по рода си нарушение според направената справка в Единен
автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани” към НИЦССМ – МВР (вж. л.26 от
съд. д.).
Само за пълнота следва да се посочи относно въпроса за определянето на спортната
зона, че съгл. § 1, т.2 от ДР на ЗООРПСМ „спортна зона” е определената с акт на кмета на
общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която
включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и
прилежащата територия и инфраструктура до 500 метра от неговите граници. Стадион
„Локомотив”, където е било проведено спортното мероприятие, се явява публична държавна
собственост, и се стопанисва от областния управител на Област София-град, който се явява
и материално компетентен да издава актове, с които да се определи спортната зона, но такъв
акт не е бил издаден. Следователно липсата на акт на кмета на общината, съотв. липсата
на акт на районния кмет, още по-малко липсата на акт на областния управител, не е
съществено нарушение на процесуалните правила и не води до други изводи относно
нарушението по простата причина, че жалбоподателят С. е бил спрян за проверка от
служителите на МВР пред сектор „А” на стадиона, което се явява в границите на спортния
обект според предоставените по делото писмени доказателства, вкл. и скици на имота.
8
По повод на въпроса за разноските, по претенцията на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли при този изход на делото. Колкото до
претенцията на въззиваемата страна (наказващия орган) за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.63д, ал.3 от ЗАНН, то съставът на първата инстанция счита, че
такова не следва да и се присъжда, поради обстоятелството, че процесуален представител
на наказващия орган се е явил само в едно съдебно заседание (това на 15.12.2023г.), което е
било отложено, а в останалите проведени заседания такъв представител не е имало;
депозирането на някакви писмени бележки също не води до извод, че следва да бъде
присъждано юрисконсултско възнаграждение, доколкото защитата предполага активно
участие в рамките на съдебното разглеждане на делото, каквото няма реално по делото.
При законосъобразно образувано и протекло административно-наказателно
производство, без наличието на съществени нарушение на процесуалните правила,
засегнали правото на защита на санкционираното физическо лице, при правилно приложение
на материалния закон, категорична установеност на нарушението и на неговия автор, със
справедливо и законосъобразно наказание, процесното НП следва да бъде потвърдено, и
затова на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9, чл.63в и чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № II-1 от 17.03.2023г., издадено от Началник на Група „Териториална
полиция – Надежда” при Сектор „Охранителна полиция” при 02 РПУ – СДВР, с което на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя С. Т. С. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за
административно нарушение на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. Ф. за присъждане на осн. чл.63д,
ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане в полза на жалбоподателя С. Т. С. на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. Д. Ив. за присъждане на осн. чл.63д,
ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане в полза на учреждението,
издало оспорвания акт по чл.58д от ЗАНН, на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията по НПК и по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Н. Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9