Решение по дело №217/2022 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 4
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20221860200217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. , 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П. Т. А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20221860200217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул.
„*********“ №8, срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-Ф-97 издадено на
27.07.2022 г. от директора на О.Д.Б.Х. /ОДБХ/- С. област, с което на основание чл.24, чл.53,
ал.1 ЗАНН и чл.417, ал.1 ЗВМД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв. за
нарушение на чл. 132, ал.1, т.3а ЗВМД, изразяващо се в това, че при извършена на
24.02.2022г. физическа проверка в ЖО № 20******* в с.Ч., общ. Ч., област С., собственост
на Х. Д. Б., е установено, че по справка от ВетИс в обекта са регистрирани 59 бр. ЕПЖ
/говеда/ и 2 бр. коне, които не се намират в животновъдния обект, като на пасище в близост
до обекта да установени 6 бр. коне, които по обяснение на собственика всички са негова
собственост, на два от конете има поставен микрочип, а останалите 4 бр. нямат такъв и
всички животни са придвижени от обекта без ветеринарномедицинско свидетелство и без
уведомление до ветеринарния лекар, обслужва обекта.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.П. Н. от
САК, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
при издаване на обжалваното НП са допуснати материалноправни и процесуалноправни
закононарушения при установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията, водещи до неправилност на НП, като процесуалноправните нарушения са довели
до ограничаване правото му на защита. Сочи се, че жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.132, ал.1, т.3а ЗВМД, съгласно която норма собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни не допускат
1
придвижването и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а
за едрите преживни и за еднокопитните животни – и без ветеринарномедицински паспорт, с
изключение на: а) придвижването на животните с цел ежедневна паша, б)еднокопитните
животни, участващи в състезания или в изложби и еднокопитните животни- собственост на
МВР, които се транспортират само с ветеринарномедицински паспорт. Цитира се в жалбата
мотивната част на обжалваното НП и се твърди, че в НП и АУАН липсва достатъчно пълно
и точно описание на нарушението от фактическа страна. Констатираното противоправно
деяние не било описано с необходимата степен на пълнота и яснота, за да се разбере в какво
точно нарушение е обвинено лицето. В АУАН и НП не била посочена дата на извършване на
нарушението, за което е повдигнато обвинение от административнонаказващия орган, а е
посочена само дата на извършване на проверката. Това обстоятелство се твърди, че има
съществено значение с оглед възможността на лицето, сочено за нарушител, да организира
защитата си, така също и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове по
чл.34, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че при съставяне на АУАН е нарушена процедурата по чл.40,
ал.1-4 ЗАНН, предвиждаща в присъствието на кои лица се съставя той. Сочи се, че в случая
на проверката на 24.02.2022г. не е присъствал нито актосъставителят, нито свидетелят по
АУАН, поради което има нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН. В този случай, следвало
актосъставителят да осигури участието на двама други свидетели, които не са очевидци и
изрично да отбележи това в АУАН, което не е сторено. Сочи се в жалбата, че АНО е създал
още по-голямо объркване за какво точно нарушение иска да санкционира жалбоподателя,
при мотивацията си защо не прилага чл.28 ЗАНН, тъй като там говори за срок от 24-часа за
уведомяване за придвижване и транспортиране на животни, който обаче е относим за
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, а не към нарушението, вменено на жалбоподателя
по чл.132, ал.1, т.3а ЗВМД. На следващо място в жалбата се сочи, че съгласно мотивната
част на НП се касае за отделни нарушения, както и за множество животни, което е в
нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН. Всичко това водело до неяснота на приетата
фактическа обстановка от АНО, спрямо която се осъществява и контролът за
законосъобразност. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло като незаконосъобразно НП № НП-Ф-97 издадено на 27.07.2022 г. от
директора на ОДБХ-С. област, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. Д. Б. се явява лично и се представлява от
упълномощения от него адв. П. Н. от САК, която поддържа депозираната жалба и при
вземане становище по съществото на делото заявява, че в случая не е било установено нито
придвижване, нито транспортиране на животни, което да е породило издаването на НП и
няма дата на установяване на нарушението, нито място на извършването му. Адв.Н. твърди,
че толкова неясно е възпроизведена в АУАН и НП фактическата обстановка, че Б. е бил
поставен в положение на пълна неяснота, тъй като нито е знаел дали относно говедата бива
наказан или относно конете, които трябва да са в обекта, как те са придвижени, къде са
придвижени или транспортирани. По тази причина Б. не могъл да вземе каквото и да е
становище. Счита, че проверяващите е следвало да изискат декларация от собственика на
животновъдния обект за това къде са и какво е станало с животните, но те нито са го
2
изслушали, нито са разбрали нещо за животните, а просто са приели, че са транспортирани,
но неясно било по какъв маршрут са приели, че се придвижват, придвижване или
транспортиране са приели или пък са приели, че животните са на пасищен обект без гледач.
Адв.Н. сочи, че законът е категоричен, че административнонаказателна отговорност не
може да се налага по предположения. Адв.Н. иска от съда да постанови решение, с което да
отмени като неправилно и незаконосъобразно издаденото НП, като присъди сторените
разноски. Самият Х. Б. поддържа заявеното от адв.Н. и казва, че изцяло е съдействал на
проверката.
Въззиваемата страна ОДБХ- С. област се представлява в съдебно заседание от
упълномощения гл.юрк. Ю. М., който оспорва жалбата, а в хода по същество на делото моли
съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното НП, като им присъди и разноски.
Счита, че от АУАН и НП ясно и конкретно се разбирало за какво точно нарушение на ЗВМД
е наложена конкретната санкция. Сочи, че проверяващите не са имали механизъм да
установят коя от посочените в чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД хипотези се е случила. Сочи, че при
проверката могло да се установи единствено, че животните липсват, а самата им липса
следвало да се подведе под хипотезата на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД. Юрк.М. счита, че няма
нарушение при установяване и санкциониране на това нарушение и НП се явявало правилно
и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено.
От РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат свой представител по делото и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2022 г. била извършена проверка от сформирана от БАБХ комисия в
животновъден обект с № 20*******, собственост на Х. Д. Б., находящ се в с.Ч.. В хода на
проверката били направени набор от констатации, отразени в доклад на комисията, сред
които че: „При първоначалното посещение на обекта, съвместно с представители на
общината, не били установени животни, следи от такива, както и собственикът на обекта.
След огледа на животновъдния обект и напускане на комисията от него собственикът г-н Б.
се явил на място в животновъдния обект. По негови думи животните целогодишно са на
паша и не ползват стопанската сграда, дори при неблагоприятни атмосферни условия. В
същото време се установи, че животните са на пасище близо до обекта… Въпреки липсата
на помощен персонал (гледачи) съоръжения за залавяне и безопасно фиксиране на
животните, на същите беше извършена физическа проверка и съпоставени спрямо справка за
налични животни в ЖО, генерирана от ИИС на БАБХ- ВетИС към 24.02.2022г. Съгласно
ИИС на БАБАХ- ВетИС в обекта са налични 59 бр. говеда и 2 бр. коне. На пасище в
непосредствена близост до животновъдния обект се установили 6 броя коне, като по думи на
собственика, същите са негова собственост. След проверка с електронен четец, 2 броя от
конете са с поставен микрочип, останалите 4 броя коне са без такъв. От установените 2 броя
коне с поставен микрочип, само единият е отразен в ИИС-ВетИС като наличен в ЖО. При
извършената проверка по идентификация на животните на място се констатираха 51 броя
3
говеда, с поставени ушни идентификатори, от които 47 с пълен комплект (на двете уши) и 4
броя с ушни марки само на едното ухо“. На основание на констатациите от доклада бил
съставен АУАН № 64 от 23.03.2022г. от актосъставител М. Н. И.-Б.- старши инспектор в
отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ С. област и свидетел по АУАН- К. И. Р.- и
двамата неучаствали в проверката. Актът бил съставен в отсъствие на Б. и му бил предявен
единствено за подпис. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите М. Н. И.-Б. /л.58-60 от
делото/, К. И. Р. /л.60-61 от делото/, Й.Т.С. /л.62-63 от делото/, както и от събраните
писмени доказателства – АУАН № 64/23.03.2022 г. /л.15 от делото/, доклад на комисия при
БАБХ/л.16-27 от делото/, справка за налични животни в ОЕЗ към 24.02.2022г. и разпечатка
от ИИС- ВетИС на БАБХ /л.47-54 от делото/.
Видно е от представените справка за налични животни в ОЕЗ към 24.02.2022г. и
разпечатка от Интегрираната информационна система на БАБХ, че на името на Х. Д. Б. е
регистриран животновъден обект в с.Ч., с № 20*******, като към 24.02.2022г. в обекта по
справка има 2 броя коне и 49 броя говеда, описани подробно в таблица. Видно е още, че
ветеринарен лекар, обслужващ обекта, е Й.Т.С..
Видно е от приобщения доклад на комисия към БАБХ, че комисията се е състояла от 18
човека и касае извършване на проверка във връзка с издадена заповед № РД 11-
293/23.02.2022г. В доклада са описани проверки, извършени в различни животновъдни
обекти. Проверката от 24.02.2022г. в процесния животновъден обект, собственост на
жалбоподателя Х. Б. е описана в т. I. Посочено е, че в нея са участвали д-р Д.Д.- главен
експерт в отдел ЗЖ, дирекция ЗХОЖ, д-р С.Г.- младши експерт в отдел ЖОЖ, дирекция
ЗХОЖ към БАБХ, В.П. – старши експерт в ДФЗ и П.П.- старши експерт в ДФЗ. Описани са
множество констатации, сред които, че животни са открити на пасище в непосредствена
близост до ЖО, като от 6 коне 2 бр. са били с поставен микрочип, а 51 говеда са били с ушни
марки.
Видно от АУАН № 64/23.03.2022 г., същият е съставен от д-р М. Н. И.-Б. /„старши
инспектор“ в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-С. област/. Този АУАН е съставен срещу Х. Д. Б. за
това, че на 24.02.2022г., при извършена физическа проверка на място в ЖО 20*******,
собственост на същия, намиращ се в землището на с.Ч., по справка от ВетИС към датата на
проверката се водят 59 бр. ЕПЖ и 2 бр. коне, като при проверката на място са установени 2
бр. ЕКЖ с чип, като само един е от наличните в обекта, другият е на друг собственик, 4 бр.
ЕКЖ са без идентификатори и собственикът е допуснал придвижване и транспортиране на
животни без ВМС и паспорт, с което е нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1, т.3а.
Посоченото за нарушител лице саморъчно е записало в графата за обяснения и възражения:
„Не съм съгласен“. Актът е подписан от актосъставителя, от нарушителя, както и от един
свидетел- К. И. Р..
Разпитана е като свидетел актосъставителката М. Н. И.-Б.. Казва, че актът е написала
4
на база доклад на други нейни колеги, които са извършили проверката в обекта. Казва, че за
свидетел по АУАН ползвала колегата си К. Р.. Докладът не била предявявала на
нарушителя, а само го запознала с фактите. Актът му бил предявен. Актосъставителката
поддържа констатациите, отразени в акта. Казва, че в обекта липсвали животни- един кон
липсвал и имало един, който не бил негов, а част от говедата не съответствали на бройката
по извадка от системата. Казва, че няма информация какво се е случило с липсващите
животни и къде те са се намирали. Нямало и уведомление до ветеринарния лекар за някакви
събития, предшестващи проверката.
Разпитан е като свидетел и К. И. Р.- свидетел по АУАН. Същият заявява, че не е
участвал в проверката, извършена през февруари месец 2022г. в животновъдния обект на Х.
Б. в с.Ч., а е свидетел само по съставяне на акта. С нарушението се запознал от самия акт,
като протокол и доклад не е виждал, макар че знае, че има съставени писмени документи.
Свидетелят твърди, че при съставяне на АУАН на Б. не е бил предявяван доклад, тъй като
двамата с актосъставителката били сами в стаята. Б. стоял отвън, а след съставяне на АУАН
го повикали да се подпише. Според свидетеля, щом Б. е подписал акта, значи го е прочел.
Разпитан е като свидетел и д-р Й.Т.С.- ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния
обект на Х. Б. в с.Ч.. Тя казва, че по принцип бива уведомявана от собственика на обекта ако
ще транспортира някъде животни от обекта и въз основа на уведомлението тя издава
ветеринарномедицинско свидетелство за движение на животните. Казва, че това
свидетелство се регистрира в информационната система на БАБХ и се издава на хартиен
носител. Свидетелката казва, че за периода около датата на проверката- 24.02.2022г., не е
информирана за движение на животните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН /НП е връчено на Х. Д. Б. на 30.08.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на
07.09.2022г./ от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По законосъобразността:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актосъставителят д-р М.
Н. И.-Б. е заемал длъжност „старши инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при
ОДБХ С. област, като същата е и ветеринарен лекар, а съгласно чл.472, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ нарушенията по този закон се установяват с
актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426,
426а, 426б, 428 и 429. Съгласно чл.472, ал.2 ЗВМД наказателните постановления за
нарушенията по ал.1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено
нарушението. Процесното НП е издадено от Л.М.Л. – директор на ОДБХ С. област, което
негово качество е видно от Заповед №ОСПП-22/02.04.2018г. на изпълнителния директор на
5
БАБХ, следователно същият е компетентен.
Законосъобразността обаче на процесните АУАН и НП се изчерпва с факта, че същите
са съставени от компетентни лица, доколкото съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на АУАН и
обжалваното НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения- както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които
нарушения са огеаничили правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, АУАН е съставен при нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по
отношение на свидетелите. В чл.40 ал.1-4 ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се
съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да присъстват
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е първата
хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели - очевидци, било на
извършване на административното нарушение, било на констатирането му, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че
при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи в АУАН. В настоящия
случай, бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото доказателства, че
АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, е съставен
в присъствието на само един свидетел, който не е очевидец на извършване или установяване
на нарушението, а единствено на съставяне на акта. Самият свидетел по акта признава този
факт. Четирима са били проверяващите, които са установили нарушението, като поне един
от тях е следвало да бъде привлечен за свидетел по АУАН, което обаче не е сторено, без
обосновка какви затруднения са съществували в тази връзка. В този смисъл, съдът намира,
че актът е съставен в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН. Положен върху АУАН подпис
от свидетел-очевидец е изискването, което в най-голяма степен гарантира истинността на
констатираните факти, а в настоящия случай нито актосъставителят, нито свидетелят по
АУАН са възприели лично фактите при проверката. При наличие на очевидци на
нарушението или на неговото констатиране в акта за установяване на административно
нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при
съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи
и съдилищата при разкриване на обективната истина /Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
Пленум на ВС/. Дори в настоящия случай да се приеме, че свидетелите-очевидци при
установяване на нарушението са били възпрепятствани да участват при съставяне на АУАН,
то в тази хипотеза законосъобразният подход е бил да се състави актът в присъствието на
други двама свидетели, независимо че те не са присъствали при установяване на
нарушението, стига това да е изрично отбелязано. При актът, съставен от М. И.-Б., освен че
свидетелят е само един, той дори не е бил внимателно запознат с нарушението.
В практиката не е изчистен въпросът дали гореописаното нарушение на
6
процесуалните правила е съществено. Според настоящия съд то е такова, тъй като щом
затруднява органите в разкриване на обективната истина, то затруднява и правото на защита
на соченото за нарушител лице. Освен това, институтът на свидетелите по акта не случайно
е заложен от законодателя и е обособен в разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в
него се наблюдава известна аналогия с института на поемните лица в наказателното право, а
нарушенията, допуснати при ненадлежно закрепване на действието по разследване
посредством участие на поемни лица, са винаги съществени, до такава степен, че
съответното действие се изключва като доказателство. Следователно едно подобно
нарушение на процесуалните правила в случая опорочава АУАН изначално и не му
позволява да изпълни своята функция.
Дори да се приеме, че така допуснатото нарушение не е съществено и не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, безспорна е практиката на ВАС, че то лишава акта от
присъщата му доказателствена сила. В Решение № 4082 от 05.05.2004 г. на ВАС по адм. д.
№ 8936/2003 г., докладчик съдията Жанета Петрова, е посочено, че доказателствената сила
на акта следва да се счете оборена, когато той е бил съставен с посочване само на един
свидетел при законово изискване за посочване на повече свидетели относно извършването
или установяването на нарушението.
Чл.40, ал.3 ЗАНН допуска когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът да се състави в отсъствие на свидетели. В случая съставеният доклад от
проверяващата комисия от БАБХ, дори да се счете за официален документ, не е намерил
отражение изобщо в АУАН и НП и не може да се направи връзка между този документ и
самите АУАН и НП, макар свидетелката-актосъставител да е категорична, че въз основа на
него е съставила АУАН. Пропускът актосъставителят да се позове на ползвания официален
документ в самия АУАН и неяснотата дали е бил запознат нарушителят с този документ,
който се явява основание да бъде наказан, нарушават съществено правото му на защита.
На следващо място, от разпита на свидетеля Р. се установи, че при съставянето на
АУАН, нарушителят не е бил в стаята, т.е. АУАН не е съставен в негово присъствие, както
изисква чл.40, ал.1 ЗАНН, а единствено му е предявен. Предявяването обаче не се установи
по какъв точно начин се е случило, доколкото актосъставителката твърди, че тя е запознала
нарушителя с фактите, а според свидетеля по АУАН- нарушителят сам е чел акта. Освен
това, предявяването на АУАН, не изключва съставянето му в присъствието на нарушителя,
особено предвид факта, че той е бил на мястото и не е имало пречка да присъства при
съставянето. Това изискване също е въведено като гаранция за законосъобразност на АУАН,
но в случая не е спазено.
Допуснати са и други съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на
АУАН и НП. За да предизвикат целените с издаването си правни последици, АУАН,
съответно НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация, който да не води до противоречия.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат актът и
наказателното постановление са посочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в
7
чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, послужили като основание за
съставянето на АУАН и от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат. В конкретния случай липсват или са допуснати грешки при реквизитите от
съдържанието на АУАН, изискуеми съобразно чл.42, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН и тези от
съдържанието на НП, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
На първо място, в АУАН и в НП е посочена единствено дата на проверката, извършена
в животновъдния обект на Х. Б., без конкретно да е отразено, че това е и датата, на която се
приема, че е извършено нарушението. В действителност служителите на БАБХ вероятно не
са били в състояние да определят точна дата на нарушението, но са могли да посочат, че
приемат датата на проверката и като дата на нарушението, за което да се мотивират, което
не е сторено.
Липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението в АУАН и НП, включващо
всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна. В случая
описанието на фактите в АУАН и НП не позволява да се разбере нито дали животните по
справка от ИИС на БАБАХ- ВетИС са били налични или са липсвали в обекта и защо е
направен извод, че са придвижени или транспортирани. От записаното в НП може да се
направи извод, че на пасище в непосредствена близост до обекта са констатирани 6 коня,
като в АУАН изобщо не е отбелязано нищо за наличие на животни на пасище, а по-скоро
изглежда, че конете са били в обекта, което е невярна констатация. От друга страна, в
АУАН и НП е посочено колко са били наличните според справката животни в обекта, като
посочената бройка е невярна, което се установява от приобщената по делото справка за
налични животни към 24.02.2022г. Според тази справка наличните към датата на проверката
животни са 49 говеда и 2 коня, а посочената в АУАН и НП бройка е 59 броя говеда и 2 коня.
Освен това, констатациите в АУАН и НП не позволяват да се разбере какво е възприето
относно говедата, тъй като не е описано. С оглед на това е допусната неяснота и относно
правната квалификация. За съда е видно защо АНО е квалифицирал нарушението по чл.132,
ал.1, т.3а ЗВМД. Това е така, тъй като от доклада става ясно, че един кон от животновъдния
обект и 51 бр. говеда са се намирали на пасище в непосредствена близост до обекта, поради
което вероятно наказващият орган е счел, че те незаконосъобразно са
транспортирани/придвижени до там. Това обаче не е описано по ясен и разбираем начин,
като изглежда, че самият АНО допуска смесване между съставите на чл.132, ал.1, т.3а и т.6
ЗВМД. Дори юрисконсултът, представляващ ОДБХ-С. област в съдебния процес, видно от
изявлението му, счита че следвало да се приеме, че е налице хипотезата на чл.132, ал.1, т.6
ЗВМД. Всъщност, от начина на описание на фактите, нарушението не може да се подведе
под никой от двата състава, тъй като правнорелевантни за тези състави факти не са описани.
Описанието на нарушението и съответстващите му законни разпоредби, които са
нарушени, трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин, небудещ никакво
8
съмнение. Реквизитите на АУАН и на НП не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
тъй като правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни.
Друго процесуално нарушение от категорията на съществените, е прилагането на
неприложима санкционна разпоредба, а именно: разпоредбата на чл.417, ал.1 ЗВМД. По
тази разпоредба се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. собственик на селскостопански
животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24 - 28
ЗВМД. В случая приетата за нарушена материалноправна разпоредба е тази на чл.132, ал.1,
т.3а ЗВМД и тя не попада в изброените. Приложима за възприетото нарушение е
санкционната разпоредба на чл.471а, ал.1 ЗВМД и макар наложената като вид и размер
санкция да съвпада с минимума на приложимата разпоредба, все пак посочването на
погрешна санкционна разпоредба затруднява правото на защита на наказаното лице.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и не могат да бъдат преодолени със
съдебното решение.
Тъй като се касае за съществени нарушения /описани по-горе/, довели до нарушения
на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на
атакуваното постановление. Поради това съдът не дължи обсъждане по същество извършено
ли е нарушение, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и
има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване, но не и когато самото производство е водено и завършено
порочно.
Въпреки това, съдът намира за удачно да посочи, че нарушението не е и доказано,
като при липса на безспорно установено нарушение, НП е незаконосъобразен и от
материалноправна страна. Дори да се счете, че животните по справка от ИИС на БАБХ-
ВетИС са липсвали на място в обекта, те, видно от съдържанието на доклада на
проверяващата комисия, са се намирали на пасищен обект в непосредствена близост до
обекта. Били са идентифицирани от проверяващите и това е записано в доклада, макар да не
са посочени точните им идентификатори. Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.3а ЗВМД, която е
ползвана от АНО за квалификация на нарушението, допуска изрично, а в този смисъл-
изключва признаците на нарушение, когато животни от регистриран обект, са били
придвижени с цел ежедневна паша, в който случай не се изисква ветеринарномедицинско
свидетелство. Именно такъв изглежда да е настоящият случай, тъй като обектът, където са
намерени животните, се намира непосредствено до животновъдния обект. В този смисъл
съставомерността на евентуално извършено транспортиране или придвижване без
ветеринарномедицинско свидетелство отпада, поради което Х. Б. е бил неправилно
санкциониран за нещо, което не представлява нарушение. В случай, че АНО е искал да го
9
санкционира за придвижване или транспортиране на други животни, различни от тези,
намерени на пасищния обект, е следвало да го опишат, описвайки самите животни с техните
идентификатори, до къде и кога се предполага че са придвижени или транспортирани. В
случая единственото годно доказателство, доколкото АУАН, както вече бе посочено, бива
дискредитиран като такъв, е доклад от извършената проверка. От този доклад обаче не може
да се достигне до извод за извършване на вмененото на Б. с АУАН и НП нарушение. Следва
да се отбележи, че начинът на пренасяне на фактологията от доклада в АУАН и НП
свидетелства за непоследователност и липса на прецизност, които са довели до
разминавания и непълноти, на основание на които съдът прави извод за процесуална и
материална незаконосъобразност на обжалваното НП.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на завеждане
на жалбата/, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на
разноски и да счете, че същото не е прекомерно.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ф-97/27.07.2022 г., издадено от Директора
на ОДБХ- С. област, с което на основание чл. 24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.417, ал.1 ЗВмД на
Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес в с.Ч., обл. С., ул. „*********” № 8, е наложена ГЛОБА в
размер 1000.00 лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.132, ал.1, т.3а ЗВмД, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б.А.Б.Х., БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес: гр.С., ул.
„**************“ №15а ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Б., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10