РЕШЕНИЕ
№ 12583
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110166161 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б.И.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“
иск за заплащане на сумата в размер на 2 551,72 лева представляваща регресно
вземане от престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вредите, причинени на л.а. „Хонда ЦРВ“ с
рег.№ОВ****ВМ от настъпило на 23.12.2020г. ПТП, с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
– 06.11.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че при настъпило на 23.12.2020г. в гр. София на /адрес/
транспортно произшествие бил увреден л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.№ОВ****ВМ, по
отношение на който била сключена имуществена застраховка „Автокаско“, по силата
на която застрахователят-ищец заплатил разходите за отстраняване на щетите по
автомобила, собственост на застраховането лице в размер на 7 596,85 лв. Твърди се, че
вина за настъпилото ПТП имал водачът на л.а. марка „Пежо 301“ с рег.№СВ****АТ
собственикът на който бил страна по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с ответника ЗАД „А.Б.“, поради което и със заплащането на застрахователното
обезщетение ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на делинквента. Твърди, че ответникът е
заплатил част от исканата сума в размер на 5 060,13 лева, като останалата част в
размер на 2 551,72 лв. не е заплатена. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, като претендира и
разноски за производството.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, посредством който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка „Пежо 301“
с рег.№СВ****АТ. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на увредения
1
автомобил. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение,
като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от
процесното ПТП щети. Поддържа становище, че обезщетението следва да се определи
при съответния процент на амортизация на новите части, респ. при преценка
възможността за закупуване на резервни части от алтернативни доставчици. Въз
основа на така изложените съображение моли за отхвърляне на исковата претенция,
евентуално за уважаване в намален размер. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения заверен препис от застрахователна полица № Е20600002437 от
21.04.2020г. се установява, че Т. Т. и ищцовото дружество за сключили имуществена
застраховка „Автокаско“ за л.а. „Хонда“ рег.№ОВ****ВМ, при застрахователна сума
от 24 000 лева, за срок една година, за периода от 29.04.2020г. до 28.04.2021г.
По делото са представените и приети като писмени доказателства следните
документи – уведомление за щета, доклад №**********03/12.04.2021г. по щета
№**********/23.12.2020г., ликвидационен акт на ЗД „Б.И.“ АД, Опис на щета №7 по
щета №**********/23.12.2020г. № полица Е20600002437, Опис на щета №5 по щета
№**********/23.12.2020г. № полица Е20600002437 , Опис на щета №338494 по щета
№**********/23.12.2020г. № полица Е20600002437.
Видно представените приемо-предавателен протокол от 12.03.2021г. и
възлагателно писмо №680/01.04.2021г. ремонтът на л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.
№ОВ****ВМ, собственост на Т. Т., във връзка с щета №**********, е извършен от
„Т.П.“ ООД.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Фактура
№********** от 05.04.2021г., издадена от „Т.П.“ ООД на ЗД „Б.И.“ АД за „вложени
материали, извършени бояджийски услуги по калкулация по щета №**********“ за
сумата от 1 317,49 лв. с ДДС. Към фактурата е представено платежно нареждане за
посочената сума.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Фактура
№********* от 08.04.2021г. и Фактура №********** от 05.04.2021г., издадени от
„А.К.“ ЕООД на ЗД „Б.И.“ АД, съответно за сумата от 840 лв. с ДДС и за „под
багажник, датчик парктроник – 2 бр., фар за мъгла, датчик парктроник – 2 бр.“ за
сумата от 2 000,95 лв. с ДДС. Към фактурите са представено платежни нареждания за
посочените суми.
По делото е представена и прието платежно нареждане, издадена от наредител
ЗД „Б.И.“ АД в полза на получател А.К. ЕООД за сумата от 110 000 лв., като в
приложена уточнителна таблица към него, е отразено, че извършеното плащане по
банков път включва заплатена дължима сума по Фактура №52075/11.03.2021г. по щета
№********** в размер на 3 438,41 лв.
По делото са представени и приети писмо от ЗД „Б.И.“ АД по щета
№********** и писмо от 08.07.2021г., адресирани до ЗАД „А.Б.“ АД, с които е
отправена регресна претенция на основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
7 611,85 лева.
По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от ЗД
„Б.И.“ АД, адресирано до ЗАД „А.Б.“ АД, с което ищцовото дружество е направило
компенсационно изявление към ответника. Видно от представената справка към
писмото ищецът е извършил прихващане на свои вземания със вземания на ответника,
като в обхвата на вземанията на ищеца попада и сумата от 5 060,13 лв.,
представляваща одобрена сума от ответното дружество по застрахователна щета
№**********, заведена при ищеца.
По делото е приложен и приет заверен препис от материалите по
административно-наказателна преписка, образувана във връзка с протокол за ПТП №
К-623 от 23.12.2020г.
2
По делото е приета съдебно-техническа експертиза от заключението на която
се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на 23.12.2020г. в гр. София
около 14:15 часа л.а. марка „Пежо 301“ с рег.№СВ****АТ се движи по бул. С. в посока
/адрес/ към /адрес/ и пред **** водачът реализира ПТП с движещия се пред него
намаляващ скоростта си лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№М****ВК. Вследствие
на удара л.а. „Тойота Ярис“, с рег.№М****ВК се измества и се удря в спрелия пред
него л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. №ОВ****ВМ. Вещото лице излага заключение, че от така
описания механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователното
дружество и отразените в КП №К-623 видими увреждания се налага извод, че щетите
по л. а. „Хонда ЦРВ“ с рег. №ОВ****ВМ се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 23.12.2020г. произшествие. В отговор на поставените въпроси
към СТЕ вещото лице посочва, че стойността необходима за възстановяване на л.а.
„Хонда ЦРВ“ с рег. №ОВ****ВМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 11 439,38 лв.; стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Хонда ЦРВ“
с рег. №ОВ****ВМ, изчислена съгласно Наредба №24 към датата на ПТП е 5875,09
лв., а стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.
№ОВ****ВМ, изчислена по цени на алтернативни доставчици и сервизи различни от
официалния за марката към датата на ПТП е 10 610 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Т..
Свидетелят посочва, че на 23.12.2020г. управлявал л.а. „Хонда ЦРВ“, движел се
направо по бул. С. с нормална скорост, като при приближаване на кръстовище и
подаден жълт сигнал на светофарната уредба спрял. При светване на червен сигнал
свидетелят чул два удара на малка дистанция, а малко след това усетил удар отзад.
Свидетелят управлявал първата кола, престояваща на светофар. Посочва, че в деня на
настъпване на процесното ПТП атмосферните условия и пътната настилка били добри
предвид зимните условия. Описва следните щети по управлявания автомобил –
смачкана врата на багажник, счупена задна броня и други по-малки щети. След
настъпилото ПТП уведомил застрахователя и отстранил нанесените щети по
автомобила.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Д..
Свидетелят заявява, че на 23.12.2020г. управлявал л.а. „Пежо“, като се движел по бул.
С. посока център преди /адрес/. При зелен сигнал на светофарната уредба на
предишното кръстовище свидетелят потеглил, като забелязал, че пред него има
автомобил, който не се движи. Свидетелят задействал спирачната уредба, но не успял
да спре своевременно, вследствие на което ударил намиращия се пред него л.а.
„Тойота“, който отскочил напред и се ударил в л.а. „Хонда“, разположен пред него. В
изслушаните показания свидетелят уточнява, че се движел в средната лента, като
ударът с неговия автомобил бил челен, а поредността на участницине в ПТП била
следната: л.а. „Пежо 301“, управляван от свидетеля, удря л.а. „Тойота“, която отскача и
удря л.а. „Хонда“.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено
застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
3
докаже погасяването на дълга.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата молба и
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в производството наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на МПС марка „Пежо 301“ с рег.№СВ****АТ.
От представените писмени доказателства – препис от застрахователна полица и
приложени документи по заведена застрахователна щета, съдът приема за доказан
факта на сключен договор за имуществено застраховане „Автокаско“ между
собственикът на л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. №ОВ****ВМ и ищцовото дружество.
Въведените възражения от ответника в тази посока са неоснователни, доколкото
представената застрахователна полица е заверена от ищеца, като ответникът не е
оспорил представения препис по реда на чл. 183 ГПК, поради което съдът го цени
наравно с останалите доказателства по делото. В останалата си част направените
възражения касаят действия, последващи факта на сключване на застрахователния
договор и не обуславят извод за липса на валидно застрахователно правоотношение.
От представените писмени доказателства, отразяващи предприетите действия от
застрахователя по образуваната щета, се установява, че към датата на ПТП за
ищцовото дружество е съществувало задължение за предоставяне на застрахователно
покритие по отношение на процесния лек автомобил. Същевременно представената
застрахователна полица отразява постигнатото съгласие за сключване на имуществена
застраховка между страните съобразно уговорените конкретни условия в нея, касаещи
застрахованото имущество, дължимата застрахователна премия, застрахователната
сума както и периода на застрахователно покритие. От тук съдът приема, че към
датата на настъпване на процесното ПТП е съществувало валидно правоотношение с
ищцовото дружество по договор за имуществено застраховане за л.а. „Хонда ЦРВ“ с
рег. №ОВ****ВМ.
Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, изготвена на базата на
приложените по делото писмени доказателства, включително двустранен констативен
протокол за ПТП, както и на базата на показанията на свидетеля П. П. Д. – водач лек
автомобил „Пежо“ с рег. рег.№СВ****АТ и свидетеля Т. П. Т., водач лек автомобил
л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. №ОВ****ВМ, при настъпване на ПТП, механизмът на ПТП е
следният: на 23.12.2020г. в гр. София, около 14:15 часа, л.а. марка „Пежо 301“ с рег.
№СВ****АТ се движи по бул. С. в посока /адрес/ към /адрес/ и пред **** водачът
реализира ПТП с движещия се пред него намаляващ скоростта си лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег.№М****ВК. Вследствие на удара л.а. „Тойота Ярис“ с рег.
№М****ВК се измества и се удря в спрелия пред него л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.
№ОВ****ВМ. От тук съдът приема за доказан факта на настъпване на процесното
ПТП вследствие на осъществени противоправни и виновни действия на водача на лек
автомобил „Пежо“ с рег. рег.№СВ****АТ - П. П. Д., чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника към датата на ПТП.
Вещото лице дава заключение, че от така представения механизъм на ПТП, от
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, се налага извод, че щетите по л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.
№ОВ****ВМ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
23.12.2020г. произшествие.
Съгласно заключението на вещото лице по средни пазарни цени към датата на
ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС – лек автомобил л.а. „Хонда
ЦРВ“ с рег. №ОВ****ВМ, възлизат на сумата в размер на 11 439,38 лв., а обичайните
разноски за определяне на застрахователното обезщетение са в размер на 15 лв.
На основание чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на
дължимото и платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
4
Видно от представените доказателства по делото ищцовото дружество е
заплатило суми във връзка с образуваната застрахователна щета, както следва: сумата
от 1 317,49 лв. с ДДС по Фактура №********** от 05.04.2021г., издадена от Т.П. ООД,
сумата от 840 лв. с ДДС по Фактура №********* от 08.04.2021г., сумата от 2 000,95
лв. с ДДС по Фактура №********** от 05.04.2021г., издадени от „А.К.“ ЕООД, сумата
от 3 438,41 лв., изплатена по Фактура №********* от 11.03.2021г. Общата сума,
заплатена от ищцовото дружество във връзка с настъпилото ПТП, за което са
представени доказателства по делото, възлиза на сумата от 7 596,85 лв.
Съгласно задължителната съдебна практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г. на ВКС,
ТК, І отд., при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата
(без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не
повече от застрахователната сума. Обемът на отговорността при непозволено
увреждане се определя от закона и се равнява на размер на действително причинените
вреди /чл. 51, ал. 1 от ЗЗД/, респективно обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши. Доколкото ищецът е платил на застрахованото
лице сума, която е в по-нисък размер от размера на действително причинените вреди,
а именно – стойността на действително причинените вреди възлиза на 11 439,38 лв., а
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 7 596,85 лв., то в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума в размер на
7 596,85 лв., ведно с 15 лв. – обичайни разноски за определяне на застрахователното
обезщетение.
Ищецът признава факта, че вземането към ответника е погасено до сумата от
5 060,13 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на сума, по-
голяма от признатия от ищеца размер, въпреки разпределената в тази насока
доказателствена тежест.
Ето защо искът по чл. 411 КЗ следва да се уважи за сумата в размер на 2 551,72
лв. - разликата между погасената сума – 5 060,13 лв., и дължимата – 7 596,85 лв., ведно
с ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 1 012,07 лв., представляваща разноски в исковото
производство съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, адрес за връчване: /адрес/, да заплати в полза на ищеца ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /адрес/, със съдебен
адрес: /адрес/, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 2 551,72 лв. /две хиляди петстотин
петдесет и един лева и 72 ст./, представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 23.12.2020г., в гр. София, на бул. " С."
****, по вина на водача на лек автомобил лек автомобил „Пежо“ с рег. рег.
№СВ****АТ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. №ОВ****ВМ,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска /06.11.2024г. / до окончателното й изплащане.
5
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по
банкова сметка с IBAN: *********************, BIC: ***********.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: **********, да заплати в полза на ищеца ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 012,07 лева
/хиляда и дванадесет лева и 7 ст./, представляваща разноски в исковото производство,
съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6