Решение по дело №639/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) София. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт К. С..

Ответник по касация е Ю. И. ООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място] 1000, [улица], ет.1, ап.3. Ответникът по касация участва в касационното производство чрез пълномощник – адвокат А. И. от АК София.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 62/06.02.2024г. по АНД № 3857/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменен електронен фиш № **********, издаден от АПИ, с който на Ю. И. ООД е наложена имуществена санкция 2500лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по фиша. Изложил съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, основани на обстоятелството, че липсва специална законова разпоредба, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш в случаи като процесния, поради което е следвало да се приложат общите процесуални правила по ЗАНН, т.е. административнонаказателното производство да започне със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който да се издаде съответно наказателно постановление. Затова съдът приел, че ЕФ е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение и го отменил.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда. Правят се подробни доводи, че приложимото законодателство следва да се тълкува в смисъл, че допуска издаване на ЕФ в случаи като процесния. Като аргумент за защитаваната позиция страната посочва съдебни актове, в които позицията е възприета. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш. Иска се присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар. Релевират се и доводи за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение без посочения ДДС, тъй като стойността на данъка не била реален разход за страната. Сочат се доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено писмено становище. Излага подробни съображения, с които прави доводи, че не са налице касационни основания и първоинстанционното решение е правилно. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалби. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

Значимите за административнонаказателната отговорност по конкретния случай факти са описани в обстоятелствената част на електронния фиш и са правилно установени с от първоинстанционния съд. Установено, че на 01.04.2021г. в 14.35 часа е констатирано движение на ППС автобус У. К., с рег. номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 7200 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Бургас по път А-1, км.357+949, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Установено е и това, че за движението на посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП. Установено е и това, че към посочения момент на движение ППС е било собственост на Ю. И. ООД.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

С разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179 ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179 ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж ал.1, изр.1 от ЗДП, е предвидено, че при нарушение, но само в хипотезата на ал.3 на чл. 179 от ЗДП, което е било установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. При това положение извън хипотезата на ал.3 на чл.179 от ЗДвП, при която е изрично предвидено издаването на ЕФ, за хипотези по чл.179 следва приложение на общия ред, предвиждащ съставяне на АУАН, съответно и наказателно постановление.

Съдът не споделя доводите на касатора, съгласно които от разпоредбите на чл.189ж ал.7 от ЗДП и чл.167а ал.4 от ЗДП се извежда нормативно основание за издаване на ЕФ в разглежданите хипотези. С посочените норми законодателят е уредил правила, касаещи издадени електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3Б от ЗДП и това сочи, че законодателят е имал намерение да въведе регламентация в сочения от касатора смисъл. Все пак обаче, такава регламентация не е въведена – липсва изрична норма, която да допуска издаване на електронни фишове в хипотезите на чл.179 ал.3б от ЗДП. Затова процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за неправилно присъждане на разноски. Аналогични възражения са били направени и пред първоинстанционния съд, който надлежно е изложил мотиви относно съответствието на сложността на делото с размера на определеното адвокатско възнаграждение, дължимостта за присъждане на включения ДДС като разход на страната за адвокат, както и относимостта на приложимостта на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС относно нормативно определените в страната минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложените мотиви съдът е присъдил претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в пълния доказан размер. Решението в тази му част е обосновано и правилно.

Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

По повод направеното в срок искане и на основание 63д ал.4 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските по делото, съобразно представения договор за правна помощ и приложената към него надлежно оформена фактура по ЗДДС. Заплатения размер на адвокатското възнаграждение, който е съизмерим с нормативния минимум, съдът счита за съответен на сложността на делото.

Неоснователни са доводите на касатора, че частта от възнаграждението за адвокат, представляваща ДДС, не следва да се разглежда като разноски за ответника по касация. Този довод касаторът основава на обстоятелството, че Ю. И. ООД е регистрирано по ЗДДС. Последното обстоятелство обаче е само една от предпоставките за приспадане, възстановяване или прихващане на заплатен ДДС.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 62/06.02.2024г. по АНД № 3857/2023г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ [населено място], да заплати на Ю. И. ООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място] 1000, [улица], ет.1, ап.3, 600лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.