Р Е Ш Е Н И
Е
№116
гр.Силистра,
21.12.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Валери
Раданов
при секретаря Стефка Димитрова и с участието на Заместник
окръжния прокурор при ОП гр.Силистра ***, като разгледа докладваното от съдия Маргарита
Славова КАНД №119 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение №596/22.10.09г. по АНД №580/2009г.
Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№885-1/30.05.09г., издадено от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП
гр.Силистра, с което на ЕТ”***” с.***, е било наложено наказание на основание
чл.180 ал.ІІ от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, по вид
“имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин/ лева за допуснато нарушение
по чл.86 ал.І ЗДДС. Приел е, че правото на административнонаказващия
орган да ангажира юридическата отговорност на ЕТ въз основа на властническия си
акт – оспореното НП, е законосъобразно упражнено.
Производството е образувано по
касационна жалба на ЕТ”***” с.***,
представлявано от ***, чрез представител по пълномощие адв.***,
с искане за отмяна на обжалваното решение на СРС. При разглеждане на спора по
същество, касаторът моли, да бъде отменено процесното наказателно постановление, тъй като счита, че
щом не е влязъл в сила Ревизионния акт, издаден по реда на чл.119 ДОПК, то не е
установен и съставомерния по чл.96 ал.І ЗДДС облагаем
оборот, което обстоятелство е от особено значение за осъществяването изобщо на
вмененото му във вина нарушение по чл.86 ал.І ЗДДС и приложената санкционна
норма на чл.180 ал.ІІ от ЗДДС.
Ответникът по касация Териториална
дирекция на НАП гр.Силистра, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт
***, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила
на атакуваното решение на СРС.
Представителят на Окръжна прокуратура счита,че обжалваното съдебно решение е
законосъобразно, а касационната жалба неоснователна. Дава заключение за
потвърждаване на атакувания акт на СРС.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие за установено следното:
Касационните основания, които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат до твърдения за допуснати от
СРС нарушения на съдопроизводствените
правила и на материалния закон /чл.63 ал.І ЗАНН във връзка с чл.348
ал.І т.1 и т.2 НПК/. Развито е оплакване и за необоснованост на атакуваното
съдебно решение, поради неустановеност на достигнатия облагаем оборот за
нормирания в ЗДДС период от 12 месеца, което предвид очертаните в закона
/чл.348 НПК/ отменителни основания, не може да бъде предмет
на настоящия контрол. Претендираната необоснованост е
свързана с фактическата страна на спора, а последната, за касационния съдебен
състав е такава, каквато е установена от решаващия съд по фактите /чл.220 АПК/.
Проблемът с необосноваността е поначало проблем за фактите, а не за правната им
квалификация, което изначално го поставя извън регламентирания касационен
съдебен контрол. Жалбоподателят не е посочил конкретни действия на съда, които
да счита за порочни и да представляват нарушение на процесуалните правила,
поради което и проверката по това оплакване следва да се сведе до параметрите,
поставени от разпоредбата на чл.218 ал.ІІ АПК.
Оплакването, че въззивната
инстанция не е събирала служебно доказателства за издирване на обективната
истина по делото /по аргумент от чл.107 НПК/, само защото жалбоподателят
твърди, че облагаемия оборот, до който е достигнал в деловата си дейност за периода
01.06.07г.-31.05.2008г., е различен от установения от органа по приходите, не
може да бъде споделено. Изводът относно този правнозначим
факт е изведен законосъобразно от приложените по делото доказателства, които не
са били оспорвани, респ. опровергани в процеса и установяват съставомерното обстоятелство, пораждащо задължението за
регистрация по чл.96 ЗДДС. Като е постановил решението си на широка доказателствена основа /л.16-л.34/, съдържаща годни и
допустими доказателства, събрани по предписания в ЗАНН, респ. НПК ред, районният
съд е приложил правилно процесуалния закон, поради което възражението в горния
смисъл, следва да бъде отклонено като неоснователно.
Потвърденото от СРС наказателно постановление е заключителен
правораздавателен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН
№***/23.04.09г., установяващ следните факти: жалбоподателят като едноличен
търговец, в кръга на търговската си дейност е извършвал сделки, като за периода
от 01.06.2007г. до 31.05.2008г. е
реализирал оборот в размер на 50 870.02 лева, който е облагаем по реда на
ЗДДС. Този оборот е бил установен от данъчните органи въз основа на справки,
дадени от едноличния търговец, а така също и от проверка на фискалните бонове.
Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.І ЗДДС, при този обем реализиран оборот за ЕТ-касатор е възникнало задължение да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС до 14.06.2008г.
Това той не е направил в регламентирания срок, а регистрацията по ЗДДС е извършена
на 26.01.2009г., видно от приложените писмени доказателства по делото. По повод
на заявление, подадено от касатора с вх.№***/14.01.09г.
по чл.100 ал.І ЗДДС /регистрация по избор/ е била извършена ревизия на ЕТ и е
било установено, че за времето от 17.06.08г.-30.06.08г., не е начислил ДДС в
размер на 363.32 лева, за реализиран оборот от 2 179.92 лв.За това е бил съставен
Ревизионен акт №***/04.06.09г., който е в процес на обжалване.
Повдигнатият пред настоящата инстанция
спор е изцяло правен и се концентрира върху тълкуването и прилагането на чл.86
ал.І ЗДДС, поради което касационният състав дължи допълване на мотивите, изложени
от СРС към правилно изградения краен решаващ извод за завършеност на
административното нарушение. Основният довод на касатора
е, че след като ревизионния акт е обжалван, то не следва да се разглежда делото
по обжалваното НП, тъй като данъчните задължения се установяват само по реда на
ДОПК, т.е. с акт на органа по приходите, какъвто няма влязъл в сила и
следователно,не може да се приеме за установен облагаемия оборот по чл.96 ал.І ЗДДС, което пряко рефлектира върху съставомерността
изобщо на деянието, санкционирано по реда на чл.180 ал.ІІ ЗДДС. По този довод,
СРС е изложил съображения, които се споделят напълно от настоящия съдебен
състав. Двете производства са независими едно от друго и, едното не е предпоставка
за движение и приключване на производството по другото.
Въвеждайки отново същото възражение с касационната си жалба,
жалбоподателят недопустимо смесва правната същност и последиците на
ревизионното производство по ДОПК, завършващо с акта по чл.119 ДОПК, който е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.І АПК и
административно-наказателното по ЗАНН, завършващо с властнически акт, дейността
по чието издаване по своето предметно съдържание е юрисдикционна
/правораздавателна/ дейност, с която по повод на редовно съставен АУАН и при
следване на опростено състезателно производство, се решава със силата на
присъдено нещо административноправен спор и се налага
санкция– административно наказание.Издаването на ревизионен акт, респ. влизането
му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчно задължение при
наличие на данни за извършено административно нарушение и за ангажиране на административнонаказателната отговорност по тези норми от
фискалните закони. Необосновано касаторът поддържа
тезата, че установяването на нормирания оборот по чл.96 ЗДДС следва да стане
единствено и само с влязъл в сила РА на органа по приходите. Административнонаказателното производство е със
самостоятелно правно битие и не е поставено в никаква зависимост от
ревизионното такова по ДОПК.
За целите на настоящия акт, относно
взаимната обвързаност и отношение на административни и административнонаказателни
правни институти и норми, се налага открояването на данъчното правоотношение
като вид административно правоотношение, което възниква и се развива между
държавата /в лицето на компетентния публичен орган по приходите/ и физическите
или юридическите лица.Данъчнозадължени лица са тези, които следва в
предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно
съдържание. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на
съответната норма се осъществява в повечето случаи именно от данъчнозадължените
лица,напр.чрез подаване на данъчни декларации, справки-декларации по ЗДДС,
заявление за регистрация и други. Това е дейност на гражданите и съответните
лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. В обобщение от горното
следва, че данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в ЗДДС
падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена ревизия /чл.112 и сл. ДОПК/, като
една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите
по приходите, наред с останалите данъчни, осигурителни или митнически проверки.
Публичните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните
специални закони, т.е. те винаги са определяеми /ликвидни/ и с настъпването на
датата на падежа им, стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо
публично задължение не бъде из-пълнено доброволно, то може да бъде събрано по
принудителен ред. Следователно, основната функция на ревизионния акт, като
правен инструмент, е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би
могъл да се третира и като юридически факт по отношение на данъчното
задължение. С РА само се констатира вече възникналото по силата на закона
задължение, поради което и не може да има значението което му придава ЕТ –
касационен жалбоподател. В този смисъл ТР №1/07.05.09г. на ВКС по т.д.№1/09г.,
Наказателна колегия.
От
изложеното следва категоричната констатация за автономност и независимост на
административното производство по ДОПК и административнонаказателното
по ЗАНН, в областта на публичните фискални правоотношения. Резултатите от
проведеното ревизионно производство не обвързват по никакъв начин
административно наказателното производство, което има свой самостоятелен правен
живот, нормиран с текстовете на чл.33-чл.58 ЗАНН. Аргумент за това се съдържа и
в изричната норма на чл.52 ал.ІV ЗАНН, задължаваща АНО преди произнасянето си
по преписката, да извърши самостоятелно разследване на спорните обстоятелства,
ако това се налага. Ето защо, правилно СРС е изследвал обстоятелствата от кръга
на подлежащите на доказване по чл.102 НПК единствено със способите и средствата
на НПК, без да презумира формалната доказателствена сила на заключенията на данъчните служители
и на съставения Ревизионен акт, както не би могъл да направи това и по
отношение на което и да било друго доказателство /чл.14 ал.ІІ НПК/.
С горните допълнителни мотиви,
подкрепящи изцяло извода на СРС за допуснато нарушение от касационния
жалбоподател, в качеството му на ЕТ, по смисъла на чл.86 ал.І,във вр. с чл.96 ал.І ЗДДС, настоящият съдебен състав намира
касационната жалба за неоснователна.С оглед извършената проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт, при условията на чл.218 ал.ІІ АПК,
последният следва да бъде потвърден изцяло като постановен в съответствие с
материалния закон и при липса на касационни основания за неговата отмяна.
Воден от изложеното и при хипотезата на чл.221
ал.ІІ предл.”първо” от АПК, във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №596/22.10.2009г., постановено по АНД №580/ 2009г. по описа на
Силистренския районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.