Р Е Ш Е Н И Е № 352
Гр.Сливен, 9.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на шести март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 4423 по описа за 2019г.,
на Сливенски районен съд,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между Теленор България ЕАД и ответницата за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг ответницата е техен абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договори за лизинг с ищцовото дружество с определен срок за изплащане на 23 лизингови вноски .Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 1409.55лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 1409.55лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявените положителни установителни иска за главницата, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените положителни установителни искове за неизплатените лизингови вноски, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключени договори между Теленор България ЕАД и ответницата за предоставяне на мобилни услуги,договори за лизинг, че ищцовото дружество е издало броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответницата, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните неустойка при прекратяването на договора за лизинг,предоставянето на устройствата по договорите за лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта на сумите по договора за лизинг, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
Във възражението в заповедното производство ответницата е посочила, че не дължи изпълнение по вземането.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото, да се постанови неприсъствено решение по делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.
С протоколно определение от 6.03.2020 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора. Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с разпореждане, връчено на 15.10.2018 г., са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 891.74 лв. за исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.П.С., ЕГН **********
*** дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на
банкова сметка: ***.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1,
т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 1409.55 лв., представляваща главница за
предоставени и незаплатени месечни абонменти, използвани услуги и лизингови
вноски, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Р.П.С., ЕГН ********** *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес
парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: *** заповедното и исковото производство разноски в размер
на 1309.86лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Р.П.С., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: