РЕШЕНИЕ
№ 13638
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110121074 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Х. К., чрез адв. С. Д., с която срещу
[******] е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на
сумата 291,44 лева, представляваща стойност на [******] услуги за периода 01.04.2019
г. - 30.04.2020 г.
Ищецът поддържа, че ответникът му е издал справка, съгласно която дължи
процесната сума, начислявана като [******] услуги по аб. [******]. Оспорва да дължи
на ответника процесната сума, като излага подробни съображения в тази връзка - че
дружеството не е спазило собствените си ОУ и изискванията на нормативната уредба
при начисляване на сумите по фактурите, които е издал през процесния период, както
и че същите са обхванати от погасителна давност. Иска от съда да уважи предявения
иск и да присъди в полза на ищеца разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, заявява, че признава иска по основание и
размер. Моли разноските да се възложат в тежест на ищеца, като в полза на ответника
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 05.07.2023 г., съдът е обявил на страните, че с оглед становищата
им намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни
факти, които обуславят основателността на предявения от ищцата отрицателен
установителен иск. С оглед процесуалното поведение на ответника, който се е отказал
от правото си на защита, признавайки иска „по всички изложени от ищеца доводи“, то
и следва да се приеме, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен със
съдебното решение. Доколкото обаче ищецът не е направил искане по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, то и безпредметно се явява обсъждането на възражението на процесуалния
представител на страната имал ли е мандат пълномощникът на ответника да признае
иска. От друга страна с отговора по чл. 131 ГПК са признати изложените в исковата
1
молба факти, а за признанието на факт процесуалният закон не изисква нарочно /и
изрично/ упълномощаване по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК. Ето защо и доводите, наведени
от страна на ищцата в хода на устните състезания, не следва да бъдат по-подробно
обсъждани.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен за сумата от 291,44 лева, представляваща стойност на
[******] услуги за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2020 г., начислени по аб. [******].
По разноските:
Спорен по делото е въпросът кой следва да понесе разноските по делото. Ищцата
претендира разноски, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, видно от който, е
направила разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1,55 лева такса за
превод. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството
се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от този принцип е предвидено в
чл. 78 ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая по мнение на
настоящия състав на първоинстанционния съд ответникът е признал иска. По аргумент
от възприетото с Тълкувателно решение № 5/2014 г. ОСГТК, ВКС, разрешение ищецът
не се явява легитимирано да оспорва представителната власт на пълномощника на
насрещната страна лице.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е дал повод за завеждане на
делото.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за
завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения
отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме /така Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г.,
III г. о., ГК/.
Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен случай. В
случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по принудително
изпълнение, да упражни извънсъдебна принуда по отношение на ищцата или по друг
начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би могло да се третира
поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето и подписването на
представеното от страна на ищцата писмо, адресирано до нея с приложена справка за
сумите по издадени от ответника фактури по отношение на имот, находящ се на адрес,
който ищцата сочи по делото като нейн личен адрес /в приложените към исковата
молба пълномощно и договор за правна защита и съдействие/. Установява се от
съдържанието на писмото, че същото е съставено по повод постъпило в дружеството
писмо, вх. [******], подадено от ищцата относно формираните задължения по
партидата и с цел уточняване на условията по сключване на споразумение. В тази
връзка на ищцата е предложено провеждането на съвместна среща, като в съответствие
с изисканата информация приложено е изпратена справка за дължимите по партидата
на клиентския номер суми. Настоящият състав на първоинстанционния съд не приема,
че съставянето на справката, изпращането на писмо в отговор на отправено искане за
предоставяне на информация, нито пък издаването на фактури съставлява повод за
предявяване на иска. От друга страна, не са налице данни ищецът да се е позовал
извънсъдебно пред ответника на недължимост на процесните вземания на заявените с
исковата молба основания. Не се установява също така ответникът да е предприел
действия по извънсъдебно или съдебно събиране на вземането си, както и да се е
възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване на същото, напр. като
преустанови водоподаването в имота. Начинът на осчетоводяване на вземания от
страна на кредитора в случая не е от значение, доколкото съдът изследва единствено
дали с процесуалното си поведение страната е дала повод за предявяването на иска.
Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като
загуба, или продължава да го води по избран от него начин. В този смисъл е и
2
актуалната съдебна практика на ВКС напр. Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС
по к. ч. гр. д. № 477/2023 г.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАДв. не следва да бъде уважавана.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Х. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [******], срещу [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******] [******] [******]иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
В. Х. К. не дължи на [******] сумата от 291,44 лева, представляваща стойност на
[******] услуги, начислени за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. по кл. [******] за
имот, находящ се на адрес: [******]
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3