№ 11098
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110126250 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1, във вр.
чл. 52, вр. чл. 99 от ЗЗД от „Л.И.“ ЕООД против С. Г. М. и К. Т. М..
Претендира се отв. К. Т. М. да заплати на ищеца сумата 250,00 лева, ведно
със законна лихва от датата на увреждането 29.02.2024 г., до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
В.А.В., настъпили в резултат от обиди, клевети, твърдения за професионална
компетентност и неверни обстоятелства, разпространени с Покана за изпълнение
изх. №16183/27.02.2024 г. чрез ЧСИ Г.К. – „По делото, адв. В.А.В. се афишира
като пълномощник на ПИБ АД с пълномощно от 30.07.2021 г., което прилагам
към тази покана. Наред с което, по същото дело той се афишира и като
пълномощник на „С.Г.Г.“ ЕАД“; „При всички тези безспорни факти възниква
въпроса чии интереси защитава адв. В.В. по в.гр.дело № 59/2023 г.?“; В случай че
не отговорите на такава отправена покана, Ви информирам, че ще уведомя
Софийска Районна Прокуратура за поставяне в ход на процедура по разследване
и установяване на ОПГ.“
Претендира се отв. С. Г. М. и отв. К. Т. М. да заплатят солидарно на ищеца
сумата 250,00 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането 06.03.2024
г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от В.А.В., настъпили в резултат от обиди, клевети,
твърдения за професионална компетентност и неверни обстоятелства,
разпространени с Молба вх. №6073/06.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. по
описа на САС – „Подобно развитие е в пряко нарушение на задълженията на
адвоката, съгласно чл. 43 ал.3 от Закона за адвокатурата.“; ,,Адв. В. продължава
да се афишира по настоящото дело с пълномощно, дадено му от ПИБ АД от дата
30.07.2021 г. /приложено е към молбата му с вх. № 4377/19.02.2024/, което към
момента не е актуално, предвид настъпилите изменения в отношенията между
двете страни. Ето защо със своето възражение-искане от 16.02.2024г., поисках
1
потвърждаване на актуалността на неговата процесуално-представителна власт
по делото, което потвърждение и към момента не е дадено, вместо това се правят
опити да се прикрие липсата му с голословни твърдения и лозунги от адв. В. с
цел очерняне пред настоящия съд на ищеца и на мен като негов процесуален
представител.“; „Моля, да не се допускат личните душевни терзания на В.В. да
се превръщат в предмета на настоящия спор.“; „Отделно прилагането по делото
на постановените по друго дело съдебни актове, без връзка между предметите на
спора и без съгласието на другата страна от приложения съдебен акт,
представлява неправомерно разпространение на лична информация и е в пряко
нарушение на Закона за защита на личните данни.“; „В контекста на заявените от
мен по горе в т.1 възражения отново е актуален въпроса: чии интереси защитава
адв. В.?“; „Моля, злоупотребата с права да не бъде толерирано и допускано от
съда, без значение статута на страната / в случая банка/, защото в процеса
страните са равни /чл.9 от ГПК/.“
Претендира се отв. С. Г. М. и отв. К. Т. М. да заплатят солидарно на ищеца
сумата 150,00 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането 23.03.2024
г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от В.А.В., настъпили в резултат от обиди, клевети,
твърдения за професионална компетентност и неверни обстоятелства,
разпространени със Становище с вх. № 7931/23.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г.
по описа на САС – „Узнавайки за новите поредни молби от ПИБ АД чрез адв. В.
В., депозирани след Протоколното определение, постановено в СЗ на
19.02.2024г. и извън срока, указан в него за становище, имам усещане за
превръщане на настоящото дело в фейсбук страница, на която непрестанно се
поства разнообразна по вид информация със съмнително съдържание и се очаква
събирането на лайкове /харесвания/.“; „Оставям без коментар фамилиарния изказ
на обръщение към Ищеца от страна адв. В., относимо за употребения израз „сем.
М.“, който факт сочи за нивото на интелигентност и липсата на процесуална
етика в процеса.“; „Моля, настоящият съд да обърне внимание на процесуалните
действия на адв. В. по в.гр.дело № 59/2023г и да не толерира подобно открито
нарушаване на защитата на лични данни.“; „Заместването на правни аргументи с
психологически фиксации и внушения са присъщ стил на адв. В., прилаган в
многогодишния настоящ спор по всичките му инстанции“.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е носител
на спорното материално право, съгласно договор за цесия от 07.05.2024 г.,
сключен с В.А.В., за което прилага уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с искова
молба. Поддържа, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е
възникнало по повод процесуалното представителство от пострадалия на трето
лице-помагач „П.и.б.“ АД, както и на „С.С.Г.“ ООД, по гр. дело №5416/2017 г. по
описа на СГС, водено от „Л.И. Г.“ АД, представлявано от ответниците – отв. М.
като законен представител, а отв. М.- адвокат, срещу „Л.Т.“ ООД, и в. гр. дело
№59/2023 г. по описа на СРС. По повод надлежно учредена ли е представителна
власт на В.В., ответниците са отправили покана до банката с посоченото по-горе
съдържание, което станало достояние на адвоката, като банката е потвърдила
представителството с нарочна молба от 12.03.2024 г. пред САС. Въпреки това
ответниците изпратили молба №6073/06.03.2024 г. и Становище с вх. №
7931/23.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. по описа на САС. Ищецът поддържа,
че изнесеното от ответниците в поканата и молбите неоснователно е накърнило
доброто му име, репутация и уронен авторитет, от което се почувствал дълбоко
емоционално засегнат с нарушен душевен и професионален интегритет и
претендира паричен еквивалент на психическите болки и страдания.
Ответникът С. М. оспорва исковете по допустимост, основателност и
размер. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Поддържа, че правото на
2
обезщетение е строго лично и оспорва договора за цесия като недействителен
поради липса на възможен предмет, с оглед на естеството на прехвърляното
право на паричното вземане, в т.ч. бъдещо и неопределено. Оспорва като
недостоверна датата на договора за цесия. Предявеното вземане не
кореспондирало с предмета на договора за цесия. Счита, че липсва
противоправно поведение, а твърденията касаят друг правен спор и сложилите
се там процесуални отношения между страните, с оглед на които са цитираните в
искова молба изявления, в т.ч. оспорва авторството на молбата от 12.03.2024 г. на
банката. Поддържа, че изявленията са в отговор на молби на В.В. и в отговор на
начина, който водил процеса, с необосновано засягане на личната сфера на
ответницата. Намира за недоказано твърдението, че разпространеното са неверни
и позорни обстоятелства станали публично достояние, и изложеното от нея е
мнение.
Ответникът К. М. оспорва исковете по допустимост, основание и размер
по съображенията, изложени от отв. М., а по отношение на договора за цесия
оспорва по автентичност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че процесните писмени изявления са направени от ответната страна по повод
съдебен процес, в който цедентът В. е осъществявал процесуално
представителство на „П.и.б.“ АД, както и на „С.С.Г.“ ООД, по гр. дело
№5416/2017 г. по описа на СГС, водено от „Л.И. Г.“ АД, представлявано отв. М.
като законен представител, а отв. М.- адвокат, срещу „Л.Т.“ ООД.
Спорен по делото е въпросът за наличието на активна материална
легитимация по спора на ищцовото дружество, с оглед на възражението на
ответниците, че договорът за цесия от 07.05.2024 г. е с невъзможен предмет.
Според неговото съдържание В.А.В., като цедент, прехвърля на „Л.И.“ ЕООД,
като цесионер, вземане в общ размер 650 лв. спрямо ответниците за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както за уронване на
авторитета, доброто име и репутация на В.А.В. пред съда и негови клиенти, от
които 250,00 лв. за молба вх. №6073/06.03.2024 г. по в. гр.д. №59/2023 г. по
описа на САС, 250 лв. за покана за изпълнение изх. №16183/27.02.2024 г. до
„П.и.б.“ АД и 150 лв. за становище вх. №7931/23.03.2024 г. по в. гр.д. №59/2023
г. по описа на САС.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това.
По дефиниция могат да се цедират само прехвърлими права. Ако правото
е непрехвърлимо, цесията е с невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Непрехвърлимостта може да е функция от естеството на правото по смисъла чл.
99, ал. 1, пр. III от ЗЗД, каквото е личното право върху име, неимуществените
авторски права, вземания от трудови възнаграждения, вземания за издръжка,
вземания за пенсия, стипендия, правото на заемателя по чл. 224, ал. 2 ЗЗД по
договор за заем; правата, чието съдържание се определя от личността на
правоимащия; както и правото на обезщетение за неимуществени вреди,
каквото е спорното материално право, предмет на предявените искове.
Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да възмезди лицето,
понесло същите, като компенсира болките и страданията му, чрез предоставяне
на други блага, но тези блага не могат да се предоставят на други лица и техен
3
титуляр може да бъде единствено увреденото лице. Правото като лично
субективно, с чисто личен характер, е ненаследимо, с изключение на хипотезата,
когато същото е упражнено приживе. Правото на обезщетението за
неимуществени вреди е имуществено право, което възниква с оглед личността на
увреденото лице. Естеството на вземането го изключва като възможен предмет
на цесия, поради което процесният договор за цесия е нищожен, като сключен с
невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД (вж. в този смисъл Определение
№ 7/ 03.01.2024 г. по т. д. № 1274/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение №
6063/06.11.2024 г. по в. гр. д. № 1112/2024 г. на СГС и цитираната там съдебна
практика). Изложеното налага извод, че договора за цесия е нищожен, като
сключен с невъзможен предмет, а „Л.И.“ ЕООД не е материалноправно
легитимиран кредитор на заявеното право на обезщетение за неимуществени
вреди, чийто паричен еквивалент се претендира. Освен това, съдът намира, че
формулираната претенция за обема отговорност от всеки един ответник не
кореспондира с обективните предели на предмета на договора за цесия, в който
липсва разграничение на отговорността на ответниците за съответното парично
вземане при условията на солидарна отговорност.
В допълнение следва да се отбележи, че правната норма, уредена в чл. 39,
ал. 1 КРБ, е регламентирано основното право на гражданите на свободно мнение
и неговото разпространи чрез слово – писмено или устно, като
конституционният законодател в ал. 2 е ограничил упражняването на това
конституционно право до тези предели, при които то не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Разпоредбата на чл. 10
КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително
разпространяването на информация и идеи, без намеса на държавните власти.
Тази правна норма осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Материалноправните предели, до които се простира тази свобода,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Правото на свободно изразяване на мнение и
правото на критика не може да се упражнява, за да се нанасят обиди и да се
изричат или поддържат клеветнически твърдения. Когато при упражняването на
това право се накърнява достойнството или честта на другиго, лицето, което е
нанесло обида или е изрекло клеветническо твърдение, отговаря за причинените
вреди. Обидата не се изключва от това, че се припокрива с критика на дейността
на увредения, при извършване на служебна или професионална дейност. Трайна
е съдебната практика, че когато не се касае за превратно упражняване на правото
по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение
не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки
чрез медиите, или по друг начин, могат да се разпространяват свободно. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага, във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в
чл. 39, ал. 2 от Конституцията. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството на личността. Свободата на
изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или
идеи, които се възприемат благоприятно, но също така и за изявления, които се
възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи ( вж. решение по гр.
д. № 1376/2011 г. IV г.о. на ВКС, решение по гр. д. № 92/2009 г., III г. о. на ВКС
решение по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., решение по гр. д. № 2808/2016 Г., ІV г.
о. на ВКС, решение по гр. д. № 970/2020 Г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и др.). Ето защо
е допустимо публичните личности, в т.ч. съдии, прокурори, адвокати, да бъдат
подложени на обществена критика на ниво по-високо от това, на което са
4
подложени обикновените граждани. От тях се изисква да бъдат по-толерантни
към агресивни изказвания по повод изпълняваните от тях функции. Изразената
оценка към тяхната личност и действия може да провокира, да е негативна, но
това не е равнозначно на обидно отношение. Само острото и агресивно
поведение, с използване на крайно груби, принизяващи личността
квалификации, не може да се защити с общите съображения, с които се
обосновава ценността на свободата на изразяване на мнение. В настоящия
случай процесните изявления са разпространени от ответната страна, при
условията на състезателен съдебен процес и представляват анализ на
процесуалните действия на цедента, и в този смисъл липсва противоправност на
разпространеното.
С тези съображения съдът приема, че така предявените искове са
неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, отв. М. има
право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът навежда
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за платеното от 600 лв.
Съдът, като взе фактическата и правна сложност на делото, при условията на
предявени три иска за три извършени деликта от ответника, и очакваните
процесуални действия, които е било нужно адвокатът да извърши по делото,
намира, че разноската за правна помощ е необходима и разумна, а възражението
на ищеца е необосновано.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.И.“ ЕООД, с ЕИК:******, срещу С. Г. М.,
с ЕГН:**********, и К. Т. М., с ЕГН:**********, осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52, вр. чл. 99 от ЗЗД, за заплащане от К. Т. М.
на сумата 250,00 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането
29.02.2024 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от В.А.В., настъпили в резултат от обиди,
клевети, твърдения за професионална компетентност и неверни обстоятелства,
разпространени с Покана за изпълнение изх. №16183/27.02.2024 г. чрез ЧСИ Г.К.
– „По делото, адв. В.А.В. се афишира като пълномощник на ПИБ АД с
пълномощно от 30.07.2021 г., което прилагам към тази покана. Наред с което, по
същото дело той се афишира и като пълномощник на „С.Г.Г.“ ЕАД“; „При
всички тези безспорни факти възниква въпроса чии интереси защитава адв. В.В.
по в.гр.дело № 59/2023 г.?“; В случай че не отговорите на такава отправена
покана, Ви информирам, че ще уведомя Софийска Районна Прокуратура за
поставяне в ход на процедура по разследване и установяване на ОПГ.“; за
солидарно заплащане от С. Г. М. и К. Т. М. на сумата 250,00 лева, ведно със
законна лихва от датата на увреждането 06.03.2024 г., до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
В.А.В., настъпили в резултат от обиди, клевети, твърдения за професионална
компетентност и неверни обстоятелства, разпространени с Молба вх.
№6073/06.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. по описа на САС – „Подобно
развитие е в пряко нарушение на задълженията на адвоката, съгласно чл. 43 ал.3
от Закона за адвокатурата.“; ,,Адв. В. продължава да се афишира по настоящото
дело с пълномощно, дадено му от ПИБ АД от дата 30.07.2021 г. /приложено е към
молбата му с вх. № 4377/19.02.2024/, което към момента не е актуално, предвид
настъпилите изменения в отношенията между двете страни. Ето защо със своето
възражение-искане от 16.02.2024г., поисках потвърждаване на актуалността на
5
неговата процесуално-представителна власт по делото, което потвърждение и
към момента не е дадено, вместо това се правят опити да се прикрие липсата му
с голословни твърдения и лозунги от адв. В. с цел очерняне пред настоящия съд
на ищеца и на мен като негов процесуален представител.“; „Моля, да не се
допускат личните душевни терзания на В.В. да се превръщат в предмета на
настоящия спор.“; „Отделно прилагането по делото на постановените по друго
дело съдебни актове, без връзка между предметите на спора и без съгласието на
другата страна от приложения съдебен акт, представлява неправомерно
разпространение на лична информация и е в пряко нарушение на Закона за
защита на личните данни.“; „В контекста на заявените от мен по горе в т.1
възражения отново е актуален въпроса: чии интереси защитава адв. В.?“; „Моля,
злоупотребата с права да не бъде толерирано и допускано от съда, без значение
статута на страната / в случая банка/, защото в процеса страните са равни /чл.9 от
ГПК/.“; за солидарно заплащане от С. Г. М. и К. Т. М. на сумата 150,00 лева,
ведно със законна лихва от датата на увреждането 23.03.2024 г., до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от В.А.В., настъпили в резултат от обиди, клевети,
твърдения за професионална компетентност и неверни обстоятелства,
разпространени със Становище с вх. № 7931/23.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г.
по описа на САС – „Узнавайки за новите поредни молби от ПИБ АД чрез адв. В.
В., депозирани след Протоколното определение, постановено в СЗ на
19.02.2024г. и извън срока, указан в него за становище, имам усещане за
превръщане на настоящото дело в фейсбук страница, на която непрестанно се
поства разнообразна по вид информация със съмнително съдържание и се очаква
събирането на лайкове /харесвания/.“; „Оставям без коментар фамилиарния изказ
на обръщение към Ищеца от страна адв. В., относимо за употребения израз „сем.
М.“, който факт сочи за нивото на интелигентност и липсата на процесуална
етика в процеса.“; „Моля, настоящият съд да обърне внимание на процесуалните
действия на адв. В. по в.гр.дело № 59/2023г и да не толерира подобно открито
нарушаване на защитата на лични данни.“; „Заместването на правни аргументи с
психологически фиксации и внушения са присъщ стил на адв. В., прилаган в
многогодишния настоящ спор по всичките му инстанции“.
ОСЪЖДА „Л.И.“ ЕООД, с ЕИК:******, да заплати на К. Т. М., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 600,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6