Определение по дело №50909/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2023 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20231110150909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44961
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110150909 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Образувано по предявен от Е. Д. М., ЕГН: **********.
С Разпореждане от 10.11.2023 г. е указано на ищеца да посочи срещу
кого предявява иска – срещу *** или ***. Указано му е да конкретизира
предмета и страните по дело № 102/2018 г. по описа на СНС и на какъв етап е
приключило, дали е оспорил крайния акт, дали противоправното поведение на
ответника се изразява в осъждане на ищеца по непредявени обвинения - на
основание нови фактически положения, да уточни претенцията за сумата от
24 000 лева дали се отнася за имуществени или за неимуществени вреди, дали
същите са пряк резултат от поведението на ответника, дали претендира
законната лихва от подаване на исковата молба или от друг момент, както и
да индивидуализира вземането по размер и период. Указано му е да
формулира надлежно петитума на исковата молба.
С молба от 04.12.2023 г. ищецът посочва, че предявява иска срещу
Апелативен съд – София, като правоприемник на Апелативен Специализиран
наказателен съд. Сочи, че по дело ВНОХД 102/2018 г. на АНСН, приключило
окончателно на 05.06.2019 г., потвърдено с решение по н. д. № 1018/2019 г. на
***, ответникът противозаконно го е осъдил по непредявени обвинения, за
нови фактически положения. Посочва, че предявени иск е за сумата от 24 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, представляващи психически тормози, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По искането за предоставяне на правна помощ.
С исковата молба и подадената молба уточнение от 04.12.2023г. от
ищецът е поискал предоставянето на правна помощ под формата на
процесуално представителство. Посочва, че се намира в затвора от 2013г., не
е юрист и не разполага със средства. Желае като процесуален представител по
реда на правната помощ да му бъде назначен адв. ******.
1
Съгласно чл. 23 ЗПрП, системата за правна помощ по чл. 21, т. 3
/процесуално представителство/ обхваща случаите, при които по силата на
закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. По граждански и административни дела правна
помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Случаите в които, макар и формалните критерии на чл. 23 ЗПрП да са
налице, правна помощ не се предоставя, са посочени в чл. 24 – в това число и
когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ
/т.1/. Съдът намира, че в конкретния случай тази хипотеза е налице. Иска се
предоставяне на правна помощ за представителство на лице, което има
нужните правни познания да води сам делото си. Служебно на съда е
известно, че ищецът сам завежда и води десетки искови дела, без да му е
необходима адвокатска помощ. Освен това, съгласно чл. 24 ЗПрП, правна
помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя в определение хипотези, като
съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 24, т. 2 ЗПрП - когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. По
тези съображения съдът намира, че следва да бъде отказано предоставянето
на правна помощ за представителство на ищеца по настоящото дело.
При извършена служебна проверка на допустимостта на предявения иск,
съдът намира същия за недопустим, поради следните съображения:
С постъпилата по делото уточнителна молба от ищеца, с която
уточнява, че предявения иск е срещу Апелативен съд – София, като
правоприемник на АСНС. В исковата молба, ищецът е предявил иска срещу
Специализирания наказателен съд. След дадени указания да уточни кой е
ответникът - *** или ***, ищецът посочил като такъв Апелативен съд –
София. Съдът намира, че в указания за това срок, ищецът не е мотивирал
правен интерес от предявения иск срещу **********, който ответник съдът
намира, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Производството по делото е насочено, както срещу въззивната, така и
срещу касационната инстанция във връзка с наказателно производство по
повдигнато обвинение по пр. пр. № 431/2013 г. на СП.
Частноправните субекти могат при определени условия да получат
обезщетение за вредите, които са им причинени поради нарушение на
правото на Съюза, допуснато с решение на национална юрисдикция, която се
произнася като последна инстанция /виж решения на СЕС от 30.09.2003 г.,
Köbler, C 224/01, EU: C: 2003: 513, т. 32-36 и 59; решение на СЕС от
13.06.2006 г., Traghetti del M., C 173/03, EU: C: 2006: 391, т. 31, решение на
СЕС от 9.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C 160/14, EU: C: 2015: 565,
т. 47 и решение на СЕС от 28 юли 2016 г., Tomášová, С-168/15,
2
EU:C:2016:602, т. 20/. От практиката на СЕС следва, че са недопустими
исковете за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС с решение на
национална юрисдикция, когато искът е насочен срещу орган на
националната юрисдикция, който не се е произнесъл като последна
инстанция, респективно претендираните в настоящия случай вреди по реда на
чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), следва да
произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция.
Ищецът не твърди, нарушението на АСНС да е извършено от
юрисдикция, действаща като последна инстанция, а това е условие, без което
не се разглежда наличието на материално-правните предпоставки за
основателност на иска по чл. 2в ЗОДОВ. Следва изводът, че съобразно
твърденията в исковата молба ********** не е надлежен ответник да
отговаря по предявения иск. При липса на процесуална легитимация, като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, производството спрямо ответника
********** е недопустимо.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че ********** не е
надлежен ответник да отговаря по предявения иск и същият е изначално
недопустим, предвид което, исковата молба следва да бъде върната, а
производството по нея прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за предоставяне на правна помощ,
обективирана в искова молба на Е. Д. М., ЕГН: **********, срещу
**********.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на ищеца.
ВРЪЩА искова молба на Е. Д. М., ЕГН: ********** срещу **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3