Решение по дело №723/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 85
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20213330200723
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Разград, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора П. М. Уз.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20213330200723 по описа за 2021
година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата М. СТ. ИЛ., ЕГН:********** от с.М, общ.К,
обл.Р за НЕВИННА и я ОПРАВДАВА в това, че на 18.06.2021г., в
гр.Разград, потвърдила неистина в писмена декларация по чл.13, т.6 от
Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон -
чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред орган на властта - Началник сектор
«Пътна полиция» при ОД на МВР-Разград, чрез М. М. Д. - системен оператор
в сектор «ПП» при АД на МВР-Разград за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че обичайното й местопребиваване /185 дни
през всяка календарна година/ е в Република България. - престъпление по
чл.313, ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
от днес пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение № 85/11.05.2022г. по АНД № 723/2021г. на
Районен съд Разград.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 29.11.2021г., с което по реда на
чл.375 от НПК се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемата М. СТ. ИЛ. от с. Медовене по реда на чл.78а от
НК за извършено от нея престъпление по чл.313, ал.1от НК.
Нарушителката се явява в с.з. и не оспорва фактическите
обстоятелства, изложени в постановлението, като заявява, че се е прибрала в
България за постоянно, самотна майка е, не е могла да се прибере поради
затворените граници във връзка с Ковид 19, съжалява за получилото се
недоразумение, тъй като е обяснила, че се прибира и възнамерява да живее в
страната. Защитникът й адв. Д. П. заявява, че действително от обективна
страна подзащитната му е извършила деянието, но от субективна страна счита
обвинението за недоказано. Навежда доводи и за наличие предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК. Ето защо счита, че подзащитната му следва да бъде призната
за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение по чл.313, ал.1 от
НК.
Представителят на РП - Разград поддържа постановлението и
предлага обвиняемата да бъде призната за виновна в извършеното от нея
престъпление, като бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде
наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази представените
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемата М. СТ. ИЛ. не е осъждана. Същата притежавала
СУМПС № *********, категория „В“ и „М“, издадено от органите на ОД
МВР-Разград на 11.05.2011г. и срок на валидност до 11.05.21 г.
Обвиняемата М. СТ. ИЛ., имала постоянен адрес в село с.М,
общ.Кубрат, обл.Разград, но след 2001г. същата напуснала страната и се
установила в Република Гърция, където си намерила работа и живеела
постоянно там. Връщала се рядко в Р България, където престоявала за кратко,
след което отново се прибирала в Р Гърция.
Видно от приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес,
същата е заявила като постоянен адрес от 26.04.2011г. гр. К, ул. Г. Г № *, вх.*,
ет.*, ап.** и настоящ адрес от 19.08.2020г. с. М, ул. ХаАх **. Последното
обстоятелство се установява и от издадената служебна бележка от кмета на
селото Зекерие Зекериев, като от месец юни 2021г. живее в с. М.
От изготвената справка за пътуване на лице става ясно, че за
периода 01.12.2016г. до 29.07.2021г. има намерени на името на М. СТ. ИЛ.
има намерени 4 резултата: влизане в РБ на 07.03.2017г., излизане от РБ на
03.09.2019г., излизане от РБ на 05.01.2020г. и влизане в РБ на 16.06.2021г.
След като се завърнала на 16.06.21г. за постоянно в страната, обв. М.
И. записала сина си на училище в СУ Христо Ботев Кубрат в първи клас през
учебната 2021/2022г., дневна форма и се установила трайно в с. М, на
посочения настоящ адрес.
Слез завръщането й в страната, същата решила да поднови СУМПС,
1
за което считала, че е изтекло на 11.05.2021г. и за което не могла да
предприеме действия по замяна в Р Гърция, тъй като там нямала постоянен
адрес и оставането й през 2020г. било наложено от въведените мерки от
гръцката държава във връзка с пандемията от Ковид 19.
Във връзка с това на 18.06.2021г. обв. М.И., посетила сградата на
ОДМВР-Разград, гише „Квалификация“. Там тя подала лично чрез св. М.М.
Димитров, работеща като системен оператор в сектор „ПП“, необходимите
документи, сред които и писмена декларация, приложена към Заявление с вх.
№ 30**/18.06.2021г. за издаване на документ за самоличност на български
гражданин - свидетелство за управление на МПС, като е посочила в нея, че
обичайното й пребиваване (повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз.
Въпросната декларация е подадена по силата на закон - чл.151, ал.5
от Закона за движение по пътищата, която гласи, че - Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация пред орган на властта - Началник сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград.
В декларацията обвиняемата собственоръчно декларирала, че
обичайното й пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/
не е в друга държава - членка на Европейския съюз.
След това обвиняемата се подписала в декларацията, в графата
„Декларатор”.
В процес на разследването, видно от заключението на назначената
графическа експертиза/л.44-47/, саморъчният подпис в графа „подпис“ в
декларация от 18.06.21г., във вр.с чл.151, ал.5 и ал..7 от ЗДвП е изпълнен от
М. СТ. ИЛ..
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства-
обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите, експертизата,
другите писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и
установяват възприетата от съда фактическа обстановка.
От обективна страна безспорно установяват, че с действията си М.
СТ. ИЛ. е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на
чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта-
Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР - Разград, за удостоверяване
истинността на посочените обстоятелства, а именно че обичайното й
пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС.
Формално същата е сторила това, но съдът намира, че към
18.06.2021г. СУМПС не е било изтекло и не е било необходимо да бъде
подменяна, с оглед приетия Регламент /ЕС/ 2021/267 на Европейския
парламент и Съвета от 16.02.2021г., в сила от 06.03.2021г. Съгласно член 3 от
Регламента „срокът на валидност за свидетелствата за управление на
превозни средства, който в съответствие с тези разпоредби щеше да е изтекъл
или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита
за удължен или че е бил удължен за срок от 10 месеца, считано от датата на
изтичане на срока, посочена на всяко такова свидетелство за управление на
превозно средство“.
В случая срокът на валидност на СУМПС на обвиняемата по силата
2
на Регламента е удължен до 11.03.2022г., за което обстоятелство
служителката е била длъжна да информира лицето и което обстоятелство
следва да й е било известно служебно. А не непосредствено след попълвайки
декларацията от лицето, при положение, че СУМПС е валидно и не следва да
бъде подменяно, е сигнализирало да извършване не „престъпление“ довело до
образуване на настоящото НП.
Обстоятелството, че към 18.06.2021г. И. въобще не е следвало да
подава заявление за издаване на СУМПС е следвало да бъде съобразено още
при образуване на НП, тъй като очевидно в случая не е следвало същата да
подава каквато и да била декларация.
На второ място, очевидно в случая не е доказано по несъмнен начин
и обстоятелството, че обвиняемата И. за последните 12 месеца е пребивавала
в друга държава-членка на ЕС. Прокурорът и разследващите са приели, че
последното тя е била в РБ на 05.01.2020г., когато е регистрирано излизане от
РБ съобразно приложената справка. Съгласно същата обаче преди тази дата е
регистрирано отново излизане /без влизане/ на 03.09.2019г. Ноторно известен
факт е, че тази справки не отразяват реалното движение на гражданите на ЕС
предвид принципа за свободно придвижване на всички граждани на
държавните-членки в съюза. Тази справка не е съобразена с обясненията
както на самата обвиняема, че се е прибирала в България за по няколко
месеца, така и с показанията на св. Зекериев и св. Илиев, и писмените
доказателства /служебна бележка и удостоверение за постоянен адрес/,
съгласно които очевидно към 19.08.2020г. /когато е подадено заявление за
настоящ адрес с. Медовене/ обвиняемата също е пребивавала в България и е
възможно за периода от 16.06.2020г. до 16.06.2021г. същата да е пребивавала
в РБ повече от 185 дни.
Ето защо съдът намира, че обвинението срещу подс. М.И. не е
доказано по един безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от
субективна страна, и същата следва да бъде призната за невинна и оправдана
по повдигнатото й обвинение по чл.313, ал.1 от НК.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.


Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни