Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр. ***, 30.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – ***, в
открито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 566 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.160, ал.4 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
***, ТЕЦ „***“, представлявано от изпълнителния директор инж. Л.С.***, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ПАМ-3 от 04.09.2019
г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – ***
/РИОСВ – ***/.
С
оспорваната заповед, на основание чл.160 вр. чл.158, т.3 и т.4, чл.159, ал.2 и
чл.123в, т.1, т.2 и т.3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – спиране
експлоатацията на Парогенератор /ПГ 4/ с номинална мощност 48 МW и Парогенератор /ПГ-5/ с номинална мощност 148 МW, представляващи част от горивна инсталация за
производство на топлинна и електрическа енергия – ТЕЦ „***“, находяща се в гр. ***,
собственост на „***“ АД, за срок: до преустановяване извършването на
неизпълнение условията от комплексното разрешително и извършване на
административни нарушения по чл.123в, т.1 до т.3 от ЗООС. Постановено е
спирането да се извърши чрез преустановяване подаването на горива към котела с
цел принудителното извеждане от експлоатация, както и с цел недопускане работа
на ПГ 4 и ПГ-5 да бъде прекратено подаването на вода към тръбопроводите за
захранване на мощностите чрез поставяне на пломби на отсичащ шибър на
тръбопровод за захранване на котела.
Жалбоподателят счита, че
заповедта и наложената с нея принудителна административна мярка са
незаконосъобразни като постановени в противоречие с материалния и процесуалния
закон и с целта на закона, и че при издаването на оспорвания административен
акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че вменените му от
закона и комплексните разрешителни задължения са изпълнени, както и че към
датата на извършване на проверката – 04.09.2019 г., липсват обективни
доказателства за извършването на административно нарушение, а също и на
нарушение на каквито и да било условия от издадените комплексни разрешителни и
разпоредби на ЗООС, а още по-малко че има непосредствена опасност от увреждане
на околната среда и живота на хората. Излага становище, че от изпълнението на
оспорвания административен акт ще му бъдат причинени както значителни, така и
непоправими вреди, тъй като прекратяването на дейността на производствените
мощности на ТЕЦ „***“ ще доведе до редица неблагоприятни последици за гр. *** и
жителите му – спиране на топлоснабдяването и подаването на топла вода за
времето докато действа мярката, следователно за неопределен срок, силно
ограничаване дейността на дейността на дружеството, а оттам: съкращаване на
щата и уволнение на работници и служители, негативно отражение върху дейността
на основните доставчици, уронване престижа на предприятието /поради което
дружеството ще понесе не само финансови вреди, но и такива, засягащи
фактическите отношения на предприятието, които са очевидно труднопоправими по
смисъла на закона/.
Ответникът по жалбата представя административната
преписка като приложение към друга такава, която „***“ АД – гр. *** е подало чрез него и въз основа на която при
Административен съд – *** е образувано АД № 570/2019 г., което с Определение №
266/09.09.2019 г. е присъединено към настоящото АД № 566/2019 г. по описа на
ПАС. В придружителното писмо към преписката ответникът твърди, че жалбата е
неоснователна и необоснована, тъй като не е подкрепена с надлежни
доказателства, че от прилагането на ПАМ ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди. Отделно се сочи, че експлоатацията на инсталацията
създава опасност за живота и здравето на гражданите, тъй като е в нарушение на
нормативните изисквания за изпускане на вредни емисии. Същото становище се
застъпва и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, който
моли заповедта да бъде потвърдена.
Съдът,
след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от
лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ПАМ-3 от
04.09.2019 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда
и водите – *** /РИОСВ – ***/. С нея е наложена принудителна административна
мярка: спиране експлоатацията на Парогенератор /ПГ 4/ с номинална мощност 48 МW и Парогенератор /ПГ-5/ с номинална мощност 148 МW, представляващи част от горивна инсталация за
производство на топлинна и електрическа енергия – ТЕЦ „***“, находяща се в гр. ***,
собственост на „***“ АД, за срок: до преустановяване извършването на
неизпълнение условията от комплексното разрешително и извършване на
административни нарушения по чл.123в, т.1 до т.3 от ЗООС. Постановено е
спирането да се извърши чрез преустановяване подаването на горива към котела с
цел принудителното извеждане от експлоатация, както и с цел недопускане работа
на ПГ 4 и ПГ-5 да бъде прекратено подаването на вода към тръбопроводите за
захранване на мощностите чрез поставяне на пломби на отсичащ шибър на
тръбопровод за захранване на котела. Посочено е, че мярката се налага на
основание чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС, според които „Министърът на околната среда и
водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на
националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат
принудителни административни мерки в случаите на: т.3. възникване на
непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за
увреждане на здравето или имуществото на хората; т.4. предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната
среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези
нарушения“.
Налагането на мярката административният орган –
изпълняващият длъжността директор на РИОСВ – ***, мотивирал с това, че на
дружеството е издадено Комплексно разрешително /КР/ № 53-Н1/2014 г. за
експлоатацията на ТЕЦ „***“ - Горивна
инсталация /ГИ/ за производство на топлинна и електрическа енергия, включваща
парогенератор ПГ-5 - 148 МW, парогенератор ПГ4 - 48 МW и парогенератор ПГ3 - 48 МW /резервен/, съгласно което на дружеството е разрешено
да използва определен вид горива – кафяви въглища, природен газ, смес от
въглища със съдържание от 25 % до 35 % нискосернисти въглища и брикети/, но в
тях не е включена биомаса/дървесен чипс. Същевременно, докладваното гориво,
съобразно месечните отчети за месеците от януари до юли на 2019 г. било: за ПГ
№ 5 – общо 88 691 т въглища и общо 109 101 т биомаса, а за ПГ № 4 -
общо 5 586 т въглища и общо 1 530 т биомаса. Така било счетено, че от началото
на годината жалбоподателят използва за работата на парогенераторите неразрешен
вид гориво, респ. че дружеството е извършило нарушение на плана за мониторинг –
тъй като според представения верифициран годишен доклад за 2018 г., заедно с
разрешеното гориво, е докладвано изгаряне на 162 752 биомаса, а съгл.
чл.15, §3, буква „е“ от Регламент /ЕС/ № 601/2012 от 21.06.2012 г. относно
мониторинга и докладването на емисиите на парниковите газове, съгласно
Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на съвета, въвеждането на нови
пораждащи емисии потоци на горива/материали се счита за съществено изменение на
плана за мониторинг. Във връзка с това е мотивиран извод, че е налице и
неспазване на Условие 2.1 и Условие 3.3, буква „а“ на РЕПГ № 28-Н3/2015 г. и
условията на КР №
53-Н1/2014 г., в това число условие – таблица 8.3.1.2 от КР № 53-Н1/2014 г., с което на дружеството не е разрешено да използва като
гориво при работа на инсталацията биомаса/дървесен чипс.
В обстоятелствената част на процесната заповед е
посочено, че във връзка с горното и в изпълнение на чл.14, ал.4 от Наредба за
условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на
докладите на операторите на инсталации и на авиационните оператори и за
изготвяне и проверка на заявления на нови участници е извършена проверка на
място в съответствие с докладваните данни в годишния доклад относно водещ до
емисии поток биомаса, изгаряни през 2018 г., както и че по време на проверка,
извършена на 27.04.2018 г., с Протокол № 221-КОС-СГ-10/27.04.2018 г. на
инспекцията, е дадено задължително предписание операторът да не използва друг
вид гориво, освен разрешеното по КР. Записано е също, че в РИОСВ – *** постъпват
множество сигнали за нерегламентирано изпускане на емисии в атмосферния въздух
от дейността на ТЕЦ ***, въз основа на което е направен извод, че „се извършва
организирано изпускане на емисии в атмосферния въздух, формирани от употребата
на смес от въглища и непозволен вид гориво“, както и че „са налице
компрометирани данни от извършваните СНИ на дружеството, тъй като стойностите,
които се отчитат и контролират като параметри са измерени единствено на база
одобрените по КР горива, а провежданият мониторинг е необективен.“. С оглед на
изложените данни, административният орган е направил уточнение, че „с
настоящата принудителна административна мярка се предотвратява и преустановява
изпълнението на условия от комплексното разрешително и извършването на
административни нарушения от „***“ ЕАД по чл.123в, т. от 1 до 3 от Закона за
опазване на околната среда“.
Към настоящото дело е присъединено АД № 570/2019 г. по
описа на Административен съд – ***, към което е приложена административната
преписка по издаване на процесната заповед. В последната се намират Решение №
53-Н1-И0-А0/2014 г. на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ към
Министерство на околната среда и водите – гр. София /л.19/, както и Комплексно
разрешително № 53-Н1/2014 г., издадено от същата агенция. В таблица 8.3.1.2. на
разрешителното са посочени вида и количеството на горивата, които операторът
може да употребява при работата на инсталацията и съответните парогенератори. В
преписката се съдържат Решение № 28-Н3-А0/2015 г. на ИАОС – гр. С. /л.41 и 42/
и Разрешително за емисии на парникови газове /РЕПГ/ № 28-Н3/2015 г. /л.43 -
45/, както и месечни доклади за месеците от януари 2019 г. до м.юли 2019 г.
вкл., от които е видно, че освен разрешените горива дружеството използва и
биомаса. В нея са приложени също Констативен протокол № 221-КОС-СГ-10 от
27.04.2018 г., в който е отразено, че на 27.04.2018 г. в ТЕЦ „***“ се
експлоатира самостоятелно парогенератор ПГ № 5; от ИУ № 1 се наблюдава
изпускане на изходящи газове от дейността на ПГ № 5, което по данни на
управителя се дължи на износване и лошо уплътняване на елементите на клапите
към изпускащото устройство. В тази връзка и на основание чл.155, ал.2 от ЗООС,
на „***“ АД са издадени предписания да не използва за гориво биомаса – балирана
слама, до получаване на разрешение от компетентния орган; да отстрани
техническата неизправност за отчитане данни по показател прах от АСИ на СНИ; да
извърши ревизия и уплътняване на клапите към ИУ № 1 с цел недопускане на
изходящи газове при неразрешени режими в КР.
На 21.08.2019 г. на жалбоподателя е извършена друга
проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 571 от
21.08.2019 г. /л.23/. От него се установява, че тя е направена в изпълнение на
Заповед № РД-68/27.01.2015 г. на министъра на околната среда и водите за
контрол на големи горивни инсталации и поради постъпили сигнали в РИОСВ – ***,
които са подробно описани. В протокола е отразено, че изнесеното в сигналите не
отговаря на действителното положение. От него се установява още, че с писмо с
вх. № 26-00-1060/25.07.2019 г. дружеството е уведомило РИОСВ – *** за извършени
ремонтни дейности на ПГ № 4, при които са отстранени пропуските на прах от
газоходите на ПГ № 4, подменен е димен вентилатор № 4, уплътнена е клапата след
димния вентилатор, а извършените ремонтни дейности са осъществени с цел
предотвратяване образуването на неорганизирани емисии. По отношение на Сигнал с вх. №
С-94/05.08.2019 г. е вписано, че „съгласно предоставена информация от оператора
в РИОСВ – *** с писмо с вх. № 26-00-1112/07.08.2019 г. на 01.08.2019 г., в
12:22 ч. се е отворил механичен предпазен клапан на ПГ № 4 за около 20 сек, в
резултат на което е изпусната прегрята пара с висока температура и налягане“.
По повод Сигнал С-99/1/ от 13.08.2019 г., констатацията на контролните органи е
„че пречиствателното съоръжение не е аварирало и не е било в ремонт на
28.07.2019 г.“ и при проверката на данни от проведени СНИ от 01.08.2019 г. до
16:00 ч. на 21.08.2019 г. „няма превишения на постановените норми в КР по
показатели SO2, NOx, прах и СО“ и при извършения
оглед на място на котелен цех – командна зала на ПГ № 4, турбинна зала и цялата
промишлена площадка не са установени неорганизирани емисии от сградите,
находящи се на площадката. Относно Сигнал С-97 от 07.08.2019 г., след извършен
преглед на дневника на дежурен инженер на смяна е установено, че на 07.08.2019
г. в ТЕЦ „***“ не са възниквали аварийни ситуации.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗООС, прилагането на принудителна
административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл.158 от
с.з., а именно: министърът на околната
среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите
на националните паркове и директорите на басейновите дирекции. В случая
заповедта е издадена от А.Д. – началник отдел „ПД“ при РИОСВ – ***, която със Заповед №
РД-78/09.07.2018 г. на директора на РИОСВ – *** е оправомощена да изпълнява
длъжността „директор“, поради ползван от него платен годишен отпуск в периода
от 02.09.2019 г. до 20.09.2019 г. вкл. Следователно, поради обективната
невъзможност на титуляра да изпълнява правомощията си за посочения период, и
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган,
по силата на изрична писмена заповед те се осъществяват от заместващата го А. Д..
В този аспект, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ПАМ-3 от 04.09.2019 г. е издадена от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта
е издадена в изискуемата се от закона писмена форма. Съдържа мотивна част, в която е
посочен вида на наложената ПАМ, така както изисква разпоредбата на чл.160, ал.2
от ЗООС.
Същевременно,
според ЗООС принудителни административни мерки са налагат само в определените
от закона случаи, посочени в чл.158. В конкретния казус издаването на заповедта
е мотивирано с наличието на предпоставките по чл.158, т.3 „възникване на непосредствена
опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на
здравето или имуществото на хората“; и
т.4 „предотвратяване
или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на
околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните
последици от тези нарушения“. В тази връзка, съдът приема, че не е налице
единство между правните и фактическите основания за налагането на ПАМ.
Фактическите основания за издаване на заповедта са неясни и бланкетно посочени,
а отделно не се подкрепят от доказателствата и материалите в административната
преписка. Посочено е, че „***“ АД използва неразрешен вид гориво и не е
извършило необходимите действия по привеждане в съответствие с издадените РЕПГ
и КР с екологичното законодателство като по този начин не спазва условията на
РЕПГ и КР; че извършва организирано изпускане на емисии в атмосферния въздух,
формирани от употребата на смес от въглища и непозволен вид гориво; не
изпълнява задълженията си в областта на екологичното законодателство и
възпрепятства контролната дейност на държавните органи /в лицето на ИАОС, РИОСВ
– ***, МОСВ/; че продължава експлоатацията на парогенератори № 4 и № 5 без да
са обхванати в цялост емисиите им.
Съпоставката на правните и фактическите основания за
налагането на ПАМ показва, че констатираните факти, описани в заповедта, не
могат да бъдат подведени безусловно към нито една от хипотезите по чл.158, т.3
и т.4 от ЗООС.
По никакъв начин от изложеното в заповедта не може да
се направи обоснован извод, че експлоатацията на парогенераторите и
използването на гориво, което не е включено в КР води до непосредствена
опасност от замърсяване на околната среда, а още по малко до увреждане на
здравето или имуществото на хората. На дружеството са извършени две проверки –
на 27.04.2018 г. и на 21.08.2019 г. След първата проверка, с Констативен
протокол № 221-КОС-СГ-10 от 27.04.2018 г. са издадени задължителни предписания.
При втората проверка на 21.08.2019 г. е установено, че в периода от януари до юли
на 2019 г. операторът е продължил да ползва биогориво, но останалите указания
са изпълнени – извършени са ремонтни дейности на ПГ № 4, при които са
отстранени пропуските на прах от газоходите на ПГ № 4, подменен е димен
вентилатор № 4, уплътнена е клапата след димния вентилатор, и по този начин е
предотвратено образуването на неорганизирани емисии. По делото липсват
доказателства за изпускани вредни емисии /дори напротив, извършена е проверка
на сигналите, но изнесените в тях данни са останали непотвърдени/, както и
липсват надлежни доказателства за въздействието на използваното биогориво
/слама/ върху чистотата на атмосферния въздух, а също и оценка на риска за
здравето и имуществото на хората, поради което твърденията в тази посока се
явяват голословни.
Относно второто основание за налагане принудителната
административна мярка – по чл.158, т.4 от ЗООС: „предотвратяване
или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на
околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните
последици от тези нарушения“, съдът намира, че и то е неподкрепено с конкретни
доказателства. Заявеното от административния орган неспазване на екологичното
законодателство без да е посочено в какво се изразява и какво точно
административно нарушение съставлява обосновават извод за липса на констатирани
факти, които да подкрепят правното основание по чл.158, т.4 от ЗООС.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че жалбата
е основателна, а Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ПАМ-3 от 04.09.2019 г., издадена от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – ***, следва да
се отмени.
Никоя
от страните не е поискала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По
изложените съображения
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – ***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ПАМ-3 от 04.09.2019 г.,
издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – ***
/РИОСВ – ***/, спрямо „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
ТЕЦ „***“, представлявано от изпълнителния директор инж. Л.С.***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/