Решение по дело №1071/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 482
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20195220201071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 31.07.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1071 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 33-0000033 от 27.03.2019 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 178б, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на „А.“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 33, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 37/02.08.2002. на МТС за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от „А.“ ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, както и издаването му при съществени процесуални нарушения.

           В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да се отмени постановлението.

           Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В лаконично писмено становище в придружителното писмо, с което е изпратена преписката в съда, счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

          

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано, след като в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик била извършена комплексна проверка по фирмената документация на дружеството, която приключила с КП за извършена комплексна проверка от 13.12.2018 г. Проверката била извършена от служители на горепосочения отдел, сред които бил и актосъставителят – свидетелят И.П. и колегата му Н.Р.. В хода на проверката проверяващите установили, че учебният център, притежаващ разрешение за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 4120/09.03.2018 г., след получена известие-покана с изх. № 82-00-20- 2528/14.12.2018 г., не представило за извършване на проверка цялата документация свързана с обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а именно 14 /четиринадесет/ броя учебни картони с № 3508483/14.03.2018 г.; 3510841/19.03.2018 г.; 3581506/03.09.2018 г.; 3508486/14.03.2018 г.; 3510801/19.03.2018 г.; 3510905/19.03.2018 г.; 3510867/19.03.2018 г.; 3510877/19.03.2018 г.; 3510998/19.03.2018 г.; 3511038/19.03.2018 г.; 3511079/19.03.2018 г.; 3511228/19.03.2018 г.; 3511061/19.03.2018 г.; 3555350/08.07.2018 г. Имената и номерата на неиздадените картони били описани в т. 4 от констативен протокол от 13.12.2018 г.

Това съставлявало нарушение на чл. 33, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, поради което против дружеството бил съставен АУАН от свидетеля П., който бил предявен и връчен на управителя на дружеството. Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП.

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите – И.П. и Н.Р.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като те са обективни и непротиворечиви, поради което не се налага техният подробен анализ.

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира контрол за законосъобразност на НП.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Отделно от това, описаното като нарушение в акта и НП не съответства на посочените като нарушени законни разпоредби, т. е. не е изпълнено и императивното изискване на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Както в акта за административното нарушение, така и в НП, изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението, т. е. липсва коректна дата на нарушението. В АУАН и НП, при започване на обстоятелствената част е записано, че нарушението е било извършено на 12.03.2019 година, около 15.00 часа, но това без съмнение не е датата на нарушението, а датата на съставянето на акта. Този извод се налага, тъй като веднага след това в акта и НП е посочено, че нарушението, заради което се ангажира отговорността на дружеството е било констатирано по време на комплексна проверка на дружеството, приключила с КП от 13.12.2018 г. Очевидно е от изложеното, че нарушението е било констатирано преди или най-късно на 13.12.2018 г., т. е. когато е приключила комплексната проверка, което автоматично води до извода, че е и било извършено със сигурност преди тази дата, след като окончателно е било констатирано при приключването на комплексната проверка. Кога обаче то е било извършено не е коректно посочено. Нещо повече – по делото е приложена описаната в АУАН и НП известие-покана с изх. № 82-00-20- 2528/14.12.2018 г., от която е видно, че дружеството е следвало да представи исканата документацията в срок до 17,00 ч. на 21.12.2018 г., т.е. излиза, че проверката, която е констатирала извършеното нарушение е приключила преди да изтече посочения срок в поканата, като протоколът за приключването ѝ дори е от дата, предхождаща датата на изпращане на поканата.

С така описаното, освен че не е посочена коректна дата, евентуално месец или пък период, през който е било извършено нарушението, но се е стигнало и до непреодолимо противоречие, тъй като не само жалбоподателят, но и съдът са принудени да гадаят кога всъщност се твърди, че нарушението е било извършено и как така се сочи, че било извършено на 12.03.2019 г., според записаното в НП и акта, а било констатирано по време на комплексна проверка, приключила преди това – 13.12.2018 година, когато пък още дори дружеството не е било поканено по надлежен начин да представи исканата от контролните органи документация, което е станало с покана от 14.12.2018 г.

Само изложеното дотук е достатъчно НП да се отмени, доколкото липсата на подробно и прецизно описание на нарушението драстично накърнява правото на защита, тъй като санкционираното лице не би могло да се брани срещу един съществен факт на нарушението, какъвто е датата на неговото извършване, като например оборва факта на извършването на тази дата, гради алиби и т. н. Посочването на дата на нарушението има пряко отношение и към спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за което съдът е длъжен да следи и служебно, от каквато възможност в случая е лишен, поради непосочване на дата на извършване на вмененото административно нарушение.

Извън изложеното е допуснато и друго процесуално нарушение, доколкото в НП при описване на административното нарушение по чл. 33, ал. 2, пр. 2 от Наредбата, е заявено, че лицето не представя за извършване на проверка цялата документация свързана с обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а именно 14 /четиринадесет/ броя учебни картони, след което те са посочени по номера и дати на съставянето им. При така направеното описание на нарушението не са описани негови особено съществени обективни признаци, доколкото цитираният състав ще бъде осъществен, когато лицето, получило разрешение за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, след поискване от контролните органи по чл. 166 от ЗДП, не представи за извършване на проверка цялата документация свързана с обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В конкретния случай не е описано коректно кога е било поискано да се представи документацията, кой е поискал представянето ѝ и има ли той качеството на контролен орган по чл. 166 от ЗДвП. Докога е следвало да се представи документацията, което за пореден път има отношение към датата на извършването на нарушението. При това положение жалбоподателят за пореден път е лишен от възможност да научи в какво точно нарушение е обвинен, при какви обстоятелства го е извършил и защо се приема, че го е извършил.

В тази връзка съдът подробно изследва и въпросът защо се счита, че дружеството не е представило изисканата документация. От приложения по делото приемо-предавателен протокол, с който дружеството е представило за проверка документацията си, са видни учебните картони на кои лица са представени. Между тях са учебните картони и на лицата, описани в т. 4 от констативен протокол от 13.12.2018 г. Видно е, че тези номера на 14 броя картони, които са посочени в приемо-предавателния протокол и номерата в АУАН и НП са различни. Съдът изследва подробно въпроса на какво се дължи подобно разминаване, като отговорът се съдържа в показанията на свидетелите и получените писма от ИА „АА“. От така събраните доказателства се установи, че дружеството-жалбоподател е притежавало разрешение за обучение на кандидати № 3333/19.02.2013 г., валидно до 19.02.2018 г., като 09.03.2018 г. му е бил издадено ново такова с № 4120, валидно до 09.03.2023 г. При издаването на новия лиценз, на кандидатите, които са започнали обучение по стария такъв – процесните 14 обучаеми, са били генерирани от програмата на ИА „АА“ картони с нови номера. При проверката проверяващите са игнорирали обстоятелството, че за тези 14 обучаеми са представени учебните картони със старите номера, като само са изходили формално от обстоятелството, че номерата на картоните не съвпадат. Това разминаване обаче няма как да се вмени като нарушение на дружеството-жалбоподател, тъй като се дължи на проблем, чийто генезис е в система на ИА „АА“. В този ред на мисли според съда въобще не може дори да се говори за непредставяне на каквато и да е документация, защото реално всички картони на обучаемите са представени.

Следва да се отбележи и още нещо. Наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. Наказващият орган не е изложил подробни мотиви в НП (което по същество е липса на такива въобще) защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. В случая не се установиха никакви вреди от представянето на картоните със старите номера на обучаемите, няма данни и предходни подобни нарушения на дружеството. Ето защо съдът счита, че и предпоставките на чл.28 ЗАНН са били налице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 33-0000033 от 27.03.2019 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 178б, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на „А.“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 33, ал. 2, пр. 2 от Наредба № 37/02.08.2002. на МТС за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

 

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: