РЕШЕНИЕ
№ 775
Хасково, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА кнахд № 664 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕООД Бригада –
[населено място] баня, против Решение №84/20.03.2023г. по анд №41/2023г. на РС
Свиленград. Твърди се, че решението на съда е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Направените от районния съд правни изводи при постановяване на
съдебния акт били неправилни и противоречали на съдебната практика, тъй като
било недопустимо разширително тълкуване на императивните задължения, вменени от
законодателя. Текстът на чл.138 от КТ бил изричен и ясен. Безспорно било, че при
непълно работно време се дължи определяне на неговата продължителност и
разпределение, но законодателят не указал, че това следва да бъде в трудовия
договор – такова изискване чл.138, ал.1 от КТ не съдържал и след като липсвало
като изискване в нормата, то същата не го сочела недвусмислено, както погрешно
се тълкувало от районния съд. Твърди се, че нормата на чл.138 съответствала на
текста на т.8 от чл.66, ал.1 от КТ, в която норма законодателят изрично
определил минимално задължителното съдържание на трудовия договор.
Обстоятелството, че въпросите по продължителността и разпределението на
работното време представлява уговорка между конкретните страни по трудовия
договор, също не навеждало на извод, че тази уговорка следва да бъде закрепена
в трудовия договор. Твърди се също, че обратно на тълкуването на районния съд,
законодателят предвидил и реално съществували възможности за определяне
продължителността и разпределението на работното време извън трудовия договор,
например – в Правилника за вътрешния трудов ред. Нямало пречка това да бъде
уговорено и в самия трудов договор, но липсата на такава уговорка не водела до
нарушение на чл.138, ал.1 от КТ. В подкрепа на изложената теза била и
разпоредбата на чл.4а от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Сочи се, че предвид представените по делото писмени доказателства за
разпределението на работното време – Правилник за вътрешния трудов ред и График
за разпределението на работното време за м. ноември 2022г., следвало да се
приеме, че от една страна работодателят е изпълнил задължението си по чл.138,
ал.1 от КТ, а от друга – работникът е полагал труд четири часа на ден, а не
осем (както приел АНО), поради което на дружеството не следвало да се налага
имуществена санкция. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление.
Ответникът оспорва касационната жалба. Иска да
бъде оставено в сила решението на Районен съд Свиленград, като бъдат заплатени
направените разноски за юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
изменил Наказателно постановление
№26-2200268 от 04.01.2023г. на Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково, с
което на ЕООД Бригада - в качеството му на работодател и на основание чл.416,
ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е определена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева, за административно нарушение на чл.138, ал.4
от Кодекса на труда, като е намалил размера на наложеното административно
наказание имуществена санкция от 2000,00 лева на 1500,00 лева.
За да постанови обжалваното решение, съдът е
приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена изцяло
административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване на
обжалваното наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването им. Съдът е приел, че в
конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установило, че на 13.10.2022г. между дружеството – жалбоподател и работника Н.
М. К. бил сключен Трудов договор №163/13.10.2022г. за длъжност „Оператор пътно
строителни машини“ за непълно работно време – 4 часа, като действителното
работно време на работника било 8 часа, което се констатирало от проверяващите
на 14.11.2022г. въз основа на представените писмени документи от страна на
дружеството работодател. Това обосновавало извода за извършено нарушение на
разпоредбата на чл.138, ал.4 от КТ. Съдът обсъдил разпоредбите на чл.138, ал.1,
чл.115, чл.139, ал.1 и чл.66, ал.1 от КТ и приел, че определянето на
разпределението на работното време при работа на непълно работно време може да
се извърши единствено по взаимно съгласие между страните, а след като е
необходимо взаимно съгласие, то следва да бъде обективирано в съответно
двустранно споразумение, постигнато между тях. Следователно уговорката за
разпределението на работното време следвало да бъде включена в съдържанието на
трудовия договор, включително чрез допълнително споразумение към него, което
било неразделна част от самия трудов договор. В този смисъл нормата на чл.138,
ал.1 изр.2 от КТ се явявала специална по отношение на нормата на чл.139, ал.1
от КТ, а също и по отношение на нормата на чл.66, ал.1 от КТ. Съдът посочил, че
дружеството, в качеството си на работодател, е субект на задължението по
чл.138, ал.4 от КТ, но не е изпълнило същото, поради което правилно било привлечено
към административнонаказателна отговорност. Независимо от това, съдът е счел
обжалваното НП за необосновано в санкционната си част относно определения
размер имуществена санкция - 2000,00 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ и
след извършена преценка на релевантните обстоятелства е приел, че следва да се
намали размера на наказанието на 1500,00 лева. Посочено е, че не е налице
маловажно нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.
Така постановеното решение е неправилно.
За да постанови решението си районният съд
приел, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица, като изложената фактическа обстановка
съответствала изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в
НП, както и била подкрепена от писмените и гласните доказателства, събрани в
съдебния процес.
Но в настоящия случай районният съд е достигнал
до неправилни изводи, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които за доведат до нарушаване и ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Настоящият касационен състав счита, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а
именно - описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават с посочване на законните разпоредби,
които са нарушени, въпреки че описаната в наказателното постановление от
фактическа страна обстановка е идентична с тази в АУАН. В АУАН и НП нарушението
не е описано ясно, като словесното му описание – страните са уговорили непълно
работно време с продължителност 4 часа, като разпределението на работното време
не е в трудовия договор, а в график и така се полага труд с продължителност на
работното време повече от уговорената с трудовия договор, без да са налице
условията за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона, и
дадената му правна квалификация – нарушение по чл.138, ал.4 от КТ, не
съвпадат.
На жалбоподателя е вменено нарушение, че на
14.11.2022г. лицето К. – работник в дружеството, полага труд с продължителност
на работното време повече от уговорената в Трудов договор №163/13.10.2022г. – 4
часа, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите,
допустими от закона, и при разпределяне на работното време /начален и краен час
на работния ден/ в график за разпределяне, поради което трудовият договор се
счита за сключен за работа при нормална продължителност на работното време от 8
часа. Така административнонаказващият орган е приел, че дружеството –
жалбоподател, е нарушило разпоредбата на чл.138, ал.4 от КТ. Съгласно
посочената разпоредба трудов договор, сключен за част от законоустановеното
работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на
работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че
работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за
него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в
случаите, допустими от закона. Но тази правна норма не съдържа в себе си
предписано дължимо правно поведение на субекта, както и същата не може да бъде
насочена към задължен субект – дали към работодателя или пък към самият
работник или служител, а така не може да се направи извод и за наличие на
състав на нарушение по чл.138, ал.4 от КТ. Разпоредбата на чл.138, ал.4 от КТ указва
задължение на контролните органи да обявят трудовия договор за сключен при
нормална продължителност на работно време от 8 часа, ако бъде установено от
тях, че не са налице условията на полагане на извънреден труд в случаите,
допустими от закона. Правилната правна квалификация в конкретния случай и при
коректно описание на фактите би могла да е по чл.138, ал.1 от
- страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от
законоустановеното работно време (непълно работно време) при определяне между
тях на продължителността и разпределението на непълното работно време. В случая
страните са уговорили непълно работно време и това се установява от
представения трудов договор, а разпределението на работното време в
противоречие с уговорката в договора е в график, който определя 8 часов работен
ден, т.е. разпределянето не е по съгласие на двете страни, както е направил
извод в тази посока и въззивният съд. Като допуснали разминаване между
текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация,
актосъставителят и административнонаказващият орган допуснали съществено нарушение
на процесуалните правила - не е конкретизирано деянието, чрез което се
осъществява соченото като нарушение, нито може да бъде определен субектът на
нарушението при сочената като състав на нарушение правна норма. Неточно и
произволно описание на конкретните фактически обстоятелства, при които се
приема извършено нарушение – сключен договор за непълно работно време с
определена продължителност, график с посочен 8 часов работен ден, липса на
условия за полагане на извънреден труд, полагане на труд с продължителност
повече от уговорената, отразява признаците от състав на нарушение по чл.138,
ал.1 от КТ, но и нарушава изискванията на ЗАНН, тъй като за нарушена се сочи
нормата на чл.138, ал.4 от КТ. Тези установени от касационната инстанция
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП рефлектират
негативно върху възможност на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност,
както и да организира пълноценно защитата си, поради което и НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Налагането на административно наказание без да
е доказано осъществяването на състав на съответно административно нарушение е в
пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Изложеното обосновава извод, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено. По тези съображения решението на РС Свиленград като неправилно следва
да се отмени и се постанови ново по съществото на спора.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №84/20.03.2023г., постановено по
АНД №41/2023г. на РС Свиленград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-2200268 от
04.01.2023г. на Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД
Бригада - в качеството му на работодател и на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е определена имуществена санкция в размер на
2000,00 лева, за административно нарушение на чл.138, ал.4 от Кодекса на труда
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
|
Председател: |
||
|
Членове: |