РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Горна Оряховица, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200866 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. И. А., чрез адв. Р.И. от ВТАК обжалва
Наказателно постановление № РД-17-8/18.11.2021 г., издадено от
Председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), с което на
основание чл. 46, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във вр. с чл.
53, ал. 1 от ЗАНН й е наложено административно наказание – глоба в размер
на 1000 лева (хиляда лева) за нарушение на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. Поддържа,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушена
процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на
административно наказание. Отделно твърди, че изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление не отговаря на
действителното правно положение. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание чрез адв. Р.И. жалбоподателят поддържа жалбата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът допълнително излага в писмени бележки, че в НП не се
1
съдържат изискващите се в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
реквизити – не са посочени ясно и недвусмислено дата и мястото на
извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Не става ясно в какво качество е санкционирана С.А. – в
качеството на учител и класен ръководител на V „в“ клас или като директор
на СУ „Г.И.“ гр. Г. О.. Счита, че приложеният към АНП видеоклип следва да
се изключи от доказателствения материал по делото. Излага съображения за
недоказаност на административнонаказателното обвинение, тъй като нуждата
от закрила на детето П.Н.К. не е категорично установена. Счита, че
законодателят не поставя знак за равенство между дете, нуждаещо се от
закрила и дете в риск. Намира, че С.А. не е извършила от обективна и
субективна страна административното нарушение, за което е била
санкционирана. Поради това моли съда да отмени наказателното
постановление.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА
ДЕТЕТО не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С. И. А. е учител и класен ръководител на V „в“ клас в СУ „Г. И.“ гр. Г.
О. През нощта на 04.06.2021 г. на мобилния си телефон в приложението
„Вайбър“ А. получила видеоматериал от М. Г. - родител. На видеоклипа,
заснет от деца в класната стая по време на междучасие, се вижда, че детето Т.
Т. и П. Н. К. - ученичка от V „в“ клас се дърпат и боричкат и Т. Т. събаря на
земята П. К., с което упражнява физическо насилие върху нея. За получения
видеоклип А. уведомила директора на училището, но не уведомила незабавно
органите за закрила - Дирекция „Социално подпомагане“, Държавната
агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи.
На 14.06.2021 г. М. Г. изпратил до ДАЗД сигнал за упражняван
системен психически и физически тормоз, както и сексуален такъв в сградата
на СУ „Г. И.“ гр. Г. О.а върху сина му Й. Г.
Във връзка със сигнала, в периода 23-25.06.2021 г. Х.П. и Г.П. – гл.
2
експерти в отдел „МК – северен“, ГДКПД извършили проверка в СУ „Г. И.“
гр. Г. О. по Заповед на Председателя на ДАЗД.
При извършената проверка П. и П. констатирали, че на С.А. - учител и
класен ръководител на V „в“ клас в СУ „Г. И.“ гр. Г. О. на 04.06.2021 г. чрез
изпращане на видеоклип е станала достояние информация за дете в риск – П.
Н. К. и същата не е изпълнила възникналото за нея задължение незабавно да
уведоми посочените в чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет. органи, а именно
ДСП, ДАЗД или МВР за нуждата от закрила на детето П.Н.К.. А. доброволно
предоставила на експертите изпратения до нея клип, като уточнила, че за нея
„децата се дърпат помежду си“ и за това на другия ден е уведомила
ръководството.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол за
извършена планова проверка вх. № РД-19-503/25.06.2021 г. Видно от
последния абзац на стр. 19 от КП в V и VII класове е проведено
социометрично изследване, целящо диагностика на тормоза, агресията и
насилието сред учениците, като обработените данни показват, че в три от
четирите класа трябва да се проведат превантивни мерки срещу насилието и
агресията, а в един клас е нужна и интервенция. Във връзка с въпросника за
изследване сред връстниците, на база на получените резултати е видно, че в
никой от четирите V класове през настоящата учебна година не е имало
случаи на агресия и насилие.
На 25.06.2021 г. Г. Е. П. съставила против С. И. А. Акт за установяване
на административно нарушение № 0000858, за това, че за периода от
04.06.2021 г. до 24.06.2021 г. в гр. Г. О. в качеството си на учител и класен
ръководител на V „в“ клас в СУ „Г. И.“ гр. .Г О. е получила видеоматериал,
предоставен на 04.06.2021 г. в 01.31ч. от М. Г., че Т. Т. от V „в“ клас на СУ
„Г. И.“ упражнява физическо насилие върху детето П. Н. К. от V „в“ клас на
СУ „Г. И.“, заснет в класната стая, но не е уведомила устно или писмено ДСП
– Горна Оряховица, ДАЗД или МВР, че детето П. Н. К. е в риск и се нуждае
от закрила, с което е осъществила състава на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет., в
нарушение на чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет. АУАН е предявен на А.
същия ден със запознаване със съдържанието и подписване.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН А. депозирала писмено възражение
срещу АУАН, в което посочила, че не е нарушила чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1
3
от ЗЗДет. Във връзка с прегледан от нея клип, на който не вижда физическо
насилие над дете или дете, нуждаещо се от закрила, а децата се дърпат
помежду си. Няма информация за това деяние от учител, родител, нито от
детето.
На 18.11.2021 г. д-р Е. С. Л. – Председател на Държавната агенция за
закрила на детето, след като разгледала съставения от Г.П. АУАН №
0000858/25.06.2021 г., издала против С. И. А., в качеството й на учител и
класен ръководител на V „в“ в СУ „Г. И.“ гр. Г. О. Наказателно
постановление № РД-17-8/18.11.2021 г., с което на основание чл. 46, ал. 2 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН й
наложила административно наказание – глоба в размер на 1000 лева (хиляда
лева) за нарушение на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет.
НП е връчено на А. на 08.12.2021 г. С пощенско клеймо от 15.12.2021 г.
А. изпратила по пощата жалба против постановлението.
В хода на съдебното следствие актосъставителят Г.П. и свидетелят Х.П.
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Свидетелят П. К. И. е заместник – директор учебна дейност в СУ „Г. И.“
гр. Г. О.. Сочи, че е била запозната с видеоклипа от г-жа А.. Според нея на
клипа не се вижда никакъв тормоз, а тип детска игра между деца, които
познава и са приятели. Имат разписан механизъм, по който действат, когато
има констатиран случай на тормоз. Твърди, че са педагози с доста дълъг стаж
и могат да различат детска игра от евентуален тормоз. Преди съставяне на
акта не е постъпвал сигнал от родител на П. К. за осъществено физическо
насилие на детето. В тетрадка, която се води за вписване на инциденти, не е
отразен инцидент между децата П. К. и Т. Д.. Сочи, че познава и работи с г-жа
А. повече от 20 години и тя е изключителен професионалист.
Свидетелят Д. Г. Б. е майка на детето П. Н. К.. Сочи, че дъщеря й и
съученика й Т. Т. са заедно от детската градина и са приятели. Децата са в
перфектни отношения, а родителите са близки приятелски семейства и
постоянно са заедно. Дъщеря й не й е съобщавала Т. Т. да е упражнил
физическо насилие върху нея. Гледали клипа заедно с родителите на Т. Т.,
разговоряли и никой не е видял насилие, а детска игра. Категорична е, че
дъщеря й не е била обект на насилие.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
4
показанията на свидетелите Г.П., Х.П., П.И. и Д.Б. и приетите по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване
на нарушението, респективно - 3 месеца от откриване на нарушителя.
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЗДет.
- гл. експерт в отдел „МК – северен“, ГДКПД. Актът е съставен в
присъствието на С.А., като й е връчен срещу разписка препис от акта. На А. е
била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на
актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи
писмени възражения в законния тридневен срок от неговото подписване.
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето е
компетентен орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЗДет. да издаде обжалваното
наказателно постановление. НП е издадено преди изтичане на шест месеца от
съставяне на акта.
Независимо от това, в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Административнонаказателната отговорност на С. И. А. е ангажирана за
нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет., според който текст се наказва всяко
лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално
подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството
на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-
тежко административно наказание по специален закон или деянието не
съставлява престъпление. А според чл. 7, ал. 1 от същия закон лице, на което
стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми
дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето
5
или Министерството на вътрешните работи, а според ал. 2 същото задължение
има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с
упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с
професионална тайна.
В случая отговорността на С.А. е ангажирана на основание чл. 45, ал.
11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет., предвид качеството й на
учител и класен ръководител на V „в“ в СУ „Г. И.“ гр. Г. О. В тази връзка
съдът намира за неоснователно оплакването на защитника, че не ставало ясно
в какво качество е санкционирана С.А. – в качеството на учител и класен
ръководител на V „в“ клас или като директор на СУ „Г. И.“ гр. Г. О.
Действително на л. 2, абз. последен, ред последен на обжалваното НП е
посочено, че „…предвид заеманата от нея длъжност – директор, не е спазила
възникналото за нея задължение незабавно да уведоми посочените в чл. 7, ал.
2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет. органи, а именно ДСП, ДАЗД или МВР.“, което
съдът приема за техническа грешка, тъй като от обстоятелствената част и
диспозитива на НП е видно, че НП е издадено и е наложено административно
наказание на С. ИВ. АВР., в качеството й на учител и класен ръководител на
V „в“ в СУ „Г. И.“ гр. Г. О..
Предвид визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДет. задължение за незабавно
уведомяване на дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за
закрила на детето или Министерството на вътрешните работи от лицето, на
което стане известно, че дете се нуждае от защита, съдът намира за
несъществено нарушение на процесуалните правила непосочването в НП на
конкретната дата и място на извършване на нарушението, тъй като в
обстоятелствената част на НП е посочено, че вечерта на 04.06.2021 г. на
мобилния си телефон в приложението „Вайбър“ А., която е учител и класен
ръководител на V „в“ клас в СУ „Г. И.“ гр. Г. О. е получила видеоматериал от
М. Г. – родител. От така описаните факти и обстоятелства става ясно, че
нарушението е извършено в гр. Горна Оряховица в периода от 04.06.2021 г.
до 24.06.2021 г. – датата преди съставяне на АУАН, така, както е и посочено в
АУАН.
Хипотезата на чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет., към която препраща
административнонаказателната разпоредба на чл. 45, ал. 11 от същия закон,
обвързва задължението за уведомяване относно узнаване на обстоятелства,
6
които според определението на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗЗДет. поставят детето в риск. Както в АУАН, така и в обжалваното НП
липсва каквото и да е словесно или цифрово позоваване на някоя от
хипотезите на посочената разпоредба на т. 11 от § 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗДет., според които при наличие на някое от тях детето е в
риск. Упражненото „насилие“ над лице, което в случая е малолетно, следва да
бъде подведено под някоя от хипотезите на определението за дете в риск, за
да е възможна по същество защитата срещу административнонаказателното
обвинение за нарушение на задължението по чл. 7, ал. 2 от ЗЗДет.
Констатираното нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от
ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, е съществено, не може да бъде
санирано в съдебната фаза и съставлява основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Настоящата инстанция приема и, че административнонаказателното
обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при
издаване на наказателното постановление е допуснато и неправилно
приложение на материалния закон.
В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива
доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че
е безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна
състава на конкретното административно нарушение и че са налице
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения нарушител.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са недостатъчни, за да
установят по несъмнен начин извършването на посоченото в наказателното
постановление административно нарушение.
За да е налице съставомерно деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 45, ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗЗДет., е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1/ нужда от закрила на дете, която да е станала известна на субекта
на задължението и 2/ неуведомяване на посочените в закона органи и
институции. Следователно, съставомерността на бездействието на
санкционираното лице, обуславяща извършено нарушение на чл. 45, ал. 11 от
ЗЗДет. следва да е обусловена от наличието на доказана нужда от закрила на
7
дете. В случая липсват категорични доказателства в тази насока, т. е. не е
доказано по безспорен начин извършването от С.А. на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 45, ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет.
В случая нуждата от закрила на посоченото в НП дете П. Н. К., към
датата на получаване на видеоматериала, не е установена. От показанията на
свидетелите П.И. - заместник – директор учебна дейност в СУ „Г. И.“ гр. Г. О.
и Д. Г. Б. - майка на детето П. Николаева К. се установява, че възприемат
случилото се като детска игра, а не като упражнено от Т. Т. физическо
насилие на П. К. и детето не е съобщавало за упражнено физическо насилие
върху него. Видно от Констативен протокол за извършена планова проверка
вх. № РД-19-503/25.06.2021 г. при проведеното социометрично изследване в
V и VII класове в СУ „Г.И.“ гр. Г. О. на база на получените резултати е
установено, че в никой от четирите V класове през настоящата учебна година
не е имало случаи на агресия и насилие. Поради това е било необходимо
извършването на проверка на действително осъществилите се факти и
обстоятелства, съответно дали е било упражнено действително такова
насилие спрямо детето, кога е било упражнено, какви са били причините за
това и дали действително е имало риск за живота и здравето на детето към
онзи момент.
Безспорно С.А. в качеството на учител и класен ръководител на V „в“
клас в СУ „Г. И.“ гр. Г. О. носи задължението по чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗЗДет. за незабавно уведомяване на компетентните държавни органи при
наличие на дете, нуждаещо се от закрила. За да се приеме, че е осъществен
състава на административно нарушение по чл. 45, ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗЗДет. обаче, е необходимо да се установи по безспорен начин, че
детето се е нуждаело от закрила, а не само, че се намира в риск, и
необходимостта от закрила да е станала достояние на С.А., за да се приеме, че
нарушението, което и е вменено е осъществено от субективна страна.
Предвид това доколкото такива факти не са описани в АУАН и в
обжалваното постановление, не може да бъде обоснован извод за нужда от
закрила и презумпция за съзнаване на това обстоятелство от привлеченото
към отговорност лице. Нещо повече, самата А. е посочила в писменото си
възражение по съставения АУАН, че на прегледания от нея клип не вижда
физическо насилие над дете или дете, нуждаещо се от закрила, а децата се
8
дърпат помежду си и няма информация за това деяние от учител, родител,
нито от детето. Поради това и не е доказано, че детето се е намирало в
хипотезата на § 1, т. 11, б. „б“ или б. „в“ от ДР на ЗЗДет. Според съда законът
дава възможност за преценка на лицето, на което е станало известно, че дете
се нуждае от закрила, да съобрази самостоятелно дали е налице нужда от
закрила и дали може да му я осигури лично. В случая С.А. е нямала
информация от учител, родител или от детето, че върху него е упражнено
физическо насилие, но въпреки това е съобщила на директора за получения
видеоклип. По делото няма доказателства дори след извършената проверка от
ДАЗД да са предприети мерки за закрила, от които АНО твърди, че детето П.
К. се е нуждаело. Липсват доказателства какви точно мерки е следвало да се
предприемат спрямо детето, респ. дали са взети такива и какви са те, тъй като
компетентните органи, които е следвало да бъдат уведомени от своя страна е
следвало да предприемат мерки. Уведомяването само по себе си не би
следвало да е самоцел. То би следвало да води до предприемането на мерки за
закрила от компетентните органи.
В съответствие със закона и с един от основните принципи на
административнонаказателния процес по чл. 6 от ЗАНН следва да се приеме,
че налагането на административно наказание по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. е
допустимо при виновно извършено деяние на лицето - субект на
задължението по чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет. Доказателства,
установяващи виновно поведение на санкционираното лице не са представени
от страната, в чиято тежест е да докаже както признаците от обективна страна
на състава на извършеното според нея административно нарушение, така и
отнасящите се до субективната страна на деянието.
Поради това не е доказано по безспорен и категоричен начин извършено
от С.А. административно нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет., тъй като не е
доказано, че детето П. К. се е нуждаело от закрила и А. е имала съзнание за
това.
Тъй като законът прави разграничение между дете в риск и дете,
нуждаещо се от закрила, от описаните в НП обстоятелства не може безспорно
да се направи извод, че детето П. К., спрямо което се твърди, че е упражнено
физическо насилие от Т. Т., се е нуждаело от закрила. В тежест на
административнонаказващия орган е да обоснове защо това дете, което
9
евентуално е в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „б“ или б. „в“ от ДР на ЗЗДет.,
се е нуждаело от закрила, както и да докаже, че С.А. е имала съзнание за тази
нужда преди датата, на която са уведомени компетентните органи и е
започнала проверка на обстоятелствата от тях самите. Доколкото твърдения и
доказателства за действителна нужда от закрила на детето в риск в
административнонаказателната преписка не се установяват, и е видно, че
няма доказателства да са били предприети последващи мерки за закрила след
уведомяването на органите за закрила на детето, вмененото на С.А.
нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и
субективна страна.
Поради това съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
което обуславя отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При този изход на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН,
във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Поради това и с оглед
разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ДАЗД /в структурата
на която е административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя С. И. А. направените по делото разноски в размер на 500 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 13.12.2021 г. /л. 6/.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т.
2, във вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-17-8/18.11.2021 г.,
издадено от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето
(ДАЗД), с което на С. И. А., ЕГН **********, живуща в гр. *****, в
качеството й на учител и класен ръководител на V „в“ клас в СУ „Г. И.“ гр. Г.
О., на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във вр. с
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева (хиляда лева) за нарушение на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет.
10
ОСЪЖДА Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД)да заплати
на С. И. А., ЕГН **********, живуща в гр. ******, разноски по делото в
размер на 500 лева (петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11