Решение по дело №14622/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2435
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20215330114622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2435
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330114622 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.
Л.“ № ** против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център България, сграда А, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****
от 13.01.2017 г., по силата на който „Кредисимо“ АД, предоставил на ищеца сумата от 1000
лева, платим на 13 месечни погасителни вноски, считано от 20.02.2017 г. до 20.02.2018 г.
Всяка вноска била в размер на 96,67 лв., при уговорен лихвен процент по кредита 41,24% и
ГПР в размер на 50%. Общият размер на всички плащания бил 1256,71 лева. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, ищцата следвало да предостави
обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД, гр. София,
юридическо лице - поръчител. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски
кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.2017 г.между
ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да
обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит
чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за
поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на
поръчителя, в общ размер на сумата от 958,62 лв. /или 73,74 лв. на месец, за периода на
действие на договора за кредит/, от която сума поради предсрочно погасяване на договора е
заплатена сумата от 147,46 лв., която счита за недължимо платена, поради недействителност
на договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит,
неразделна част от който е договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания предвидени
в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как
същата се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски,
1
посочени в погасителния план. Договорът бил недействителен, тъй като възнаградителната
лихва е нищожна, клаузата противоречи на добрите нрави. Договорът бил недействителен и
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва посочване в същия на
перата, от които е съставена общо дължимата сума. Твърди договорът да е недействителен и
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не е посочено в погасителния план
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай,
всяка вноска включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Твърди, че договорената
възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
същата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Клаузата за заплащане на
обезпечение към основния договор за заем противоречи на материалния закон и на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Излага, че обезпечение не се дължи на основание чл. 10а
ЗПК, доколкото представлява възнаграждение за услуга, свързана с усвояването и
управлението на кредита. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение по
обезпечителния договор е недействителна, тъй като уговарянето й е с цел заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
С оглед гореизложеното, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 147,46 лева, платена при начална липса на
основание по клауза за обезпечение по договор за поръчителство, сключен във връзка с
договор за потребителски кредит № **** от 13.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2021 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен, след като потребителят се е запознал предварително с него, като последният е
имал възможност да избере да сключи необезпечен кредит, респ. да представи банкова
гаранция. Счита, че договорът за потребителски кредит, е сключен при спазване
изискванията на ЗПК, като оспорва твърдението на ищеца за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство, поради което и счита, черазпоредбата на чл. 22 ЗПК не е
приложима. Не била приложима и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че размерът на
уговорената договорна лихва не бил прекомерен и не нарушава добрите нрави. Счита за
неоснователно релевираното в исковата молба твърдение, че уговореното възнаграждение в
договора за предоставяне на поръчителство, следва да бъде включено в ГПР като разход по
кредита. Оспорва твърдението, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не се
дължи на основание чл. 10а ЗПК. Излага съображения, че договорът за предоставяне на
поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а
представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не
попада в обхвата на общия разход по кредита. Сочи, че възнаграждението е дължимо на
поръчителя, а не в полза на кредитора по договора за кредит, който не е страна по договора
за предоставяне на поръчителство. Допълнителен аргумент в тази насока бил, че договорът
за кредит е сключен преди договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски. Счита искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за неоснователно и прави изрично
възражение в тази насока, тъй като няма представени доказателства, които да установяват,
че ищецът е материално затруднено лице.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По делото не се спори, че между ищцата Д. Й. Т. и „Кредисимо“ АД е сключен
Договор за потребителски кредит № **** /13.01.2017 г., за предоставен кредит в размер на
1000 лева. /виж. Определение от 14.04.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
2
доказателства.
Следователно, съдът приема, че между Д. Й. Т. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор
за потребителски кредит № ****/13.01.2017 г., за сумата от 1000 лева. От приетия като
писмено доказателство по делото - процесният договор и Приложение № 1 към него, се
установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита - 1000 лева, с
уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41,24 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) е 50 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 13
месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1256,71
лева.
Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо “ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок,
Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не
поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.
Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата са сключени Договор
за предоставяне на поръчителство между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който
дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата
на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу
възнаграждение от 73,74 лева на месец. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че
потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или
по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.
Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство, е сключен и Договор за
поръчителство от същата дата – 13.01.2017 г. между „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД.
По делото е постъпила молба от 20.01.2022 г. от ищцата към която е приложена молба
от „Ай Тръст“ ЕООД адресирана до процесуалния представител на Д.Т. - адв. К., в отговор
на СУ от 30.11.2021 г., в която се посочва, че ищцата е погасила сумата от 147,46 лева по
договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ АД. Последното дружество е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
3
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, съдът констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. След като съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне
на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение е
компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1,
т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързано с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. Поради това
съдът намира, че в случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика, тъй като като в т. 9 от
Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1256,71 лв.,
без в същата да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този
начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора
за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
4
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на получателя, а потребителят е бил лишен от възможността да разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия. Неоснователно се явява възражението на ответното дружество,
че за „Кредисимо“ АД е било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата
процесната сума от 1000 лв. Съгласно договора сключването на договора за потребителски
кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено
със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“
ЕООД, като не може да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за
предоставяне на поръчителство. В чл. 6 от договора за кредит, както и в чл. 8, ал. 4 от
договора за поръчителство, сключен с ищцата, е посочена една и съща банкова сметка за
погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от
договора за поръчителство, сключен между двете юридически лица, „Кредисимо“ АД е
овластено да получава плащане на възнаграждението по него. Поради изложеното, съдът
приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищцата да заплаща
услугата по предоставеното поръчителство. Понеже в процесния случай в уговорения ГПР
не са включени всички действителни разходи, съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит №
**** от 13.01.2017 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С уточняваща молба от 20.01.2022 г. ищцата твърди недействителност и на договора
за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД. Основание
за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за приоритетно разглеждане
на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на
кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на договора
за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че
това може да бъде само одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора
като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава
правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от
самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде
поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на
потребителя, а само този на кредитора, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. Правата на потребителя не са защитени, защото същият не
разполага с възможността да избере поръчител, чрез който успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безвъзмездно поръчителство,
доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е
платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е
приблизително в размер на отпускания кредит /73,74 лева на месец за периода на действие
на договора за кредит/. От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага извода, че потребителят не е имал право на избор на поръчител
и възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие на
правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Въпреки „свободния избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение,
кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в
зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на
обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не
5
бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителят се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което
прави клаузата неравноправна. Ето защо, съдът счита договора за поръчителство между
ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД за недействителен, поради противоречието му с
добрите нрави.
Предвид изложеното, искът е доказан. Относно неговия размер, съдът намира
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е
да установи плащането на сумата от 147,46 лева, представляваща възнаграждение за
поръчителство, а в тежест на ответника е да установи основанието за получаване на сумата,
а именно: сключване на валиден договор за поръчителство, обезпечаващ валиден договор за
потребителски кредит, съдържащ валидна уговорка за заплащане на възнаграждение, както
и неговия размер.
В действителност по делото е постъпила молба от 20.01.2022 г. от ищцата към която
е приложена молба от „Ай Тръст“ ЕООД адресирана до процесуалния представител на
ищцата - адв. К., в отговор на СУ от 30.11.2021 г., в която се посочва, че Д.Т. е погасила
сумата от 147,46 лева по договор за предоставяне на поръчителство. С допълнителна молба
ответникът възразява да е заплатена процесната сума, като липсвали и доказателства от
страна на ищцата за плащането й.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици
за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В този смисъл ищцата не ангажира по делото доказателства,
които да установят, че процесната сума е била заплатена. Ето защо и предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че с отговор на СУ от
30.11.2021 г. ответникът е признал неизгоден за себе си факт, като е посочил, че сумата от
147,46 лева е заплатена от ищцата по договор за предоставяне на поръчителство, то следва
да се посочи, че признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство,
което обаче не освобождава другата страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е
обявен за ненуждаещ се от доказване /в т.см. Решение № 70/29.05.2013 г. по гр.д. №
579/2012 г. на ВКС, II г.о., както и Решение № 262/02.11.2017 г. по гр.д. № 676/2017 г. на
ВКС, IV г.о/. Не на последно място следва да се посочи и, че в настоящия случай ответникът
е оттеглил това свое признание, като в случая не са ангажирани доказателства от страна на
ищцата, за да се приеме, че сумата в размер на 147,46 лева е била заплатена от последната
по договор за предоставяне на поръчителство като безспорно установено и доказано.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр.
с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В. Л.“ №
**, против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на
147,46 лева /сто четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ - представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по
клауза за обезпeчение по договор за поръчителство от 13.01.2017 г., сключен във връзка с
договор за потребителски кредит № ***** от 13.01.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.09.2021 г. до окончателното й
погасяване.

ОСЪЖДА Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В. Л.“ № ** да заплати
на„АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, сумата от 100 лева /сто лева/ -
разноски за настоящото гр.д. № 14622/2021 г. по описа на РС - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7