Р
Е Ш Е Н И Е
№
08.06.2021г.,
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Теодора
Димитрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№1630 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между
ищецът „Теленор България“ЕАД и ответника
Д.К.П. бил сключен Договор за мобилни услуги
на 20.02.2018г., като последния станал титуляр на мобилен №***с избрана
абонаментна програма Тотал 24.99, със срок на действие 24 месеца до
20.02.2020г. Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и сключил
също така Договор за лизинг на 20.02.2018г., съгласно който взел мобилно
устройство „Samsung Galaxy
J7 2017 Dual Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 15,99 лева, съгласно уговорен
погасителен план, както и с правото след изтичане на срока на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 15,99 лева да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Стандартната цена на мобилното устройство в брой и без абонамент било 729,90 лева.
Отстъпката, която ответникът получил за мобилното устройство била в размер на
236,14 лева. Поддържа, че за отчетния период на потребление от 10.05.2018г. до
09.09.2018г. абонатът не изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните услуги, в размер на общо 386,46 лева
по издадени 4бр.фактури. За неплатените месечни задължения той бил уведомен от
ищеца по реда на чл.31а от ОУ. Това ангажирало неговата договорна отговорност,
като мобилния оператор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и издал Крайна фактура
№**********/10.10.2018г. с начислена неустойка в размер на 447,81 лева. Датата
на деактивация на процесния абонамент била 04.10.2018г. От така начислената
неустойка ищецът претендира сумата в размер на 207,76 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. Тази неустойка се формира, както следва: За абонаментен план
Тотал 24,99 в размер на 62,46 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси; За ползване на мобилно устройство „Samsung Galaxy J7 2017 Dual Black“
в размер на 145,30 лева, представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой и без абонамент и заплатената от
абоната при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
С оглед неплащането на горепосочените
суми в срок, на 23.09.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника. Образувано
било ч.гр.д.№1092/2020г., по което на 24.09.2020г. съдът издал заповед №260032
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д.К.П.
да заплати на заявителя сумата от 207,76 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за
мобилен №***от 20.02.2018г., от които 62,46 лева, представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси и 145,30 лева неустойка за предоставено за ползване
мобилно устройство „Samsung
Galaxy J7 2017 Dual Black“ с отстъпка от стандартната цена, ведно
с направените деловодни разноски в размер на 145 лева. Заповедта за изпълнение
била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
съдът указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането
му към длъжника по реда на чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумите, визирани в Заповед №260032/24.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1092/2020г. описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на
направените по заповедното производство и настоящото дело разноски.
Ответникът Д.К.П. не е представил в срок
отговор на исковата молба. Редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има
предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение,
съдът направи следните правни изводи:
При
наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от Договор за мобилни услуги от
20.02.2018г., Договор за лизинг от 20.02.2018г., запис на заповед от
20.02.2018г. за сумата от 367,77 лева, фактури, ОУ на „Теленор България“ЕАД,
както и материалите съдържащи се в ч.гр.д.№1092/2020г. по описа на
РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело –50 лева- държавна такса за предявените искове и 180
лева- адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1092/2020г. по описа на РС-Димитровград- 25 лева държавна
такса и адвокатско възнаграждение 120 лева.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Д.К.П., с ЕГН **********,***, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Младост“, ***, сумата от 207,76
лева /двеста и седем лева и седемдесет и шест стотинки/
-неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен №***от
20.02.2018г., от които 62,46 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 145,30 лева- неустойка за предоставено за ползване
устройство „Самсунг Галакси J7“
с отстъпка от стандартната цена, за която сума е издадена Заповед
№260032/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1092/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Д.К.П.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“, ***, сумата в
размер на 230 лева /двеста и тридесет лева/, представляваща разноски по
настоящото дело, както и сумата от 145 лева /сто четиридесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1092/2020г. по описа на
РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: