Решение по дело №2968/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.,***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 136/21.11..2023г.,с АИС АНД № 23-1030-000795, издадена от младши инспектор на длъжност младши автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдивс която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б."а" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели РВ4954ХР.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и претендира разноски.

Ответникът по жалбата младши инспектор на длъжност младши автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото,намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на 21.11.2023г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата е подадена на 04.12.2023г. в рамките на преклузивния срок. Поради това жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С процесната заповедНачалник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив е наложена принудителна административна мярка по отношение на собственика на МПС „Мерцедес 200“, рег.№ ********, изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца“. Като правно основание за издаването й административният орган е посочил разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от Закон за движение по пътищата.

За да наложи на тази мярка, ответният орган е приел, че на 21.11.2023г., около 09,56 часа в гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе № 108, автомобилът е управляван от лицето В. Д., който е неправоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление,валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157,ал.4, или след като СУМПС му е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или т.4, или по реда на чл.69А от НПК.

Така мотивираната заповед е незаконосъобразна на формално основание поради липсата на ясни мотиви. Смесени са всички възможни хипотези на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП без да става ясно коя от тях е фактическото основание,на което се прилага мярката. Никъде в заповедта не се посочва номер на акт, с който е било отнето СУМПС. В съставения АУАН серия GA № 1108988 от 21.11.2023г. е посочено, че виновно е нарушен чл.150 от ЗДвП-управлява без да е правоспособен водач, като в описанието на нарушението се посочва,че не притежава СУМПС. От тук, остава немотивирано основанието, на което се приема, че е налице нарушение - дали процесната мярка е приложена защото СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност или защото е налице ПАМ-временно отнемане на СУМПС, или защото не притежава СУМПС за съответната категория МПС, дали е загубена правоспособност или е налице отнемане на СУМПС по реда на чл.171,т.1 или т.4, или по реда на чл.69А от НПК.

Тази неяснота в мотивите на оспорвания административен акт е еднозначна с липса на мотиви и е основание за неговата отмяна. Липсата не може да се санира със събраните по преписката доказателства.

Налага се извод за незаконосъобразност на приложената мярка.

Ето защо заповедта ще се отмени.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена държавна такса и заплатеното възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото договорения и заплатен размер е по-малък от определения в чл.8,ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП за законосъобразна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на В.Д.Д., ЕГН **********, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 136/21.11..2023г.,с АИС АНД № 23-1030-000795, издадена от младши инспектор на длъжност младши автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдивс която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б."а" от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели ********.

ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 510/петстотин и десет/ лева разноски.

Решението е окончателно.

Съдия: