РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и с участието
на прокурора ДОБРОМИРА
КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 7
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.Р., гражданин на
Република Молдова, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.П. ***, против Решение
№ 815 от 19.11.2019 г., постановено по АНД № 1409/2019 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000782 от
24.06.2019 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе
при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния закон.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вменените му нарушения по ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на касатора за нарушаване на правото му на защита, тъй като като
чужд гражданин, невладеещ български език не му е осигурен надлежен превод в
хода на административнонаказателното производство. Посоченото твърдение се
опровергава от наличните по административнонаказателната преписка
доказателства, а именно – акт за назначаване на преводач и декларация за
извършен превод, които не са опровергани в производството пред въззивния съд.
От посочените документи безспорно се установява, че както АУАН, така и НП са
преведени на касатора на румънски език.
Спазен е приложимия за случая основен принцип на
правната ни система, прогласен с нормата на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, в
която изрично е записано, че не се допускат ограничения в правата на обвиненото
лице, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Спазена е и
разпоредбата от специалния закон - чл. 1 от ЗАНН, в която законодателят е
поставил като цел на нормативния акт да се осигурят необходимите гаранции за
защита правата и интересите на гражданите. Гарантиране правото на защита е
изрично посочено и в разпоредби на първичното общностно право – чл. 6, § 1 и §
3 от ДЕС, във вр. с чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, а поради ретифицирането им по съответния ред те са част от вътрешното
законодателство.
В случая, гарантиране правото на защита на наказаното
лице, е задължение на административния орган, който участва в административната
фаза на производството. С оглед наличните по делото доказателства, съдът
приема, че това задължение в случая е било изпълнено. Налице е надлежно
документирано участие на преводач в производството, проведено спрямо нарушител
– чужд гражданин, с което е било гарантирано правото му на защита.
Допълнително против твърденията на защитата на
касатора за нарушено право на устен и/или писмен превод са изричните норми
/съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на устен и
писмен превод и Директива 2012/13 на ЕС относно правото на информация в
наказателното производство. Изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива
2010/64 е изключено приложното й поле в случаите при които орган, различен от
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага
санкции за относително леки нарушения: „Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива.
Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.” Налице е
изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3 със същото съдържание. Същото съображение
и норми, изключващи изискването за правото на информираност в писмен вид на
подходящ език е налично и в съображение 17 и чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13.
Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в НПК
и съответно намират своето пряко приложение.
При извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 815
от 19.11.2019 г., постановено по АНД № 1409/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.