Решение по дело №36/2022 на Административен съд - Монтана

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 43/14.02.2022 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 36 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от П.П.З. с ЕГН ********** *** против Решение №2 от 06.01.2022 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 20211620200512 по описа за 2021 година. С обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление № 21-0294-001471 от 21.09.2021год. издадено от Началник РУ Лом при ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на П.П.З. ***, са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50,00 лева /петдесет/ на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.98, ал.1,т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател П.П.З., редовно призован, се явява лично. В жалбата навежда доводи, че е спрял на нужното разстояние от кръстовището, че към него имало грубо отношение от страна на полицейските служители, както и, че имало и други спрени МПС-та по отношение на който не е реализирана административно – наказателна отговорност. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба ОД МВР – Монтана – РУ - Лом, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Катя Димитрова, която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за извършени административни нарушения, като санкционния акт е бил постановен при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С касационната жалба не са представени писмени доказателства.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Лом е приел от фактическа страна, че на 18.09.2021г. в 10,24 часа в гр.Лом на ул.„Пристанищна“”, административно наказаното лице, като водач и собственик на лек автомобил марка „Форд”, модел „Ка” с рег. №М9948ВВ, паркирал на по-малко от 5 метра от кръстовището с улица „Георги Манавски”. При проверката е установено, че водача не носи КТ от СУМПС. За констатираното е съставен АУАН серия GA №496104 от 18.09.2021г. описвайки посочените фактически установявания като нарушения по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на административно наказаното лице при отказ удостоверен от един свидетел. По съставения АУАН не е депозирано възражение. В НП е възпроизведена описаната фактическа обстановка напълно идентична с тази по съставения АУАН, като същото е връчено на административно наказаното лице настоящ касатор, лично на 01.11.2021год.

От правна страна съдът е приел, че при провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на съответните наказания. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по съответния процесуален ред гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели присъствали при установяване на нарушението, като правилно ги е кредитирал като съответстващи на останалите доказателства по делото. Приел е, че твърденията на касатора не са подкрепени с надлежни доказателства които да опровергават установената фактическа обстановка, поради което е потвърдил издаденото НП.

Въззивния съд е постановил един правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Тъй като безспорно от събраните доказателства се установява, че административно наказаното лице, настоящ касатор на визираната в акта и наказателното постановление дата, час и място, като водач на лек автомобил марка „Форд”, модел „Ка” с рег. №М9948ВВ, паркирал на по-малко от 5 метра от кръстовището с улица „Георги Манавски”, както и не носи КТ от СУМПС.

Тъй като, спора е изяснен от фактическа страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка, настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен извод, че административно наказаното лице е извършило описаните нарушения на разпоредбите на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

Нарушенията се потвърждават по безспорен начин както от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от неопроверганата доказателствена сила на съставения АУАН, които изцяло кореспондират с установеното от административно наказващият орган.

Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвидените в приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53 ал.1 ЗАНН за налагане на административно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентен орган по аргумент от Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи.

Не се споделят изложените твърдения в касационната жалба, тъй като административно наказателната отговорност е лична, а отношението към нарушителя не е относимо към съставомерността на извършеното административно нарушение, като отделно от това същото е изолирано и не се установява от събраните по делото доказателствени средства. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Лом, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2 от 06.01.2022 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 20211620200512 по описа за 2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0294-001471 от 21.09.2021год. издадено от Началник РУ Лом при ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: