№ 749
гр. П., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на К. С. З.,
с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Х. С.", бл. 213, вх. Б, ет. 2, ап. 16, чрез адвокат Я. Г.
С. от САК, адрес: С. 1606, ул. „И.“ № 31 вх. А, ет. 3, ап. 9, против „МБАЛ – П.“ АД, с адрес:
гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил като „Одитор“ от 2002 г до 2018 г.
/18.01.2018 г./. През този период е работил на две места по четири часа като вътрешен
одитор, за което работодателите му са начислявали прослужено време върху трудовото му
възнаграждение съгласно КТ.
От 18.01.2018 г. започна работа в „МБАЛ – П.“ АД, като сключил трети договор на 4-
ри часа, който от 03.06.2019 г. станал втори трудов договор на 4-ри часа, тъй като напуснал
едната си месторабота. Счита, че от 03.06.2019 г. ответното дружество би следвало да му
начислява прослужено време върху трудовия му договор на 4-ри часа. През м. октомври
2021 г. пуснал официално искане през деловодството на ответното дружество. В това искане
помолил да му се изчисли и изплати прослуженото време за целия период от 03.06.2019 г.,
но без резултат.
Твърди, че на 30.11.2021 г. прекратили трудовия му договор по взаимно съгласие,
като до ден днешен не му било изплатено прослуженото време върху периода, през който е
работил за ответника.
Подробно в исковата молба е посочил, как е формирана исковата претенция.
1
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 7 792,50 лева, заедно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, с основание неизплатено
„прослужено време“ за процесния период от 03.06.2019 г. до 30.11.2021 г..
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се представлява от
адвокат Я. С. от САК, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорвам изцяло
исковата претенция като неоснователна и недоказана, и моли съда да я отхвърли.
Не оспорва, че на 16.01.2018 г. между страните имало сключен трудов договор №8,
на основание чл.11 КТ, във връзка с чл.70, ал.1 КТ, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 КТ и
заявление с вх. № 212 от 11.01.2018 г., т.е. трудовия договор бил срочен - до 16.01.2019 г.,
със срок на изпитване по допълнителен трудов договор с друг работодател. Към момента на
сключване на този трудов договор това е бил трети за ищеца.
Смята, че не е имало нарушение при сключването на този трудов договор и реално
„МБАЛ-П.“ АД, като трети трудов договор за лицето не му е дължало начисляване на
процента за прослужено време, като ищецът не бил посочил този относим факт в своето
заявление вх. №212 от 01.11.2018 г.. В отдел „Човешки ресурси“ на „МБАЛ-П.“ АД
липсвали данни за това, че ищецът е информирал дружеството, че от 03.06.2019 г. този трети
за него трудов договор е станал втори. В отдел „Човешки ресурси“ на „МБАЛ-П.“ АД
нямало данни ищецът да е подавал искане през месец октомври 2021 г. по отношение
заплащането на процента за прослужено време.
Твърди, че работникът или служителят е длъжен да представи доказателства само за
новоузнати обстоятелства от значение за размера на БТВ, които не са били известни на
работодателя, като едва от този момент има право на увеличения размер на това
допълнително възнаграждение.
Прави възражение, че исковата претенция е погасена по давност за периода 2019 г., за
2020 г. и до месец февруари 2021 г..
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от юрисконсулт Лиляна Шикова, която моли съда да отхвърли исковата
претенция в цялост като неоснователна и недоказана. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че по силата на срочен трудов договор № 8 от
16.01.2018 г., със срок до 16.01.2019 г., са били в трудово правоотношение, по което ищецът
е заемал длъжността „ръководител отдел вътрешен одит“, код НКПД 12137039, с работно
време 4:00 часа, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, с основно месечно
възнаграждение в размер на 900 лева. В самия трудов договор не е отразено какъв трудов
стаж и опит е имал ищецът. Уговорено е в чл.2.7, че трудовото възнаграждение се изплаща
2
до 10 число на месеца, следващ този на полагане на труд.
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение е продължило до
неговото прекратяване, считано от 29.11.2021 г.
За безспорно за доклада по делото е прието и че горепосочения договор е бил трети за
ищеца към момента на сключването му.
Приложена е Заповед № 124/26.11.2021 г. на Директора на ответната болница, от
която се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
29.11.2021 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
По делото са приложени и неоспорени заверени копия на трудови книжки на ищеца,
от които се установява положения от него трудов стажа по длъжности.
По делото е приложена докладна записка с вх. № 10661/12.10.2021 г. от 07.10.2021 г.,
от ищеца и адресира до ответника, в която е посочено, че в момента бил ръководител звено
в УПМБАЛ-С. „Св. Й. К.“ ЕАД на трудов договор на 4 /четири/ часа /основен трудов
договор/, по който му начислявали прослужено време. Посочено е, че до 03.06.2019 г. е бил
ръководител звено в друго лечебно заведение „ПМБАЛ - С.“ ЕАД на 4 часа втори трудов
договор, след което напуснал и съответно там му начислявали прослужено време. Посочено
е, че от 03.06.2019 г. би следвало да получава процент прослужено време по втори трудов
договор на 4/четири/ часа от „ МБАЛ - П. “ АД, гр. П..
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и
неоспорена от страните се установява, че ищецът има трудов стаж в размер от 30 години и 5
дни, а на длъжността „одитор“ и на сходни длъжности е в размер на 24 години и 15 дни.
Вещото лице е посочило, че за придобития стаж се полага клас прослужено време в размер
на 14.4 % за периода от 03.06.2019 г. до 01.06.2020 г.; 15% за периода от 01.06.2020 г. до
01.06.2021 г. и 15,6 % за останалия период. Размерът на полагащия се клас прослужено
време през процесния период е 4138,56 лева. Отразено е, че във ведомостите за работни
заплати на ищеца за периода от месец 06.2019 г. - 31.11.2021 г. не е заплащан клас за
прослужено време. Вещото лице е посочило, че заплатите е следвало да се изплащат до 10-то
число на месеца, следващ месеца за който е начислено трудовото възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл.128, т.2 КТ.
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от
съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника или
служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя
– заплащане на уговореното трудово възнаграждение, представляващо цената на работната
сила. Съгласно чл.66, ал.1, т.7 КТ трудовото възнаграждение се формира като сбор от
основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. По аргумент от
чл.6, във връзка с чл.12 НСОРЗ допълнителното възнаграждение за прослужено време е с
3
постоянен характер и се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор /чл.12, ал.1 НСОРЗ/. С оглед на неговия задължителен и
постоянен характер, то се заплаща винаги когато са налице законоустановените условия за
получаването му. Липсата в трудовия договор на уговорка между страните по отношение на
него не е основание за лишаване на работника от изплащането му. В този смисъл решение
№ 241/21.08.2015 г. по гр. д. № 5294/2014 г. на IV г. о., ВКС.
За да възникне правото на допълнително трудово възнаграждение за продължителна
работа, работникът или служителят следа да има трудов стаж не по – малко от година /арг.
чл.12, ал.9 НСОРЗ/. Съгласно чл.12, ал.2 и ал.4 НСОРЗ за придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето през което
работникът е работил в предприятието, както и трудовия стаж, придобит в друго
предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходство на професията,
съобразно характера на работата спрямо определена длъжност се определят с вътрешните
правила за организация на работната заплата в предприятието /чл.12, ал.5 НСОРЗ/.
Анализът на относимата нормативна уредба налага извода, че допълнителното
възнаграждение за прослужено време има императивен характер и се дължи на работника на
основание обективния факт на натрупан трудов стаж и професионален опит на същата или
сходна длъжност по см. на чл.12 НСОРЗ. Предвид задължителния му характер заплащането
му не може да се изключи по волята на страните, чрез нарочна клауза в трудовия договор,
нито знанието на работодателя за наличието му е елемент от правопораждащия го
фактически състав. Следователно дори при сключване на трудовия договор, работникът да
не е представил доказателства за стажа си на сходна длъжност, това не го лишава от правото
на допълнително възнаграждение за прослужено време. Не го лиша и в случаите, когато не е
уведомил своевременно работодателя си за настъпили нововъзникнали обстоятелства, а
именно, че процесният договор е станал втори трудов договор на четири часа, след
прекратяване на трудовия му договор с „ПМБАЛ – С.‘ ЕАД. Изключването на правото на
получаване на допълнително възнаграждение за минал период, поради несвоевременно
представяне от работника на съответните документи е в пряко противоречие със
императивната уредба относно дължимостта на това възнаграждение. На следващо място от
ответната страна не бяха ангажирани никакви доказателства, че във вътрешните му правила
за организация на работната заплата са уговорени някакви изключения за дължимостта на
допълнителното възнаграждение за прослужено време за минал период.
В тази връзка основателността на иска по чл.128, т.2 КТ, във връзка с чл.12 НСОРЗ е
предпоставено от доказване на натрупания от ищеца стаж при друг работодател на
длъжност или професия със сходен характер на работа, съобразно приетите от настоящия му
работодател условия за това.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът не въвежда никакви
оспорвания относно придобития от ищеца стаж. За установяването на неговия размер съдът
цени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
4
приетата без оспорване от страните ССчЕ. От тях се установява, че на длъжността „одитор“
и на сходни длъжности ищецът е имал трудов стаж в размер на 24 години и 15 дни.
Съдът счита, че размерът на допълнителното трудовото възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит следва да се определи по силата на постановление № 147
на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а именно 0,6 %. От
събраните по делото доказателства не се установява, че между страните е уговорено
възнаграждение в по-висок размер, какъвто се претендира от ищеца – 1 %. Ищецът не
твърди, а и не представи доказателства, че е бил член на някоя от синдикалните организации
на територията на лечебното заведение, което да е основание за начисляване на по-голям
размер.
По отношение на своевременно направено възражение от ответника, че вземанията са
погасени по давност.
За давностните срокове по чл.358 КТ се прилага специалната уредба на исковата
давност за трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага
общата уредба на давността по чл.110 - 120 ЗЗД. В общата уредба на погасителната давност
по чл.358 КТ няма специални правила за определяне на края на давностния срок, поради
което това става чрез общите правила за броене на сроковете. Давностният срок по чл.358,
ал. 1, т. 3 КТ за предявяване на иска за допълнително трудово възнаграждение е 3-годишен.
Ето защо правото на иск за всички вземания на ищеца над 3 - годишния период преди
завеждане на иска - 21.03.2024 г. е погасено по давност, поради което и исковата претенция
в частта им до началото на този период - 21.03.2021 г., следва да бъде отхвърлена. От
приложения по делото трудов договор между страните се установява, че трудовото
възнаграждение се изплаща до 10 число на месеца, следващ този на полагане на труд, т.е.
претенциите на ищеца за периода от 03.06.2019 г. до 28.02.2021 г. следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
Претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена и за периода от 29.11.2021 г. до
30.11.2021 г., тъй като през този период не се е намирал в служебни правоотношения с
ответника.
От горното следва, че исковата претенция следва да се уважи за периода от
01.03.2021 г. до 28.11.2021 г. и в размер от 1136,79 лева, от който 420,75 лева за месеците
март, април и май 2021 г., което се получава след като трудовото възнаграждение за
съответното месеци се умножи с 15% и 716,04 лева за месеците юни, юли, август,
септември, октомври и ноември, което се получава след като трудовото възнаграждение за
съответните месеци се умножи с 15,6%/. В останалата част за главницата над тази сума до
претендирания размер от 7792,50 лева следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
В хода на производството процесуалният представител на ответника е депозирал
5
възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. Договореното възнаграждение в
настоящия случай е в размер на 1500 лева. Преценката за прекомерност се прави във всеки
конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е основателно. Изхождайки от
съотношение между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
казуса, настоящият съдебен състав намира, че на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 1100
лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което е към минималния размер от 1079,25 лева.
Т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 160,49 лева
/1100 лева х 14,59%=160,49 лева/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, във връзка с т.23 ТР № 6/2012 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС П. дължимата държавна такса върху уважената искова претенция, като същата на
основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
възлиза на 50 лева. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССчЕ, които
са направени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковата молба, а
именно – 18,24 лева.
С оглед изхода на делото, право на разноски има и ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По
правилото на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за
юрисконсулт в размер на 180 лева. Съразмерно на отхврълената част от исквоата претенция,
ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер на 153,74 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МБАЛ – П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ
на К. С. З., с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Х. С.", бл. 213, вх. Б, ет. 2, ап. 16 сумата в
размер на 1136,79 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит за периода от 01.03.2021 г. до 28.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.03.2024 г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковата претенция за главница
над присъдената сума в размер на 1136,79 лева до претендирания размер от 7792,50 лева и
6
за периода от 03.06.2019 г. до 28.02.2021 г., и за периода от 29.11.2021 г. до 30.11.2021 г.
като неоснователна и погасена по давност /за периода от 03.06.2019 г. до 28.02.2021 г., вкл./.
ОСЪЖДА „МБАЛ – П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ
на К. С. З., с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Х. С.", бл. 213, вх. Б, ет. 2, ап. 16, сумата в
размер на 160,49 лева, представляващата сторените разноски в производството.
ОСЪЖДА К. С. З., с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Х. С.", бл. 213, вх. Б, ет. 2,
ап. 16, ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ – П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,74 лева, съразмерно на отхвърлената
част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „МБАЛ – П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на
50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 18,24 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7