|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
01.06.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и първи май |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Иванова |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
Съдия Димитрова |
гр. дело N |
4161 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на Л.С.С. срещу
решение от 23.01.2018г. на СРС, 148 състав, постановено по гр.д. № 56107/17г.,
с която са отхвърлени исковете
му по чл.344, ал.1,, т.1, т. 2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че има реално съкращаване в щата, че е налице компетентност на
председателя на ВКС за извърши
съкращение и че не е налице задължение за извършване на подбор. Поддържа, че
видно от поименното разписание на длъжностите към 28.02.2017г. е, че към датата на издаване
на заповед № 422/23.02.2017г., както и
към 30.03.2017г., докато е действало това разписание, длъжността, която
жалбоподателят е заемал и самата дирекция не са били закрити. В горното щатно разписание е вписан като
заемащ и изпълняващ съответната
длъжност. Счита, че уволнението му е
фиктивно, тъй като длъжността му е премахната само като наименование, но
трудовата функция в съществените й
права и задължения продължава да съществува. Началникът на отдел „Финанси и човешки
ресурси“ трябва да отговаря на същите
изисквания за образование и професионален опит, както тези за заемане на
длъжността Директор на дирекция „
Финанси и счетоводство“. Последната е трансформирана в началник отдел „Финанси
и човешки ресурси“ без да са налице
съществени изменения в трудовите функции. Поддържа, че
при уволнението му е следвало да се извърши подбор между него и 8
служителите, заемащи сходни длъжности: „главен счетоводител“, „експерт финанси
и отчетност“, „експерт финансово планиране“, „счетоводител“,
„Касиер“, „експерт- икономист“, „експерт
бюджет и финансиране“ и „счетоводител“ в сектор „Бюджет и финансиране“. Те
включват задължения, възложени му в
качеството му на директор на дирекция „Финанси и счетоводство“. Поддържа, че част от служителите от закритата
дирекция са прехвърлени в новосъздадения
отдел „Финанси и човешки ресурси“ и е следвало да се
извърши подбор измежду всички служители в дирекцията. Счита, че председателят на ВКС е нарушил
разпоредбата на чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ, защото съдийската колегия на ВСС
определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност.
Заповед № 422/23.02.2017г. и щатното разписание в сила от същата дата са
издадени в нарушение на горната
разпоредба.
Затова моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът В.К.С. в писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата .
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. В исковата
молба ищецът Л. С. твърди, че е работил при ответника на длъжност директор на дирекция „Финанси и счетоводство“
по безсрочен трудов договор. Със заповед
№ 1294/31.05.2017г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1 ,т.2 от КТ считано от 19.06.2017г. Новото щатно разписание е утвърдено от законния представител на
ответника със заповед № 422/23.02.2017г. Счита, че не е налице реално
съкращаване в щата, а фиктивно като
длъжността му е премахната само като наименование, но не и като трудова
функция. Направеното изменение е в
противоречие на Правилника за администрацията на ВКС. Счита, че е нарушен чл.329 от КТ, тъй като е
следвало да се извърши подбор между него и още 8 служители на ответника, които
имат сходни длъжности. Поддържа, че уволнението му е в противоречие на чл.30,
ал.5, т.8 от ЗСВ. Брутното му трудово възнаграждение е 3 379, 05лв. Затова
моли съда да признае уволнението му за незаконно и го отмени, да бъде възстановена
на длъжността преди него, да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 20 274,
30лв. за период от шест месеца, считано от 20.06.2017г. до 20.12.2017г. в едно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор
ответникът оспорва исковете и ги счита
за неоснователни. Неоспорва наличието на трудово правоотношение между него и
ищеца. Излага, че уволнението е законно
и е налице реално съкращаване в щата. Счита, че не е нарушил
нормата на чл.329 от КТ, тъй като не имал задължение да извърши подбор, тъй
като длъжността на ищеца е единствена. Не е нарушен чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ.
Не се спори, а и видно от приетото
копие от личното трудово досие на ищеца е,
че
между него и ответника е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
прекратено със заповед № 1294/31.05.2017г., връчена му на 19.06.2017г. при
отказ, оформен с подписа на двама служители , на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ,
съкращаване в щата, считано от същата
дата.
Не се спори, че ищецът е
заемала длъжността директор на дирекция
„Финанси и счетоводство“ към момента на
прекратяване на трудовото му
правоотношение.
Към исковата молба е приложен
доклад на директора на дирекция
„Вътрешен одит“ във ВСС за извършена проверка на ВКС, поименно разписание на длъжностите във ВКС към 28.02.2017г., длъжностна
характеристика за длъжността директор на
дирекция „Финанси и счетоводство“, трудов договор.
С оглед твърдението си за
законност на уволнението ответникът е
представил Класификатор на
длъжностите в администрацията на
съдилищата, утвърден със заповед № 45/08.12.2016г. на ВСС, поименни длъжностни разписания на ВКС към 31.03.2017г., към 31.05.2017г. и към 30.06.2017г., длъжностно разписание към
01.02.2017г., щатно разписание в сила от 23.02.2017г., заповед № 110/26.01.2017г., с която е
утвърдена структурата и състава на администрацията на ВКС, заповед №
422/23.02.2017г. за утвърждаване на структурата и състава на администрацията на
ВКС, заповед № 762/21.03.2017г., с която са утвърдени длъжностни характеристики на служителите в
администрацията на ВКС, длъжностни характеристики за длъжността „началник отдел“ на отдел „Финанси и човешки ресурси“, за
длъжностите: „главен счетоводител“,
„експерт- финанси и отчетност“, „експерт- финансово планиране“,
„счетоводител“, „експерт- икономист“, „експерт- бюджет“, лично трудово досие на Л.С., в което се
съдържа длъжностна характеристика за длъжността директор на
дирекция „ Финанси и счетоводство“,
връчена му на 04.01.2016г.
По делото са приети Указания за изпълнение на бюджета
на съдебната власт за 2017г. и бюджетно платежно нареждане от 23.02.2017г.
По представената трудова
книжка на ищеца в оригинал съдът е извършил констатация и е установил, че след прекратяване на трудовото правоотношение
от ВКС е налице отразяване на ТП на НОИ като останалите страници за посочване
на трудово правоотношение не са попълнени.
В хода на съдебното дирене
са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на
страните.
Районният съд е отхвърлил
изцяло предявените искове.
Пред въззивния съд нови
доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ.
С първия от тях се търси защита за накърненото право на труд, чрез
отмяна на уволнението като незаконно.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
атакуваното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а досежно неговата правилност само на
основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Съкращаването в щата е
намаляване за в бъдеще числеността на персонала, което води до преустановяване на някои трудови функции и прекратяване на
трудовите договор с лицата, които ги изпълняват.
Фактическият състав на това
прекратително основание включва няколко
елемента: валидно решение на компетентен
орган за съкращение, последното да
съвпада или предхожда уволнението, извършването на подбор, когато се премахва
една от няколко сходни или еднакви трудови функции. В уволнителната заповед е
посочен законовият текст на чл.328, ал.1 ,т.2 от КТ, като е конкретизирано, на кое от двете
предвидени в него самостоятелни
прекратителни основания е предприето уволнението- съкращаване в щата. Няма спор, че процесната заповед е връчена на Л.С. на 19.06.2017г., в която ясно е посочено основанието, на което ще бъде
прекратено трудовото му правоотношение. Спорен
е въпросът дали е налице валидно решение
за съкращаване в щата взето от компетентен орган и разполага ли председателят
на ВКС с правомощието да съкращава щатни бройки. Според чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ съдийската
колегия определя броя на съдебните
служители съобразно степента на натовареност по предложение на или след съгласуване с административните
ръководителите на органите на съдебната власт. Т.е. компетентността да определя броя на служителите в отделните
съдилища, включително и във ВКС е право на съдийската колегия на ВСС. Тя е
компетентна както да ги увеличава, така
и да ги намалява, т.е. съкращава, по предложение или след съгласуване със съответния административен
ръководител. Това е предвидено и в чл.341, ал.2 от ЗСВ като при определяне на
броя на служителите в органите на съдебната власт следва да се съобрази както
степенната на натовареност във всеки конкретен орган, но така също и да бъде съгласуван с Комисията по
„Бюджет и финанси“ на ВСС.
Признатата в чл.114, ал.1,
т.12 и т.13 компетентност на председателя на ВКС да одобрява щатното разписание на
администрацията на съда и да назначава и
освобождава служителите на съда не
включва правомощието да определя броя им, включително чрез
съкращаване на щатни бройки. Призната от ЗСВ работодателска компетентност на председателите на съдилища, респективно
на председателя на ВКС, е само досежно
утвърждаването на щатното разписание. Последното се изготвя от звеното, отговарящо за управлението на човешките ресурси,
съобразно класификатора по чл.341, ал.1 от ЗСВ и общата численост на
администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на ВСС- чл.92, ал.3 от
ПАВКС. Тази разпоредба е аргумент в посока на извода, че от работодателската
власт на председателят на ВКС, произтичаща от чл.114, ал.1 от ЗСВ и чл.5 от ПАВКС, е извадено правомощието да
определя общата численост на
служителите в администрацията, чиито ръководител е той. Тя е право на съдийската колегия на ВСС, а
съобразно нея, той може да определя числеността на служителите в отделните
звена на администрацията- чл.5, ал.1, т.4 от ПАВКС. В ЗСВ няма предвидена
законова делегация на правото на съдийската колегия към председателя на ВКС на
правото й да определя броя на съдебните
служители в администрацията на ВКС.
Следва да се приеме, че съдийската колегия на ВСС е висшестоящ орган по
отношение на работодателя ВКС, който има определени със специален закон правомощия. По делото не се спори, че тя не е взела
решение за намаляване на броя на
съдебните служители в администрацията на ВКС, респективно за съкращаване на щатни
бройки, включително и тази на жалбоподателя. Поради изложеното следва да се
приеме, че не е налице валидно взето решение от компетентен за това орган за
съкращаването на щата на ВКС. Това
означава, че прекратяването на трудовото правоотношение на Л. С. е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това основание.
За пълнота настоящата
инстанция излага следното:
В жалбата се релевира довод
и за фиктивност на съкращението в щата,
тъй като трудовата функция на заеманата от въззивника длъжност е запазена по
съществото си. За да се направи извод в
тази насока следва да се извърши
съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността директор на дирекция
„Финанси и счетоводство“ и началник отдел „ Финанси и човешки ресурси“. По
отношение на изискванията за заемане на двете има различия, отнасящи се до
изискващото се висше образование. За
тази, заемана от ищеца е било необходимо висше икономическо образование, докато
за новосъздадената е необходимо само висше, т.е. без
ограничения. Изискванията за заемане на
двете длъжности макар и сходни, не могат да обосноват идентичността им. Съществува съществена разлика в специфичните
изисквания за заемане на двете длъжности, свързани с вида на висшето
образование, необходимо за заемането им. Новосъздадената длъжност може да се
заеме от лице имащо висше образование в
област „Стопански и правни науки“, професионално направление „Право“ или
професионално направление „Администрация и управление“ или професионално
направление „Икономика“. За длъжността
на Л. С. изисквания за образование по тези професионални направлениа не е
имало. Наличието или липса на сходност или еднаквост трябва да се търси в
съдържанието на трудовата им функция като се извърши съпоставка между тях. При
нея се установява, че в длъжностните
задължения на началник отдел „Финанси и човешки ресурси“ се включват съществено
различни от тези за длъжността директор
на дирекция „Финанси и счетоводство“. В първата са включени и функции
във връзка с управлението на човешките ресурси, които липсват при длъжността
на Л. С.. Освен контролните и ръководни
функции, които са възложени на
служителите и на двете длъжности, има и
такива, които съществено ги отличават.
Жалбоподателят не е имал вменено му трудово задължение да осъществява процесуално представителство по
дела, по които страна е ВКС- т.35 от длъжностната характеристика на началник
отдел „ Финанси и човешки ресурси“. При извършените съпоставка и анализ на длъжностите
характеристики за двете длъжности се
установява, че между тях има различия в същностите им функции и задължения,
което прави двете различни. Това от своя страна означава, че съкращаването не
би било фиктивно.
В жалбата е релевиран довод
за това, че подборът не е извършен по посочените в чл.329 от КТ критерии. Съгласно
чл.329, ал.1 от КТ при съкращаване в щата
на повече от една щатни бройки за еднакви или сходни длъжности
работодателя задължително трябва да упражни субективното си право на подбор. Когато
се съкращава единствена щатна
длъжност, тогава за работодателя няма задължение да извърши подбор./ ТР
№ 3/16.01.2012г. по т.д. № 3/11г. на ОСГК на ВКС/. В случая длъжността на Л. С.
е била единствена и работодателят не
е бил задължен да извърши подбор. Тя е
имала ръководни функции, които липсват при останалите служители, между които в
исковата молба и в жалбата той счита, че
е следвало да се извърши подбор.
С оглед на изложените правни
изводи уволнението е незаконосъобразно.
Искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Поради този изход на спора в
полза на жалбоподателя възниква потестативното право да бъде възстановен на
длъжността му преди уволнението.
Основателен е и третият
обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Последната норма включва три елемента, при
наличието на които в полза на работника или служителя възниква правото да
получи обезщетение: незаконно уволнение, оставане без работа и причинна връзка
между двете, вреда. В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа през
определен период от време, поради което не е имал възможност да реализира доход
от трудово възнаграждение, което за него представлява вреда./ ТР №
6/2013/15.07.2014г. на ОСГК на ВКС/. В
тази връзка ищецът е представил в
оригинал трудовата си книжка, по която съдът е извършил констатация и е установил,
че след уволнението си от ответника той не е бил на работа по ново трудово
правоотношение и не е получавал трудово възнаграждение през процесния период.
Не е спорно, а и видно от поименното
разписание на длъжностите и работните заплати на ВКС към 28.02.2017г. е, че
брутното трудово възнаграждение на Л. С. е 3 379, 05лв. За период от шест месеца, а именно
20.06.2017г. до 19.12.2017г. обезщетението е 20 113, 39лв. Искът е
основателен и доказан за тази сума.
Поради изложеното решението
на районния съд трябва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
исковете по чл.344, ал.1 ,т.1, т.2 от КТ
и частично по чл.344, ал.1 ,т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата до
20 113, 39лв. В останалата част решението следва да се потвърди.
Разноски на
жалбоподателя се дължат с оглед изхода
на спора. За производството пред СРС и СГС в размер на 2628, 97лв.
На ответника разноски не се
дължат с оглед изхода на спора.
ВКС следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на СРС и на СГС.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение от 23.01.2018г. на СРС, 148 състав, постановено
по гр.д. № 56107/17г. в частта, в която са отхвълени исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от Кт и в частта, в която е
отхвърлен искът по чл.344, ал.1 ,т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата до
20113, 39 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ уволнението на Л.С. ***, извършено със заповед № 1294831.05.2017г. на Председателя на ВКС
като незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.С. *** на
длъжност директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ в администрацията
на ВКС.
ОСЪЖДА В.К.С., Булстат ******,
гр. ******да заплати на Л.С.С., ЕГН **********,***
и със съдебен адрес:***, офис № 9 чрез
адв. Ив. Г.сумата от 20 113, 39 лв.
/ двадесет хиляди сто и тринадесет лева
и тридесет и девет стотинки/ на основание чл.344, ал.1 ,т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ за периода 20.06.2017г. до 19.12.2017г. в едно със законната лихва,
считано от 16.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и 2 628, 97лв.
/ две хиляди шестстотин и двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ разноски
по делото пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в частта, в която искът по
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен над 20 113, 39 лв. до пълния предявен размер
от 20 274, 30лв.
ОСЪЖДА В.К.С., Булстат ******,
гр. ******да заплати по сметка на СРС държавна
такса от 884, 53 лв., а по сметка
на СГС – 442, 27 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|