РЕШЕНИЕ
№…………………../…
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На единадесети декември Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3229 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ Ф.П.“ ООД , ЕИК 204 007 019,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.С.П. с ЕГН **********-управител
срещу НП № 03-011462/19.06.2019 год. на директор Дирекция „ Инспекция по труда“
Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП,
като се твърди, че същото е незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. На
първо място посочва, че нарушението е било установено само въз основа на
представени в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна документи – графици за
работа и присъствени форми за месец април 2019 г. и месец май 2019 г., без да е
изслушвано лицето, за което се твърди, че правата му са били нарушени. Също
така подчертава, че дори и да не е била спазена междудневната почивка в размер
на не по – малко от 12 часа, това се е случило със съгласието на работника/
служителя, поради което и не следва дружеството да понесе административно –
наказателна отговорност. Застъпва становище, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда, доколкото няма данни да са
настъпили вредни последици от извършването на самото нарушение. Поради
гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност моли за приложението на чл. 415в
от Кодекса на труда и редуциране размера на наложеното административно
наказание.
В
съдебно заседание дружеството, редовно
призовано се представлява от адв.Р. Ж., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено.
Въззиваемата
страна в съдебно заседание се представлява от юк Д. Ошавкова, която моли НП да
бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
Съставен е АУАН с № 03-011462/10.06.2019 год. срещу
дружеството „ Ф.П.“ ООД , ЕИК 204 007 019, затова, че в качеството на работодател не е
осигурило междудневна почивка в размер на не по – малък от дванадесет часа на
лицето Б.М. Б., с ЕГН: **********, изпълняваща длъжността „касиер“ в обект
супермаркет „Фреш“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сграда 65
срещу хотел „Златна котва“, стопанисван от „Ф.П.“ ООД, тъй като на 30.04.2019
г. същата е работила в работна смяна от 16:00 часа до 24:00 часа, а на
01.05.2019 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения от 08:00 часа,
видно от представените графици за работа за месец април 2019 г. и месец май
2019 г., и присъствени форми за работа за месец април 2019 г. и месец май 2019
г., видно от които на лицето не е осигурена междудневна почивка от дванадесет
часа между 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г.. Нарушението е извършено на 01.05.2019
год. в обект супермаркет „Фреш“, находящ
се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сграда 65 срещу хотел „Златна котва“, в
който ден на лицето е нарушена междудневната почивка – нарушение на
разпоредбата на чл. 152 от Кодекса на труда.
Акта бил съставен в присъствието
на представляващ дружеството, който в графата за бележки и възражения не е
направило такива.
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал
обжалваното НП ,
с което за извършено нарушение на чл.152 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и
чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 700
лв..
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.Д., която
потвърждава констатациите в АУАН. От показанията и се установява, че на
28.05.2019 г. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на
дружеството „Ф.П.“ ООД, като констатирала, след като проверила представените
графици за работа за месеците април и май 2019 г. и присъствените форми за
месеците април и май 2019 г., че дружеството „Ф.П.“ ООД, в качеството си на
работодател, не е осигурило междудневна почивка в размер на не по – малко от 12
часа на св. Б. на 01.05.2019 г. Преценявайки,
че с това свое поведение дружеството „Ф.П.“ ООД е извършило нарушение на чл.
152 от Кодекса на труда, на 10.06.2019 г. св. Д. съставила акт за установяване
на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба
По искане на защитата съдът е
допуснал до разпит като свидетел Б.Б., която потвърждава, че е работила за
дружеството през 2018 год. и лятото на 2019 год., като е заемала длъжността „
касиер“ в обект „ Котва“ на първа алея в КК Златни пясъци.Посочва ,че не е
присъствала на проверката извършена от служители на Д ИТ Варна.Твърди, че е
работила на смени – първа и втора.Потвърждава, че е имало графици за работа,
които се знаели предварително.Твърди, че установила, че графикът и бил объркан,
за което уведомила началника си и графикът и бил оправен. Посочва, че на 01.05.2019
год. не била на работа, а в почивка.
Заявява, че при работата и като касиер е
имала индивидуален код за влизане във
фискалната система, който не можел да се преотстъпва и да се ползва от
друг касиер.
Съдът намира показанията на св.Д.
за обективни, логични и подкрепени от събраните доказателства. По отношение
показанията на св. Б. съдът също ги кредитира, като съобразява обстоятелството,
че свидетелката е работила за дружеството жалбоподател.
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите М.Д. и Б., дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
НП е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна, съгласно
приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на
дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.152
от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка,
която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно разпоредбата на
чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Според състава на съда е
недоказано вмененото на санкционираното дружество нарушение на чл.152 от КТ. Приложените
към АУАН № 03-011462/10.06.2019 год. копия на „графици за работа за месец април
и май 2019г.”, „ присъствени форми за работа през месец април и май 2019 год.“ относно дните и смените на работа на
работниците/ служителите в супермаркет „ФРЕШ”,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сграда 65 срещу хотел „Златна
котва“ , на които се основава административнонаказателното обвинение не са
достатъчни, за да се приеме за доказано фактическото полагане на труд и работа
на 01.05.2019 год. от лицето Б.
съобразно този график. Доказването на фактическото полагане на труд и смените
на работа е следвало да бъде извършено и въз основа на проверка на дневните
финансови отчети от функциониращата в обекта фискална система, чрез събирането
на сведения от работниците и служителите или изискването на декларации по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ относно дните и смените на осъществяваната от тях трудова
дейност и др., тъй като видно от приложените по анх дело № 4386/2019 год. по
описа на ВРС фискални бонове и дневни
финансови отчети от фискалната система на обекта , е че тези с дата 30.04.2019
год. с краен час 23.18 часа отразяват като оператор св.Б., а тези с дата
01.05.2019 год. с начален час 08,29 часа са с името на оператор Глория Петрова.
Съобразявайки гореизложеното и показанията на св.Б., че всеки касиер има индивидуален код за влизане във фискалната система, който не можел да се
преотстъпва и да се ползва от друг касиер, състава на съда намира, че в случая
санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните
факти, обуславящи ангажирането отговорността на работодателя по чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 152 от КТ.
Предвид горното и
съобразявайки, че тежестта да докаже извършването на нарушението е на
административнонаказващия орган, състава на съда намира, че е недоказано
вмененото на санкционираното дружество нарушение,поради което е налице
материална незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление и същото
следва да бъде отменено.
По
разноските
При този изход на делото на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че право на
разноски има жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, който е направил
изрично искане за това в съдебно заседание. Доколкото обаче липсват
доказателства за направени разноски, то разноски не следва да се присъждат.
По горепосочените мотиви и на осн.чл.63,ал.1
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП № 03-011462/19.06.2019
год. на директор Дирекция „ Инспекция по труда“ Варна , с което на „ Ф.П.“ ООД
, ЕИК 204 007 019, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.С.П.
с ЕГН **********-управител за извършено нарушение на чл. 152 от КТ, на осн. чл.
416,ал.5 и чл.414,ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лв..
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: