П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

гр.Хасково 03.11.2017 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  Председател:  Ф. Филипов

                                 Съдебни заседатели:   П.М.                                                                                          С.Д.

 

 При секретаря: Р. К. и в присъствието на прокурора Елеонора И., като разгледа докладваното от съдията НОХД № 353  по описа на съда за  2016 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Е.Т., роден на *** г. в гр.***, ***, ***, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН **********,*** за ВИНОВЕН в това, че: На 16.02.2012г. около 22.00 часа на ул. „ Преслав“ в гр. Любимец  обл. Хасково, при управление на МПС - лек автомобил марка „ *** „ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.116 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците …“, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.Х.А. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на трета и четвърта ходилни кости кост на дясно стъпало, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десният му долен крайник, поради което и на осн. чл. 343 ал.1 ,б. „Б“ пр.2, вр. чл. 342 ал.1 и чл.78 а ал.1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ ГЛОБА „ в размер на 1500 лв., като по първоначално повдигнатото му обвинение, че деянието е извършено умишлено, по квалификацията по чл. 342 ал. 3 б. „Б“ пр.1 вр. ал.1 от НК и за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА.  

ЛИШАВА на осн. чл. 343 Г , вр. чл.343 ал.1 ,б. „Б“ пр.2, вр. чл. 342 ал.1 и чл.78 а ал.4 от НК, подсъдимият Т.Е.Т., със снета по – горе самоличност, от право да управлява МПС за срок от 4 / четири /  месеца , считано от влизане на присъдата в сила.

 ОСЪЖДА подсъдимия Т.Е.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Х.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1600 лв. / хиляда и шестстотин лева / ,представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.02.2012г. до окончателното й изплащане, като гражданският иск за разликата над уважения размер, до пълния предявен размер от 15000лв. / петнадесет хиляди лева / като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Е.Т., роден на *** ***, ***, ***, със средно образование, неженен , неосъждан, безработен с ЕГН **********,***, за НЕВИНЕН в това, че: На 16.02.2012г. около 22.00 часа на ул. „ Преслав“ в гр. Любимец обл.Хасково, при управление на МПС - лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.8 ал.1 от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“ , чл.15 ал.1 от ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната свободна лента“ , чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП „  Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ и чл.116 от ЗДвП – „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците ..…“, като допуснал причиняването на лека телесна повреда на Ф.Ф.А. с ЕГН ********** от гр. ***, изразяваща се в контузия на дясната длан, което е довело до страдание , поради което по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.342 ал.1 от НК, на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА.    

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Ф.А. с ЕГН ********** ***, против подсъдимия Д.Е.Т. с ЕГН ********** ***, граждански иск за сумата от 5000 лв. / пет хиляди лева / , претендирана като обезщетение за причинените й в резултат на деянието по чл.342 ал.1 от НК неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на причинената й лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната длан, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

 ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Д.К., роден на *** ***, ***, ***, с висше образование, разведен, неосъждан, безработен с ЕГН **********, с посочен адрес ***, за НЕВИНЕН в това, че: На 16.02.2012 г. около 22.00 часа в гр.Любимец обл. Хасково, на ул. „Преслав“ , извършил непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото – произвел три изстрела във въздуха с неогнестрелно оръжие – газов пистолет марка „ GOLD STAR 2002“ 9 мм. магнум с № 5119 и отправил към А.Х.А., Ф.Ф.А., А.Е.А., И.К.Д., Т.М.А. и В.Х. *** нецензурни реплики: „лягайте долу на земята, майка ви да еба циганска“, поради което по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА.        

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – – газов пистолет марка „ ***“ 9 мм. магнум с № ***, ведно с пълнител и четири броя газови патрони, като вещ чието притежаване не е забранено, да се върне на собственикът му Г.Д.К. с ЕГН ********** ***, след влизане на присъдата в сила.   

 ОСЪЖДА на осн. чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия Т.Е.Т. със снета по – горе самоличност, да заплати на частният обвинител М.Х.А. със снета по- горе самоличност, сумата от 1100 лв./ хиляда и сто лева / представляваща направени разноски за повереник, както и в полза на Държавата направените по делото разноски в общ размер от 5038,76 лв. / пет хиляди тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки /от които по сметка на ОД – МВР – Хасково – РУ – МВР – Свиленград сумата от 925 лв. / деветстотин двадесет и пет лева /, по бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжна Прокуратура – Хасково сумата от 2412 лв.  / две хиляди четиристотин и дванадесет лева / , а по сметка на Окръжен съд Хасково, сумата от 1701 ,76 лв. / хиляда седемстотин и един лев и седемдесет и шест стотинки / кактои сумата от 64 лв./ шестдесет и четири лева / държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск.

 ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протест пред Апелативен съд  гр. Пловдив  в 15 дневен срок от днес.

 

 Председател :                          Съдебни заседатели : 1.                     2.

 

 МОТИВИ

 

          към присъда по НОХД № 353/2016г. по описа на Окръжен съд Хасково

 

Окръжна прокуратура – Хасково, е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимите :

Т.Е.Т. с ЕГН ********** *** за това, че: На 16.02.2012г. около 22.00 часа на ул. „Преслав“ в гр. Любимец обл. Хасково, при управление на МПС – л.а. „ Опел Астра“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.2 изр.2 - ро от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението „ и по чл.116 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците …“, като умишлено причинил средна телесна повреда на М.Х.А. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на трета и четвърта ходилни кости кост на дясно стъпало, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десният му долен крайник- престъпление по чл. 342 ал.3 б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 от НК.

Д.Е.Т., с ЕГН ********** ***, за това, че: На 16.02.2012г. около 22.00 часа на ул. „Преслав“ в гр. Любимец обл.Хасково, при управление на МПС – л.а. „Фиат Браво“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.8 ал.1 от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“, чл.15 ал.1 от ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната свободна лента“, чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ и чл.116 от ЗДвП „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците ..…“, като допуснал причиняването на лека телесна повреда на Ф.Ф.А. с ЕГН ********** от гр.******, изразяваща се в контузия на дясната длан, което е довело до страдание - престъпление по чл.342 ал.1 от НК.   

Н.Д.К. с ЕГН ********** ***, за това, че: На 16.02.2012г. около 22.00 часа в гр.Любимец обл. Хасково, на ул. „Преслав“, извършил непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото – произвел три изстрела във въздуха с неогнестрелно оръжие – газов пистолет марка „ GOLD STAR 2002“ 9 мм.магнум с № 5119 и отправил към А.Х.А., Ф.Ф.А., А.Е.А., И.К.Д., Т.М.А. и В.Х. *** нецензурни реплики: „лягайте долу на земята, **** ви да ** ******“ - престъпление по чл.325 ал.1 от НК .

В съдебното заседание на 07.10.2016г., преди даване ход на съдебното следствие, бяха приети за съвместно разглеждане предявените от пострадалите М.Х.А. и Ф.Ф.А., явяващи се лично и с поверениците си адв.З. и адв.Х., против подсъдимите Т.Е.Т. и Д.Е.Т., граждански искове за обезщетение на причинените им неимуществени вреди - от М.А. против подсъдимия Т.Т., за сумата от 15000 лв. претендирана като обезщетение за причинената му в резултат на деянието по чл.342 ал.3 б. „Б“ пр.1 вр. ал.1 от НК, средна телесна повреда. От Ф.А., против подсъдимия Д.Т. за сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за причинената ѝ в резултат на деянието по чл.342 ал.1 от НК лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на деянията до окончателното изплащане и пострадалите конституирани, като граждански ищци и частни обвинители.

В същото съдебно засездание, адв. Ж. и адв. Б. - защитници на подсъдимите искат производството по делото да протече по реда на чл.371 т.1 от НПК като заявяват, че не желаят разпит на свидетелите – М.  А., Ф.А., А.Х.А., Т.А., Г.  Г., Г.С., А.Г.А., А.А., В.А., И.Д., Н.Т., А.В. и на вещите лица по комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Искат да се ползва съдържанието на протоколите им от разпитите и експертните заключения, от досъдебното производство, като желаят разпит на останалите свидетели и вещите лица К. и Е., посочени в списъка на обвинителния акт. Подсъдимите, както и конституираните нови стран - частни обвинители и граждански ищци и поверениците им, изразяват съгласие по така направеното искане. Съдът не уважи искането като намери, че разпитите на свидителите и заключението на вещите лица обхванати от съгласието на страните, са проведени формално по реда на НПК ,но са неясни и противоречиви и за установяване на обективната истина в съотвествие с изискванията на чл.107, чл.13 и чл.14 от НПК е необходимо провеждане на пълноценно съдебно следствие и непосредствен разпит на всички свидетели и вещи лица, в какъвто смисъл е и т. 4 от мотивите на т.р. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС още повече и, че в списъка на обвинителният акт, не бяха посочени всички експерти, изготвили съответните експертизи, касаещи делото и  поизводството по същото, протече по общият ред.      

Прокурорът от Окръжна Прокуратура Хасково, поддържа повдигнатите против подсъдимите обвинения, които намира за доказани от показанията на свидетелите М.А., Ф.А., А.А., А.А., Т.А. и И. Д.. Твърди, че показания им били достоверни, а телесните увреждания установени и от изслушаните експертизи, като противоречията в тях, се дължали на изминалия перид от време.  Прокурорът иска, съдът да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения и на подс. Т.Т. се наложи наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер предвиден за престъплението по чл. 342 ал.3 б. „Б“ пр.1, вр. ал.1 от НК , при превес на смекчаващите вината обстоятелства и бъде лишен от право да управлява МПС за срок не по – малък, от лишаването от свобода. За подсъдимите Д.Т. и Н.К., прокурорът намира, че на осн.чл.78а от НК, следва да бъдат освободени от наказателна отговорност,чрез налагане на административно наказание в размер над минимума, а гражданските искове уважени в размер, определен от съда .   

Частните обвинители и граждански ищци – М.А. и Ф.А., се явяват лично и с поверениците си адв. З. и адв. Х. , които в пледоариите си, също намират повдигнатите против подсъдимите обвинения за доказани и твърдят, че престъпленията били извършени при пряк умисъл от подсъдимите, чиито обяснения и доказателствата които ги подкрепят, не следвало да се кредитират, понеже били изолирани и представлявали защитна версия. Искат на подсъдимите да бъдат наложени съответни наказания, а гражданските искове уважени изцяло.Частните обвинители и граждански ищци, се придържат към изложеното то поверениците си.

 Защитникът на подсъдимите Т.Т. и Д.Т. – адв. Б., намира повдигнатите против тях обвинения за недоказани. В пледоарията си твърди, че на досъдебното производство не били положени необходимите усилия за установяване на обективната истина. Показанията на пострадалите били изцяло противоречиви, не кореспондирали с установените повреди по двата автомобила на подсъдимите, които свидетелите причинили като ги нападнали и подсъдимите се намирали в положение на неизбежна отбрана. Пострадалия М.А. бил сред нападателите и сам се поставил в ситуацията, при която му била причинена телесната повреда от подс. Т.Т., при управлението на автомобила, но не на тротоара, а на пътното платно. Защитникът иска, подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите обвинения, алтернативно те да бъдат преквалифицирани в непредпазливи по чл.343 от НК и при определяне на наказанието и размера на гражданските искове, отчетено съпричиняването на пострадалите.

Защитникът на подс.Н.К. - адв.Ж., намира повдигнатото против този подсъдим обвинение за недоказано, поради липса на субективната страна на престъплението по чл.325 от НК. В пледоарията си сочи, че подсъдимия стрелял с газовия пистолет във въздуха, за да спре побоят над св. Х. и иска да бъде оправдан .

 Подсъдимите заявяват, че разбират повдигнатите обвинения, дават обяснения, в които описват случилото се. В обясненията си подс.Т.Т. не отрича, че на инкриминираната дата св.А.Х.А. му се обадил и дошъл с лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер„ в оборът му в с. ****** за да закупи овце, придружен от още двама мъже и дете. Не харесал овцете и поискал да закупи коза, която била на овчарят му, който  отказал и А. започнал да го удря и блъска,а подсъдимият заявява, че се намесил за да помогне на овчарят си. Тогава А. и придружаващите го лица, му нанесли удари в областта на тялото и лицето и след като разбрали, че св. С.А. се обажда на полицията, избягали. Подсъдимия посочва, че след това търсил по телефона полицейския инспектор И.И., но не могъл да се свърже и се обадил на брат си – Д.Т., казал му за станалото и кои били лицата. След това се обадил и на св.А.В. – също полицейски инспектор, съобщил му и на него за случилото се и, че отива в гр. Любимец след лицата което разбрал, че направил и брат му. На отиване към гр.Любимец твърди,че получил телефонно обаждане от дежурния на РПУ и поискал да изпратят полицейски автомобил на моста в Любимец, за да спре камиона на свидетелите А., но при пристигането си там не видял такъв  автомобил. След като спрял с автомобилът си „ Опел Астра“, до него спрял брат му с автомобилът си „ Фиат Браво“. В този момент лицата, пътуващи с А. в микробуса и други, излезли от къщата на последния и започнали да нанасят удари по автомобилите им с твърди предмети. Отворили вратите на автомобилът му за да го изкарат и го бутали с дървен кол, но той успял да затвори вратите, макар да бил с колан. Изплашил се и потеглил назад, след това спрял на паркинга на близката бензиностанция,а брат му продължил със своя автомобил напред. След спирането на паркинга на бензиностанцията, дошъл св.В.А. и го ударил по лицето, като държал в ръка тръба. Подсъдимия не отрича, че отишъл в гр. Любимец за да потърси сметка на св.А.. Заявява, че не е удрял с автомобилът си врата на товарния микробус „ Мерцедес Спринтер“, не се насочвал с автомобилът си към хора, не го качвал на тротоара или прегазвал някого. Твърди, че на улицата имало множество лица, които удряли по автомобилът му с дървени колове и тръби и не знаел кой прегазил пострадалия – дали той, като давал назад или брат му, като тръгвал напред. Посочва, че не разбрал и кога пристигнал подс.Н.К. с брат си Г.К. и ги видял в присъствието на дошлите полицейски служители, като разбрал, че брат му – подс.Д.Т. им се обадил да дойдат. Твърди, че след случилото се автомобилите – неговият и на брат му, били в движение макар и с повредите по тях / снимани на фотоалбума/ и ги придвижили до ПУ – Любимец, а по – късно си ги взели, като на следващия ден постъпил в болницата, защото му бил счупен носа .

В личната си защита, подсъдимият Т.Т. се придържа към изложеното от защитникът си, а в последната си дума иска да бъде оправдан.

 В обясненията си подс.Д.Т. заявява , че на инкриминираната дата, докато бил на гости у св. Х. в с.*****, брат му – подс. Т.Т. му се обадил и съобщил, че бил бит на обора от група роми. Тогава със св.Х. се качил в автомобилът си „Фиат Браво“ и тръгнали към Любимец. Там, подс. Д.Т. заявява, че спрял с автомобилът си в дясно на улицата. Св. Х. слязъл и към автомобилът му се насочила тълпа от хора, които започнали да удрят по него с твърди предмети. Първо ударили предното панорамно стъкло, а след това останалите. Подсъдимия твърди , че се изплашил и потеглил с автомобилът си напред по улицата, при което ударил вратата на микробуса „Мерцедес Спринтер“ и я запретнал, но не спрял. Заобиколил и паркирал на паркинга на бензиностанцията, където вече били полицейските служители. Подс.Д.Т. не отрича, че се обадил по телефона на Г.К. и му казал за случилото се с брат му на обора в Момково и, че отивал в Любимец, а последния отговорил, че ще дойде. След това го видял на паркинга на бензиностанцията. Този подсъдим също отрича ,да е качвал автомобил си на тротоара или да се е удрял в шахта като твърди, че в момента в който потеглил напред за да да избяга, около автомобилът му имало хора, но не видял Ф.А. или М.А.. Не усетил и автомобилът му да се удря в препятствие или отскача към тротоара, бил в движение, нямал повреди по ходовата част, а от лицата които били отвън на улицата до автомобилът му, познавал единствено св.А.Х.А., чиито лек автомобил „Мерцедес“, бил спрян на десния тротоар.

В личната си защита подс. Д.Т. също се придържа към изложеното от защитникът си , а в последната си дума иска да бъде оправдан.

В обясненията си подс. Н.К. заявява, че на инкриминираната дата получил обаждане от брат си Г.К., който му казал че се обадил подс. Д.Т. и съобщил, че брат му – Т.Т. бил бит на обора от роми с камионче. Понеже преди това имало кражби на гориво, подс. К. посочва, че разбрал, че ставало въпрос за кражба и с брат си тръгнали към гр. Любимец, до полицията. Подал сигнал и на тел.112, че кметът на селото бил пребит. На влизане в гр.Любимец твърди, че на пътя имало множество хора с колове и брадви, включително деца с тояги. Видял също, че на пътя две лица държали св. Х. като един го ритал , а друг се засилвал да го удари с предмет и брат му – Г.К., се уплашил да не му ударят автомобила. Подсъдимия заявява, че тогава взел от жабката на автомобила газовият пистолет на брат си, който знаел , че държи там и е с халосни патрони. Слязъл и стрелял във въздуха, за да спаси св. Х.. В този момент видял идващата полицейска кола със свидетелите Г. и Г. и им предал пистолета, а брат му подписал протокола, защото искал да го предпази, понеже тогава подс.К. подал документи за работа в МВР, но не започнал такава. Посочва, че в присъствието на полицейските служители, св. В.А. извадил нож и му се заканил, че ще го обезкости, но полицаите не реагирали и не могли да се справят със ситуацията. Подс. К. посочва, че видял св. Ф.А. и, че св. А.Х.А. я дръпнал, а тя паднала на земята до шахтата пред домът им. Пристигнали и други полицейски служители, сред които св.П. и св. Ж.. Заявява, че автомобилите на другите двама подсъдими били повредени и паркирани на паркинга на бензиностанцията, а те стоели до тях. Забелязал и, че пострадалия М.А. бил изкаран в одеало от намираща се наблизо къща . При предявяване на газовият пистолет който не е описан и приложен като веществено доказателство с обвинителният акт , но бе изискан от съда , подс.К. го разпознава и заявява ,че тогава стрелял с него .

 В личната си защита също се придържа към изложеното от защитникът си , а в последната си дума иска да бъде оправдан .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от  фактическа страна следното :

Подсъдимия Т.Е.Т.,*** и ***** ***** в **** до селото, за които се грижели свидетелите А.Т. и С.А., които живеели в стая на обора. Подсъдимия познавал свидетеля А.Х.А.. Последния  се занимавал с ****** на ******, бил съпруг на Ф.А. и брат на М.А.. Св. А.А., заедно със съпругата си, децата си , брат си В.А., доведеният си син А.А. и снаха си И.Д., живеели в гр. ****** на ул. „*****“ № **. В съседната къща на същата улица, живеел брат му М.А. със св.Т.А. и децата им. Близо до домовете им, на кръстовището образувано с перпендикулярната улица „*** ****“ имало уширение използвано като паркинг и там бил входът на бензиностанцията стопанисвана от „Любимец Автотранспрот „ ЕООД и паркинг за тирове, известен като „Иляз“. На 16.02.2012 г. около 20 часа вечерта, св. А.А. бил в домът си в гр.****** и докато вечерял със семейството си, получил телефонно обаждане от лице, което поискало да му намери овце. Тогава св.А. се обадил по телефона на подс. Т. и го попитал дали има овце за продаване. Последния отговорил, че има но били слаби, св.А. поискал да ги види като дойде в обора на подсъдимия и последния се съгласил. Така, св.А. с брат си - св. В.  А., който до тогава бил изпил около два литра бира, св.А.А. и малолетният си син Б.А.Х., с товарния микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № * *****бял на цвят , който закупили от фирмата на св. Т.И., потеглили към обора на подс. Т. ***. Последният от своя страна с лекият автомобил „ Опел Астра“ с рег. № * *****- син на цвят, собственост на бащата на Н.Т., с която живеел на семейни начала, също отишъл в оборът си. Там около 21 часа вечерта всички се срещнали, влезли в обора, св.А.А. огледал овцете, не му харесали и с подс. Т., не се разбрали за цената. На излизане, св. А. видял една коза и поискал да я купи. Подсъдимият обаче я обещал преди това, на св. А.Т. и казал това на св. А., който я поискал от св.  Т.. Той отказал и двамата с А. се скарали, като последния започнал да блъска св.Т.. Подсъдимия се намесил да защити св. Т., дръпнал св.А. и му казал да си тръгва. Тогава, последния със свидетелите В.А. и А.А., започнали да блъскат подсъдимия и го ударили в носа, от което му потекла кръв и носът му се счупил, съборили го и на земята . В същото време св. А.Т. извикал св. С.А., която била с детето си в стаята на обора. Свидетелката се показала, видяла случващото се и се обадила на тел.112. Като видели това, св. А.А. със свидетелите В.А. и А.А., оставили подсъдимия Т. и с детето Б., се качили в микробуса с който пристигнали и си тръгнали към гр. Любимец. Управлявал св.А. и се движели по пътя през с.Г. Добрево. От своя страна след случилото се, подс. Т. се ядосал и решил отиде в гр. *****, до дома на св. А. и останалите които го нападнали в обора и да им потърси сметка . Така, подс. Т. измил кръвта от лицето си, набрал номера на мобилния телефон на И.И. - полицейски инспектор към РУ- МВР – Свиленград, обслужващ с. ******, за да му съобщи случилото се, но последния не вдигнал.Тогава подс.Т.Т., се обадил на брат си - подс. Д.Т., който в това време бил на гости у св. Х.Х. в с. *****. Казал му, че го нападнали и набили на обора, обяснил му кои били лицата и, че отивал след тях в гр.Любимец. От своя страна подс. Д.Т. и св.Х.Х. с лекият автомобил на първия - „ Фиат Браво“ черен на цвят с рег. № * **** **, също потеглили след микробуса на свидетелите А., към гр.Любимец.  След това, подс. Т.Т. се обадил и на св. А.В. също *** ***** инспектор към РУ- МВР – Свиленград, обслужващ същия район и му съобщил, че три лица от ромски произход дошли на оборът му да купуват животни, скарали се с работникът му, възникнал скандал и му нанесли побой, като го ударили в главата и си тръгнали, а той отивал след тях в гр. Любимец. При разговора св. В. усетил, че подсъдимия бил притеснен и уплашен, казал му да стои на място и не предприема нищо и, че ще сигнализира в РУ - МВР – Свиленград, което направил. От своя страна обаче, подс.Т.Т. с лекият автомобил „Опел Астра“с рег. № * *****, минал през домът си в с.******, казал на Н.Т. да затвори вратите на гаража и тръгнал с автомобила сам, към гр. Любимец, като се обадил отново по телефона на брат си – подс. Д.Т.. Последният му съобщил, че се движел след микробуса „Мерцедес Спринтер „ на А.. По пътя, подс. Т.Т. настигнал и изпреварил автомобила на брат си и започнал да кара след микробуса на А.. Междувременно подс. Д.Т., се обадил по телефона на Г.К. – брат на подс. Н.К. и му обяснил, че брат му - подс. Т.Т., бил нападнат на обора и бит от роми с камионче „Мерцедес Спринтер„ , които отивали в гр. Любимец. От своя страна Г.К., се обадил на брат си - подс. Н.К., казал му за случилото се и последния помислил, че се касаело за кражба, понеже такива често ставали и имало организирано дежурство на хора от селото. След обаждането, подс. К. се обадил се на тел.112 съобщил, че кмета на селото бил бит и поискал да изпратя полицейски патрул на пътя до с. Йерусалимово и гр. Любимец, като двамата с брат си, с лек автомобил „Ауди“ , също тръгнали към гр. Любимец. През това време, подадения от св.С.А. сигнал на тел.112, в 22 часа бил предаден на св.Д.Д. ***, който го отразил в дневника / л. 51 т. 5 д.п./ и се обадил по телефона на подс.Т.Т.. Последният му обяснил, че преследвал лицата които го ударили и поискал да изпратят патрулна полицейска кола на моста на р. Марица, на влизане в гр.Любимец, до бившия „ДАП“ сега бензиностанция на „Любимец Автотранспорт „ ЕООД и тир паркинг „ Иляз“. След това, св. Д. се обадил на св.И.Ж., който тогава бил **** и ***** на ПУ – Любимец, казал му за сигнала от тел.112 и му съобщил, че ***** на с.****** /подс.Т.Т. / преследвал бял камион и някой се опитвал да му краде животните. От своя страна, св.Ж. се обадил на автопатрула в състав - св. Ф.Г. и св. И.Г. и им казал, да отидат на разклона за с.Момково за да спрат камиона. През това време, св. А.Х.А. с микробуса „Мерцедес Спринтер“ и свидетелите В.А., А.А. и детето Б., наближили гр. Любимец и първия се обадил по телефона на съпругата си Ф.А., казал й, че подсъдимите Т.го преследват с автомобилите си и поискал тя да се обади на тел.112. След обаждането, св.А. излязла пред домът си заедно със снаха си св. И.Д. и набрала тел.112. В същото време микробусът „Мерцедес Спринтер“ управляван от св.А.,*** почти срещу дома на св. А. ,но на отсрещният тротоар, до оградата на паркинга „Иляз“ и от него слезли св.А.А. с детето Б., св.А. и св.В.А., като не затворили дясната предна врата на микробуса. Влезли в домът си, взели продълговати твърди тъпи предмети /тръби ,колове / за да посрещнат идващите подсъдими – братя Т.и излезли на улицата, на която имало и други лица. В този момент, подсъдимите Т.пристигнали на ул. ***** в гр. Любимец, с автомобилите си и видели тълпата хора, носещи твърдите предмети, както и такива с режещи ръбове/ брадви, мотики/. При пристигането,  подс. Т.Т. с автомобилът си „Опел Астра“  с рег. № ******спрял от лявата страна на ул. „ Преслав“, почти в началото на улицата до знак „ СТОП „ и на разстояние зад паркирания от същата страна на улицата микробус „Мерцедес Спринтер“. Подс. Д.Т. и пътуващия с него св. Х., с автомобилът „Фиат Браво „ с рег. № * **** **,  спрели успоредно на автомобила на първия подсъдим, но малко по – назад и в дясната част на улицата „Преслав“, близо до десния тротоар на който бил паркиран лек автомобил „ Мерцедес“ черен на цвят на свидетелите Ф. и А. А.. На същия тротоар имало шахта, а до нея малко в страни пред гаражът си , стояла  св.Ф.А., близо до нея но на улицата бил св.А.Х.А.. След спирането, св.Х. слязъл за да се разбере с лицата носещи твърдите предмети, но бил ударен в дясната част на главата, а след това с твърд тъп предмет в ляво в тила, от удара му причерняло и паднал. В същият момент, лицата носещи твърдите предмети сред които, подс. Д.Т., забелязал св. А.Х.А., започнали да викат и нанасят удари по автомобилът „Фиат Браво“ в който бил подс.Д.Т., като с продълговатите дълги предмети били нанесени удари по предното му панорамно стъкло / в лявата и дясната част /, от които то се напукало. Пак с такъв предмет, му било счупено задното ляво странично стъкло, а с предмет с остър режещ ръб / брадва или мотика/, бил нанесен удар в задната горна част в ляво на багажника на автомобила /задната трета врата/, от което се счупило задното стъкло. Уплашен от нанесените удари, подс. Д.Т. потеглил напред по улицата с автомобилът си „ Фиат Браво“, при което св. А.Х.А. който бил близо до автомобилът му, се дръпнал към тротоара и паднал на земята , като с ръката си дръпнал стоящата наблизо св.Ф.А., която също паднала на земята, но при падането се подпряла на дясната си ръка. В това време автомобилът „Фиат Браво“ управляван от подс. Д.Т., движейки се напред по улицата, ударил с предната си лява врата, отворената предна дясна врата на паркирания микробус „ Мерцедес Спринтер „ , запретнал я и продължил по улицата. В същото време, намиращи се на улицата лица с твърдите предмети, започнали да се движат хаотично по нея и се насочили към автомобила „Опел Астра„ с рег. № * **** ** в който бил подс. Т.Т.. През това време, св.М.А. който също бил употребил алкохол, заедно със св. Т.А. и децата им също били на улицата „Преслав“, М.А. я пресякъл и застанал до знака „ Стоп“ на отсрещната й страна близо до тротоара, като се намирал от лявата предна страна на автомобила на подс.Т.Т.. Същевременно, лицата стоящи до дясната страна на автомобилът на подсъдимия, нанесли удари с продълговати твърди тъпи предмети в дясната част на предното му панорамно стъкло, което се напукало. По - лек удар, бил нанесен по стъклото пред водача. Нанесен бил удар с такъв предмет и по предния капак, задната дясна колонка на автомобила и задното стъкло, което се счупило. От случващото се и нанесените удари,  подс. Т.Т. се уплашил и решил да избяга с автомобилът си назад, защото пред и в страни от него, била тълпата от хора нанасящи ударите. Така, подсъдимия Т.Т. погледнал назад, видял, че зад автомобилът му няма хора и потеглил в задна посока. Поради суматохата обаче, не видял пострадалия М.А., който в същия момент се намирал на пътното платно на ул. „ Преслав“ до предната лява страна на автомобилът му, с изнесен напред десен крак и при потеглянето назад, подс. Т.Т. прегазил дясното му стъпало, с предната лява гума на автомобилът си, а със страничната част му контузил леко двете бедра. Непосредствено след това, М.А. паднал назад на тротоара до знака „Стоп“ и си ударил леко главата , одраскал се и по лицето, св. А.А. който също бил там, го видял и го пренесъл в домът на св. А.Х.А.. От своя страна, подс.Т.Т. продължил движението си назад по улицата, а след това влязъл и спрял на паркинга на бензиностанцията на „ Любимец Автотранспорт „ ЕООД. След малко там пристигнал с автомобилът си и брат му Д.Т.. Двамата слезли и скандала между тях и свидетелите продължил. В същото време, свидетеля Х. бил на улицата, но от другата й страна, заобиколен от хора които го удряли , а към него се насочвало лице с вдигнат твърд тъп предмет  за удар. В този момент пристигнал подс. Н.К. с брат си Г.К., които видели случващото се, като подс.Н.К. взел намиращия се в лекия автомобил на брат му газов пистолет “ Голд Стар 2002“ 9 мм. магнум с № 51119, слязъл от автомобила и стрелял във въздуха за да спре побоят над св.Х., като изпсувал и казал на лицата които го биели да лягат на земята. След стрелбата интензитета на скандала намалял, подсъдимите и свидетелите продължили да си разменят обидни думи, но вече нямало удари и св. Х. бил оставен от нападналите го лица. В същото време, пристигнали и полицейските служители Ф.Г. и И.Г., които били уведомени и за вторият сигнал, подаден от св. Ф.А. / също отразен от св. Д. *** т.5 д.п. /, видели случващото се и изпочупените автомобили на подсъдимите. Докладвали, че хората са много около 15- 20 човека и поискали помощ от св.Ж.. При спирането на патрулният им автомобил, св. Г. чул изстрела произведен от подс. К., отишъл до него и поискал пистолета, а последния му го дал. Свидетеля видял, че лицата от гр.Любимец носели дървени сапове, а настрани имало оставена мотика. На уличното платно били излезли и свидетелите Г.А.Г., със синът си А.Г.А. – съседи на предходните свидетели А.. Първи излязъл втория свидетел и видял момента в който автомобилите на подсъдимите Т.спирали на улицата, пред събраните хора. Понеже наблюдавал от далече и било тъмно си помислил, че първия автомобил за който после разбрал, че се управлявал от подс. Т.Т. ,се врязва в тях. Чул и изстрелите произведени от подс. К.. След това свидетеля се върнал да се обуе и като излязъл на улицата отишъл до събралите се хора и разбрал, че М.А., Ф.А. и А.А. били ударени. Малко след него, излязъл баща му св.Г.А.Г. и видял как един автомобил се придвижил назад и спрял на паркинга на бензиностанцията, после разбрал, че се управлявал от подс. Т.Т.. Също чул изстрелите произведени от св. К.. След тях, на улицата излязъл и св.Г.С. също съсед, който не видял изцяло случилото се, но чул, че подсъдимите и свидетелите А. се карали. Видял и как св. Г. взел газовия пистолет от подс. К.. Разбрал и, че М.А. е ударен и отишъл да го види в домът на св. А.Х.  А.. След това, пострадалият бил изнесен навън, полицейските служители отказали да го качат в автомобилът си и св. Ф.А. го откарала в болницата в гр.Любимец. Междувременно полицейските служители Г. и Г. успели да разделят подсъдимите и свидетелите, като първия забелязл, че подс. Т.Т. имал следи от удар в лицето. В този момент на местопроизшествието пристигнал св.Ж., видял множеството хора които вече не се удряли, забелязал автомобилите на подсъдимите, но не им обърнал внимание, разпознал подс. Н.К., видял и останалите двама подсъдими. От колегите си - свидетелите Г. и Г. разбрал, че имало сбиване между лицата, но обстановката се успокоила и щели да отведат всички в полицейския участък и си тръгнал. По повод исканата помощ от свидетелите Г. и Г., на местопроизшествието отишъл и св. Г.Д., който същата вечер бил дежурен на повикване . При пристигането му, скандала бил приключил и лицата отвеждани в ПУ- Любимец. За случващото се, през цялото време бил осведомяван по телефона св.Д.М. ***, който в този момент не бил в града но свидетелите Г. и Г. го уведомили, че имало масова разправа и бой, сопи, изстрели, увредени автомобили и пострадало лице, което било откарано в болницата. Св. М. разпоредил на св. Д.П. – също полицейски служител, да отиде на местопроизшествието, което последния направил и отишъл с личният си автомобил. Също от колегите си – Г. , Г. и Д. разбрал, че всичко приключило и лицата щели да бъдат отведени в полицейския участък, а от подсъдимите познавал единствено Н.К., разбрал за произведен изстрел, но понеже било тъмно не огледал автомобилите на място. След случилото се, лицата били отведени в ПУ – Любимец ,като до там подсъдимите се придвижили с автомобилите си. Предвид данните за телесното увреждане на М.А., бил уведомен разследващ полицай и дежурен прокурор, който обаче разпоредил случая да мине на полицейска преписка. Поради това, не бил извършен оглед на местопроизшествието и не било образувано досъдебното производство.След отвеждането на подсъдимите и свидетелите в ПУ – Любимец от тях били снети обяснения, св. Г. изготвил докладна записка, такава била изготвена и от св.Д.. Св.Г. съставил протокол за доброволно предаване в който отразил , че газов пистолет марка „ GOLD STAR 2002“, 9 мм. магнум е с № 5119 / объркал с една единица по-малко номерът/, ведно с пълнител и 4 бр. газови патрони 9 мм., му били предадени от Г.К. , който подписал протокола / л.27 т.1 д.п. /. За случилото се, св. Г. съставил Акт по УБДХ против подсъдимите, Г.К., св.А.Х.А. ,св.А.А., св. В.А. и св. Х.Х., в който отразил, че М.А. бил блъснат от автомобила на подс. Д.Т..*** и образувано АНД № 138/2012г. по което с Определение от 17.02.2012г. , делото било прекратено и изпратено на РП – Свиленград като е прието, че описаното в акта е престъпление / л.11 – 34  т. 1 д.п. /.  

Предвид разпореждането на прокурор да не се образува досъдебно производство, била извършена полицейска проверка № ЗМ 88/12г. по която били приложени копия на снетите обяснения, протокола за доброволно предаване на газовия пистолет и докладните записки. По тази проверка, на следващия ден - 17.02.2012 г. пред полицейския участък в гр.Любимец, св.А.М. експерт НТЛ, снимал автомобилите „Фиат Браво„ с рег. № * **** ** и „Опел Астра“ с рег. № * ***** на подсъдимите Д.Т. и Т.Т., с подвредите и състоянието в което са намирали след случилото се. Пред дома на св. А.Х.А. ***, бил сниман товарния микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******, както и л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******черен на цвят, сниман до участъка и св. М. изготвил фотоалбум / л.59-65 т.1 д.п./. Автомобилите по посочената полицейска проверка, били огледани и от вещото лице С.К., който изготвил експертно мнение / л. 66 -68 т.1 д.п. /, в което посочил увредените им части и стойността на щетите. Проверката завършила с докладна записка от 05.03.2012г. на св.М. и изпратена на РП – Свиленград, с мнение за образуване на д.п. за престъпление по чл.216 от НК./ л. 39 т.1 д.п./. Оглед на автомобилите по смисъла на НПК не бил направен и подсъдимите си ги взели.

Същевременно на инкриминираната дата - 16.02.2012г. , непосредствено след случилото се св. М.А. бил прегледан във ФСМП – Любимец, като в изисканата от ЦСМП – Хасково медицинска документация и справки / л.2-11 т.3 д.п./ е отразено, че сам потърсил медицинска помощ, бил в запазено общо състояние, ходел самостоятелно и съобщил, че бил блъснат от кола. При прегледът, била констатирана палпаторна болезненост в областта на лявото бедро и поставена диагноза: алкохолно опиянение и контузия на лявото бедро, повишена двигателна активност, направена му била банка физиологичен разтвор. На същата дата св. Д.Д. - полицейски служител, бил изпратен в СМП – Свиленград, за да установи състоянието на М.А., за което изготвил докладна записка /л.43 т.1 д.п /. На следващият ден - 17.02.2012г. М.А. бил приет на лечение в ХО на МБАЛ – Харманли и изписан на 22.02.2012 г. /л.13-28 т.3 д.п. /, за което му била издадена Епикриза по ИЗ № 743/17.02.2012г. с констатациите при приемането му в болницата и проведеното лечение. На 27.02.2012г. въз основа на епикризата, му било издадено от д-р Е. - съдебен лекар, Съдебно медицинско удостоверение № 82/12г. /л.82 т.1 д.п./ в което е отразено, че след ПТП получил травма на главата, загубил съзнание за кратко, нямал спомен за случилото се, оплаквал се от главоболие, световъртеж, гадене, болки в двете бедра и дясно стъпало. Обективно били установени: в дясна челна област подутина с големина на орех, в теменната област рана с размери 1/1 см. некървяща, множество одрасквания по лицето, дясното стъпало било отекло и болезнено, със затруднена походка. Била му поставена гипсова лонгета на дясно ходило и изписан на 22.02.2012 г. с диагноза: счупване на 4-та метатарзална кост на дясно ходило, контузия на двете бедра, сътресение на мозъка. В удостоверението е отразено, че описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет, могли да са от автомобилна травма по начина посочен от А. и му било причинено трайно затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК, останалите увреждания представлявали леки телесни повреди. В последствие М.А. бил прегледан от „ Медицински център 1 Свиленград ЕООД „ минал и през ЛКК и освободен от физически труд за 6 месеца, а на 26.03.2012г. му била свалена гипсовата имобилизация  / л.145- 152 т.1, л. 59- 71, 75 – 84 т.3, л.21-23 т. 5 д.п. / .

 Според приложеното Медицинско свидетелство № 7 / 17.02.2012 г. , на същата дата по нейно искане, Ф.А. била прегледана от д-р Н.– хирург в МЦ 1 – Харманли. Според отразеното в свидетелството съобщила, че на 16.02.2012г. била ударена от Т.. Оплаквала се от болки в областта на дясната длан. Обективно било установено оток и палпаторна болка в областта на дясната длан, ограничена подвижност и поставена диагноза контузия на дясната длан /л. 85 т. 3 д.п./. Според писмо на МЦ 1 – Харманли ЕООД, на17.02.2012 г. не й била оказвана медицинска помощ / л.56 т. 3 д.п. /.

На 17.02.2012г., подс. Т.Т. също бил приет на лечение в УНГ Отделение на МБАЛ – Хасково и изписан на 20.02.2012 г. Била му издадена и Епикриза с констатациите при приемането му в болницата и лечението. На 20.02.2012г. въз основа на медицинските документи и епикризата, му било издадено от д-р Е. – съдебен лекар и Съдебно медицинско удостоверение № 69/12г. в което е отразено, че на 16.02.2012г. бил бит с юмруци от познати, постъпил в болницата по повод травма в областа на главата и лицето. Имал оток и изкривяване на носа на ляво, установено било счупване на костите на носа, опериран и изписан с диагноза: счупване на костите на носа , причинено от действието на твърд тъп предмет и довело до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК т.е  лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК  . /л.142-143 т.1, л.2 – 20, 26 т.5 д.п./.

На същата дата - 17.02.2012г. св.Х.Х. също бил приет на лечение но ХО на МБАЛ – Свиленград и изписан на 19.02.2012г. В издадената му епикриза е отразено, че според снетата анамнеза, постъпил в болницата след като преди няколко часа бил бит от познати лица и ударен няколко пъти с твърд тъп предмет в областа на главата. Оплаквал се от главоболие, световъртеж, неустойчиво равновесие, загуба на съзнание. При прегледът му, били установени: Охлузване и хематом в областа на дясната скула, хематом в областта на десния горен клепач, хематом в лявата половина на врата и изписан с диагноза: контузио капити комоцио церебри. /л.144 т.1 и л.29 -54т. 3 д.п./.

 На 28.02.2012 г. против Г.К., бил съставен АУАН, че не уведомил органите на МВР в 14 дневния срок от закупуване на газовия пистолет и с НП му  наложена глоба, но постановлението било отменено от Административен съд – Хасково /  л. 34-46 т. 5 д.п. /. На 29.02.2012г. М.А. *** жалба в която посочил, че бил блъснат от подс. Д.Т. с л.а. „Фиат“ и му причинени телесните увреждания, после подал нова в която посочил, че бил блъснат от подс. Т.Т.. По жалбата била възложена още една проверка № ЯС 1180/2012 г., извършена от св.Д. по която отново били снети обяснения от лицата и приложени медицинските документи на М.А.. Проверката завършила с докладна записка от 16.03.2012 г. на св. Д. *** с мнение за образуване на д.п. по чл.129 от НК / л.74 -102 т.1 д.п./. Междувременно с Постановление на РП – Свиленград от 14.03.2012г. против тримата подсъдими и против Г.К., А.Х.А., А.А. и В.Х., било образувано досъдебното производство за престъпление по чл.325 от НК, под наблюдението на РП – Свиленград. Впоследствие с постановление от 05.04.2012 г. разследването било възложено на СО при ОП – Хасково и водено под № 44 /2012 г. С Постановление на РП – Свиленград от 04.09.2013г., досъдебното производство било частично прекратено против подс.Т.Т. по обвинение по чл.216 ал.4 от НК - за щетите на микробуса „ Мерцедес Спринтер“, както и против Г.К., А.Х.А., А.А. и В.А., за образуването му по чл.325 ал.1 от НК. Първоначално, по досъдебното производство бил внесен обвинителен акт в РС – Свиленград против тримата подсъдими - Т.Т., Д.Т. и Н.К. – за първия по обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 от НК, че на инкриминираната дата и място, при управление на л.а. „Опел Астра“, причинил на М.А. средната телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета и четвърта ходилни кости на дясното стъпало по хулигански подбуди. Против втория, че при управлението на л.а.„Фиат Браво“ извършил  хулиганство по чл.325 от НК , като създал опасност за намиращите се на тротоара лица /изброени в обвинението/, обърканост в движението и опасност за паркираните МПС. Против третия, че чрез произведените изстрели с газовия пистолет и отправени към изброените лица нецензурни реплики, извършил хулиганство по чл.325 ал.1 от НК. По обвинителният акт, било образувано НОХД № 1197 /2013 г. на РС – Свиленград, производството по което протекло при условията на чл.371 т.1 от НПК и били разпитани единствено свидетелите Г., Ж., Г., К. и вещите лица С., М. и Б.. За останалите свидетели и вещи лица, било одобрено съгласието на страните да не се разпитват, а се ползват протоколите от досъдебното производство. С Присъда № 6/03.02.2014г. по посоченото дело, подсъдимите били признати за виновни по повдигнатите обвинения, като К. и Д.Т. освободени по чл.78 а от НК, чрез налагане на административно наказание, а подс. Т.Т. осъден на „ лишаване от свобода“, чието изпълнение било отложено по чл.66 ал.1 от НК, предявените граждански искове, уважени частично. Присъдата била обжалвана от подсъдимите с искане за оправдаване, но и от пострадалите, конституирани като частни обвинители с искане за утежняване положението им. С Решение 81/30.06.2014г. на ОС – Хасково, присъдата е отменена изцяло и делото върнато на прокурора, като са приети съществени процесуални, довели до нарушаване правото на защита. След връщането, явно е последвал отказ на ОП – Хасково за приемане на досъдебното производство, който по жалба на М.А. е отменен с Постановление от 19.08.2014г. на АП – Пловдив. След това с Постановление на ОП – Хасково досъдебното производство е прието за наблюдение и след проведени още следствени действия, е внесен пред ОС – Хасково обвинителният акт, по който е образувано настоящото НОХД № 353/2016 г. 

От заключението по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза на автомобилите, изготвена от вещото лице С.К.  / л.136-140 т.1д.п./ извършил огледът им на 17.02.2012г. и изготвил експертното мнение, в което посочил увредените им части, която съдът изслуша и прие се установява , че на л.а. „ Мерцедес С 200 Д „ с рег. № *****било увредено странично ляво огледало, което следвало да замени с ново и предната броня нуждаеща се от боя, а стойността им е 237.25 лв. На л.а „Фиат Браво“ с рег. № *****, били увредени челното стъкло, предно ляво и задно ляво стъкло, това на задната врата, които следвало да се подменят с нови. Предна дясна и лява колони, предна броня, преден ляв калник, задна врата, които следвало да се ремонтират, а стойността на повредите е 519.65 лв. На л.а. „ Опел Астра“ с рег. № * *****,  били увредени челно стъкло и задно стъкло, които следвало да се заменят с нови. Преден и заден капак, задна дясна колона, които следвало да се ремонтират, стойността на щетата била 649 лв. На микробуса „ Мерцедес Спринтер“ с рег. № *****, били увредени предна дясна врата и преден десен калник, стойността на повредите била 190 лв.  В съдебно заседание вещото лице посочва, че леките автомобили „Опел Астра“ и „Фиат Браво“ били съизмерими и с дължина 4 - 4,6 метра. Потвърждава, че ги огледал пред ПУ – Любимец, както и микробуса и описал щетите в експертното си мнение. Повредата на предния капак на л.а. „Опел Астра“ била от първа степен - лека , а на вратата на микробуса от трета степен, граничеща с подмяна с нова. Ударът на вратата бил кос, страничен, приплъзващ, тя била запретната и могъл да се получи, ако е отворена. При такъв удар, следвало да останат следи и по л.а. „Опел Астра“.

На досъдебното производство, относно телесните увреждания на свидетелите Ф.А. и Х.Х., са назначени съдебно медицински експертизи изготвени от д-р Е.,№128 и 129/12 г. които съдът изслуша в съдебно заседание. От заключението по СМЕ по писмени данни досежно телесните увреждания на св. Ф.А., изготвено по медицинското свидетелство № 7/12 г. издаденото от д-р Н., се установява , че на 16.02.2012 г. А. получила контузия на дясната длан, причинена по механизъм на действие от твърд тъп предмет, включително при побой, довела до страдание - т.е лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. В съдебно заседание вещото лице заявява, че изготвил заключението си по издаденото медицинско свидетелство, без преглед на пострадалата. Описаната травма била от твърд тъп предмет и било възможно да е автомобилна, ако лицето е извън автомобила и влезе в контакт с движещ се такъв. Предната част на дланта поемала контакта, усилието се насочвало върху гривнената става и издалият удостоверението лекар явно това имал предвид. Чувството на болка се получавало при удряне или подпиране на ръката, която могла да се травмира по същия начин и от тежестта на собственото тяло, а ударът могъл да се получи като защитна реакция при протягане ръката към идващ автомобил, или при падане от  собствен ръст.

Според заключението по СМЕ по писмени данни за телесните увреждания на св.Х., същия на инкриминираната дата  получил контузия на главата - охлузване с хематом на дясната скула, хематом на десен горен клепач, хематом в тилната област, сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет, включително при побой и довели, до разстройство на здравето му по чл.130 ал.1 от НК – т.е лека телесна повреда. В съдебно заседание  вещото лице посочва, че не може да се установи силата и тежестта с която са  нанесени ударите на свидетеля, поради липса на описана морфология на травмата, но били от твърди тъпи предмети, при побой и не били изключително силни, защото нямал сериозни увреждания По отношение сътресението на мозъка със степенното помрачение на съзнанието /комоицото/,вещото лице заявява, че го приел на доверие, като липсвала оценка по Глаз -Гоу скалата и нямало клинично или инструментално доказателство, свидетеля да бил в състояние на мозъчно сътресение, което било прието единствено по неговите твърдения .

На досъдебното производство е назначена тройна комисионна съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 523/2012 г. /л.81-98 т.4 д.п./ за телесните увреждания на св.М.А. и подс.Т.Т., изготвена от вещите лица  доц. В.С. – д.м. в Клиника по образна диагностика, д-р Д.М. - Оординатор в КОТ и д-р М.Б. –съдебен лекар, всички при УМБАЛ – Пловдив, които не бяха включени в списъка към обвинителния акт, но бяха допуснати и изслушани от съда. От изготвеното от тези вещи лица заключение се установява, че на 16.02.2012 г. на М.А. било причинено счупване на трета и четвърта ходилни кости кост на дясното стъпало, контузция на двете бедра, сътресение на мозъка. Счупването на третата и четвъртата ходилни кости кост, довело до трайно затрудняване на движението на десният му долен крайник те средна телесна повреда по чл.129 от НК, а сътресението на мозъка протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване и представлявало лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. Контузията на двете бедра довели до страдание – т.е също лека телесна повреда но по чл.130 ал.2 от НК. Уврежданията на стъпалото и бедрата, били причинени от действието на твърд тъп предмет - от удар или притискане със, или върху такъв и е възможно да са от ПТП при блъскане от лек автомобил в областта на бедрата и прегазване с гумата или гумите, през дясното му стъпало. Силата с която били нанесени травмите била умерена, на моменти значителна. Пострадалия бил прав, странично разположен на лекия автомобил с изнесено напред дясно стъпало, което било прегазено от едната или двете гуми на автомобила. Било възможно в този момент, да е ударен странично в двете бедра, след което паднал по гръб на пътната настилка и си ударил главата. В заключението, за подс. Т.Т. е посочено, че при инцидента на 16.02.2012 г. му било причинено счупване на костите на носа, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК – лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. Травмата била от твърд тъп предмет - от удар или притискане със или върху такъв и могла да се получи от удар с юмрук в областта на носа, при побой. В съдебно заседание, вещите лица сочат по отношение на св.М.А., че установили счупването и на третата ходилна кост, а не само на четвъртата, като в момента на прегазването от автомобила, той бил прав в динамична поза и с десен крак леко изнесен напред. При това положение гумата на автомобила, преминала през гръбната повърхност на дясното му стъпало, след което паднал по гръб на терена и прегазването станало на твърда настилка, а не на пръст. Вещите лица заявяват, че не могат да установят посоката на движение на автомобила в момента на прегазването, което могло да се получи както при движение напред, така и назад, а срокът за възстановяване на А. бил 50-60 дни. По отношение на останалите му увреждания, също потвърждават механизма в заключението си и са категорични, че в момента на прегазването пострадалия бил отстрани на автомобила, който го забърсал странично и така настъпили контузиите на бедрата които не били тежки, а само оплакване от болка. Уврежданията по главата и лицето му, били от падане на терена , а не от удар от автомобила, включително в стъклото, защото щели да бъдат различни по морфология и много по – тежки. Вещите лица изключват пострадалият да е бил пред автомобила, защото тогава уврежданията му щели да бъдат различни от установените и нямало да е прегазен кракът му. След изслушване на заключенията по тройната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза и допълнителната такава, изготвени от вещите лица  инж. С. , инж. М. и д-р Б. и изложено по - долу, вещите лица по настоящата тройна комисионна съдебно медицинска експертиза заявяват, че следите от счупване на сниманото / снимка № 12 от фотоалбума л. 63 т.1 от д.п/ , предно панорамно стъкло на л.а „ Опел Астра „  с рег. № * **** **, са от твърд тъп предмет и няма такова което да е характерно и да е от удар на главата на пострадалия. Заявяват също, че ако е имало такова счупване, то вероятно е припокрито от другите нанесени удари в стъклото, но е малко вероятно главата на пострадалия А. да е контактувала със стъклото, защото по самият пострадал също нямало такива установени травми.  За подс. Т., вещите лица  не изключват счупването на носа, да е и от удар във волана. 

На досъдебното производство е назначена комплексна, съдебно медицинска автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С., инж. М. и д-р Б. / л.48-109 т.6 д.п/, което съдът изслуша и прие в съдебно заседание. От заключението на вещите лица се установява, че те  извършили оглед на местопроизшествието на 12.03.2015г. Участъкът от пътното платно бил хоризонтален, равен и прав. Приели, че движението се осъществявало нощем при намалена видимост, на осветление от фарове и улично такова. Настилката била суха, на пътното платно нямало следи от произшествието. В заключението си посочили, че от гласните доказателства, могли да се изградят многобройни хипотези, за варианти и механизъм на удар от който да настъпят уврежданията на М.А. и обсъдили пет възможни варианта. За ориентир, вещите лица приели шахта на десния тротоар на улица „Преслав“ , пред гаража на св. А.Х.А.. Първият вариант, съобразили с показанията на М.А., според които л.а „ Опел Астра“ се движел в посока север - юг по ул. „Преслав“ и А. бил пред  автомобила. Ударът бил в предната дясна част на автомобила и странично отпред за пешеходеца, притискайки стъпалото на десният му крак, с предното колело. След удара автомобила дал назад и се отправил към ул. „Шар планина „ . При анализа на ситуацията, вещите лица посочили, че при този вариант ударът настъпил върху източния тротоар на ул. „Преслав“ по дължина на около 11.5-12.5 м. северно от  шахтата и по ширина 6 -7 м. източно от нея . Вторият вариант съобразили с изложеното от св. А.Х.А. според което, л.а „ Опел Астра“  се движел пак в посока север - юг по ул. „Преслав“, М.А. бил пред автомобила. Ударът бил в предната дясна част на автомобила и странично отпред за пешеходеца, притискайки стъпалото на десният му крак с предното колело и настъпил на пътното платно на ул.“ Преслав“ , на 2-3 метра южно от ориентира по дължина и на 1.5 -2.5м. източно по широчина. След удара автомобила дал назад по ул. „ Шар планина „ а А. бил отхвърлен на пътната настилка. Досежно показанията на св.Ф.А., вещите лица изложили варианти 3 А и 3 Б. Според първия, ударът бил на улица „ Преслав“, на 5-6 м. северно от ориентира по дължина и 2-3 метра източно по широчина, автомобилът ударил А. със задната си дясна част и странично отпред за пешеходеца. Вещите лица посочили, че такъв удар бил технически невъзможен, поради описаното отхвърляне на А.. За варинта 3- Б посочили, че бил сходен с този, сочен от св. А.Х.А.. Вариант 4- ти вещите лица съобразили с показанията на св. А.А., според които л.а „ Опел Астра“  се движел в посока север - юг по ул. „Преслав“, А. бил пред  автомобила. Ударът бил в предната лява част на автомобила, странично отпред за пешеходеца притискайки стъпалото на десният му крак с предното ляво и /или задно ляво колело. След удара автомобила дал назад и се отправил към ул. „Шар планина „ , а А. паднал на пътната настилка. При анализа на ситуация , вещите лица посочили, че при този вариант ,ударът настъпил върху източния тротоар на ул. „ Преслав“ по дължина на около 13-15.5 м. северно от  шахтата и по ширина 4,5-5,5 м. източно от нея .Във вариант 5– ти, вещите лица обсъдили и отхвърлили възможността, телесните увреждания на А. да са от удар с твърди предмети. В заключението си , вещите лица онагледили предполагаемите места на ПТП според гласните доказателства. Не определили мястото на удара, като посочили, че той настъпил в гр.Любимец на ул. „Преслав“, но при съобразяване показанията на свидетелите, следвало пострадалият да е ударен поне два пъти от автомобила на различни места, с дистанция между тях достигаща 20 метра. Определели, че най - вероятната скорост на движение на автомобила в момента на удара била 16.81км./ч. и автомобилът тръгнал от място с ускорение. Посочили, че предвид противоречивите свидетелски показания и множеството увреди по автомобила, от техническа гледна точка е невъзможно да определят категорично при каква посока и скорост на движение, настъпили телесните увреждания на М. Атганасов, но при всички варианти той бил на плантното за движение, фронтално към автомобила, който извършвал последователни движения напред-назад и условие да не настъпи ПТП, било автомобилът да е на място, при наличие на хора на пътя. Опасната зона за спиране според вещите лица, била 9.06 метра, водачът на автомобила могъл да възприеме опасността и спре преди удара. В заключението си, вещите лица изложили и най- вероятен от техническа точка механизъм на ПТП, в което посочили, че подс. Т.Т. *** със смяна посоката на движение напред – назад. По това време на пътното платно бил М.А. с група хора, попаднал в коридора на автомобила и последвал удар в областта на бедрата и прегазване с гумата или гумите, през дясното му стъпало, със скорост не повече от 17 км./ч. Основните причини за ПТП според вещите лица е движението на пострадалия М.А. на пътното платно, по място и начин когато това не е безопасно и това, че подс. Т.Т. не реагирал своевременно на опасността от удара с пешеходеца.

 На досъдебното производство, на същите вещи лица била възложена допълнителна експертиза, да изледват механизма на ПТП според обясненията на подс. Т.Т. и отговорят кой е най – вероятния – дали посочения в предходното им заключение, или установения по обясненията му. В заключението си по допълнителната експертиза / л.116 -142 т. 6 д.п. / вещите лица приели, че подс.Т. отричал удар с пострадалия А., обясненията му противоречали на доказателствата в обратната насока и уврежданията на пострадалия. В това заключение посочили и, че вероятната скорост на движение на автомобила била 25,5 км. и изложили същия механизъм на ПТП като в предходното,  но със скоростта от 25.5 км. / ч.

 При изслушването си в съдебно заседание вещите лица потвърждават, че  огледали местопроизшествието и извършили замервания на пътя, тротоара и шахтата приета за оринтир. Тротоарът от дясната страна на улицата, на която бил домът на пострадалия бил нисък, почти до нивото на асфалта, а бордюрът на височина около два сантиметра. Срещуположния тротоар имал бордюр и плочки и бил на по- високо ниво – около три - четири сантиметра, от асфалта. Тези вещи лица, също посочват, че в момента на прегазването, кракът на пострадалия бил изнесен напред и след това той паднал на настилката, като от събраните гласни доказателства не могъл да се установи най – вероятния механизъм на ПТП. От снимките на автомобилите, телесните увреждания на пострадалия и липсата на тъканни такива, не могла да се определи и посоката на движение на автомобила в момента на прегазването. На пътното платно имало множество хора – тълпа и видимостта на водача към конкретния пострадал, била ограничена. Твърдяното от свидетелите отхвърляне на пострадалия след удара, могло да стане при движение на автомобила назад, но такива травми по тялото му нямало и нямало отхвърляне. Според вещите лица, най - вероятно пострадалия паднал и това било възприето от свидетелите като отхвърляне. При предявяване на снимките от фотоалбума изготвен от св.М. / л. 59-65 т.1 д.п. /, вещите лица също заявяват, че сниманото на снимка № 13 л.64, предно панорамно стъкло на л.а. „Опел Астра„ , няма характерното слънчогледово счупване от удар с глава ,а е от продълговат твърд тъп предмет. Същото сочат, за счупеното задно стъкло на автомобила /сн.15 / и побитостите по ламаринените му детайли. Така обясняват и счупванията на предното стъкло на л.а. „Фиат Браво“ на снимка №5 от фотоалбума/ л.61 т.1 д.п. /. По отношение уврежданията по предна лява врата на л.а. „Фиат Браво“ – снимки 6 и 7 от фоталбума, вещите лица заявяват ,че е възможно да са от застъргване в отворената предна дясна врата на микробуса „Мерцедес Спринтер„ . Предвид изложеното, съдът им назначи допълнителна комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. В заключението си по посочената експертиза /л.417-452 т.2 НОХД 353/16г./ което съдът изслуша, вещите лица съобразили изводите си със събраните, включително в съдебното производство доказателства, съпоставили техническите характеристики на автомобилите „Опел Астра“, „Фиат Браво“ и „ Мерцедес Спринтер“. Снимките от фотоалбума с повредите им, размерите и уврежданията и на шахтата на десния тротора на ул. „Преслав“, като са категорични, че повредите по левия преден калник и лява предна врата на л.а. „Фиат Браво“ с ДКН ***** са от удар в отворената предна дясна врата на микробуса „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *****, от който удар настъпили и повредите на микробуса и описали, механизма на удара. Останалите снимани повреди по л.а.„Фиат Браво“ били от удар с предмет с тенгенциално действие. От такова действие били повредите и по автомобила“ Опел Астра“ , като по него нямало повреди които да са от удар в отворената предната дясна врата на микробуса „Мерцедес Спринтер“. В заключението си вещите лица снимали и шахтата на тротоара, пред гаража на свидетелите А. на ул. „****“ № ** в гр.Любимец, със счупването на бетонният й капак и частичното разрушаване на горната й част. Съпоставили размерите й с тези на леките автобили „ Фиат Браво“ и „Опел Астра“ и посочили вероятните повреди, които следвало да останат по автомобилите при удар в шахтата а именно : по предната броня, двигател в предна част – картер, преден мост, окачване, ауспух, ходова част и заден мост. При задействане на спирачната система освен тези повреди, поради изменение на просвета било възможно да настъпят и деформации в охлаждащия радиатор, основата на автомобила и задна броня и задирания по автомобила. Сочат, че тези вероятни повреди не могли да ограничат движението на автомобила, но в рамките на няколко стотин метра и в материалите по делото не се установявали такива повреди по автомобилите, които да отговарят на тези по шахтата. По отношение телесните увреждания на св. М.А. и св.Ф.А., вещите лица не изложили обстоятелства различни от установените до момента в останалите експертизи, като за св. А. също сочат, че травматичното увреждане на дясната й длан могло да се получи както от удар с лек автомобил, така и при падане от собствен ръст, при протегната ръка, а силата с която била причинена телесната повреда на дланта й, била лека, до незначителна. В съдебно заседание, вещите лица потвърждават изводите в заключението, като за ремонта на предната броня на л.а. „ Фиат Браво „ посочен от вещото лице К. сочат, че по снимките не могат да установят дали тя е от удар в шахтата. Мястото на ПТП с пострадалият А. могло да е навсякъде по улицата и не могло да се установи категорчно, поради несъбрани своевременно обективни находки на досъдебното производство. Отново са категорични, че сниманите повреди по леките автомобили на подсъдимите Т., с изключение на причинената от удара на л.а. „Фиат“ в предната врата но микробуса, били от продълговати твърди тъпи предмети, но не и от удар с главата на пострадалия, а уврежданията по задната трета врата на този автомобил, са от предмет с остър режещ ръб - брадва или мотика. Широчината на пътното платно на ул.„Преслав“, позволявало преминаването на лек автомобил, с габарити като тези на автомобилите на подсъдимите, при отворена дясна предна врата на микробуса, като до десния бордюр оставали 30 см. Снимката на шахтата която приложили, отразявала състоянието й към 2015 г. когато я снимали. Супването на капака и тухленият й пояс, трудно могло да се получи от удар на предно колело на лек автомобил и не отговаряло да е от гумата на такъв, защото било по – голямо. Ако било от МПС то, могло да се получи при движение под 45 градуса спрямо пътното платно, но от автомобил с по - голяма маса и гуми и при такъв удар, следвало да останат значителни повреди по автомобила. Вещите лица сочат и, че намиращия се на същия тротоар пред шахтата, лек автомобил „Мерцедес“ ограничавал възможността за възкачване на лекия автомобил „Фиат Браво“ на тротоара, при успоредно движение с необходимата скорост, за да настъпят повредите по шахтата. При такова движение, следвало да л.а. „Фиат„ да се удари в л.а.“ Мерцедес“ , но такъв удар не се установявал. Освен това, при удар в шахтата с предна дясна гума, автомобилът следвало да се завърти в посока на часовниковата стрелка и за да се нанесат сниманите поражения по шахтата, от лек автомобил от типа на „ Фиат Браво“ или „Опел Астра“, той следвало да се движи със скорост не по – малка от 35-40 км. /ч. , но от това щели да настъпят специфични повреди по автомобила , а такива нямало. Вещите лица посочват и, че в каченото изображение в програта „Гугъл Мапс“ , въпросната шахта се виждала цяла и представят изображението на хартиен носител на което е отбелязано, че е заснето през месец март 2012г. При предявяне на изображението на св. Ф.А., последната разпознава къщата им в състоянието през 2012г. и заявява, че шахтата пред гаражът им, в която се ударил автомобила на подс. Д.Т., не била ремонтирана от тогава. Била същата като на изображението, но твърди, че то било заснето по – рано, понеже след удара, на шахтата личали следите от гумите и била напукана / което на изображението липсва/. Посочва и, че на снимката се виждала пръст която те обработвали през януари, а на през месец март . Свидетелката заявява още , че М.А. бил ударен с предната част на автомобила на подс. Т.Т., на тротоара пред лицевата страна на знака “Стоп“ и между двете дървета където паднал . Преди да го удари, автомобилът се движел напред, завил и се качил на тротоара , като тя видяла удара и А. да пада, докато била на земята от другата страна на улицата и в същото време, автомобилът който я съборил, давал назад. Посочва, че след удара в шахтата, на последната имало следи от гумите и била счупена от страни, а впоследствие от атмосферните условия счупването нараснало и било такова, както е отразено на снимката на вещите лица, направена през 2015г. Предвид изложеното от свидетелката, вещите лица заявяват, че прегазването на А. следвало да не е с предната, а със задната гума на автомобила и той да е заходил към него, но разстоянието между знака „Стоп“ и дървото след него, било малко и не позволявало извършване на описаната от свидетелката маневра, която могла се извърши между следващите дървета на тротоара, а самото падане на пострадалия, тя възприела като отхвърляне. Вещите лица сочат и, че при движение на автомобила на подс.Т.Т. назад, също могли да се причинят уврежданията на А.. Потвръждават изложеното до момента за механизма на уврежданията на св. А. и изключват възможността, подс. Т. да е ударил носът си във волана , ако е бил с предпазен колан.

Подсъдимият Т.Е.Т. е роден на ***г. в гр. *******, българин, български гражданин, ******, неосъждан, с ***** образование, ******, с ЕГН **********,***. В личната си декларация е посочил, че **** ****, трудовите му доходи са в размер на ***** лв. годишно, има къща в с.***** и л.а. „**** ****“ ******. Правоспособен водач на МПС категория „ С“.

Подсъдимия Д.Е.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със ***** образование, ***** , неосъждан, ******* с ЕГН **********,***. Декларирал, че е *****, притежава л.а. „ **** **** „ с рег. № * **** **  и няма недвижими имоти . Правоспособен водач на МПС категория „ В“.

 Подсъдимия Н.Д.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с ***** образование, *****, неосъждан, ****** с ЕГН **********, с посочен адрес *** и живущ ***. Декларирал, че **** *** *****, притежава **** леки автомобила и **** недвижими имоти. Характеристичните справки на подсъдимите са положителни, нямат криминални регистрации и противообществени прояви.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на св. М.А. дадени в съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство /л.57-60т.2д.п./, прочетените му показания пред съдия на досъдебното производство / л.74-75 т. 4 д.п. /, прочетените му по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК показания от досъдебното производство / л.121 – 122 т.1 д.п./, показанията на св. Ф.А. дадени пред съда, прочетените и показания пред съдия на досъдебното производство /л. 66 – 69 т.4 д.п./, прочетените й по реда на чл.281 ал.4 вр ал.1 т.1 от НПК показания от д.п. /л.55 т.2 д.п./ в частта относно слизането на св.Х. от автомобила на подс. Д.Т., показанията на св. А.Х.А. дадени в съдебно заседание, прочетените му показания пред съдия на досъдебното производство /т.4 л.54-56 д.п./ прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство /л.41 – 46 т. 2 д.п/ . Проведените очни ставки между него, св. М.А. и св. Ф.А.. Показанията на св. В.А. дадени в съдебно заседание, прочетените му показания по реда на чл.281 ал.5 вр ал.1 т.2 от НПК дадени на досъдебното производство/ л. 64-67 т.2 д.п./. Показанията на св.Т.А. дадени в съдебно заседание, прочетените й показания пред съдия от досъдебното производство /л. 49-51 т.4 д.п./ , прочетените й по реда на чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК показания от досъдебното производство /л.61-63 т.2 д.п./. Показанията на св.А.Е.А. дадени в съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал. 5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство в частта дали в л.а. „Фиат Браво“ е имал друг с подс. Д.Т. /л.51 т.2 д.п./ , показанията на св. И.Д. от съдебно заседание, прочетените и по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от д.п./л. 68-70 т.2 д.п./. Показанията от съдебно заседание на свидетелите Г.А.Г., прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания от д.п. / л. 41 -44 печатно т. 6 д.п./, показанията на св.Г.Х.С. и прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и 2 показания по д.п./ л.38-40 т.2 д.п./, показанията на св.А.Г.А.. Показанията на свидетелите полицейски служители: Ф.Г. от съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания от д.п. /л. 13-16 т.2 д.п/, прочетените му по реда на чл.281 ал.1 от НПК показания по НОХД № 1197/13 г. пред РС – Свиленград / л.108-109 НОХД 1197/13 г./,  прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр ал.1 т.1 от НПК показания от д.п. /  л.109-110 т.1 д.п./, показанията на св.И.А.Ж. от съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал. 5 вр ал.1 т.2 от НПК показания от д.п. /  л. 111-112 т.1 д.п. / четените му по чл.281 ал.1 от НПК показания по НОХД 1197/13 г. пред РС – Свиленград /л. 109 – гръб НОХД 1197/13 г. / относно това дали е получил втори сигнал за сбиване на ул. „*****“, показанията на св. И.Г. от съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК  показания от д.п. / л. 17-20 т.2 д.п, л. 35-36 т.4 д.п./, показанията на св. Д.Х.М. дадени в съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал.5вр. ал.1 т.2 от НПК показания от д.п. /л.134а -134 б т. 1 д.п./, показанията на св. А.В.В. от съдебно заседание, прочетените му по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания дадени на д.п. / л. 76 т. 4 д.п./, показанията на св. Д.А.Д., св. Д.Д.П., св. Г.Б.Д., очната ставка между него и св.Г., показанията на св. А.Ж.М., Д.А.Д.. Показанията на св.Х.Х. и прочетените му по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК показания  от д.п. / л.30-34 т.2 д.п./. Показанията на свидетелите А.Т., С.А. ,очната ставка между тях. Показанията на св. Т.И., на св. А.Б. , А.С., Х.К., Д.И.Д.,В.В.. Заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи - на вещото лице С.К. по съдебно оценителната експертиза на автомобилите, заключенията на вещото лице д-р Е. по двете СМЕ № 128 и 129/2012 г. за Ф.А. и св. Х.Х..Заключенията по тройната комисионна съдебно медицинска експертиза № 523/2012 г. изготвена от вещите лица д-р С., д-р Б. и д-р М., тройната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица  инж. С. , М. и д-р Б. ,допълнителната такава и назначената им експертиза в съдебно заседание, както и изложеното от вещите лица пред съда в съдебно заседание. Обясненията на подсъдимите, проведените очни ставки между подсъдимите Т.Т., Д.Т. и пострадалите Ф.А. и М.А. , прочетените и приобщени писмени материали и предявеното веществено доказателство – газов пистолет.

Свидетелите - М.А., Ф.А., А.Х.А., В.А., Е. А., Т.А. и И.Д., са близки роднини и твърдят, че са очевидци. Показанията им обаче са изключително противоречиви и взаимно изключващи се, не кореспондират с останалите събрани доказателства и обективно установеното от заключенията на вещите лица. Тези свидетели избирателно възпроизвеждат единствено ползващите ги факти и не пресъздават обективно случилото се, като съдът кредитира изложеното от тях единствено в частта, че пострадалия М.А. *** и се намирал на отстрещната й страна, до предната лява страна на л.а. „Опел Астра“ управляван от подс.Т.Т.. Съдът не кредитира изложеното от свидетелите, че този подсъдим прегазил умишлено с автомобилът си при движение напред, дясното стъпало на пострадалия който бил на тротора, а преди това ударил вратата на микробуса “Мерцедес Спринтер“ и я запретнал. Не се кредитират и твърденията им, че подс. Д.Т. с лекият си автомобил „Фиат Браво“ се засилил към стоящата на тротоара до гаражът си св. Ф.А., автомобилът му се ударил в намираща се на тротоара шахта, завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка и със задната си странична дясна част, ударил дясната й ръка и така и причинил леката телесна повреда – контузията на дясната длан. Не се кредитира и отричането им, че някои от тях не участвали в масовата разправа с подсъдимите и  причиняването на повредите по автомобилите им, както и, че не знаели как са причинени, а автомобилите били здрави включително при придвижването им до ПУ – Любимец . Изложеното в тази насока от изброените свидетели, не съотвества по никакъв начин на останалите събрани доказателства.

На първо място , от фотоалбума със снимките на въпросните автомобили, направен от св.А.М. / чиито показания съдът кредитира / на следващият ден - 17.02.2012г. и отразяващ обективно състоянието им, което се установи и от показанията на останалите полицейски служители, обясненията на подсъдимите и заключенията на вещите лица, е видно, че на автомобилите са нанесени множество удари с продълговати твърди тъпи предмети и такива с режещ ръб , с което са причинени повредите им. В тази насока са изводите на вещото лице К. по автотехническата експертиза, което описало непосредствено след деянието повредите по автомобилите. Такива са и изводите на вещите лица по назначената в съдебно заседание комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, които са категорични, че повредите по автомобилите са именно от такива предмети. Пак от заключението на вещите лица по последната експертиза се установи и, че в отворената дясна предна врата на микробуса „Мерцедес Спринтер“ , се ударил автомобилът на подс. Д.Т., а не този на подс. Т.Т., както твърдят изброените свидетели. Изложеното обективно оборва показанията им и сочи на недостоверността им, като кореспондира с обясненията на подсъдимите в тази насока. Начинът по който изброените свидетели описват механизма на ПТП с пострадалия М.А., също не кореспондира с установеното от останалите доказателства и заключенията на вещите лица, а показанията им в тази насока, както и тези на самият пострадал, са изцяло противоречиви. Така, пострадалият М.А. посочва, че подс.Т.Т. го ударил с автомобилът си челно, като се качил на тротоара между дървото и знака „Стоп“ докато той бил прав, обърнат леко странично с лице към автомобила, който се движел в посока от улица“ Преслав“ към ул. „Шар планина“. Твърди и, че ударил главата си в дясната част на предното панорамно стъкло на автомобила, което се напукало, после паднал и автомобилът минал през кракът му. Така описания от пострадалия механизъм, не съответства на нараняванията му установени от комисионната съдебно медицинска експертиза, от комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза и изложеното от вещите лица в съдебно заседание , които са категорични, че разстоянието на тротоара, сочено от А. като място на ПТП, не позволява качване там на автомобила на подс. Т. и прегазване стъпалото му, по описаният от пострадалия начин. Вещите лица са категорични и, че в момента на прегазването М.А. бил прав, в поза на активно движение към автомобила , а не паднал на земята и по него не са открити наранявания съотвестващи на челен удар от автомобил или такива, съответстващи да си е ударил главата в предното панорамно стъкло. Такива повреди не са установени от вещите лица и по предното панорамно стъкло на л.а. „ Опел Астра „. Освен това, самият пострадал твърди различни места на прегазване, веднъж сочи, че това станало на тротоара, а друг път на улицата. В тази насока са противоречиви и показанията на св. Ф.А. и тези на останалите изброени свидетели които сочат, че автомобилът на подс.Т.Т. преди да прегази А., идвал от срещуположната посока, твърдяна от последния. Относно телесната повреда на св. Ф.А., показанията на изброените свидетели са също изключително противоречиви. Св. М.А. веднъж твърди , че като излязъл видял на земята до шахтата брат си А.А. и Ф.А. и тогава подс. Д.Т. се засилил към жена му – св. Т.А., която се качила на капака на л.а. „ Мерцедес „ на брат му А., а автомобилът на подс. Д.Т. се ударил в шахтата. След това, че като излязъл, автомобила на този подсъдим бил насочен към брат му и Ф.А. и се отдалечавал назад, което е взаимно изключващо се. Твърди още, че чул удар и видял как автомобила се ударил в шахтата с предната си дясна част от което шахтата се счупила и ударил брат му и Ф.А., със страничната си част по ръката, а те паднали на земята. Веднъж заявява, че паднал брат му и Ф.А. го дръпнала, а после, че той я дръпнал докато била на земята. Изводът, че показанията на св. М.А. не са обективни се потвърждава и от твърденията му, че чул изстрелът произведен от подс. Н.К., а след това, че научил за него докато бил в болницата, а при инцидента чул репликата – „не насочвай пистолета“ и на следващият ден намерили под шахтата гилзи, което е взаимно изключващо се , а освен това последните му твърдения не се установяват от нищо по делото. Същото се отнася за показанията и на останалите изброени свидетели - св. Ф.А. веднъж твърди, че първия автомобил ударил отворената врата на микробуса, после дал назад, отново напред и съборила нея и съпругът й до шахтата. След това, че двата автомобила карали напред – назад и не помнела кой се ударил в шахтата и ги блъснал, но това бил автомобила управляван от подс. Д. Тифонов. По отношение удара на М.А. веднъж твърди, че автомобилът на подс. Т.Т. *** към ул. „ Шар планина“, а при очната ставка със съпругът си А.Х.А., че идвал в обратната. Същата не е в състояние да уточни и с коя част и от кой автомобил, била ударена по ръката, като веднъж твърди, че това е с лявата страна на автомобила , а след това с дясната. Посочва и, че първия автомобил бил управляван от подс.Д.Т., а после от подс.Т.Т. . При очните ставки с подсъдимите Т.пък посочва, че автомобилът я ударил с предната част. Същевременно в медицинското удостоверение издадено от д-р Н.посочила , че била ударен от Т., не и от лек автомобил. Противоречиви и недостоверни изцяло са и показанията на св. А.Х.А. – съпруг на св. Ф.А. и брат на св. М.А.. Този свидетел отрича, със св.Валентни А. – също негов брат и св.А.А./ доведен син /, да са удряли подс.Т.Т. на оборът му в с.*****. Това твърдение се подкрепя единствено от показанията на посочените двама свидетели В. А. и А.А. които са заинтересовани и съдът не кредитира показанията им и тези на св. А.. Това е така защото изложеното от тях в тази насока, не кореспондира с обратното, за нанесен побой на този подсъдим сочен в обясненията му, подкрепени от показанията на свидетелите А.Т. и С.А., които са очевидци на побоя нанесен на подс. Т. ***. Не кореспондира и със записаното в книгата на РПУ - Свиленград от св. Д. и показанията на последния, който приел подаденият сигнал от св.С.А., за нанесеният побой над подс. Т. и заключението на вещите лица, че счупването на носът му е от удар с юмрук, които доказателства съдът кредитира. Освен това, св. А.Х.А., също не е в състояние да посочи конкретно как съпругата му била съборена на земята – дали с предната или задната част на автомобилът на подс. Д.Т. и кога последния с автомобилъ си, се ударил в шахтата – преди да я събори или след това. Твърди също, че подс. Т.Т. ударил М.А., като се движел в посока обратна на твърдяната от пострадалия. За шахтата където заявява, че се ударил другия подсъдим Д.Т. твърди, че стояла още така разбита, което не кореспондира освен със заключението на вещите лица за механизма на повредите по шахата, така и с показанията на съпругата му, че тогава се била напукала, а по – късно разрушила, от атмосферните условият. Показанията на св. В.А. – брат на свидетелите А. и М. А. и роднина по сватовство на Ф.А., също са противоречиви макар и той да твърди, че е очевидец, като досежно удара на Ф.А. в прочетените му показания от досъдебното производство заявил, че автомобилът на подс. Д.Т. се ударил в шахтата, завъртял се и с предната си лява страна ударил брат му А.А. и Ф.А., а те паднали на земята. Изложеното означава , че този автомобил е идвал в посока обратна на сочената от останалите свидетели А. . След прочита този свидетевл заявява, че показанията са верни, но не помни коя кола се ударила в шахтата и коя ударила брат му М.А.. Показанията на св.Т.А. също не кореспондират на останалите и не възпроизвеждат обективно случилото се. Объркани и нелогични са и показанията на св. А.А. – син на Ф.А. и тези на св.И.Д. – живееща на семейни начала със св. А.. Последната също сочи, че е очевидец, но изложеното от нея, включително след прочитане показанията и от досъдебното производство, е изцяло объркано. Твърденията на изброените свидетели освен, че не кореспондират по между си, не кореспондират и с установеното от вещите лица, че твърдяното от свидетелите счупване на бетонния капак на шахтата, е невъзможно да стане от удар на автомобил от типа на „ Фиат Браво“ при описаната ситуация и наличието на друг лек автомобил паркиран на тротоара. То е възможно от по – тежък автомобил с ниска скорост, или от такъв като „ Фиат Браво“ при скорост от 45 км./ч. , но тогава ще настъпят щети по автомобила, преустановявящи последващото му движение, каквито няма и от доказателствата е установено, че автомобилът „ Фиат Браво „ се придвижвал през цялото време на собствен ход. Вещите лица заявяват и, че при евентуален удар на автомобила в шахтата с предната си лява гума, той ще се завърти по посока на часовниковата стрелка т.е обратната на твърдяната от свидетелите, което също сочи на недостоверността на показанията им. По отношение свидетелите Г.А.Г., синът му А.Г.А. и свидетеля Г.Х.С. - съседи на посочените по - горе свидетели А., показанията им следва да се кредитират частично. Първият излязъл на улицата след случилото и възприел момента в който подс. Т.Т. се отдалечавал назад с автомобилът си, към паркинга на бензиностанцията. Впоследствие видял пострадалия А. и възприел повредите по единият от автомобилите, което кореспондира с установеното от останалите доказателства и следва да се кредитира. Изложеното от втория, че видял случилото се не следва да се кредитира изцяло. Този свидетел сам твръди, че наблюдавал от 200 метра и влязъл да се обуе като след това излязъл. Съдът намира, че той е видял момента в който подс. Т.Т. спрял пред намиращите се на улицата хора, но не и последващите действия, които се развили докато се обувал. Третия свидетел потвърждава, че като излязъл имало скандал .Твърденията на тези свидетели в които отричат да са видели да се носят твърди предмети- колове,тръби, брадви или мотики, не следва да се кредитира, понеже не кореспондира с останалите събрани доказателства.   Показанията на св.Х.Х. - очевидец, следва да се кредитират но не изцяло. Този свидетел е пътувал в автомобила на подс. Д.Т. и слязъл при пристигането им в гр. Любимец на инкриминираната дата, като изложеното в показанията му, че тогава имало тълпа носеща твърди предмети и лица от тълпата му нанесли удари в главата, а след изстрел който чул, го пуснали, кореспондира със съдебно медицинската експертиза досежно уврежданията му, с показанията на полицейските служители и обясненията на подсъдимите, включително на подс. К. който не отрича че стрелял. Единствено в частта в която св. Х. твърди , че видял братът на подс. К. да държи газовият пистолет, показанията му не следва да се кредитират понеже не кореспондират с останалите. По отношение показанията на полицейските служители, повечето от тях са косвени но от съвкупният им анализ се установява, че на инкриминираната дата и място е имало масово сбиване с твърди предмети, при което са нанесени установените повреди по автомобилите на подсъдимите . В тази насока са показанията на св. Г. - очевидец на крайната фаза на скандала, който заедно със св.Г. първи пристигнали на местопроизшествието. Този свидетел потвърждава наличието на множество хора, повредите по автомобилите и мотика или брадва на място, а в прочетените му показания от д.п. /л. 17-20 т.2 д.п. / заявил, че заварили група хора, които се карали, удряли и блъскали ,като при слизането си от патрулния автомобил видял подс. К. в тълпата, да държи пистолет който му предал. В тези показания св. Г. твърди, че не чул изстрел, но видял св.В.А. да държи кол, стъклата на двата леки автомобила били счупени,а вратата на микробуса запретната и видял косми в лявата част на предното стъкло на л.а. „Фиат“. Пради липсата на оглед на автомобилите обаче, такова обстоятелство обективно не е установено, а показанията му досежно масовото сбиване и повредите следва да се кредитират. Св. Г. също потвърждава горното, за наличието на множество хора, пострадалият А., повредите по автомобилите и държания от подс. К. пистолет, насочен на горе. Твърдението му обаче, че не видял лица които да се удрят, а единствено си разменяли закани и обиди, не кореспондира с  прочетените му показания от досъдебното производство / л.109-110 т.1 дп./ в които посочил обратното , че заварили лица които се биели и удряли два автомобила. В тези показания описал и установеното от обясненията на присъстващите лица. След прочитането заявява, че не видял лицата да се удрят, а при проведената му със св. Д. очна ставка отрича да му описвал обстановката, но на место имало сапове и стъклата на автомобилите били счупени. В тази им част, за липсата на масово сбиване, показанията на св. Г. не кореспондират и с изложеното от св. Ж. чиито показания съдът кредитира и от които се установява, че св.Г. и св.Г. му се обадили и поискали помощ. Съобщили за голям скандал и, че хората се биели, блъскали, а те не могли да ги разтърват. Изложеното в тази насока от св. Ж., кореспондира с обясненията на подс.К. и с тези на подс.Т.Т., досежно твърдението му за разговор с дежурния в РПУ – Свиленград, да изпрати автопатрула на разклона за с.Момково и чака бял камион с фругон,за да го спре, поради обаждането на подс.Т.. В същата насока са и показанията на св. Д.М. – началник на Полицейския участък – Любимец които следва да се кредитират. Последния, макар тогава да не бил в града, бил осведомяван по телефона през цялото време за случващото се. Този свидетел също сочи, че сигналът бил за сериозен побой, с телесни увреди и такива на автомобили, за което го уведомили първите пристигнали на място – св.Г. и св. Г. и поискали подкрепление. Изложеното в показанията на св.А.В. които съдът кредитира, потвърждава обясненията на подс. Т., че му се обадил и съобщил за случило се на обора в с. Момково. В тази насока са и кридитираните показания на св.Д. който бил дежурен в РПУ – Свиленград , както и показанията на останалите полицейски служители– Д.Д., Д.П., Г.Д., като последните двама също посетили местопроизшествието, а св.Д. работил и по втората полицейска преписка и установените обстоятелства отразил в докладна записка, като ги възпроизвежда в показанията си пред съда. Този свидетел също потвърждава, състоянието на автомобилите отразено на фотоалбума изготвен от св.А.М., чиито показания съдът кредитира . Съдът кредитира заключенията на вещите лица по назначените експертизи. Единствено не се кредитира заключението по допълнителната експертиза на вещите лица инж. М., С. и д-р Б. от досъдебното производство, които в т.1 от същото на практика направили правни изводи като приели, че обясненията на подс.Т.Т. от досъдебното производство, в които отричал да е удрял пострадалия А., не кореспондирали с показанията на свидетелите твърдящи обратното. По отношение показанията на свидетелите Т.И., А.С., Х.К., Д.И.Д. , В.В. и А.Б. , то първата продала чрез фирмата си ,микробуса „Мерцедес Спринтер“ на свидетелите Ф. и А. А. , а останалите четирима работили на бензиностанциите на „ Любимец Автотранспорт „ ЕООД  и ЕТ „ Колю Видев „ в гр. Любимец, но тези свидетели не излага обстоятелства, релевантни за делото. Обясненията на подсъдимите дадени в съдебно заседание, следва да се кредитират, същите се подкрепят от останалите събрани и кредитирани доказателства и заключенията на вещите лица, с изключение частта на обясненията на подс. Т.Т. в която твърди, че въпреки, че бил с поставен предпазен колан, успял да затвори двете предни врати на автомобилът си, което не кореспондира с установеното от останалите кредитирани доказателства . Тук следва да се отбележи още и следното : На инкриминираната дата, поради разпореждането на прокурор да не се образува досъдебно производство, въпреки наличието на законен повод и достатъчно данни за това, не е извършен оглед на местопроизшествието. По този начин не са установени и събрани съществуващите тогава обективни находки и е преклудирана възможността за това. Поради същата причина не е извършен и оглед по реда на НПК на автомобилите на подсъдимите, микробуса „Мерцедес Спринтер“ и л.а. „Мерцедес“. Прокурорът е господар на досъдебното производство, но при данни за престъпление е длъжен да предприеме незабавно, необходимите своевременни действия за образуване на досъдебно производство и събиране на доказателствата с цел установяване на обективната истина, което не е сторено, а с това е изгубена възможността за попълване на делото с преки, обективни, веществени доказателства и следи, освен газовият пистолет.

При така приетата фактическа обстановка, изложените и обсъдени доказателства, съдът прие, че не се установи подсъдимият Д.Е.Т., да е е осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл.342 ал.1 от НК, в което е обвинен или друго и по повдигнатото му обвинение за посоченото престъпление, на осн.чл. 304 от НПК го оправда. Това престъпление, съобразно задължителните указания на Постановление № 1/83г. на Пленум на ВС от обективна страна се изразява в нарушаване правилата по ЗДвП при управление на МПС, а от субективна се осъществява при условията на пряк или евентуален умисъл, като форма на вината. От събраните доказателства не се установи този подсъдим на инкриминираната дата и място, да е допуснал вменените му с повдигнатото обвинение нарушения по чл.8 ал.1, чл.15 ал.1, чл.20 ал.2 изр.2 и чл.116 от ЗДвП, при управлението на лекият си автомобил „Фиат Браво“ с ДК№ * **** ** и така да е допуснал и причинил , умишлено или непредпазливо, леката телесна повреда на дясната длан, на св. Ф.А.. В случая, от доказателствата се установи, че върху автомобила на подсъдимия Д.Т. били нанесени множество удари, от намиращите се на ул. „Преслав“ в гр. Любимец лица, сред които св.А.Х.А., довели до констатираните повреди по автомобила. Именно тогава, подсъдимият потеглил с автомобилът си като се ударил в отворената предна врата на микробуса „ Мерцед Спринтер „ но сторил това случайно, за да избяга от ударите, а не за да нарушава правилата за движение по пътищата или причинява на някого, включително на Ф.А. телесни увреждания при управлението на автомобилът си. Освен това, уврежданията на дясната длан на последната, не са от удар в автомобила на подсъдимия, а от падането й на земята от собствен ръст, при дърпането й от страна на съпругът й – св.А.А., в момента в който подсъдимия потеглил и, чийто умисъл обхващал целта му да избяга, за да се спаси, което сторил. Не се установи подс. Д.Т. да е извършил и друго престъпление. Ето защо съдът го оправда. Предвид изложеното неоснователен и недоказан е и гражданският иск, предявен от Ф.А., против подсъдимия Д.Т. за сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за причинените й в резултат на деянието по чл. 342 ал.1 от НК, неимуществени вреди от леката телесна повреда, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното й изплащане, поради което съдът го отхвърли .

По отношение на подсъдимия Н.Д.К., съдът също намери, че от изложените и обсъдени доказателства не се установи, той да е осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл.325 ал.1 от НК в чието извършване е обвинен или друго и на осн. чл.304 от НПК го оправда. Постановление № 29/74 г. на Пленум на ВС което е задължително не само за съдилищата, определя обективните и субективни елементи на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, които за подс. К. не се установиха. В случая чрез действията си – стрелбата във въздуха с газовият пистолет и казаното на намиращите се на улицата лица, които в същия момент нанасяли побой над св. Х., да легнат на земята, този подсъдим спасил св. Х. от побоя, което попада в обхвата на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК и така прекратил масовото сбиване, в което са участвали и някои от свидетелите посочени в диспозитива на повдигнатото му обвинение. Тези действия на подсъдимия К. , включително изпсуването, което е било несъзнателно и като последица от стрелбата, не са непристойни. Не изразяват открита или брутална демонстрация на подс. К. против установеният обществен ред и не изразяват явно неуважение към обществото. В случая извършеното от подсъдимия К. е било обществено полезно, защото освен че спряло побоя над св.Х., е предотвратило и ескалация на ситуацията. Именно това, а не хулиганските подбуди, е била целта на подсъдимия, обхваната от умисълът му.  

По отношение на подс.Т.Т. съдът намери, че от събраните доказателства се установи, че той на инкриминираната дата и място спрял автомобилът си на ул. „ Преслав „ в гр. Любимец близо до знака „ Стоп“ . В същото време от лявата страна на автомобилът му, но на пътното платно бил пострадалият М.А.. В момента в който върху автомобила на подсъдимия били нанесени удари от други лица с твърди тъпи предмети , подсъдимия потеглил назад и преминал с предната си лява гума, върху дясното стъпало на пострадалия А., с което причинил счупването на третата и четвърта ходилни кости кост на дясното му стъпало, довело до трайно затрудняване движенията на десният му долен крайник, със срок на възстановяване над 30 дни и така му причинил констатираната средната телесна повреда. В случая пострадалият А. не бил зад автомобила нито до предната дясна част на автомобила , а в страни на пътя до предната му лява част и кредитираните доказателства в тази насока са категорични. Подсъдимият имал видимост към него и останалите намиращи се около автомобила лица , като в случая не нарушил правилата за движение назад по чл. 40 от ЗДВП , а вмененото му с обвинителният акт нарушение по чл.116 от ЗДВП да бъде бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Такъв бил в този момент св. М.А. и това правило, действа във всеки един момент за водачите, включително при движение назад. Не се установи пострадалия М. А., да е нанасял удари върху автомобила на подсъдимия Т.Т. и съдът намери, че последния не се намирал в положение на неизбежна отбрана спрямо него. От действията на самият подсъдим и кредитираните доказателства се установи, че от субективна страна подс. Т.Т. не е действал умишлено, при условията на пряк или евентуален умисъл като форма на вината, за да се осъществи престъплението по чл.342 от НК , а непредпазливо, при условията на небрежност. Това е така, защото макар да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици / средната телесна повреда на пострадалия А. /, е бил длъжен и могъл да ги предвиди, като съобрази поведението на водач с наличието на хора на пътя, както му вменява правилото на чл.116 от ЗДВП което единствено нарушил и което, е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. От доказателствата не се установи с поведението си като водач, подс.Т. да е нарушил вмененото му нарушение по чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП и да не е намалил скоростта на движение или да не е спрял, при възникване на опасност . Определената от вещите лица  скорост от почти 17 км./ч. е предполагаема, а не обективно установена и в съдебно заседание същите са категорични, че прегазването е с много ниска скорост, може да стане както напред, така и при движение на автомобила назад и посоката не може категорично да се определи. Освен това, преди прегазването на крака на А., подсъдимия е установил автомобилът си на място – не се движел, а след това предприел движението назад с ниска скорост. Ето защо съдът намери , че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна по – леко наказуемото престъпление по чл. 343 ал.1 б. „Б“ пр.2, вр. чл. 342 ал.1 от НК, като го призна за виновен в това , че на 16.02.2012г. около 22.00 часа на ул. „ Преслав“ в гр. Любимец  обл. Хасково, при управление на МПС - лек автомобил „ Опел Астра „ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.116 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците …“, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.Х.А. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на трета и четвърта ходилни кости кост на дясно стъпало, което довело до трайно затрудняване на движенията на десният му долен крайник, като по първоначално повдигнатото му обвинение, че деянието е извършено умишлено, по квалификацията по чл. 342 ал. 3 б. „Б“ пр.1 вр. ал.1 от НК и за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 304 от НПК го оправда .   

Причина за настъпване на ПТП, освен поведението на подсъдимия като водач ,е това на пострадалия пешеходец М.А. който се намирал на пътното платно до автомобила, в нарушение на задължението си като пешеходец  да се движи по тротоара и не навлиза на пътното платно.  

За посоченото непредпазливо престъпление, в чието извършване съдът призна подсъдимия Т.Т. за виновен, е предвидено наказание до 3 години „лишаване от свобода“ или „Пробация“. Подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, от престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди и приложението на чл.78 ал.1 от НК е задължително. Ето защо съдът на осн. чл.78 А ал.1 от НК, освободи подсъдимия Т.Т. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба, в размер на 1500 лв., което определи при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, малко над минималния размер на глобата по чл. 78 а ал.1 от НК, която е от 1000 лв. до 5000 лв. За смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие, младата му възраст, добрите характеристични данни, това, че бил надпаднат от други лица, което го принудило да потегли с автомобилът си и така причини резултата, обстоятелството, че пострадалия с поведението си също допринесъл за резултата, изминалия период от време от деянието до присъдата, не по вина на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие, че подсъдимият Т.  тръгнал да преследва с автомобилът си свидетелите А., за да им потърси сметка за нанесеният му побой, в който пострадалия не участвал и така също сам допринесъл за случилото се. Доколкото подсъдимият е  правоспобен водач на МПС, съдът на осн. чл. 343 Г, вр. чл.343 ал.1 б. „Б“ пр.2, вр. чл. 342 ал.1 и чл.78 а ал.4 от НК, го лиши от право да управлява МПС за срок от 4  месеца , считано от влизане на присъдата в сила .

По гражданският иск:  

 С оглед постановената присъда, с която съдът призна подсъдимия Т.Т. за виновен, макар да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78 а ал.1 от НК, гражданският иск почиващ на деликтното основание на чл. 45 от ЗЗД, е основателен. В резултат на причинената от деянието средна телесна повреда на пострадалият М.А., същия претъпял неимуществени вреди изразени в болки и страдания, освен тази телесна повреда му били причинени наред с нея и леки, установени от вещите лица , които са в резултат от падането му на земята, след прегазване на стъпалото. В последствие, пострадалият се лекувал продължително, бил освободен от труд по решение на ЛКК за 6 месеца, а след свалянето на гипсовата имобилизация, се придвижвал с патерици. Обезщетението му на осн чл. 52 от ЗЗД следва да се определи по справедливост като в случая съдът намира, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на пострадалия, е сумата от 1600 лв., която определи като отчете и съпричиняването от страна на самият пострадал, който с поведението си също допринесъл за разултата. Ето защо съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалия посочената сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.02.2012г. , до окончателното й изплащане, сумата от 1100 лв. разноски за повереник. В полза на Държавата направените по делото разноски в общ размер от 5038,76 лв. от които по сметка на ОД – МВР – Хасково – РУ – МВР – Свиленград 925 лв., по бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжна Прокуратура – Хасково 2412 лв. , по сметка на Окръжен съд Хасково  1701,76 лв. и 64 лв. държавна такса, върху уваженият размер на гражданският иск, който за разликата над уважения размер, до пълния предявен такъв от 15 000лв., като неоснователен и недоказан, отхвърли. Вещественото Доказателство – газов пистолет марка „ GOLD STAR  2002“ 9 мм. магнум с № 51119, ведно с пълнител и четири броя газови патрони, като вещ чието притежаване не е забранено, съдът разпореди да се върне на собственикът му Г.Д. ***, след влизане на присъдата в сила

Мотивиран така съдът постанови присъдата си .

 

 Съдия :