РЕШЕНИЕ
гр.София, 22.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, II с-в, в
открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16397 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата П.М.К., действаща лично и като представител на малолетния си син Б.А.К.,***,
твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 13.05.2014 г. около 21,00ч. е
причинена смъртта на А.В.К., съпруг на ищцата и баща на ищеца Б.К..
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС
"Мерцедес", с рег. № 8-TGV-68, управляван от П.С.Б., който е нарушил
правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на А.В.К.. В резултат на
описаното ПТП последният е получил изключително тежки травми, в следствие на
които залежал и починал. Във връзка с процесния инцидент било образувано НОХД №
3287/2016г., по описа на СГС, 2 с-в, което приключило с Присъда №
241/06.10.2016г., която е влязла в сила. Ищцата твърди, че смъртта на А.К. се е
отразила много негативно върху живота и, а синът им е трябвало да отглежда
сама. Твърди, че Б.К. ще трябва да расте без баща и няма да изпита какво е
бащина обич и бащина подкрепа. Сочи се, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при застрахователно дружество регистрирано в Холандия – „Ц.Е.Е.Ф.“.
Ангажира отговорността на ответното дружество. Моли съда да осъди ответника да
им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на смъртта на техния наследодател в размер по 78744,37 лева за ищцата П.М.К. и
за малолетния и син Б.А.К.. Признава, че към настоящия момент ответното
дружество е направило плащане в хода на процеса по 121 255,63лв. , но счита че
дължимата общо обезщетение е в размер на 200 000лв. Претендират лихва за
забава върху сумата от 84 000лв., за всеки от ищците за периода
06.01.2015г. до 11.10.2016г., възлизаща на 15075,99лв. Претендират лихва за
забава върху сумата от 37255,63лв., за всеки от ищците за периода 06.01.2015г.
до 19.10.2017г., възлизаща на 10554,32лв. Претендират и разноските по делото.
Ответникът „Ц.Е.Е.Ф.“ оспорва, че единствено водачът на лекия автомобил е
виновен за ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване в значителна степен от страна
на А.К., тъй като същият не е пътувал с поставен обезопасителен колан. Сочи, че
вече извънсъдебно е изплатил на ищците обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на техния наследодател, с платежни нареждания от 11.10.2016 и
19.10.2017г. общо двете на стойност - 121 255,63 лв. на П.К. и 121 255,63 за детето
– Б.К.. Твърди, че с тези суми напълно е обезщетил ищците и те нямат основание
да търсят по-висока репарация. Счита исковете за завишени по размер. Оспорва
претенцията за лихва и счита, че не я дължи. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищцата П.К. е съпруга на А.В.К., последния в следствие на залежаване и
получени увреждания от ПТП от 13.05.2014г. е починал, а ищеца Б.К. е негово
дете.
За настъпилото ПТП има образувано наказателно производство, което е
приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 3287/2016г., по описа на СГС,
2 с-в. Със същата Петър Биджев, български
гражданин, е признат за виновен в това, че на 13.05.2014 г. около 21,00ч. в гр.София
при управление на МПС лек автомобил „Мерцедес“ модел „С220“ с номер 8-TGV-68 по
бул. „Скопие“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул.
„Габрово“ на около 104 метра след кръстовището с ул. „Подп. Калитин“ нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на А.В.К., настъпила на 06.01.2015 г. - престъпление по чл. 343, ал.1
б."в" във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК.
Страните не спорят за настъпилото ПТП, неговия механизъм, за наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия. Не се
спори и по съществуващото към датата на ПТП застрахователно правоотношение –
задължителна застраховка гражданска отговорност зелена карта с холандско
застрахователно дружество - ответника.
Спори се по размера на причинени на ищците вреди. Спори се налице ли е
съпричиняване от страна на пострадалия.
Във връзка с установяване на причинените вреди са събрани гласни
доказателства по искане на ищците.
Св.Й.П., в момента живее на фактически начала с ищцата К. и имат общо дете.
Установява, че ищцата и починалият й съпруг живеели добре. Не можели да имат
деца, затова детето Б. било заченато ин витро.
Установява, че седмица след като се родил ищеца Б., А.К. починал. След
смъртта на К., ищцата била много зле и не можела да обръща достатъчно внимание
да детето. За отглеждането на детето помагали майка й, свидетеля П.и неговата майка.
Б. наричал свидетеля „тате“, но ищцата К. се опитвала да му обясни, че баща му
е починал. А.К. бил погребан във гр.Варна, поради което три-четири пъти в
годината водели Б. на гроба му, но и избягвали това, за да не се разстройва. В
домът им имало албум със снимки на А.К., които ищцата К. показвала на Б..
Към датата на ПТП увреждащият автомобил е имал активна застраховка
"Гражданска отговорност" със зелена карта при ответното
застрахователно дружество регистрирано в Холандия – „Ц.Е.Е.Ф.“.
На 13.11.2015 г. ищците са сезирали представител на ответника за България,
с искане за заплащане на обезщетение.
На 11.10.2016 г. ответникът чрез пълномощника си за България - „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД е превел
обезщетение по определените от него щети в размер на 84 000 лв. на ищците
във връзка с ПТП от 13.05.2014 г. (виж. л. 99-100 от делото).
На 19.10.2017г. ответникът чрез пълномощника си за България - „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД е превел
допълнително още по 37255.63 лв., представляващо доплащане по щета във връзка с
ПТП от 13.05.2014 г. (виж. л. 101-102 от делото).
По делото е приета СМЕ в която вещото лице сочи, че е по данните
пострадалият К. трябва да е бил без правилно поставен предпазен колан в момента
на ПТП. При правилно поставен предпазен колан вещото лице установява, че уврежданията
биха се намалили по тежест с оглед на това, че би ограничил движението на
тялото. В съдебно заседание вещото лице твърди, че при едно такова политане на
тялото назад няма никакво значение дали пострадалият ще бъде с колан или без
колан, защото седалката се е счупила и коланът в този случай не го пази. В мотивите на присъдата по НОХД № 3287/2016г.,
по описа на СГС е прието за установено, че А.К. е пътувал без поставен
предпазен колан, тъй като е имал затлъстяване ІІІ степен.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че към настъпване на ПТП по отношение на лек автомобил
„Мерцедес“ модел „С220“ с номер 8-TGV-68 има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" - Зелена карта с холандския застраховател „Ц.Е.Е.Ф.“.
Негов кореспондент за България е „А.Б.– регулиране на щети“ ЕООД. Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Между страните не се спори, че в резултат на виновното /по непредпазливост/
противоправно поведение на виновния водач П.б.е причинена смъртта на
наследодателя на ищците А.К.. Вината на водача е установена с влязла в сила
присъда, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия
граждански съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а
поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА – зелена карта на автомобила -за
ангажиране на отговорността на ответника.
Ищците са от кръга лица по ППВС № 4/61г. и имат право на обезщетение за
причинени вреди.
Спори се за размера на причинените на ищците неимуществени вреди. Съгласно
ППВС №4/61г. неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се
за тях обезщетение, както и кръгът лица, които имат право на него, се определя
на принципа на справедливостта.
Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Обстоятелството, че едно лице попада в най-близкия кръг на роднини не
му гарантира право на обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се установи
и съществувала близка емоционална връзка с починалия. При липсата на такава
връзка, дори и много близък роднина, не би търпял неимуществени вреди /така
ППВС №4/61г./. Освен това ППВС №4/68г. поставя и допълнителни критерии при
преценяване на справедливото обезщетение - възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение
за неимуществени вреди.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищцата П.М. и А.К.
са били в добри отношения. П.К. е изпаднала в тежко психическо състояние след
смъртта на нейния съпруг и баща на детето им, изпитвала е и продължава да
изпитва чувство за липса и тъга. Наред с това тя е успяла да превъзмогне
загубата и да започне нов живот, напуснала е жилището, в което са живеели с А.К., преместила се е при св.П.и има второ
дете от него / в този смисъл е социалния доклад и показанията на св.П./. А.К. е
погребан в града, където живеят родителите му /по данни от наказателното производство/,
и ищцата рядко има възможност да го посещава. Малолетният ищец Б.К. не е имал
изградена емоционална връзка с баща си, тъй като се е родил седмица преди А.К.
да почине. Нарича „тати“ св.П., което е разбира се естествено, тъй като същият
го отглежда като свое дете. Поради
смъртта на баща си, малолетният Б.К. не е имал възможност да го опознае, а в
бъдеще няма да има неговата подкрепа и закрила. От писмените доказателства от
ДП се установява, че А.К. е починал на 33 г., бил е със средно образование,
няма данни да е работел, бил е със зависимост към наркотични вещества, срещу
него е имало образувани няколко ДП. Ответникът е осъден с влязло в сила съдебно
решение да заплати на всеки от ищците по 100 000лв. неимуществени вреди,
причинени от ПТП на техния наследодател А.К..
Съобразявайки тези обстоятелства, във вр. с критериите в ППВС № 4/68 г. и
конюнктурата в страната към момента на увредата 06.01.2015г., съдът намира, че
на ищците се следва обезщетение в размер на 120 000 лв. за всеки от тях.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. От приетата по делото СМЕ се
установи, че уврежданията на постардалият биха настъпили дори и да е бил без поставен
предпазен колан.
Ответникът е заплатил на ищците по 121 255,63лв. , като от тях
84 000лв. са заплатени на 11.10.2016г. , а останалите – на 19.10.2017г.
Изплатената сума е в по-голям размер от сумата, която съдът намира за
справедлив размер обезщетение. Ето защо претенциите за главница – по
78 744,37лв. за всеки ищец, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По претенциите по чл.86 от ЗЗД.
Ищците претендират по 15 075,99лв. законна лихва върху самата
84 000лв. за периода от 6.01.2015г. до 11.10.2016г. , както и по
10 554,32лв. – законна лихва върху сумата 37 255,63лв. дължима за
периода 6.01.2015г. – 19.10.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите
лица – ищците, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане
длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което,
доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците
обезщетение се дължи от деня на увреждането, смъртта на А.К., настъпила на
6.01.2015г. до окончателното изплащане на сумите. Датата на деликта е
установена с влязла в сила присъда и е задължителна за гражданския съд на
основание чл.300 от ГПК. Следователно , застрахователят дължи на ищците на
основание чл.86 от ЗЗД законната лихва върху изплатеното на 11.10.2016г.
обезщетение от 84 000лв. за периода от 6.01.2015г. до 10.10.2016г. На
същото основание застрахователят дължи и законната лихва върху остатъка от
приетия от съда в настоящото решение размер обезщетение до 120 000лв. – за
36 000лв. застрахователят дължи лихва за забава от 6.01.2015г. до
18.10.2017г. Съобразно изчисленията, които съдът направи чрез електронния
калкулатор, наличен на електронната страница на НАП, размерът на законната
лихва върху сумата 84 000лв. за периода 6.01.2015г. до 10.10.2016г. е 15044.62
лв. , а върху сумата 36 000лв. за периода 6.01.2015г. до 18.10.2017г. е 10177.99лв.
Тези две суми ответникът дължи на всеки от ищците за пълното овезмездяване на
причинените им от ПТП неимуществени вреди. В останалия размер, исковете за
мораторна лихва следва да се отхвърлят.
По
разноските:
Ищците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв. за всеки
от тях. Представени са договори за правна защита и съдействие, видно от които
сумите са платени в брой на техния процесуален представител.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4700 лв. с ДДС
и 300 лв. депозит за вещо лице. Плащането е извършено в брой.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищците имат право на заплатените от тях
разноски съобразно уважената част от исковете /24,17%/ , или ответникът им
дължи по 1336,60лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете /75,83%/ , или
ищците дължат на ответника 3791,50лв. разноски.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 2017,81 лв. Разноски по делото за сметка на бюджета
не са правени.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на П.М.К.,
ЕГН ********** и на Б.А.К., ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител П.М.К., ЕГН ********** срещу „Ц.Е.Е.Ф.“, дружество
регистрирано в Холандия, със седалище и адрес на управление Холандия, C.2, ****XH
Goes, представлявано от B.D.J.– главен изпълнителен директор, с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техния съпруг и баща А.В.К., настъпила на 06.01.2015 г.
вследствие на увреждания получени от пътнотранспортно произшествие, причинено
виновно от застрахован при холандско застрахователно дружество „Ц.Е.Е.Ф.“ по
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите - зелена
карта, за МПС "Мерцедес", с рег. № 8-TGV-68, управляван от П.С.Б.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на А.К..
ОСЪЖДА „Ц.Е.Е.Ф.“,
дружество регистрирано в Холандия, със седалище и адрес на управление Холандия,
C.2, ****XH Goes, представлявано от B.D.J.– главен изпълнителен директор, на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД да заплати на П.М.К., ЕГН ********** и на Б.А.К., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител П.М.К., ЕГН ********** по 15044,62лв., представляващи
законна лихва върху доброволно изплатено на 11.10.2016г. обезщетение в размер
на по 84 000лв. на всеки от тях, за неимуществени вреди от смъртта на техния
съпруг и баща А.К., дължима за периода 06.01.2015г. – 10.10.2016г. и по
10 177,99лв. законна лихва върху доброволно изплатено на 19.10.2017г.
обезщетение в размер на по 36 000лв.на всеки един от тях, за неимуществени
вреди от смъртта на техния съпруг и баща А.К., дължима за периода 06.01.2015г.
– 18.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.86 от ЗЗД за разликата до предявения размер и период.
ОСЪЖДА „Ц.Е.Е.Ф.“,
дружество регистрирано в Холандия, със седалище и адрес на управление Холандия,
C.2, ****XH Goes, представлявано от B.D.J.– главен изпълнителен директор, да
заплати на П.М.К., ЕГН ********** и на Б.А.К., ЕГН **********, представляван от
своята майка и законен представител П.М.К., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК по
1336,60лв разноски по делото.
ОСЪЖДА П.М.К., ЕГН ********** и Б.А.К., ЕГН ********** представляван
от своята майка и законен представител П.М.К., да заплатят на „Ц.Е.Е.Ф.“, дружество
регистрирано в Холандия, със седалище и адрес на управление Холандия, C.2, ****XH
Goes, представлявано от B.D.J.– главен изпълнителен директор на основание чл.
78 ал.3 от ГПК сумата 1336,60лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ц.Е.Е.Ф.“,
дружество регистрирано в Холандия, със седалище и адрес на управление Холандия,
C.2, ****XH G., представлявано
от B.D.J.– главен изпълнителен директор да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2017,81 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: