Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 133
гр. Враца, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА,
IV състав, в
публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 294 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искова
молба от К.И.Г.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода от 07.07.2017г. до
03.09.2019г., произтичащи от бездействие на Началника на Затвора – *** да
издаде заповед относно продължаване на изтърпяване на наказанието ** по присъда
по НОХД № 14/2003 г. на Окръжен съд – *** при * режим след изтичане на
едногодишния срок по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС на 07.07.2018г. Претендира се
присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба и
допълнителните уточнения се твърди, че режимът на изтърпяване на наказанието е
заменен от * на * без да са налице извършени от осъдения нарушения. Твърди се
бездействие на Началника на Затвора – ***, изразяващо се в непроизнасяне по
реда на чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС в предвидения едногодишен срок, считано от
07.07.2017 г., по отношение на необходимостта от продължаване изпълнение на
наказанието при специален режим. Поддържа се, че пряка последица от замяната на
режима без основание и непроизнасяне в срок е поставянето на осъдения в пълна
изолация, липса на социални контакти с други лица, невъзможност да полага труд,
превеждане в затвор в друго населено място, където не може да провежда редовни
свиждания с близки и роднини. Това ищецът е оценил като прояви на нечовешко и
унизително третиране. Твърди, че му е причинено чувство на страх и незащитеност
от формалното приложение на законови текстове без наличие на фактически
основания за изтърпяване на наказанието при специален режим.
В съдебно заседание ищецът,
лично и чрез процесуалния представител * Г.П., поддържа предявения иск.
Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния представител
** Г.Х., в депозиран писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Поддържа, че не е налице неизпълнение на вменено от закона
задължение от страна на Началника на Затвора - ***, което да ангажира
отговорността на ГДИН по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения
иск. Поддържа, че не е налице бездействие от Началника на затвора - ***, от
което да следват евентуално претърпени неимуществени вреди.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Според справка,
изготвена от Началника на Затвора – ***, рег. № 2461/13.07.2020 г. (л. 9 от
делото) лишеният от свобода К.И.Г. изтърпява наказание ** по присъда по НОХД №
14/2003 г. на Окръжен съд – *** за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК с
начало 15.08.2002 г. при първоначален ** режим. От 01.06.2009 г. режимът е
заменен на *. На 06.03.2007 г. Г. е преведен в Затвора – *** от Затвора – ***.
С определение №
690/11.10.2017 г. по ЧНД № 546/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца (л. 24 –
27) режимът на изтърпяване на наказанието **, определен по отношение на
осъдения К.И.Г. , е заменен от * на *. С определение № 543/13.11.2017 г. по
ВЧНД № 1339/2017 г. по описа на Апелативен съд – София (л. 28) е потвърдено определението
на Окръжен съд – Враца.
Съгласно заповед №
4265/03.10.2018 г. на 16.10.2018 г. л.св. Г. е преведен в Затвора – *** .
Видно от справка от
Началника на Затвора – ***, рег. № 3437/14.09.2020 г. (л. 17 от делото), същият
не се е произнасял със заповед по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, предвид
обстоятелството, че режимът е заменен от * на * на 13.11.2017 г. и започналата
процедура по преместване на лицето в друг затвор в едногодишния срок.
Със Заповед №
Л-1007/14.08.2019 г. на Началника на Затвора – *** (л. 13) на основание чл.
198, ал. 1 от ЗИНЗС е продължен периода на изтърпяване на наказанието от л.св. К.И.Г.
при * режим.
От показанията на свид.
Г.В.В., изтърпяващ наказание **, се установява, че той е бил настанен в Затвора
– *** в ** група, към която е бил зачислен и ищеца. Свид. В. е бил настанен в
зона за повишена сигурност на втория етаж, където са се помещавали шест големи
килии с по три легла, тоалетна и изградени стени от пода до тавана. След преместването
му в Затвора – *** л.св.Г. не е бил настанен в тази зона, а на първия етаж, в
коридор, в който се помещават наказателните килии. Бил е изолиран в килия № *,
където е имал около 1 кв.м. място за свободно придвижване и се е налагало през
цялото време да лежи в леглото. През този период не е имал контакти с други
лишени от свобода. При престоя на открито е имал възможност да общува с други
лица, да спортува и да посещава лавка.
От показанията на свид.
Х.А.Х. се установява, че при преместването му в Затвора – *** ищецът е бил
настанен в малка килия на първия етаж. Спалното помещение било широко 1.80 м. на
3.00 м. Един метър навътре от вратата имало решетка по цялата дължина на
килията и на практика тази част била неизползваема. В останалите два метра се
намирали открит санитарен възел с пряка видимост от вратата, маса за хранене и
стол. Свободното пространство било по-малко от 1 кв.м. Г. се чувствал изоставен
и нервен. Правел постъпки да му бъде променен режима, за да има възможност да
прояви инициативност и да получи награда.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца,
намира от правна страна следното:
Исковата претенция е
процесуално допустима като предявена от лице с правен интерес против надлежен
ответник. Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от бездействие на Началника на Затвора – ***. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище гр. София, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице.
Разгледан по същество предявеният
иск е неоснователен.
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от
07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
В конкретния случай,
като основание за предявения иск за репарация на вреди срещу ответника, ищецът
релевира твърдения за бездействие на Началника на Затвора - *** да издаде
заповед относно продължаване на изтърпяване на наказанието ** по присъда по
НОХД № 14/2003 г. на Окръжен съд – *** при * режим след изтичане на
едногодишния срок по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС на 07.07.2018г.
Съгласно чл. 198, ал. 1
от ЗИНЗС след изтърпяване на една година от
наказанието ** и ** началникът на затвора се
произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на * режим по отношение на осъдения.
Съобразно чл. 198, ал.
3 от ЗИНЗС в относимата редакция - ДВ, бр. 13 от 2017
г., в сила от 7.02.2017 г., началникът на
затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при
* режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си
произнасяне.
Анализът на посочените правни норми сочи, че преразглеждане правното положение на
осъдените на ** лица се следва периодично по силата на закона.
В случая, ищецът К.И.Г. изтърпява наказанието ** при * режим, считано
от 13.11.2017 г., когато е влязло в сила определение № 690/11.10.2017 г.
по ЧНД № 546/2017 г. по описа на Окръжен съд – ***. Следователно едногодишният
срок по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС е изтекъл на 13.11.2018 г., а не на 07.07.2018
г., както се твърди в исковата молба. Лицето е преведено в Затвора – *** на
16.10.2018 г. съгласно заповед № 4265/03.10.2018 г. При това положение за Началника
на Затвора - *** не е възникнало задължение да се произнесе относно
продължаване на изтърпяването на наказанието при * режим. Преди изтичане на
едногодишния срок преценката на органа е само по целесъобразност, която не
подлежи на съдебен контрол.
Правопораждащият факт
за предявяване на исковата претенция по настоящото производство е именно бездействие
на Началника на Затвора – *** в периода до 07.07.2018 г. Обективните и
субективните предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. При наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения и формулираният във връзка с
тях петитум и въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав
на съда намира, че не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на
Началника на Затвора – ***. При липсата на един от елементите на фактическия
състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС не може да се реализира
отговорността на ответника.
Предвид изложеното,
съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Независимо
от изхода на делото – отхвърляне изцяло на иска, претендираното от ответника
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение. По аргумент от чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗИНЗС, при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените
от ответната страна разноски по производството, които обаче не включват
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.И.Г.,***, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода
от 07.07.2017г. до 03.09.2019г., произтичащи от бездействие на Началника на
Затвора – *** да издаде заповед относно продължаване на изтърпяване на наказанието
** по присъда по НОХД № 14/2003 г. на Окръжен съд – *** при * режим след
изтичане на едногодишния срок по чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС на 07.07.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Враца в 14-дневен срок
от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен съдия: