№ 83
гр. Момчилград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100346 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищцата В. СМ. Ч., чрез адв..С.М. сочи, че
заживяла на 07.01.2002г. с ответника М. М. М.. са сключили граждански
брак. От брака са имали три деца; 1/ Я. М.М., роден през 2002г.; 2/ Й.И.,
роден през 1996г.; 3/ Е. М.М., родена през 2020г. След сключването на брака
заживяли в Турция, и в началото бракът им протичал добре, като проблемите
им се появили през 2020г., когато ищцата разбрала за извънбрачната връзка
на ответника с друга жена. Ищцата твърди, че необходимите грижи за
отглеждането на децата са били полагани само от нея. Заявява, че
несходството в характерите е утежнявало съвместното им съжителство.
Стигнала до извода, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и че
единственото, което ги свързва е регистрираният брак. Твърди, че всеки е
поел по своят път. Били във фактическа раздяла от август 2020г., като тя е
живеела в Белгия с малолетното дете Е., и полагала всички необходими грижи
за нея. Заявява, че между тя са изчезнали разбирателството, уважението и
взаимността, и вина за това носел единствено и само ответника. Бракът бил
изпразнен от смисъл и съдържание, и като следвало да се прекрати.
1
Предвид това моли съда да постанови решение, с което да прекрати
гражданския брак изцяло по вина на ответника, като предостави родителските
права по отношение на детето Е. нея, а на бащата да определи режим на лични
отношения с него, така, както е предвидено по закона. Претендира издръжка
за детето в размер на 350 лева месечно, платими от ответника, чрез нея.
Претендира разноски.
Ответникът М. М. М.., уведомен за исковата молба чрез друго лице-
сина си Й.И., в законоустановеният едномесечен срок не е представил писмен
отговор по смисъла на чл.131 от ГПК. Не е направил доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищцата се явява със адв.С.М., и поддържа иска,
по изложените във исковата молба и изразени във съдебно заседание
съображения.
Ответникът, призован по смисъла на чл.41 ал.2 вр.ал.1 от ГПК, което
съдът приема за редовно, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените по делото писмени доказателства, както и гласните
доказателства- удостоверение за сключен граждански брак, и удостоверения
за раждане /3 бр./, и показания на свидетел- описани подробно, се установява,
че страните са съпрузи от 07.01.2002г., като преди това са живели близо 6
години заедно, без сключен граждански брак- последното се установява от
удостоверение за раждане на детето Й.И., роден на ****1996г. в Турция, в
което страните са вписани като родители, а майката е изписано с
турскозвучащи имена, но ЕГН е идентичен с този на ищцата. Установява се,
че по време на съвместното им съжителство се родило детето Й.И., роден на
****1996г. в Турция, а след сключването на брака се родили и другите две
деца- Я. М.М., родена на 13.05.2002 г. в Кърджали; и Е. М.М., родена на
*****020г. в Белгия.
От ДСП- Момчилград е постъпило писмо, че не може да се изготви
социален доклад по смисъла на чл.15 от ЗЗД, поради обстоятелството, че
ищцата и малолетното дете се намират в чужбина от около година и
половина, а ответникът и детето им Йълдърай идвали през летните месеци.
2
От показанията на свидетеля Айше Хаджиуршид, позната на ищцата от
Кърджали от 5 години, се установява, че поведението на ответника е причина
за раздялата на страните. Ответникът е имал извънбрачни отношения с други
жени, което тя- свидетелката знаела и от фейсбук-публикации, както и е
упражнявал насилие над ищцата и имал спрямо нея арогантно поведение.
Били комшии и затова агресивното поведение на същият им било известно.
Основните грижи за малкото дете се полагали от майката, и той не е идвал да
види детето и не е давал издръжка. Били разделени според нея от началото на
2020г., като свидетелката счита, че те не биха могли да бъдат семейство, и от
снимките на фейсбук се виждало, че е щастлив в компанията на други жени,
но не и на своята жена.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по
вина ответника по делото.
Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на ищцата по
делото, така и от поведението на ответника, а също така и от показанията на
свидетеля, а именно, че съпрузите, като семейство не живеят заедно от близо
повече от година- от август 2020г., и че бракът не може да просъществува
повече. Безспорно е обстоятелството, че между страните са изчезнали
добрите чувства на любов, уважение и взаимопомощ, характерни за всяка
брачна връзка, и това е довело до едно отчуждение между тях. По отношение
на вината за това състояние на брачните отношения, съдът намира, че
ответникът е допринесъл със своите действия- същият е имал извънбрачни
връзки с други жени, упражнявал е физическо и психическо насилие на
ищцата по делото, в резултата на което двамата заживели в различни жилища
и държави- ищцата с малолетното дете в Белгия, а ответникът в Турция /по
твърдения на ищцата/ но не в семейното им жилище в Момчилград. Установи
се, че за роденото през м.август 2020г. дете Е. се грижи единствено и само
майката, като не се установи бащата- ответникът по делото да е участвал в
процеса на отглеждане и възпитание, в т.ч. не се установи и да е давал
издръжка за това дете.
Предвид това съдът намира действията на ответника като нехарактерни
за един брачен съюз, основан на принципите на равноправие, любов,
уважение и взаимопомощ, и същите са довели отчуждаването между тях, в
3
резултат на което страните се разделили през 2020г.
Съдът счита, че отговорност за това състояние на брака на страните е
виновното поведение единствено и само на ответника, който е предизвиквал
скандали и упражнявал физическо насилие над своята съпруга, както и е имал
извънбрачни отношения с друга жена, за което са налице достатъчно
доказателства- показанията на свидетеля и твърдения на ищцата. Предвид на
това съдът приема, че ответникът по брачното дело със своето поведение е
допринесъл до загубване на чувството на любов и уважение, и е допринесъл
до разпадането на тази брачна връзка. Т.е., по така описания начин,
ответникът, като съпруг, е изразил своето неуважение към съпругата си, и със
своето поведение е нарушил нормални контакти по време на съвместното
съжителство. Очевидно е, че ответникът, показвайки агресивно и
неуважително отношение спрямо своята съпруга, не е положил достатъчно
усилия за запазването или възраждането на брака им, поради и към
настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването му.
Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка,
която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на ответника, т.к., е налице укоримо поведение от негова страна спрямо
ищцата по делото- същият е упражнявал физическо и психическо насилие, и е
имал извънбрачна връзка, което е недопустимо по една брачна връзка.
Предвид на това съдът приема, че са налице условията за прекратяване на
брака по вина на ответника, по изложените по- горе доводи.
Съдът, като установи, че от брака си страните имат родени три деца,
като само едното от тях е ненавършило пълнолетие, намира, че следва да се
произнесе по въпроса за упражняване на родителските права, определяне на
режим на лични отношения между родители и деца, както и за присъждане на
съответна издръжка на детето. Установи се, че към настоящият момент от
раждането през 2020г., детето Е. е при своята майка, която живее в Белгия с
същото, и полага основните грижи за неговото отглеждане и издържане. Не се
установи ответникът, като баща да участва в този процес, както и не се
установи да дава издръжка за детето. Самото дете е на малка възраст- година
и няколко и месеца, и се нуждае от по- специални грижи, които бащата не
4
може да осигури.
Ето и защо упражняването на родителските права над роденото от брака
дете Е. следва да бъде предоставено на майката- ищцата по делото, като за
бащата следва да се определи съответния режим на лични отношения, а
именно да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота на
месеца за времето от 09,00 часа до 18,00 часа /без преспиване/, и един месец
през годината, във време, което не съвпада със платения годишен отпуск на
майката, като вземането и връщането на детето следва да става в дома на
майката, където и да се намира адресът.
Съдът намира, че по този начин ще бъдат най-добре защитени правата
и законните интереси на детето. Съдът, предвид възрастта на детето намира,
че за неговата издръжка са необходими по 500 лева месечно, от които
половината следва да поеме бащата, а останалата част, ведно със
неотменимите грижи по отглеждането и възпитанието следва да се поемат от
майката. Съобразно и това съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда, т.е. дължима от 16.07.2021г., платими
чрез неговата майка и законна представителка, до навършване на пълнолетие
или настъпването на друга изменяваща и прекратяваща издръжката, причина.
Съдът намира, че не са налице условията за присъждане на издръжка за
минало време, т.к. такава не се търси. Искът за присъждане на издържка в
размер на 350 лева, е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата от
250 лева до пълният предявен и посочен по-горе размер.
Съдът, приема, че ответникът е в състояние да заплати тази издръжка,
т.к., въпреки, че не са събрани доказателства за неговите доходи, е във
работоспособна възраст, и може да формира доходи. Съдът намира, че не са
събрани доказателства за доходите на ищцата, но и същата е млада възраст, и
може да формира такива.
Съгласно правилото на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК, всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, според своите
възможности и материално състояние, и независимо дали е работоспособно и
може да се издържа от своито имущество. Съгласно чл.142 ал.1 от СК,
конкретния размер на дължимата издръжка се определя при спазване на
синхрона между нуждите на детето и възможностите на родителя, при
5
определени в нормата на чл.142 ал.2 от СК размери- а именно, не по-малко от
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, който
към настоящият момент е 650 лева. Съдът намира, че така присъденият
размер на издръжката от 250 лева е в рамките на предвиденото в закона, и
размерът не е непоносим за същият.
Предвид липсата на искане от страна на ищцата за следбрачното й
фамилно име, съдът не се произнася по този въпрос.
Съдът, предвид на обстоятелството, че страните нямат семейно жилище
по смисъла на закона /не са събрани доказателства за такова/, а са живели на
различни места, намира, че не се следва да се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
и предвид твърдо изразеното от страните становище за прекратяване на брака
им, съдът намира, че следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.
При този изход на делото съдът определя окончателна държавна такса
от 40 лева, поради и което ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 15 лева по сметка на съда, като ищцата е заплатила първоначално
25 лева.
Предвид горното и с оглед на обстоятелството, че вина за
разстройството на брака има само ответника, следва същият да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от същата разноски по делото, чийто размер
възлиза на 25 лева /25 лева- първоначално внесена държавна такса/, като по
делото не се установи ищцата да е заплатила, респ. да е уговорила заплащане
на адвокатски хонорар на пълномощника- адв.С.М. /видно от приложеното по
делото пълномощно, в същото не е посочен размерът на уговореното
адв.възнаграждение, поради и което такова не се присъжда.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда и
следващата се държавна такса върху определения размер на издръжката на
детето, и същата е в размер на 180 лева
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
6
ПРЕКРАТЯВА сключеният между В. СМ. Ч. с ЕГН- **********, и М.
М. М.. с ЕГН- **********, граждански брак с акт № ****/ 07.01.2002г. на
общ.Момчилград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по
вина на ответника М. М. М.. с ЕГН- **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от
брака дете Е. М.М. с ЕГН- **********, на майката В. СМ. Ч. с ЕГН-
**********, а за бащата- М. М. М.. с ЕГН- **********, създава следният
режим на лични отношения с детето Е., както следва; да го вижда и взема при
себе си всяка първа и трета събота на месеца за времето от 09,00 часа до
18,00 часа /без преспиване/, и един месец през годината, когато не съвпада
със платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на
детето става в дома на майката.
ОСЪЖДА М. М. М.. с ЕГН- **********, да заплаща ежемесечна
издръжка на своето дете Е. М.М. с ЕГН- **********, чрез майката и
законен представител В. СМ. Ч. с ЕГН- **********, в размер на 250 лева,
считано от датата на завеждане на иска в съда- 16.07.2021г., до навършване на
пълнолетие или настъпването на друга причина за изменяването или
прекратяването на издръжката, като отхвърля искането в останалата част и по
пълният предявен размер от 350 лева, като неоснователно.
Съдът не се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище
и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, поради липса на
искане.
ОСЪЖДА М. М. М.. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на съда,
окончателна държавна такса в размер на 15 лева, и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 180 лева.
ОСЪЖДА М. М. М.. с ЕГН- **********, да заплати на ищцата В. СМ.
Ч. с ЕГН- **********, сумата в размер на 25 лева, представляващи направени
от нея разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7
8