№ 10466
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110174298 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца А. Н. И., ЕГН **********,
с адрес гр. ........... чрез ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ......,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24-ти състав, СГС, с адрес на упражняване на
дейността гр. .........., представлявано от Д. М. М. срещу „..........“ АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление гр. ............, представлявано от ......... установителни
искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .......... от
13.04.2024 г., поради противоречие със закона, и в условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № .......... от
13.04.2023 г., предвиждащ заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение
поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност на
клаузата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания по процесния договор за кредит, което
искане следва да се остави без уважение, доколкото представянето на справка за
извършени плащания не е необходимо с оглед предмета на делото.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира, че следва да остави без уважение, като ненеобходимо
за правилното решаване на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от 10,50 часа, за
1
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
13.04.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № .......... за
сумата от 400 лв., при срок на погасяване 30 дни, ГЛП 36 %, ГПР 42,58 % и обща
подлежаща на връщане сума 412 лв. Сочи, че в чл. 19 от Договора е уговорено, заемът
да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова
гаранция в полза на институцията отпуснала кредита, като съгласно чл. 29 от
Договора, при непредоставяне на обезпечение била дължима неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоения кредит, която следвало да се заплаща разсрочено наред с
погасителните вноски по кредита. Излага, че е начислена неустойка в размер на
88,00 лв., тъй като не предоставила обезпечение в уговорените срокове и така общата
подлежаща на връщане сума възлизала на 500 лв. Твърди, че е платила всички
дължими супи по договора, включително и неустойката. Оспорва договора като
нищожен поради неспазена форма и поради липса на съществен елемент – ГПР.
Излага, че в договора липсва ясно разписана методика относно формирането на ГПР.
Сочи, че посоченият размер на ГПР в договора е грешен, както и че действителният
размер надвишава допустимия по закон. Аргументира, че изискванията за
предоставяне на обезпечение са на практика неизпълними, поради което оспорва
договора като нищожен поради начална невъзможност на предмета. Оспорва клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно,
която при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Счита, че непредоставянето на
обещани обезпечения съгласно чл. 71 ЗЗД е предпоставка за обявяването на
предсрочна изискуемост на задължението. Оспорва клаузата предвиждаща заплащане
на неустойка и като неравноправна. Развива подробни съображения в насока, че
неустойката е също разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР, в който
случай отново сочи, че същият би надвишил допустимия по закон размер. Грешно
посоченият ГПР сочи, че се приравнява на хипотеза на непосочен ГПР, което излага,
че води до нищожност на целия договор. В допълнение счита, че грешното посочване
на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва и клаузата за
възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави, което от
своя страна също аргументира, че води до нищожност на целия договор. В условията
на евентуалност оспорва и моли да бъде прогласена нищожността на клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка поради противоречие със закона, накърняване
на добрите нрави и поради неравноправност на клаузата. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Обръща
внимание, че част от съдържанието на договора е клауза, която предвижда възможност
да бъде начислена неустойка при непредоставяне на обезпечение, но твърди, че
2
кредиторът не е договорно задължен да начисли подобна неустойка. Развива подробни
съображения в насока, че преди сключването на процесния договор, на ищцата е
предоставена изискуемата по закон преддоговорна информация. Твърди, че на ищцата
не е начислена, респ. събирана, неустойка, но въпреки това подробно аргументира, че
клаузата е валидна, че не накърнява добрите нрави, както и че не излиза извън
присъщите функции. Оспорва да е била налице начална невъзможност за ищцата да
изпълни задължението за предоставяне на обезпечение, като в тази връзка излага, че
същата не е била задължена да сключи договора за кредит веднага и е разполагала с
възможност първо да открие лице, което да отговоря на посочените в договора
изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:
1/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ..........
от 13.04.2023 г., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК ;
2/ в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 29 от Договор за
потребителски кредит № .......... от 13.04.2023 г., предвиждащ заплащане на
възнаграждение при непредоставяне на обезпечение с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № .......... от 13.04.2023 г. за
сумата от 400 лв., при срок на погасяване 30 дни, ГЛП 36 %, ГПР 42,58 % и обща
подлежаща на връщане сума 412 лв.; че съгласно чл. 29 от Договора, при
непредоставяне на обезпечение е дължима неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на усвоения кредит и е начислена такава в размер на 88 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същия на твърдените основания, респективно на клаузите предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, на твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на
Закона за потребителския кредит, както и че оспорените клаузи са индивидуално
уговорени и равноправни.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
3
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4