Р Е
Ш Е Н
И Е № 61
Гр. Видин
31.01.2020
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен
съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на шести ноември
Две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Д. М.
Членове:
При секретаря И. К.
и в присъствието на прокурора В.Д.
като разгледа докладваното от Съдията М.
Гр. дело № 231 по
описа за 2019
г.
и за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба от М.П.М. чрез адвокат пълномощника си
М. В. Г. – АКВ. против Прокуратура на Република Б. представлявана от главния
прокурор гр. С. правно основание чл.2,
ал.1,т.3, пр.1, във вр.с чл.4 от ЗОДОВ и с цена на иска 30 000 лева.
Ищецът
поддържа, че със заповед за задържане от 16.07.2016 г. е бил задържан за срок
от 24 часа, а от 17.07.2016г. по ДП № ЗМ-44/2016г. на ГПУ-Б. е бил задържан за
срок от 72 часа. Привлечен е в качеството на обвиняем на 17.07.2016г. и му е
било предявено обвинение за това, че на 16.07.2016г. в землището на с.И. м.
обл.В. на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница
между Б. и С. в съучастие като съизвършител
с С. С. Д. Ц. и М. М. е направил опит да преведе през границата на Страна без
разрешение на надлежните органи 11 на брой чужди граждани, като за целта са
използвани 2/два/ броя МПС и деянието е останало недовършено поради намеса на
служители от ГПУ Б.-престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 във вр.с ал.1 във
вр.с чл.18, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК. С Определение на РСК. по ЧНД №
158/2016г. му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което е
потвърдено с определение от 26.07.2016г. от ОСВ.. При направено ново искане за
изменение на мярката за неотклонение, същата е била изменена с определение от
27.09.2016г. от ВОС в „Домашен арест“.
Във
ВРС е било образувано НОХД № 86/2017г. по внесен обвинителен акт, като с
присъда от 29.03.2017г. ищецът е бил признат за виновен и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. С Решение на
ВОС присъдата е била отменена и делото
върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото с Присъда от
21.11.2018г. ищецът е бил признат за невинен по така повдигнатото му обвинение,
която присъда е потвърдена от ВОС и е влязла в сила на 02.04.2019г.
Ищецът
поддържа, че за периода от 17.07.2016г. до влизане в сила на оправдателната
присъда за период от 2 години и 9 месеца е претърпял значителни неимуществени
вреди от взетите и приложени спрямо него най-тежки мерки за неотклонение,
интензивно водените и многобройни процеси. Неоснователно повдигнатото и
поддържано обвинение довело до душевни страдания и неудобства, негативни
преживявания, психически стрес и страх, които още не били отшумели. Била
ограничена личната му свобода, работа, социални контакти, което довели до
сериозни психични проблеми. При пребиваването му в следствения арест изпитвал
вътрешно напрежение, тревожност и потиснатост, депресивно разстройство, бил
лишен от хигиенни условия. Годеницата му го напуснала, след което ищецът се
затворил в себе си, нямал желание да се среща с хора, като приемал живота си безвъзвратно провален.Поддържа, че
незаконността на обвинението е основание за носене на имуществена отговорност
от Държавата в лицето на нейните правозащитни
органи за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Поискано е, ответната страна
да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане
на главницата, както и направените по делото разноски.
Съдът
е изпратил препис от исковата молба на ответната страна, като в срока по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор в който е оспорен предявения иск, като
неоснователен, недоказан и прекомерно завишен.
Окръжния
Съд след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Не
се спори между страните и видно от представените по делото писмени
доказателства, че с Постановление за привличане от 17.07.2016г. на ГПУ-Б.-РД „Г.
п.“ ищецът М.П.М. е бил привлечен за обвиняем за това, че на 16.07.2016г. в
Землището на с. с.И. м. обл.В. на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на
Държавната граница между Б. и С. в съучастие
като съизвършител с С. С., Д. Ц. и М. М. е направил опит да преведе през
границата на Страна без разрешение на надлежните органи 11 на брой чужди
граждани, като за целта са използвани 2/два/ броя МПС и деянието е останало
недовършено поради намеса на служители от ГПУ Брегово-престъпление по чл.280,
ал.2, т.3 и т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.
С Определение на РСК. по ЧНД № 158/2016г. му е наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, което е потвърдено с определение от 26.07.2016г. от ОСВ..
При направено ново искане за изменение на мярката за неотклонение, същата е
била изменена с определение от 27.09.2016г. от ВОС в „Домашен арест“.
Във
ВРС е било образувано НОХД № 86/2017г. по внесен обвинителен акт, като с
присъда от 29.03.2017г. ищецът е бил признат за виновен и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. С Решение на
ВОС присъдата е била отменена и делото
върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото с Присъда от
21.11.2018г. ищецът е бил признат за невинен по така повдигнатото му обвинение,
която присъда е потвърдена от ВОС и е влязла в сила на 02.04.2019г. При така
воденото наказателно производство на ищецът е била наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 16.07.2016г. до 27.09.2016г.,
която е била заменена с „Домашен арест“, считано от 27.09.2016г. до
21.02.2017г. след което спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
По
делото са разпитани свидетели, които установяват, че добре познават ищеца,
който се занимавал с производство на хлебни изделия и бил много деен млад
човек. Свидетелите М. М., И. и К. заявяват, че след като била заменена мярката
му за неотклонение в „Домашен арест“, същият изцяло променил поведението си,
изпитвал непрекъснат страх, бил тъжен, притеснен, унил. През време на
изпълнението на мярката „Домашен арест“ поради честите проверки се увеличавало
напрежението и стреса в поведението му. Свидетелката И., която е баба на ищеца
заявява, че след като ищецът бил задържан тя го посещавала често в Ареста и
забелязала, че бил психически изтормозен, подтиснат и изпитвал силен страх да
не го осъдят и да лежи в затвора. Свидетелят К. заявява, че докато траело
наказателното производство против ищеца, същият станал необщителен, имал
състояние на депресия, тревожност, загубил бизнеса си, тъй като докато бил
задържан, Пекарната в която произвеждал хлебни изделия била затворена и същият
загубил клиентите си. Свидетелите заявяват, че ищецът имал приятелка, но поради
задържането му и воденото срещу него наказателно производство се разделил с
нея, което преживял много тежко.
От
така установените обстоятелства Окръжния съд приема, че по отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди
са налице условията на чл.2, ал.1, т.1 и т.3, пр.1-во от ЗОДОВ. Установява се,
че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер по което обвинение ищецът е бил оправдан. Във връзка с
повдигнатото обвинение спрямо ищеца е била наложена първоначално мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, заменена в последствие с „Домашен арест“
за времето от 16.07.2016г. до 21.02.2017г., с които мерки е била ограничена личната
свобода на ищеца, същият не е имал възможност да упражнява трудовата си дейност
и да се движи свободно в обществото. Установява се също така, че по обвинението
за извършено престъпление ищецът е бил оправдан с влязла в сила Присъда, което
също е предпоставка за отговорността на Държавата чрез нейните органи за
причинени вреди на гражданите. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващи органи,
прокуратурата или съда за претърпените от тях вреди в резултат на незаконно
обвинение, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността е обективна и необвързана от наличието или липсата на вина на
конкретно длъжностно лице. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите
по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от Закона, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. В настоящия случай Прокуратурата на РБ.
отговаря по силата на чл.127, т.1 и 3 от Конституцията на РБ., като орган,
който ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му
провеждане, привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и
поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер, упражнява ръководство
и надзор върху органите на предварителното разследване.
Предвид
изложеното и с оглед влязлата в сила оправдателна присъда против ищеца, следва
да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие на Прокуратурата –
незаконно обвинение, което е основание за отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, като
предвид събраните по делото доказателства следва да се приеме, че при
проведеното наказателно производство спрямо ищеца, завършило с оправдателна
присъда, същият е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в душевни
страдания, промяна в поведението спрямо околните, прояви на страх е тревожност.
Съдът
дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които не си противоречат и които установяват, че ищецът е
преживял силен психически стрес в резултат на повдигнатото обвинение и мерките
за процесуална принуда.
Ще
следва да се отчете, че наказателното производство водено срещу ищеца е продължило в двете си фази – досъдено
производство и съдебна фаза, общо 2 години и 9 месеца, което макар и да се
приеме че е приключило в сравнително разумни срокове, се е отразило на здравето
и психиката на ищеца, който е млад човек и рефлектирало както в личната му
сфера, така и в отношенията му с неговите близки.
С
оглед на тези съображения и след като взема предвид критерия за справедливост
при определяне размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, съдът приема че следва
да се определи сумата в размер на 10 000 лева, която сума съдът приема за
справедлива и в достатъчна степен ще репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди. В останалата част до пълния размер от 30 000 лева,
претенцията ще следва да бъде отхвърлена, като недоказана. Ще следва да се
присъди законната лихва върху така определеното обезщетение, считано от
02.04.2019г. до окончателното и изплащане.
По
разноските:
Ищецът
е поискал да му бъдат заплатени направените по делото разноски, като се заплати
и на адв.М. В. Г. от АКВ. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатското възнаграждение за договорената и указана
безплатна помощ съобразно приложения договор.
Съдът
намира че не следва да се уважава искането на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по направеното искане, тъй като е дал указания на адвокат В. да
представи доказателства за основанието на сключения договор за правна защита по
чл.38, ал.1 от ЗАДВ, но такива доказателства не са представени. Ще следва да се
уважи искането за присъждане на направените по делото разноски за внесена Д.Т.
общо в размер на 11.00 лева
По
изложените съображения окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република Б. да заплати на М.П.М., ЕГН: ********** с адрес: ***,
сумата 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат
на незаконно обвинение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва
считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като предявения иск в о9станалата част до пълния
му размер от 30 000/тридесет хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЯ, както и да му
заплати направените по делото разноски в размер на 11/единадесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: