№ 1109
гр. София, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601295 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на защитника на осъдения И. П. Т., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в ЗООТ „Казичене“, към Затвора – София. Жалбата срещу
определение от 17.11.2022 г., посТ.ено по ЧНД № 4297/2022 г., по описа на СГС, НО, 31-ви
състав. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
определеното му по НОХД № 141/2012 г., по описа на РС-Своге, едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода”, за срок от 13 години и 4 месеца, при първоначален
„строг” режим, който е 7 /седем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.
Доводите на молителя са за неправилност и незаконосъобразност на
определението; за наличие на доказателства за поправянето му, които обаче не били приети
от съда. Моли за отмяна на атакуваното определение и посТ.яване на ново, допускащо
исканото условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоусТ.ения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да посТ.и определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил
фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са
правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
С Присъда № 15/29.06.2012 г., посТ.ена по НОХД № 235/2012 г. по описа на
Софийски окръжен съд, на И. П. Т., за извършено от него престъпление по чл.199, ал.2, т.2,
вр.чл.198, ал.1, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.57, ал.1, вр. чл.54 от НК, му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години и 5 месеца, при
1
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е
посТ.ил Т. да изтърпи отделно отложеното, на основание чл.66, ал.1 от НК, по НОХД №
251/2011 г. на РС - Своге, наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“, за извършено от
него престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
С Решение № 309/04.10.2012 г., посТ.ено по ВНОХД № 876/2012 г. по описа на
САС, определеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ е било намалено от 13
години и 5 месеца на 13 години и 4 месеца, като в останалата част, присъдата е била
потвърдена.
С Решение № 24/04.02.2013 г., посТ.ено по НД № 2290/2012 г. по описа на ВКС е
бил оставен в сила посТ.ения от САС съдебен акт.
Осъденият И. П. Т. е постъпил в пенитенциарното заведение на 08.06.2012 г.,
като до 10.10.2012 г. е търпял приведеното в изпълнение наказание 9 месеца "лишаване от
свобода", наложено му по НОХД № 251/2011 г. по описа на PC-Своге. След тази дата е
започнал изтърпяване на наказание от 13 години и 4 месеца „лишаване от свобода“,
представляващо наложено му по НОХД № 141/2012 г. по описа на РС – Своге, на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, едно общо най-тежко наказание, измежду наказанията по
НОХД № 140/2012 г. на РС-Своге, НОХД № 235/2012 г. на СОС и НОХД № 141/2012 г., за
престъпления по чл.194 и по чл.199 от НК.
Към 17.11.2022 г., съгласно представената справка, осъденият Т. е изтърпял
фактически – 10 години, 1 месец и 7 дни; от работа – 2 години, 6 месеца и 27 дни или
всичко - 12 години, 8 месеца и 24 дни. Остават за изтърпяване 7 месеца и 26 дни. Макар и
формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си,
което е едно от изискванията на закона, за да се посТ.и УПО, видно от доказателствата по
делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема
предпоставка за посТ.яване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Т. –
наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за И. Т. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска – 53 т., с фиксирани три проблемни зони, по които да се работи.
При осъдения рискът от рецидив, макар и снижен, не е в границите на
минималния - все още е в границите на средните стойности, оценен с 44 точки, което говори
за сериозна възможност от ново престъпно деяние. Особеното е, че рискът от сериозни
вреди за персонала на затвора, за самия осъден и за лишените от свобода е нисък, но той е
бил такъв и при постъпването в затвора, видно от първоначалния доклад от 08.03.2013
година. Рискът обаче от сериозни вреди за обществото е в средните стойности - също
запазени, спрямо данните от първоначалния доклад и това е така, предвид високата
обществена опасност на извършеното от него деяние и липсата на контрол, като този риск от
сериозни вреди е твърде вероятен.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице обстоятелства за поправянето му, в
действителност липсва такова отношение на Т. към факторите, които са го довели до
2
осъждане, за извършените престъпления /држане на боеприпаси без надлежно
разрешително, кражба и грабеж, придружен с убийство/.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият
момент са актуални и не са снижени до минимална стойност. В текущия доклад в тази
насока се сочи, че след период на показана от осъденият Т. известна положителна
тенденция, както поведенческа, така и в личен план, е последвал деструктивен период на
поведение от негова страна. Пример за това се сочи заповед № 189/10.12.2021 г., с която за
ползване от осъдения Т. на забранена вещ /мобилен телефон/ на работния обек, му е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Ето защо, извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен.
Твърдението на осъдения Т. за доброто му поведение, множеството
награждавания и завършения първи гимназиален етап от средно образование, не могат да се
приемат като доказателства за поправянето му, а положения от него труд, който настоящата
инстанция намира за спорадичен, предвид големия срок на наложеното му строго наказание,
е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода”.
Предвид тези обстоятелства не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК
кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за
своето поправяне, мотивиращи съда да посТ.и определение, с което да уважи молбата му.
При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за
трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното сТ.ище на Началника на
Затвора София, според когото предвид цялостното поведение на осъдения Т., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на
наказанието не са постигнати в цялост.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за посТ.яване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.11.2022 г., посТ.ено по ЧНД № 4297/2022
г., по описа на Софийски градски съд, НО, 31-ви състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4