ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 57510.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско дело №
20202000500290 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба А. Т. Ч., ЕГН: **********, действаща чрез законния си
представител баща Т. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № **, чрез процесуален
представител адвокат С. Ч.-*АК, с адрес на кантората: гр. С., ул. „Т. у." № *, ет. *, срещу
разпореждане № 2665 от 23.06.2020 год., по в.гр.д. № 1011/2019 год. по описа на ОС-Бургас,
с което е върната касационна жалба вх. № 185/06.01.2020 год. на А. Т. Ч., ЕГН
**********, действаща чрез законния си представител Т. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Б.“ №**, чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № **, ет. *, представлявано от адвокат С. С.
Ч., против Решение № IV-131 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 1011/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като
въззивният съд неправилно е приел, че делото е търговско, с цена на иска под 20 000 лв.,
поради което на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване. Посочено е, че по предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ -
пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „ГО“ на виновно за ПТП
лице, ищцата търси потребителска защита, поради което спорът не е търговски, а
граждански. Твърди се, че наличието на търговска сделка -застрахователно правоотношение,
е само малка част от предмета на делото. Сочи се, че основният предмет на делото е
определяне на справедливо обезщетение на пострадало от непозволено увреждане лице,
поради което целта е защита на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, вр. пар.
1, т. 1 от ДР на КЗ, респ. - делото е гражданско и въззивното решение по иск с цена от 10 000
лв., подлежи на касационно обжалване. Направено е искане за отмяна на обжалваното
разпореждане.
1
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна ЗД „Бул инс“ АД -
София.
Не е взето становище по частната жалба от Д „СП“-Бургас.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
доказателства, намира следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивен контрол акт на окръжния съд, допустима е и следва да бъде разгледана по
същество.
С решение № 131/21.11.2019 год. по в.гр.д. № 1011/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е потвърдено решение № 960/24.04.2019 год. по гр.д. №7126/2018 год. по описа
на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на А. Т. Ч., ЕГН **********, действаща чрез
законния си представител Т. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № **, за
осъждане на ЗК „Бул инс“ АД-София да й заплати сумата от 10 000 лв., частично от
дължимите 30 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП от 16.03.2017 год. от
застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, ведно със
законната лихва считано от 16.03.2017 год. до окончателното изплащане на обезщетението.
Отменено е определение № 5199 от 24.06.2019 год. по гр.д. № 7126/2018 год. на РС-Бургас,
в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата над 820 лв.
до 980 лв., като е потвърдено определението в останалата част. В решението е отразено, че
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
На 03.01.2020 год. чрез куриер е подадена касационна жалба от ищцата, чрез
процесуалния й представител срещу решение №131/21.11.2019 год. по в.гр.д. № 1011/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд, която е била администрирана и изпратена на ВКС
по компетентност.
С разпореждане № 65/15.06.2020 год. на Председателя на второ отделение на ТК при
ВКС преписката е върната на ОС-Бургас, тъй като е констатирано, че предмет на
касационно обжалване е въззивно решение постановено в производство по предявен иск с
цена на иска под 20 000 лв., което налага връщане на преписката по касационната жалба на
администриращия съд за извършване на проверка относно допустимостта на касационната
жалба предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и след преценка за изпълнение на
правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с указанията на ВКС, на
осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, вр. чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК и правомощията на въззивния
съд за връщане на недопустима касационна жалба, поради което е валидно и допустимо.
2
Към момента на постановяване на въззивното решение търговският характер на
делото се обуславя от предмета му третиращ права, произтичащи от абсолютна търговска
сделка /чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ/, независимо от качеството на ищеца на потребител.
Квалификацията на делото като търговско налага приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
предпоставяща минимален обжалваем праг от 20 000 лв. съобразно цената на иска, на
решенията, постановени от въззивните съдилища по търговски дела. Наличието на
процесуални пречки, изразяващи се в цена на иска под законоустановения праг от 20 000 лв.
за търговски спор, какъвто е настоящият случай, обосновават недопустимост на
касационното обжалване. В случая предмет на делото са права, произтичащи от абсолютна
търговска сделка - застрахователен договор, поради което към момента на постановяване на
въззивното решение делото е търговско по смисъла на чл. 365 от ГПК. Според чл. 286, ал. 2
от ТЗ, изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ сделки са търговски, независимо от вида на лицата,
което са ги сключили, а съгласно разпоредбата на чл. 287 от ТЗ, разпоредбите за
търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е
търговска. Противно на твърденията на частния жалбоподател, съдебната практика на ВКС
до приетото изменение на чл. 113 от ГПК /ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./ е в този смисъл -
определение № 310 от 18.10.2019 год. на ВКС по т. д. № 2210/2019 г., II т. о., определение №
21 от 17.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2604/2019 г., II т. о., ТК и цитираните в него:
определение № 245 от 24.10.2011 г. по т. д. № 865/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №
98 от 25.05.2011 г. по т. д. № 434/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 327 от 4.12.2012
г. по т. д. № 1027/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 88 от 8.04.2013 г. по т. д. №
1647/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 386 от 30.12.2013 г. по т. д. № 4673/2013 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9 от 16.01.2014 г. по т. д. № 3786/2013 г. на ВКС, ТК, II
т. о., определение № 308 от 28.10.2014 г. по т. д. № 455/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
Сочените от жалбоподателя мотиви към т. 6 от ТР № 1/2014 год. от 23.12.2015 год. по т.д.
№1/2014 год. на ОСТК на ВКС са неприложими, тъй като се отнасят до хипотеза различна
от настоящата. Те визират възможността на потребителя да упражни правото на избор на
местна подсъдност, а не коментират характера на сделката.
В случая не е приложим реда, обусловен от изменението на чл. 113 ГПК /ДВ бр. 100
от 20.12.2019 г./. С тази разпоредба действително е създадено ново правило, а именно -
образуваните дела, страна, по които са потребители, да се разглеждат като граждански по
реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл. 280, ал. 1, предл.
1-во ГПК и прагът за касационно обжалване е 5000 лв. Нормата има действие и за
заварените случаи, но тъй като е приета след постановяване на въззивното решение –
21.11.2019 год., то е влязло в сила в момента на постановяването му и нормата на чл. 113 от
ГПК не може да намери приложение. В този смисъл са определение № 600 от 3.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 879/2020 г., III г. о., ГК, определение № 148 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 925/2020 г., II т. о., ТК и др.
Поради съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции относно
3
недопустимостта на касационната жалба, обжалваното разпореждане като правилно следва
да бъде потвърдено от настоящия съд.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела,
решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Тъй като решението на
въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, то и настоящото въззивно определение
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от А. Т. Ч., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител баща Т. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„Б.“ № **, чрез процесуален представител адвокат С. Ч. - *АК, с адрес на кантората: гр. С.,
ул. „Т. у." № *, ет. *, срещу разпореждане № 2665 от 23.06.2020 год., по в.гр.д. №
1011/2019 год. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4