Р Е Ш Е Н И Е

№............

      гр. Плевен ............... г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Плевенски районен съд ІІІ-ти наказателен състав в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

при секретаря Бранимира Монова   като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА АХ дело № 1507 по описа за 2017 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

           Образувано е по жалба на А.С.М. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 16-0940-000242/06.12.2016 г., издадено от *** към ОД МВР - Плевен, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

           Жалбоподателят  чрез процесуалния си представител адв. ***– АК – Разград, оспорва НП и наложеното с него наказание като неправилни и незаконосъобразни. В съдебно заседание е представено ксерокопие на шофьорска  книжка на жалбоподателя А.С.М. № Y4694127-W, издадена в Кралство Испания на 22.07.2016 г.  в превод на български език,

           Ответникът по жалбата ОД на МВПР – Плевен, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

           Районен съд - Плевен, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

           Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 7-дневен срок и същата е процесуално допустима. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл. № 745005 от 30.11.2016 г. за това, че на 30.11.2016  г., около 16.10 часа в гр. Славяново, ***, жалбоподателят управлява бус марка „Ситроен“ с ***без да притежава свидетелство за управление на МПС и не използва обезопасителен колан по време на движение. Актосъставителят  мл. ПИ И.Ц. квалифицирал нарушенията по чл. 150 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.  А.С.М. подписал АУАН без възражения.

           Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № 16-0940-000242/06.12.2016 г., издадено от *** към ОД МВР - Плевен, с което на основание чл. 177, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено на М. административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

           Материалната компетентност на контролните органи и тази на Началника група ОД МВР гр. Плевен, РУ - Пордим, действащ като АНО, се доказва от представената Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г  на Министъра на МВР, с която са определени кръга от длъжностни лица оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП, респ. да издават НП за такива нарушения.

           При обжалването на НП пред Районен съд - Плевен са събрани гласни доказателства - присъствалият при съставянето на АУАН свидетел И.Б.Ц., от  показанията на който се установява, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал бус марка „Ситроен“ с ***без да притежава  валидно свидетелство за управление на МПС. Според свидетеля жалбоподателят казал, че има шофьорска книжка издадена в Кралство Испания и в последствие на 29.05.2017 г., когато му е връчено НП същият е представил тази шофьорска книжка.

           При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

           Видно от АУАН и НП, управлението на превозно средство без СУМПС е квалифицирано като деяние по чл.150 от ЗДвП и спрямо същото е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП въвежда императивното изискване, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.

           Разпоредбата на чл.150 ЗДвП забранява управлението на МПС от неправоспособни лица, а тази на чл.150а, ал.1 ЗДвП конкретизира общата забрана, че водачът няма право да извършва тази дейност без свидетелство за управление на МПС за съответната категория. Разграничителният критерий между двете императивни правила е в обстоятелството, дали деецът има придобита правоспособност по предвидения в закона ред или не. (В този смисъл т.6 от Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС).

           Съгласно чл. 150а, ал. 7 от ЗДвП едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. А в чл. 161, т. 7 от същия закон се постановява, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено. Жалбоподателят А.С.М. е придобил свидетелство за управление на ***, издадена в Кралство Испания на 22.07.2016 г.  Т.е. към момента на нарушението 30.11.2016 г. е бил правоспособен водач. В качеството си на правоспособен водач М. е бил длъжен да носи свидетелството си за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, което не е направил, нямал е право да управлява л.а. без свидетелство за управление на МПС, с което виновно е нарушил разпоредбите съответно на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а не както е посочено в АУАН и НП -  на чл. 150 от ЗДвП.

          Грешната квалификация на вмененото нарушение е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

            Неправилно в АУАН и в НП се отъждествяват понятията “правоспособност” и “притежание на свидетелство за правоуправление”. Вярно е, че на практика в преобладаващия брой случаи водачите, които са правоспособни, притежават свидетелство за управление, но Законът за движението по пътищата е регламентирал множество хипотези, при които водачът има правоспособност /след положен изпит за придобиване на правоспособността по реда на наредбата/, но не притежава свидетелство за правоуправление на МПС – било защото свидетелството като документ по някаква причина не му е издадено или било защото, например, издаденото свидетелство е отнето временно като принудителна административна мярка в случаите на чл.171, т.1 от закона. От наведените примери и предвид разпоредбите на чл.150 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, следва да се направи логичния извод, че не всеки водач, който е правоспособен, притежава свидетелство за управление на МПС и съответно непритежаването на свидетелство за правоуправление не означава обезателно, че лицето е неправоспособно. Самият законодател е разграничил тези понятия с разделната регламентация на правоспособността в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, а с разпоредбата на чл. 150а, ал.1 е въвел задължението водачът да притежава свидетелство за управление от съответната категория, когато управлява МПС.                          Щом като е безспорно установено, че М. е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, то същият е нарушил чл.150а от ЗДвП, а не както е посочено в съставените му АУАН и НП- чл. 150 от ЗДвП.

           Предвид горепосочените обстоятелства и правни изводи съдът счита, че в конкретния казус е налице допуснато от АНО противоречие между описаното в обстоятелствената част на атакуваното НП нарушение и посочената правна квалификация,  по чиято норма е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя . Това противоречие съдът счита за съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на  защита, тъй като го е лишило от възможността да разбере какво точно нарушение е извършил и да организира защитата си, поради което НП следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя М. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба  размер на 200.00 лева.

По отношение на нарушението по т. 2 от НП:

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Установи се по безспорен начин от показанията на актосъставителя, че на 30.11.2016 г., жалбоподателят М. управлявал бус марка „Ситроен“ с ***по ***в гр. Славяново без да бил поставил обезопасителния си колан. Това обстоятелство, при ясна дневна видимост, било забелязано от полицейските служители, които спрели в непосредствена близост до неговия автомобил.

Поради това, Съдът намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на  М. за това нарушение, поради което, като правилно и законосъобразно, в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

        ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 16-0940-000242/06.12.2016 г., издадено от *** към ОД МВР - Плевен,  в частта, в която на жалбоподателя  А.С.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 16-0940-000242/06.12.2016 г., издадено от *** към ОД МВР - Плевен,  в частта, в която на жалбоподателя  А.С.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – град Плевен.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: