Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Перник, 27.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 766 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.И.Б. – командир
на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ – Брезник при ОДМВР – Перник,
чрез адв. И. М. от АК – Перник, против Заповед рег. № 313з-1303/07.08.2018 г.,
издадена от директора на ОДМВР – Перник Д.П., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е необоснована, че
липсват фактически и правни основания за издаването й, както и че
обективираните в нея изводи не са подкрепени със съответни доказателства. Иска
се отмяната й като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят се представлява от адв. И.М.от АК – Перник, която поддържа
жалбата, допълва доводите в нея и пледира за отмяна на оспорения акт. Прави
искане за присъждане на съдебни разноски, представя списък на същите по чл.80
от ГПК.
Ответникът - директорът на ОДМВР – Перник,
редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от
гл.ю.к. З.В.с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна, а
оспорената с нея заповед – за съобразена с всички изисквания на закона. Излага
съображения в тази посока, както и доводи относно наличието на основания за
налагане на дисциплинарно наказание.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда
от адресата на индивидуалния административен акт /Заповед рег. №
313з-1303/07.08.2018 г. е връчена на Б. на 09.08.2018 г., а жалбата срещу нея е
подадена на 17.08.2018 г./. Оспореният акт подлежи на
съдебен контрол. С оглед на това жалбата е
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
От фактическа
страна:
На 02.04.2018 г. в
РУ – Брезник била депозирана Жалба рег. № 249000-801, с която Б.В.Б.от гр.
Брезник изложил твърдения за упражнен над него физически и психически тормоз от
служители на РУ – Брезник на 29.03.2018 г., на която дата бил задържан около
07:00 часа. Към нея той приложил медицински документи.
Жалбата била
препратена към директора на ОДМВР – Перник и той издал Заповед № 313з-663 от
17.04.2018 г., с която разпоредил проверка на изнесените данни и установяване
на допуснати нарушения на служебната дисциплина от мл.експерт Б.Л.М.– младши
разузнавач /издирване/ група КП към РУ – Брезник и инспектор Г.Л.К.– разузнавач
V-та степен в група КП към РУ – Брезник /които били посочени поименно в
жалбата/, както и от други служители на РУ – Брезник. С нея бил определен
състава на комисията, както и срока, в който да се изготви и докладва писмената
справка. Впоследствие, по искане на комисията срокът за произнасяне е удължен
с 30 дни.
В хода на
административното производство комисията събрала сведения от жалбоподателя, от
посочените в жалбата лица и от всички служители, които са били на работа в РУ -
Брезник на 29.03.2018 г. и са имали някакво отношение по случая със задържането
на Б. Въз основа на тях проверяващите приели, че на 29.03.2018 г., в 06.50 ч.
лицето Б.В.Б.с ЕГН ********** е било посетено на домашния му адрес: *****от
полицейските служители В.Й.С.и жалбоподателя С.И.Б.. Това било направено въз
основа на издадено разпореждане от дежурен ОДЧ
Е.К.във връзка с данни за извършено престъпление по чл.195 от НК. На Б.било
обяснено, че трябва да се яви в районното управление и той тръгнал доброволно
със С. и Б., които го предали на мл.разузнавач Б.М.. Довеждането му в сградата
било отразено в книгата за пропускателния режим на граждани в сградата на РУ –
Брезник, като било отбелязано, че е престоял в нея от 06:50 ч. до 14:30 ч.
Заповед за задържането му не била издадена.
Като установила всички
гореизложени обстоятелства, комисията изготвила Справка УРИ №
313р-7027/14.06.2018 г., в която обективирала констатациите си и направила
предложение за налагане на дисциплинарни наказания на петима служители, в т.ч.
и на жалбоподателя. По отношение на последния приела, че са налице
предпоставките по
чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност“ и предложила да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, за това
че на 29.03.2018 г. не е издал заповед за задържането на
лицето Б.В.Б.от гр. Брезник, след като е бил задържан и доведен в сградата на
РУ - Брезник.
В изпълнение на
резолюция от 18.06.2018 г. /върху Справка УРИ № 313р-7027/14.06.2018 г./, до С.Б.
била изпратена Покана рег. № 313р-7311/21.06.2018 г. за запознаване с обобщена
справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. Поканата му била
връчена на 25.06.2018 г., но в 24-часовия срок такива не са постъпили.
На 07.08.2018 г.
ст.комисар Д.П. - директор на ОДМВР – Перник, издал процесната Заповед №
313з-1306 от същата дата, с която приел, че жалбоподателят Б. е извършил
нарушение на служебната дисциплина, като поради пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, в качеството си
на полицейски орган, ограничил правото на придвижване на лицето Б.В.Б.без да
изготви заповед за задържане, съобразно чл.74, ал.1 и чл.11, ал.1, вр. с чл.3
от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за
реда за осъществяване на задържане, оборудването в помещенията за настаняване
на задържани лица и реда в тях в министерство на вътрешните работи. Това е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.1, предл.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за което и на
основание чл.199, ал.1, т.5, предл.2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Заповедта е връчена
на служителя на 09.08.2018 г.
Съдът възприе
описаната фактическа обстановка въз основа на представената административна
преписка и съдържащите се в нея документи, както и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Въз основа на доказателствената съвкупност се
налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е същият с целта на закона.
Преценявайки релевантните за
правния спор фактически обстоятелства и след проверка на административния акт
съобразно критериите, визирани в чл.146 от АПК съдът приема жалбата за
основателна. Доводите за това са следните:
Предмет на производството е Заповед рег. №
313з-1303/07.08.2018 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник Д.П., с която
на жалбоподателя С.И.Б. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“
към РУ – Брезник при ОДМВР – Перник, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на
връчване на заповедта.
Заповедта е издадена от надлежно овластен административен
орган, в кръга на предоставената му компетентност. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР
във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „писмено
предупреждение“ се налага от ръководителя на структурата по
чл.37 от ЗМВР. В случая това е директорът на ОДМВР, който е компетентен да
налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в качеството му
на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това не
са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Оспореният акт е
издаден в предвидената
от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР,
т.е. не се налага неговата отмяна в условията на чл.146, т.2 от АПК.
Дис
циплинарното
наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1
от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. В нормата на чл.196, ал.1
от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята
за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ
орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното
производство заедно с обобщената Справка рег. № 313р-7027/14.06.2018 г.,
изготвена от комисията, на която е възложена дисциплинарната проверка, са
постъпили при директора на ОДМВР – Перник на 14.06.2018 г., а процесната
заповед е издадена на 07.08.2018 г., за нарушение, извършено на 29.03.2018 г.
Към момента на издаване на заповедта преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР
не е изтекъл, в този смисъл: спазени са законовите правила, които регламентират
сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява
правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.
Заповедта е
издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея,
а наказаният служител е запознат с констатациите.
Съгласно чл.206,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не
може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В тази връзка, настоящият
съдебен състав счита, че с посочената разпоредба законодателят е въвел
задължение за ДНО да предостави възможност на служителя да изложи становището
си по извършената проверка и резултатите от нея като избере и начина за това,
т.е. право на лицето е да не даде или да даде обяснения, а във втория случай:
да предпочете как да стане това – при устно изслушване или чрез излагането им в
писмен вид. По този въпрос обаче са изложени мотиви в Решение № 16322/02.12.2019 г. по адм.дело № 839/2019
г. на Върховния административен съд и настоящият съдебен състав следва да се
съобрази с тях, тъй като според нормата на чл.224 от АПК указанията на Върховния
административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при
по-нататъшното разглеждане на делото.
Относно основанието по чл.146, ал.4 от АПК, съдът намира за основателен довода на
жалбоподателя, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение.
Процесната заповед
е постановена при противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства
на целта на закона. Това е така, защото от материалите по делото не се
установява Б. да е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина.
В хода на
производството са събрани множество доказателства, сред които такива, подадени
от Б.В.Б.от гр. Брезник, по повод на чиято жалба е образувано дисциплинарното
производство /жалба, призовка за явяване на Б.В.Б.в РУ – Радомир относно
извършване на проверка по преписка рег. № 249р-801/18 г., медицински документи,
представени от Борисов: съдебномедицинско удостоверение № 70/2018 г. с изх. №
82/30.03.2018 г., издадено от д-р Р. В. С. за извършен преглед на 30.03.2018
г., лист за преглед на пациент В 406.2 от 29.03.2018 г., искане/назначение за
образна диагностика от 29.03.2018 г. и резултат от същото, искане за
лабораторни изследвания, амбулаторен лист/, но също така и сведения от
полицейските служители: Е. С. К., В. Й. С., Б. Л. М., Г. Л. К., П. Й. П., както
и от самия жалбоподател С.Б.. По преписката е приложена типова длъжностна
характеристика на длъжността „началник на Районно управление при ОДМВР“ и
справка за награди и наложени дисциплинарни наказания на С.Б.. Въз основа на
тях дисциплинарнонаказващият орган е приел, че „на 29.03.2018 г., в гр.
Брезник, след като е бил установен пред дома си и доведен в сградата на РУ –
Брезник, е бил задържан Б.В.Б., чието право на свободно придвижване е било
ограничено за времето от 06:50 часа до 14:30 часа на същата дата, но поради
пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи задържането на лица,
въпреки наличието на основание за задържането на Б., жалбоподателят С.Б. не е
изготвил писмена заповед за задържането му и не е оформил по надлежния ред
необходимата документация съобразно разпоредбите на чл.74, ал.1 от ЗМВР и
чл.11, ал.1, вр. ал.3 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на
вътрешните работи“. Така ДНО счел, че жалбоподателят „в качеството си на
полицейски орган е ограничил правото на придвижване на лицето Б.В.Б.без да
изготви заповед за задържането му съобразно разпоредбите на чл.74, ал.1 от ЗМВР
и чл.11, ал.1, вр. ал.3 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на
вътрешните работи“, което било оценено и квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗМВР
„неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“.
При анализ на
събраните писмени документи, приложени в дисциплинарната преписка настоящият
съдебен състав намира, че изводите на ДНО са неправилни. Същите са основани на
възприемането, че лицето Б.В.Б.е бил „задържан“. Съгласно чл.4 от
посочената инструкция „задържано лице“ е
това, на което е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по
реда на ЗМВР. Свободното придвижване е ограничено когато конкретно лице е
настанено в помещение за задържани лица. От този момент фактически се
възпрепятства възможността му да осъществи желаното от него придвижване. В
настоящият случай Б. Б.е бил призован на основание чл.69, ал.2 от ЗМВР – с
писмена призовка /при положение, че разпоредбата на чл.64, ал.2
от ЗМВР да допуска разпореждането да се издава и
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят/, за да бъдат проверени данни за евентуалната му съпричастност към
извършено криминално деяние. По делото не са представени доказателства, нито са
наведени доводи Б.да е бил настанен в помещение за задържани лица, от което да
следва извода, че е бил „задържан“, а това от своя страна да е изисквало
издаване на заповед за задържането му. Предвид изложеното съдът счита, че деянието
на жалбоподателя Б., изразяващо се в неиздаване на заповед за задържане на
Борисов, не може да бъде възприето като нарушение на служебната дисциплина. Това
налага извода, че процесният административен акт е необоснован, постановен в
противоречие с материалноправните норми, а оттам и несъответстващ на целта на
закона.
Макар в оспорваната заповед да е записано, че в хода на проверката са
събрани доказателства, дисциплинарнонаказващият орган не е направил преценка на
същите, не е посочил на кои от тях дава вяра и защо, респ. кои не следва да бъдат
кредитирани. Информацията в хода на
дисциплинарната проверка е събирана едностранчиво, а това е попречило да се
направи обективен анализ и преценка на ситуацията и да се достигне до правилни
и обосновани изводи.
Въз основа на
всичко гореизложено и при извършената проверка на оспорения акт по реда на
чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че Заповед рег. №
313з-1303/07.08.2018 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник Д.П., следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По разноските:
Предвид изложените
съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде уважено
като основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 1210,00 лв. /хиляда двеста и десет лева/, тъй като
е заплатил държавна такса за образуване на делото в размер на 10,00 лв. /десет
лева/, за което е представил платежен документ, а в съдебните производства се е
представлявал от пълномощник и му е заплатил: 400,00 лв. /четиристотин лева/ -
адвокатско възнаграждение по адм.дело № 457/2018 г. на Административен съд -
Перник, 400,00 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение по адм.дело
№ 839/2019 г. по описа на Върховен административен съд и 400,00 лв.
/четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение по настоящото адм.дело №
766/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. №
313з-1303/07.08.2018 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник Д.П., с която
на С.И.Б. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ –
Брезник при ОДМВР – Перник, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Перник да заплати на С.И.Б.
с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1210,00 лв. /хиляда двеста и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: