МОТИВИ към Решение
№ 137 от 19.04.2019г.на КРС
по НАХД № 440/
2019г.
Съставен е
акт за констатирано дребно хулиганство срещу Е.Ю.М. *** извършено на 18.04.2019г.
в гр.Кърджали.
Нарушителят М.
се явява лично и не се признава за виновен. Дава подробни обяснения за
случилото се на инкриминираната дата. В тях признава, че на 18.04.2019г. бутнал
леко пострадалото лице Д. Х. с двете си
ръце по раменете. Тогава последният тръгнал да му посяга с юмрук, който не
достигнал до него. Предупредил го деецът, че не иска проблеми, но въпреки това Д.
Х. втори път му посегнал с юмрук. Тогава нарушителят М. се отдръпнал, при което
пострадалото лице паднало на земята по очи. След това Е.М. си тръгнал, когато
получил удар по лявото око от Д. Х.. Отрича да е казвал обидни думи и псувни
същия ден. Изразява отрицателна оценка към случилото се по обяд в центъра на
града, когато било светло и имало много хора. В своя защита нарушителят повтаря
дадените обяснение. В последната си дума изразява съжаление.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Нарушителят Е.Ю.М., роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, ученик в 12 клас в ПГ“Капитан Петко Войвода“-
Кърджали, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 18.04.2019г.
около 14ч. нарушителят Е.М. заедно с двама свои приятели стояли пред павилион
„Амито“, намиращ се в гр.Кърджали на ул.Екзарх Йосиф в двора на Средно училище
„Отец Паисий“- Кърджали. По това време било междучасие за учениците, поради
което свидетелите Д. Х., Д.С. и С.Б., излезли от училището като се насочили към
заведението за тостери намиращо се на отсрещния тротоар на ул.Екзарх Йосиф.
Така тримата тръгнали, като последният изостанал малко от първите двама и
вървял на около 2 метра след тях. Свидетелите Д. Х. и Д.С. разговаряли докато
вървели и когато достигнали до павилион „Амито“, те чули, че нарушителят Е.М.
повтаря думите изречени от пострадалия Д. Х.. Последният се върнал при дееца Е.М.,
с когото не се познавали, и го попитал защо повтаря думите му. Той му отвърнал
с обидни и цинични думи като му казал „Какво ще стане като ги повтарям,
боклук“, както и го напсувал. Тогава нарушителят Е.М. бутнал с две ръце по
гърдите свидетеля Д. Х., след което му нанесъл юмручен удар в областта на
лицето и продължил да го псува и обижда. Предложил му да отидат да се бият зад
блоковете, при което както те, така и други хора, измежду които и свидетелите Г.М.
и Д.С., се насочили към блока в непосредствена близост до училището на около 10
метра от павилион „Амито“. Там двамата- нарушителят и пострадалият, се сбили.
Пръв започнал свидетелят Д. Х., който се опитал да удари Е.М., но не успял, при
което залитнал и паднал. След това станал и получил няколко юмручни удари по
лицето от страна на нарушителя Е.М.. Последният си тръгнал от там като вървял в
посока към училището, през което време продължил да псува и обижда свидетеля Д.
Х.. Пострадалият настигнал Е.М. пред павилион „Амито“ и го ударил с юмрук по
лицето. Последният също му отвърнал с няколко удара, след което си тръгнал като
му казал, че не иска да си има проблеми с полицията.
На тази
случка свидетели станали много хора измежду които и ученици, тъй като било
междучасие. Всички разпитани по делото свидетели изразяват възмущение и дават
отрицателна оценка за случилото се на инкриминираната дата.
По този
повод на место бил изпратен свидетелят М.А., който бил на работа този ден като
полицейския инспектор в РУ- Кърджали. Той след като изслушал и двете страни в
инцидента, както и други момчета, които присъствали там, съставил срещу Е.М.
акт за констатирано дребно хулиганство, който го подписал без възражения.
Тази безспорна
фактология настоящата съдебна инстанция възприе на база свидетелските показания
на С.Б., Г.Ф., Д.С., Г.М. и Д. Х.. Всички те са еднопосочни, последователни и
взаимно се допълват. В синхрон с тях са и показанията на свидетеля М.А., който
е разговарял с всички тях непосредствено след инцидента, както и обстоятелството,
че деецът Е.М. не е възразил срещу съставения му Акт за констатирана проява на
дребно хулиганство. Всички те изграждат една житейски логична фактическа
обстановка, поради което бяха възприети от съда. Прочее тези факти се подкрепят
и от обясненията на нарушителя М. с изключение на ударите, които той е нанесъл,
което е логично да отрича предвид на това, че те го уличават да е извършил правонарушение.
Настоящата инстанция намира, че това е негова защитна теза, тъй като не бе
подкрепена от нито едно друго доказателство по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Нарушителят Е.М. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.1 ал.2 от Указа за
борба с дребното хулиганство.
Обектът на извършеното от него
са обществените отношения, основани на поведението на хората в обществения
живот, което е с по- ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението
хулиганство. От съдържанието на чл.1
ал.2 от УБДХ се разбира, че за да
се осъществи състава на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже,
че деецът- 1.е извършил деянието си чрез три групи действия- ругатни, псувни или други неприлични изрази;
оскърбително отношение и държане; скарване, сбиване или др.подобни деяствия, 2.че тези действия
са умишлени; 3. че
те нарушават обществения ред и спокойствието. Следователно от обективна страна трябва деянието
да нарушава обществения ред, а от субективна- умисълът на дееца да е насочен
към нарушаване на обществения ред и
спокойствието.
Като тези признаци трябва да бъдат дадени едновременно. Изпълнителното деяние в
настоящия казус се доказа, че е извършено като
непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
обидни и цинични (псувни) думи, както и нанасяне на няколко удара в лицето на
непознато дете, като някои от тези действия са се случили в рамките на училищен
двор, а други- в непосредствена близост до него.
Чрез тези си
действия нарушителят Е.М. демонстрира незачитане
на установения ред и правила за поведение на обществено място, както и засяга спокойствието
на намиращите се наоколо хора, извършено е на публично място,
станало е
достояние на ученици и
на други лица, които се намирали в и около училищния двор. В случая
деецът не е бил провокиран от нищо, нито от самия пострадал, нито от някой от
неговите приятели. Напротив, двете страни не са се познавали, не са имали
каквито и да било взаимоотношения преди случилото се на инкриминираната дата 18.04.2019г.
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Нарушителят М. е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение
на дееца към закона и
нравствените ценности установени в обществото в резултат на демонстрирано
незачитане на установените законови правила на поведение спрямо другите членове
на обществото. Не без
значение и обстоятелството, че дребното хулиганство е извършено по отношение на
непълнолетно лице, което означава, че това деяние е с по- висока степен на
обществена опасност. Пострадалият Д. Х. към датата на извършване на деянието е
бил на 17 навършени години, което означава, че той е бил дете според легалното определение на това понятие дадено от
българският Закон за закрила на детето в чл.2 и в чл.1 от Конвенция за правата
на детето в сила за България от 03.07.1991г. Освен това, то, детето, подлежи на
специална закрила както от ООН, така и от Европейския съюз, както не веднъж са
имали повод да се произнесат последните институции, че никое дете не трябва да бъде
подлагано на произволна или незаконна намеса в неговия личен живот, нито на
незаконно посегателство срещу неговата чест и репутация. Прочее с действието си
пълнолетният нарушител е засегнал нравствените ценности и устои в обществото
касаещи отношенията между хората, в частност възрастен- дете, като е демонстрирал,
въпреки че по- никакъв начин не е бил провокиран, оскърбително отношение към
пострадалия.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе
предвид предвиденото в Указа наказание за това нарушение, отчете степента на
обществена опасност- завишена, предвид на вида на засегнатите обществени
отношения- касаещи нравствени и обичайни правила за поведение досежно
непълнолетно лице в рамките на училищен двор и то в учебно време; като отчете
наличието на смекчаващи обстоятелства на дееца- младата му възраст, съжалението
от извършеното, чистото му съдебно минало, намира, че чрез административно
наказание „задържане в поделенията на МВР” под средния размер на предвиденото, а
именно 3 денонощия, ще изпълни целите на закона. Това наказание бе предпочетено
пред „глоба”, тъй като деецът е ученик и не работи, а и за поправянето му, а
най- вече за да действа възпитателно и предупредително към другите- в случая
учениците, които са станали свидетели на случилото се, настоящата инстанция намери,
че ще бъдат реализираните превенции на наказанието „задържане в поделенията на
МВР”.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението
си.
Районен съдия: