Р Е Ш Е Н И Е
№69 09.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 521 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба от „П.“ ЕООД с ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.К.П., подадена чрез пълномощника
им – адв.Г.Б. ***, със съдебен адрес:***, пл.“Освобождение“ № 12, ет.3 против „П.Р.А К.” ЕООД с ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.В.С., с правно
основание чл.79, ал.1 вр. чл.327 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба
се сочи, че страните по делото са били в договорни отношения по повод сключен
неформален договор за търговска продажба на гуми и извършване на свързаните с
тях услуги. За извършените продажби и осъществените услуги, ищцовото дружество
е издало фактура № ********** от 24.04.2018г. на стойност 1284,43 лева /хиляда
двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ с ДДС, с падеж –
24.05.2018г., с описани марки, количества и партидни номера. Сочи се, че по
фактурата е уговорен отложен падеж на плащане, който е настъпил и вземането е
станало изискуемо. Твърди се, че фактурата е издадена, стоките са получени, а
свързаните с тях услуги са осъществени, което представлявало пълно изпълнение
на задълженията по сключения неформален договор между страните от 24.04.2018г.
Наред с това се сочи, че ответното дружество не е изпълнило своето задължение
към ищеца да заплати уговорената цена относно продажбата на стоки и извършване
на услуги на падежа, посочен във фактурата по банковата сметка на „П.“ ЕООД.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба плащане по горепосочената
фактура не е постъпвало. Сочи се, че за обезпечение на вземането на ищеца е
издадена Обезпечителна
заповед № 383/30.04.2019г. от Районен съд Нови Пазар, въз основа на Определение
№ 383/30.04.2019г., постановено по ч.гр.д. № 598/2019г. по описа на същия съд,
с която е допуснатата обезпечителна мярка „налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника". Въз основа на
издадената обезпечителна заповед е образувано и изпълнително дело №
20198030400636 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег.№
803 на КЧСИ, и район на действие Окръжен съд Бургас.
Гореизложеното е мотивирало
ищцовото дружество да поискат от съда да постанови решение, с което да осъди „П.Р.А К." ЕООД с ЕИК ....... да заплати на „П."
ЕООД с ЕИК
........, сумата от 1284,43 лева /хиляда двеста осемдесет и четири лева и четиридесет
и три стотинки/ с ДДС - главница,
представляваща дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба
на стоки и извършване на услуги от 24.04.2018г., за която е издадена фактура №
********** от 24.04.2018г., с падеж – 24.05.2018г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Представят писмени доказателства. При оспорване от
страна на ответното дружество на претендираните с исковата молба суми, молят да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза. Посочват банкова сметка ***.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. На основание чл.238,
ал.2 от ГПК правят искане за разглеждане на делото в отсъствието на
представител на ищцовото дружество.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество представител не се явява. Не сочат нови доказателства. Изпращат
писмено становище, с което молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Не сочат
нови доказателства. При наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК молят да
бъдат постановено неприсъствено решение срещу ответното дружество. Претендират
присъждане на заплатените по делото разноски в настоящото, обезпечителното и
изпълнителното производство, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
За ответното дружество в съдебно
заседание представител не се явява. Не сочат нови доказателства.
Исковата молбата е допустима –
подадена е пред надлежния орган, от лице, което има правен интерес и съдържа
всички изискуеми по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на ищцовата страна, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да се произнесе, настоящият съдебен състав
съобрази:
От данните по делото се установява, че страните са
били в договорни отношения по повод сключен неформален договор за търговска
продажба на гуми и извършване на свързаните с тях услуги, за което е била
издадена фактура с описани марки, количества и партидни номера. Ищецът твърди,
че ответното дружество не е заплатило дължимите суми по издадената им фактура №
********** от 24.04.2018г. на стойност 1284,43 лева /хиляда двеста осемдесет и
четири лева и четиридесет и три стотинки/ с ДДС, с падеж – 24.05.2018г.
Неизпълнението от ответната страна за заплащане на сумите по посочената фактура
е обосновало правния интерес у ищеца да потърсят правата си по съдебен ред.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор
на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/,
като с разпореждане от 31.05.2019г. са му указани последиците по чл.239, ал.1,
т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представената по делото фактура № ********** от 24.04.2018г., на
стойност 1284,43 лева с ДДС /л.6/, издадена от ищцовото дружество и неоспорена
от ответника „П.Р.А К.” ЕООД с ЕИК ......., може да се направи извод за вероятна
основателност на претенцията по чл.79,
ал.1 от ЗЗД. Вероятната основателност на
главната претенция на ищеца налага извода за вероятна основателност и на
аксесорната претенция на същия с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
представляваща искане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху неизплатената главница по записа на заповед, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 30.05.3019г. до окончателното й изплащане. Ето
защо, съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
С оглед на изхода по спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото
разноски общо в размер на 435,26 лева, от които 51,37 лева – заплатена държавна
такса и 383,89 лева – адвокатско възнаграждение. Съгласно разрешението, дадено в т.5 от Тълкувателно решение
по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на
ищеца следва да се присъдят и направените в хода на обезпечителното
производство разноски, възлизащи общо в размер на 400 лева, от които – 40 лева
– заплатена държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение. За разноски, понесени в обезпечително
производство следва да се приемат само разноските по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и в
този смисъл искането за присъждане на сумата общо в размер на 520,80 лева,
представляващи разходи по образуване и водене на изпълнително дело се явява
недопустимо.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.Р.А К.” ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.В.С. да заплати на „П.“ ЕООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.К.П., със съдебен адрес:***, пл.“Освобождение“ № 12, ет.3 /чрез адв.Г.Б. ***/, сумата от 1284,43 лева /хиляда двеста осемдесет и четири лева и четиридесет
и три стотинки/ с ДДС, представляваща дължима сума по сключен
неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от
24.04.2018г., за която е издадена фактура № ********** от 24.04.2018г., с падеж
– 24.05.2018г., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „П.Р.А К.” ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.В.С. да заплати на „П.“ ЕООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.К.П., със съдебен адрес:***, пл.“Освобождение“ № 12, ет.3 /чрез адв.Г.Б. ***/, сумата общо в размер на 835,26 лева /осемстотин тридесет и пет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи заплатени разноски в
настоящото и в обезпечителното производство.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: