Р Е Ш Е Н И Е № 103
гр. Сливен, 10.05. 2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря
Николинка Йорданова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело №
499 по описа за
2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на
ЕТ „М.-2-54-Г. Х.”, гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-401-0051204/30.11.2020 г., издадена от Началник
Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която по отношение на ЕТ „М.-2-54-Г. Х.“, гр. Сливен е
наложена ПАМ – Запечатване на търговски обект - Комплекс „О.“, находящ се в гр. Сливен, С. м. б. № …, стопанисван от ЕТ „М.-2-54-Г.
Х.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква „а“ от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна, тъй като не бил извършил посоченото
административно нарушение. Не била извършена покупка на услугата, защото не са
се регистрирали и не са били настанявани в стаи.
В съдебно заседание лично
и чрез пълномощника си адв. П.Н. ***, поддържа
жалбата. Заявява, че лицето получило плащането - Д.Х., няма трудов договор и не
работи по трудово правоотношение при оспорващия. Твърди че проверката е
некоректно извършена, опорочена и не било налице основание за прилагане на ПАМ.
Твърди, че едно потенциално запечатване би довело до последици за едноличния
търговец и с. му, които живеят и това е единственото им ж., където се намират и
двете стаи, които се отдават на хотелски начала. В случая, не било установено,
че от страна на търговеца е проявено поведение, което да се квалифицира като
такова за отклоняване или избягване на заплащане на данъчни задължения. Не било
допуснато нарушение, на установената законодателна, финансова и данъчна
дисциплина. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Б.,
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание се
представлява от гл. юриск. Ж. Д., която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на издадената заповед. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 20.11.2020 г. в 15:50 часа на търговски обект по смисъла
на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - комплекс „О.", находящ
се в гр. Сливен, С. м. б. № …, стопанисван от ЕТ „М.-2-54-Г. Х.” с ЕИК …………,
при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови, бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство.
При проверката е извършена
контролна покупка на 1бр нощувка на стойност 30.00 лв. от органите по приходи
преди-легитимация. Плащането в брой в 15:35часа е направено от М.Д.Н. - и. по
п., и прието от Д. Н. Х. с ЕГН **********, като не е издаден фискален касов бон
от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, нито ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки.
Установено е, че
търговския обект работи целогодишно. За установените факти и обстоятелства е
съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
0051204/20.11.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, вр.
чл. 50, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (л.39-41). Административният
орган е приел, че ЕТ „М.-2-54-Г. Х.” с ЕИК ………… не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, с което бил нарушен чл. 25 ал. 1 т. 1
във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на тези констатации
административния орган е приел, че е налице основание по смисъла на чл. 186,
ал. 1,т. 1, буква „а" от Закона за данък върху добавената стойност за
прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Въз основа на извършената
проверка, обективирана в ПИП с сер.
АА № 0051204/20.11.2020г. е издадена ЗНПАМ № ФК-401-0051204/30.11.2020 г., от
Началник Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която по отношение на ЕТ „М.-2-54-Г. Х.“, гр.
Сливен е наложена ПАМ – Запечатване на търговски обект - Комплекс „О.“, находящ се в гр. Сливен, С. м. б. № …, стопанисван от ЕТ „М.-2-54-Г.
Х.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква „а“ от ЗДДС. Заповедта е съобщена на оспорващия на 02.12.2020 г.
видно от отбелязване на самия административен акт.
За констатираното нарушение
на оспорващия е съставен АУАН с № F581437 от 01.12.2020 г., за нарушение на чл.
25 ал. 1 т. 1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (л.53)
От разпита на свидетелите М.Д.Н.,
Т.С.Б. и Д.Н.Х. се установява, че на 20.11.2020 г. св.Н. и Б. във връзка с
извършване на проверка посетили обект в С. м. б. – семейна къща, която имала
обособени две стаи, които се отдавали под наем. Били посрещнати пред входа на
обекта от жена, която в последствие се оказала с. на ЕТ – свидетелката Х..
Попитали дали имат свободни стаи за нощувка, тя им отговорила че има. Служителите
на НАП поискали да разгледат, били заведени от Х. до стаите, като на въпроса:
„Колко пари струва нощувката?“ им отговорила „30 лева“. Свидетелят Н. подал
парите - 30 лева на Х. и казали, че ще отидат до колата да си вземем багажите.
Плащането се извършило пред стаите, в коридора на сградата. Излезли, отишли до
колата, изчакали 5 минути и след това се върнали, и се легитимирали. При
приемането на плащането не била издадена фискална касова бележка. Впоследствие
на проверката установили, че лицето получило плащането е с. на оспорващия,
която няма трудов договор и не е назначена във фирмата. Търговския обект
представлявал семейна къща, къща за гости, в която нямало
обособена рецепция, касовия апаратът се намирал в приземния етаж, където се
водил механа. Обектът представлявал сграда, като фамилна къща на два етажа,
встрани имало сграда подобна на беседка, и вътре от коридора се влизало в
приземен етаж, който изглеждал като механа. От коридора имало стълби към
стаите, и вдясно надолу се влизало в приземния етаж, който бил в самата сграда.
Стаите, които се предлагали на клиенти били част от ж.то, в което живеели
жалбоподателя и с. му. В началото на проверката оспорващия не присъствал и пристигнал,
след като бил повикан от с. си. При проверката била констатирана касова
разлика, която се дължала на паричните средства заплатени от проверяващите.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е на 15.12.2020 г. т.е.
в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по издаване
на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – началник отдел "Оперативни дейности" Б. в главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за
преназначаване, (л.55-57) в рамките на
предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.
118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик
на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Съдът счита, че са спазени установената от закона
форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и
чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните
правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Относно преценката на оспорения административен акт с
материалния закон, съдът съобрази следното:
В конкретния случай, съдът намира, че не е безспорно
установено в проверявания обект да е извършена продажба на услуга, за която да
не е издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото е установено, че св.Н.
и неговия к. Б. са извършили проверка на обект Комплекс „О.“, както и че са
предали 30 лв. на св.Х., а тя не им е издала фискален бон. Установи се, че св. Х.
не е служител или работник в ЕТ „М.-2-54-Г. Х.“, гр. Сливен. Тя не е и упълномощавана
да представлява ЕТ. Св. Х. е с. на ЕТ и живее в същата сграда, където е
търговския обект. Самият ЕТ е пристигнал едва след като служителите на НАП са
се легитимирали и са започнали да съставят документите във връзка с проверката.
На проверяващите е заявено, че св. Х. не работи за ЕТ. Освен това плащането е
станало извън обособеното място където се е намирал касовия апарат и то в
коридора на сградата. Плащането е станало преди да се индивидуализира за какво
точно се плаща и коя стая ще бъде използвана. В този смисъл не би могло да бъде
прието, че е извършена конкретна продажба на стока или услуга. (виж Решение №
2637 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2019 г., VIII о.)
Освен това, съдът счита, че плащането е извършено на
лице, което не работи и няма представителна власт по отношение на ЕТ „М.-2-54-Г.
Х.“, гр. Сливен. Съгласно чл. 301 от ТЗ когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Несъмнено заявлението, че св. Х. не работи за ЕТ представлява
несъгласие с действията на същата и не поражда правни последици за ЕТ. (В този
смисъл Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII
о.,)
Наред с гореизложеното настоящия състав намира, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта на
закона, при което са налице отменителните основания
по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В издадената заповед не е
конкретизиран обекта спрямо, който е приложената. В същата е посочен търговски
обект - Комплекс „О.“, находящ се в гр. Сливен, С. м.
б. № …. От доказателствата по делото става ясно, че се касае за една сграда, в
която се намира приземен етаж използван като механа, 2 бр. стаи които се
отдават под наем и ж.то на оспорващия и с. му. Всички помещения се обслужват от
един вход, като с. на жалбоподателя не разполага с друго ж.. Разпоредбата на §
1, т. 41 от ДР на ЗДДС дава легално определение на понятието „търговски
обект" - всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, ж. или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други
подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се
извършват продажби. В случая процесната заповед за ПАМ съдържа в диспозитива си негоден обект за изпълнение. В
административния акт е посочено, че запечатването се отнася до обекта - Комплекс
„О.“, находящ се в гр. Сливен, С. м. б. № …, но не
става ясно от какво се състои този комплекс, спрямо който следва да се приложи
мярката, респ. дали се прилага за цялата сграда на адрес - гр. Сливен, С. м. б.
№ …. Липсата на достатъчна индивидуализация на обекта, спрямо който се налага
процесната ПАМ, прави незаконосъобразна обжалваната заповед. (Решение № 8400 от
21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2017 г., VIII о.)
Освен това издадената заповед противоречи на принципа
за съразмерност съгласно чл.6 от АПК. Според ал.2 на този текст от закона,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. По делото е установено, че сградата, в която е запечатания търговски
обект, представлява и ж. на оспорващия и с. му. Ограничаването на достъпа до
това ж. прави издадената ПАМ несъразмерна на целта поставена от ЗДДС да
охранява интересите на фиска. След като със заповедта
е наложена ПАМ - запечатване на целия търговски обект и административният орган
не е изследвал възможността на лицата да имат осигурен достъп до семейното им ж.
(част от обекта), то с налагането на ПАМ се засяга правото на ж. и
запечатването на целия обект се явява непропорционална намеса в личния им
живот. Данни за това, че обекта представлява ж. на оспорващия са събрани още
преди издаване на оспорената заповед и е следвало да бъдат преценени от
административния орган преди налагане на ПАМ, а в случая те не са били предмет
на анализ, което е довело до издаване на незаконосъобразна заповед. (Решение № 12831 от 28.11.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 10213/2015 г., VIII о.,)
По изложените съображения оспорената заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора искането на ответника за
присъждане на разноски е неоснователно. Искането на оспорващият за разноски на
основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде уважено в размер на 350 лв., от
които 50 лв. внесена д.т. и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Не следва да
бъде присъждана сумата от 70 лв. депозит за призоваване на свидетели, тъй като
същата не е използвана и подлежи на връщане.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „М.-2-54-Г.
Х.”, гр. Сливен, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-401-0051204/30.11.2020 г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“,
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „М.-2-54-Г. Х.”, ЕИК: ……….., седалище и адрес на управление гр. Сливен, С. м. б. № …, направени по делото разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото, пред Върховния
Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: