РЕШЕНИЕ
гр.Перник, 30.09.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03005, по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са няколко обективно
съединени иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, точки 1 и 3 включително,
последната във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
По изложените в
исковата молба обстоятелства, доразвити в съдебно заседание Н.В.Б., ЕГН **********,***, моли да се постанови решение с което да се признае
дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед
№ **/**.**.****г. издадена от управителя на „ЖИЛФОНД” ЕООД, за незаконно и да се
отмени, като такова, да бъде възстановен на длъжността
преди уволнението – „***” с код по НКП ********, при „ЖИЛФОНД” ЕООД, както и да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати, сума в размер на 6037.68 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца за
периода от 24.04.2020г. до 24.10.2020г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска да окончателното плащане, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна – „ЖИЛФОНД”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св.Св.
Кирил и Методий” 21, представлявано от Станислава Богомилова Стоянова- Тодорова, чрез процесуалния си представител, е оспорила
предявените искове по основание и размер с твърдението, че атакуваната заповед
е издадена законосъобразно при спазване на законовите разпоредби, като моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният
съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства и доводите на страните,
по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното :
Не се спори по делото, че ищеца е работил в
ответното дружества по силата на сключен трудов договор и се е
намирал в трудови правоотношения с „ЖИЛФОНД” ЕООД, като е заемал длъжността „***”
с код по НКП ********, докато със заповед № **/**.**.****г. издадена от
управителя на „ЖИЛФОНД” ЕООД на основание чл. 320, ал. 2, т. 6, във връзка с
чл. 190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда е било прекратено трудовото правоотношение,
считано от 24.04.2020г. с посочени мотиви : изхвърляне на строителни отпадъци
на нерегламентирано сметище.
Ищеца на първо
място изтъква доводите, че атакуваната заповед за уволнение, е издадена в
нарушение на законовите разпоредби на чл.193,
ал.1, чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ, поради което същата, само на това
процесуално основание, следва да бъде призната за незаконна, поради което и
уволнението следва да бъде отменено, без да се разглежда по същество трудовия
спор.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ е предвидено, че работодателя е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Съгласно доктрината, дисциплинарните наказания се налагат при точно определена
в закона процедура – тъй нареченото дисциплинарно производство. В рамките на
това дисциплинарно производство, работодателя е задължен по силата разпоредбата
на чл.193 ал.1 от КТ, преди да наложи дисциплинарното наказание на работника
или служителя, да изслуша последния или да приеме писмените му обяснения.
Последните трябва да бъдат дадени в рамките на дисциплинарната процедура; по
повод на конкретизирано дисциплинарно нарушение; при ясно съзнание на служителя
че дава обясненията във връзка с налагане на дисциплинарно наказание, както и
да са дадени пред субекта на дисциплинарната власт. Дадените по друг повод или
след налагане на наказанието обяснения от нарушителя са ирелевантен факт и не
могат да се отнесат към процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Следва да се има в предвид, че посочените
обяснения предвид законовата разпоредба, могат да бъдат дадени както писмено
така и устно, предвид на което това обстоятелство може да бъде установявано с
всички доказателствени средства. Съответно доказването на посочените
обстоятелства е в тежест на работодателя.
В настоящето производство са ангажирани доказателства, че в рамките на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – уволнение на ищеца са
спазени изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, а именно работодателя да е изслушал
обясненията на ищеца или да е приел писмените му обяснения. В тази връзка
ответната страна е представила следните писмени доказателства : Докладна записка от 23.04.2020г.; Заповед с
рег.№7/23.04.2020г.; Справка от 23.04.2020г.; Покана от 23.04.2020г.; Обяснение
от 23.04.2020г., саморъчно написани от ищеца, Протокол за изслушване. От
посочените писмени документи става ясно, че след констатиране на нарушението на
трудовата дисциплина, работодателя е изискал писмени обяснения от ищеца и същите
са били дадени своевременно. Съдът не споделя доводите на ищцовата страна, че
не е било възможно в за краткото време от момента на извършване на нарушението
на трудовата дисциплина 16.15 ч. до края на работното време да се изпълни
горната процедура. Посочените писмени доказателства сочат на спазена процедура,
като самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание няма изискване да
е била изготвено в рамките на работното време на съответния ден.
На второ място, съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Видно от
атакуваната заповед, в същата липсват част от задължителните реквизити а именно
: кога са извършено нарушението на трудовата дисциплина /дата, период/ и
конкретно количеството изхвърлени строителни отпадъци. Съгласно константната
практика на ВКС, в заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение при
хипотезата на чл.188, т.3 от КТ, трябва да отговарят на изискванията за
мотивиране, като в обстоятелствената част на акта си работодателя следва да
изложи реквизитите по цитираната норма – чл.195 КТ, като се изложат фактите
формиращи състава по чл.187 и чл.190 от КТ и датите или периодите през които са
били осъществени нарушенията, като последните трябва да бъдат описани и
конкретизирани като факт от поведението на нарушителя. Както бе отбелязано
по-горе, в настоящата заповед не са посочени точно тези обстоятелства. Мотивите
към приложената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, атакувана
в настоящето производство, посочени като причини за прекратяване на същото са
дадени в най общ вид, без да бъде посочена точна дата на извършеното нарушение
на трудовата дисциплина. В практиката си ВКС, също така приема, че пропускът да
се мотивира заповедта не може да се санира с излагане на релевантни
обстоятелства от работодателя в хода на съдебното производство, тъй като този
извод следва от императивния характер на нормата на чл.195 от КТ. Този реквизит
на заповедта е важен не само защото конкретизира във времето извършеното
дисциплинарно нарушение, но и защото въз основа на него се преценява дали
заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в рамките и сроковете по
чл.194, ал.1 от КТ, като непосочването му в обстоятелствената и част се
преценява като основание за обявяване на същата като незаконна. Последователно
се провежда разбирането, че посочването в заповедта за дисциплинарно наказание
реквизитите на цитираната по-горе норма е задължително изискване за
законосъобразност на заповедта, като съдът ако установи, че съдържанието на
същата не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, следва да отмени
наложеното дисциплинарно наказание само на това основание. .
Предвид всичко
изложено, атакуваната в настоящето производство Заповед
№ **/**.**.****г. издадена от управителя на „ЖИЛФОНД” ЕООД, с която трудовото правоотношение между страните е било
прекратено, като незаконосъобразно издадена, предвид изброените по–горе
нарушения на чл.193 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ, следва да бъде отменена на
процесуално основание, по реда на чл.193, ал.2 от КТ, без да бъде разглеждан
спора по същество.
След като
уволнението се признава за незаконно и бъде отменено, то ищеца ще следва да
бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, предвид направеното искане в
тази насока а именно на длъжността „***” с код по НКП ********, към ответното
дружество, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, следва да бъде уважен, като основателен.
С оглед на незаконното уволнение, ищеца има право и на
обезщетение поради оставане без работа по повод на същото по реда на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ, но за не повече от шест месеца. Видно от представената справка от НОИ от регистър на на
трудовите договори, се установява, че ищеца не е започнала работа по нов трудов договор
при друг работодател считано от 24.04.2020 година. Предвид изложеното и този иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен. Видно от заключението на вещото
лице В.В., допълнено при разпита преведен в с.з. от 29.09.2020 година, дължимото
се обезщетение за периода от 24.04.2020 година до 24.10.2020 година е в размер на 5487.77 лева. Предвид горното
иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, като основателен и доказан, следва да бъде
уважен до установения от вещото лице размер, като за разликата до пълния
предявен такъв от 6037.68 лева иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се посочи, че съдът присъжда брутно трудово възнаграждение,
като при изплащането му работодателя следва да удържи съответните данъци,
плащания към социално осигуряване и др.
На основание чл.86
от ЗЗД, следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху сумата представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
Съгласно ТР №3 от 19.03.1996 година на ОСГК на ВКС, което е задължително за
съдилищата, лихвата върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, се дължи от деня
на поканата па чл.84 ал.2 от ЗДД. А ако такава покана не е отправена от
работника, лихвата се дължи от деня в който е предявен иска. Предвид
изложеното, искането за заплащане на законната лихва върху сумата
представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, следва да се уважи от датата на предявяване на иска, считано от 24.06.2020 година до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, ответното дружество следва да
заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса от 319.51 лева по трите
обективно съединени иска и 150.00 лева разноски за вещо лице или общо сумата от
469.51 лева, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
датата на влизане на решението в сила.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Н.В.Б., ЕГН **********,***, със Заповед № **/**.**.****г. издадена от управителя на „ЖИЛФОНД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” 21, представлявано от
Станислава Богомилова Стоянова- Тодорова, с която е прекратено трудовото му правоотношение на
заеманата длъжност „***” с код по НКП ******** и като незаконосъобразна ОТМЕНЯВА цитираната заповед, като ВЪЗСТАНОВЯВА Н.В.Б., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „***” с код по НКП ********, в ответното дружество,
като ОСЪЖДА „ЖИЛФОНД” ЕООД, ЕИК
*********, да
заплати на Н.В.Б., ЕГН **********, сумата от 5487.77 лева, обезщетение по реда на чл.225
ал.1 от КТ за период от шест месеца считано от 24.04.2020 година до 24.10.2020
година, ведно със законната лихва върху главница,
считано от датата на предявяване на иска – 24.06.2020 година, до окончателното
и изплащане, като за разликата до пълния предявен размер за сумата от
6037.68 лева, представляваща обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ, за посочения период, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани. .
ОСЪЖДА „ЖИЛФОНД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” 21, представлявано от Станислава
Богомилова Стоянова- Тодорова, да заплати
по сметка на Пернишкия районен съд, сумата от
469.51 лева, представляваща
дължими държавни такси по трите обективно съединени иска и разноски за вещо
лице, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила, до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред
Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 09.10.2020г., препис от
което да се връчи на страните.
Районен
съдия :